Тета лечение Ваяна Стайбъл


КАК СЕ СЪЗДАВАТ ЧУВСТВАТА



страница29/110
Дата13.06.2024
Размер4.53 Mb.
#121416
ТипКнига
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   110
Стайбъл, Ваяна - Тета лечение
18
КАК СЕ СЪЗДАВАТ ЧУВСТВАТА
Когато за пръв път започнах да използвам техниката за работа с убежденията, имах клиентка, която страдаше от хронична депресия. Това състояние беше единственото, ко­ето познаваше. Реших да извадя убеждението "Животът е тъжен" и да го заменя с "Животът е радостен". Но когато започнах да наблюдавам процеса, бях спряна "в крачка". Тялото й отказа да приеме убеждението.
Попитах Създателя защо и ми беше обяснено, че тя никога не е изпитвала радост и не знае какво е това. Стана ми любопитно и попитах Създателя дали аз някога съм изпитвала радост. Отговорът беше "не" - и аз не съм пре­живявала такова нещо. Това ме потресе! Помислих си: "Ей Богу, трябва да открия радостта! Сигурно съм я изгубила някъде!"
След като сеансът свърши, аз си отделих малко време за медитация, седнах и започнах разговор със Създателя. Първият въпрос, който му зададох, беше: "Създателю, ще намеря ли радостта, ако отида на Хаваите?" Той, разбира се, ми отговори: "Да." Зададох му този въпрос, защото предишния път, когато бях на островите, за пръв път наме­рих известен покой. Помислих си, че може би ще открия там и радостта.
Вечерта се прибрах у дома и казах на Гай, че трябва да си взема почивка, за да намеря радостта. Моят търпелив съпруг се засмя и каза:
- Е, щом ще търсиш радостта, по-добре да не идвам с теб, защото няма да ми се стои на едно място, а ти ще си починеш по-добре без мен.
И тъй като някой трябваше да остане у дома и да се грижи за кабинета и магазина, ние се споразумяхме това да бъде Гай, а аз да замина на Хаваите да открия радостта.
Много харесвах това място, а най-вече ме привличаше Хана на остров Мауи. Въпреки съвета на Гай реших да замина с приятелката си Криси и тригодишния й син Каспиан. Съпругът ми знаеше, че детето е доста палаво и че няма да мога да си почина, ако е наоколо. Разговаряхме с Криси за Каспиан и тя ме увери, че ще го държи изкъсо. Настроих се оптимистично и с нетърпение очаквах да спо­деля любовта си към Хаваите с моята приятелка, затова реших да пътуваме заедно.
Излишно е да казвам, че Гай беше прав за Каспиан. По време на полета до Мауи той пищя непрекъснато в продъл­жение на 40 минути. От мига, в който излетяхме от Хонолулу, до кацането ни в Хана рева до пръсване. Кацнахме в проливен дъжд и когато стигнахме до бунгалото, бедната Криси ме разтревожи, защото толкова се стараеше да дър­жи Каспиан далеч от мен, че беше по-изнервена от него. Гай й беше казал, че аз имам нужда да се отпусна, но нито Криси. нито аз знаехме какво всъщност означава това. Направо , полудяхме, опитвайки се да си починем.
След три-четири дни все още не бях открила радостта, а беше време да се прибираме у дома. Дъждът най-после спря и последното нещо, което с Криси направихме, преди да си тръгнем, беше да посетим Хейау-Луакини. Това е свещен хавайски паметник, издигнат преди векове в чест на царете и боговете. Изкачихме се до него. Оказа се огромна пирамидал­на структура, изградена от красиви заоблени камъни. Казаха ми, че е построена от всички членове на общността с много любов и радост. Всеки камък бил предаван от ръка на ръка от много километри разстояние до хълма Хейау. И когато пола­гали камъните, всеки поотделно бил благославян.
Докато вървях сама сред безмълвния покой на този древен паметник, аз се свързах с усещането за това място и веднага почувствах нещо, което не бях изпитвала дотогава. Осъзнах, че това е радост. Никога не се бях чувствала така. Бях щастлива, когато децата ми се родиха, но животът ми беше тежък и радостта никога не е била част от него.
И тогава направих квантов скок: Може би Създателят ще ми покаже как да помагам на хората да открият радост­та? Излязох от моето пространство, свързах се с Него и го попитах какво да направя. Чух глас, който ми каза: "Ваяна, просто заповядай, че искаш да знаеш. Поискай да знаещ какво е усещането да изпитваш радост и клетките ти ще разберат. Ти си на Земята, за да се учиш от опита си, но няма такъв закон, който повелява да се учиш продължително. Можеш да изпиташ чувствата мигновено: какво е усещането за радост, какво е усещането за състрадание, как да се отнасяш състрадателно към себе си, как да обичаш себе си и т.н."
В този миг се роди техниката, която нарекох "Работа с чувствата". Когато се върнах у дома, проведох още един сеанс с жената, която беше депресирана и никога не беше изпитвала радост. Показах й какво е усещането за радост от Създателя на Всичко, Което Е, от Седмото ниво на същес­твуване. От този момент нататък сякаш се отвори някаква врата и хората започнаха да изпитват чувства, каквито не познаваха дотогава, например любов, радост, щастие, със­традание, прошка и уважение.


Сподели с приятели:
1   ...   25   26   27   28   29   30   31   32   ...   110




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница