Тета лечение Ваяна Стайбъл



страница41/110
Дата13.06.2024
Размер4.53 Mb.
#121416
ТипКнига
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   110
Стайбъл, Ваяна - Тета лечение
15
ЗАКОНЪТ ЗА ИСТИНАТА
Винаги съм била близо до духовния свят. От четириго­дишна имам духовни преживявания. Те се проявяваха в широки граници - от видения до срещи с невидими същес­тва. В ранното ми детство невинаги бяха желани. Появяваха се неочаквано в моя свят и понякога бяха толкова осезаеми, че ме стряскаха.
Когато пораснах, започнах да контролирам донякъде тези преживявания, защото вярвах в Бог. Обичах го толкова дълбоко, че когато се срещах с духовни същества, не се страхувах от тях, защото знаех, че съм защитена. Бог е над всичко. Заради тази своя вяра не виждах причина да се плаша, да се съмнявам или да не им се доверявам. Интуи­тивните ми способности се развиваха безпрепятствено, до­като накрая просто можех да се протегна и да се разходя по повърхността на Луната, като вляза в състояние тета.
Виждате ли, когато започнете целенасочено да влизате в тета ниво, вие сте в състояние на буден сън. Това ви позволява да възприемате по-добре метафизичния и духовния свят. Например има добри и не толкова добри безтелесни духове. В следващите глави ще ви науча как да ги разли­чавате и как да постъпвате с тях, за да не се страхувате. [ Постоянният страх е просто загуба на време. С ирационални страхове не се постига нищо. А единствените неща, които пречат на интуитивното лечение, са страхът, съмнението и недоверието.
На моите курсове аз обучавам хората, като им разказвам истории. Така за пръв път се запознах със Закона за истината. Всичко започна с един безплатен ясновидски сеанс...
Преди години, когато още не се занимавах със сеанси и масажи, а работех като охрана, срещнах една ясновидка, която ми предложи да ми "гледа" безплатно. Винаги съм имала развита интуиция, затова в замяна аз направих също, то за нея. За да й "гледам", използвах пръстена й и хванах ръката й. Това й хареса и тя ми каза:
- Миличка, много си добра. Трябва да се занимаваш с това.
Тя искаше да замине при съпруга си в друг град, но имаше договор с една масажистка. Плащаше половината от наема за кабинета и масажистката й беше казала, че ако напусне, ще трябва да намери друг човек на нейно място. Попита ме дали искам да ползвам кабинета.
По онова време бях изкарала курсове по масаж и природолечение, но отначало ми беше трудно да реша дали да напусна работата си като охранител. Все пак видях в това нова възможност и й казах, че ще заема мястото й. Радвам се, че тя видя моя потенциал. Случи се така, че нейната дъщеря Криси стана моята най-добра приятелка.
Два месеца след това аз вече имах кабинет, в който предлагах масаж, ясновидски сеанси и консултации по хра­нене. От трите дейности се занимавах най-вече с ясновидство, въпреки че правех и добри лечебни масажи. С течение на времето започнах да ги съчетавам с консултациите по хранене. С няколко сеанса на ден успявах да се издържам. За съжаление, в един момент трябваше да поема целия наем за кабинета, защото моята съдружничка забременя.
Осъзнах, че за да бъда добра ясновидка, трябва да мога да виждам истината. Знаех, че мога да казвам на хората това, което искат да чуят, но ако им казвах истината, те щяха да идват пак и да разказват на други хора за мен. Усещах, че това е единственият начин, по който мога да върша тази работа. Помня, че отправих молитва към Бога: "Господи, моля Те, научи ме да виждам истината."
След няколко седмици отговорът дойде. Децата бяха на гости при баща си в Юта, а съпругът ми беше извън града на полицейски курс. Затова, когато се върнах от работа, бях съвсем сама вкъщи. Легнах си, заспах и сънувах странен сън. В дневната ми плуваха огромни лица. Бяха наистина гиган­тски! Те ми казаха: "Ваяна, ела при нас. Трябва да ти покажем нещо."
Е, събудих се, разбира се. Помислих си: "Що за странен сън! Чудна работа!"
После станах от леглото, отидох в банята и ги видях наяве - огромни, гигантски лица, които плуваха из дневната. Те променяха формата си непрекъснато; от тях се излъчва­ше странна енергия. Понякога изглеждаха като огромни енергийни кълба, а друг път - като лица. По някаква причина знаех, че променят енергията. Те ми казаха в хор: "Ваяна, ела с нас. Трябва да ти покажем нещо.п
Разбира се, аз направих това, което ми подсказа инс­тинктът за самосъхранение: хукнах към леглото, завих се през глава и се помолих наистина много горещо лицата да се махнат!
Продължих да се моля, докато накрая те си отидоха. Излишно е да казвам, че не спах много през тази нощ.
Не бях подготвена за такова преживяване.
Дотогава бях чела за човешкото тяло, анатомията, па­разитите, витамините, минералите, Бог, свещените текстове и религиите, но не бях добре запозната с метафизиката. Въпреки че и преди бях виждала духове, сега беше различно. Паранормалното беше част от живота ми, но това далеч надхвърляше представите ми.
По онова време вече бяхме станали приятелки с Криси. Тя идваше при мен в кабинета да си говорим за най-различ­ни неща. Знаех, че е израснала в семейство на ясновидци и е изчела най-различни философски и метафизически книги. Реших да я разпитам за случилото се.
На другия ден, когато дойде в офиса, аз казах:
- Няма да повярваш какво стана! В дневната ми имаше едни огромни лица, а аз се пъхнах под завивките и се помолих да изчезнат!
Тя възкликна развълнувано:
- О, Ваяна, това е невероятно!
Смутена от реакцията й, аз попитах:
-Така ли?
- Да, прекрасно е! - отговори Криси. - Ваяна, следващия път, когато дойдат, тръгни с тях! Трябва да разбереш какво искат от теб!
Изненадана и малко объркана, аз се съгласих:
- Добре де. - Бях сигурна, че съм се помолила доста­тъчно горещо да не се връщат пак.
Забелязала моето нежелание, Криси обеща да дойде пак в кабинета през почивките си. Тя започна да ми говори на метафизически теми. Разказа ми за посещенията на из­вънземни, за груповото съзнание и за други неща. Цял ден ми говореше на тази тема, за да ми разясни нещата. Накрая й обещах, че ако тези лица се появят пак, ще отида с тях да видя какво искат. А аз държа на думата си.
Когато се прибрах у дома, цяла вечер обикалях из къщата, за да се уверя, че няма никой. Всъщност, не очаквах да намеря каквото и да било и бях напълно сигурна, че онова нещо няма да се повтори. Пъхнах се под одеялото, готова за сън. Но преди да заспя, те се появиха. Бяха по-високи от мен, а четири от тях сякаш се сливаха - първо с едно лице, после с друго. Казаха ми:
- Ваяна, ела с нас.
Първата мисъл, която ми хрумна, беше обещанието, което дадох пред Криси. Опитах се да събера кураж, като си казах: "Кое е най-лошото, което може да ми се случи? Да умра? Добре де, всички така или иначе ще умрем. Какво имам да губя? Те няма да ме оставят на мира; май ще трябва да отида с тях и да разбера какво искат."
Те ме отведоха на едно място, където имаше безкрайни редици от бали със сено, които висяха окачени на куки. Съществата ми казаха да докосна една от тях. Когато го направих, можех да видя най-тъмните, най-дълбоките тайни на всички, които работеха в магазина ми. Внезапно разбрах най-тъмните, най-дълбоките тайни на всички хора в живо­та ми. Беше ужасно! Видях една жена, която идваше в магазина ми и за която подозирах, че има сексуални проб­леми. Тя насилваше двете си деца - на две и на четири години. Вървях от бала на бала, докосвах всяка от тях и разкривах всяка зловеща тайна, която тези хора искаха да скрият от света. Виденията обхващаха всеки човек, с когото съм разговаряла, всичките ми съседи, всеки мой клиент. Това беше едно от най-травмиращите преживявания в жи­вота ми. Всъщност, по тази причина напуснах втория си съпруг. Прекарах на онова място почти цялата нощ и когато накрая видях най-тъмните и дълбоки тайни на мъжа си, си тръгнах.
Бях ужасена и разстроена. Бях видяла как един баща, който се грижеше за деца-инвалиди, ги насилва върху меди­цинска количка. Видях хора, които лъжат. Видях хора, които вършат неописуеми неща. На другия ден станах с мисълта, че ще натоваря децата и багажа си в колата и ще замина за Монтана. Ще се настаним в някое малко градче и ще общуваме възможно най-малко с хората. Мислех си, че цялата човешка раса е ужасна.
След това осъзнах, че нямам достатъчно средства, за да се преместя в Монтана. Трябваше да ходя на работа и да изкарвам пари. През онази сутрин планът ми беше прост: прибирам си децата от Юта и щом събера пари, тръгвам за Монтана.
Пристигнах на работа уморена и обезверена. Крис дой­де и аз й разказах всичко. Тя се развълнува и започна да ми задава въпроси. Казах й кои са най-тъмните и дълбоките й тайни и тя потвърди.
Но дори и тогава продължих да се съмнявам. Ами ако съм сънувала всичко това? Ами ако бях видяла истината само за Крис? Ако грешах за другите? Дали всичко това наистина ми се случи? Не си ли го измислям?
Реших, че ми трябва още едно доказателство. Сигурно Бог е бил мен в онзи ден, защото го получих. Всъщност Бог ми изпрати седем души от моите видения.
Най-напред дойде жената, която насилваше малките си деца. Думите просто се изсипаха от устата ми: - Ти тормозиш собствените си деца. Тя падна в краката ми, започна да плаче и да ме моли да й простя. Гледката беше отвратителна. Бях напълно покрусена, защото получих още едно доказателство, че всичко, което бях видяла, е истина - ужасна истина, която се потвърди при всеки клиент, дошъл в кабинета през онзи ден.
Когато приключих с клиентите, навън беше тъмно и нямах време да шофирам четири часа до Юта, да си взема децата и после да карам още шест часа до Монтана. Затова се прибрах и си легнах.
И както предната вечер, лицата се появиха отново.
Само че този път имаха още изненади за мен. Поведоха ме през нещо, което по-късно нарекох "нива на съществуване". Минахме през шест нива и накрая стигнахме до Закона за истината. От това възвишено и чисто място можех да видя всички нива на съществуване в моя живот и в живота на хората по цял свят. На това място ми бяха показани моите най-дълбоки и най-тъмни тайни. Видях всичко, което съм вършила.
Освен това лицата направиха нещо, което тогава не разбрах много добре: когато ме заведоха горе и ми показаха моя живот, аз осъзнах, че съм взела всяко решение, което ме е довело дотук, и че съм отговорна за всичко, което става в живота ми. Вижте, аз съм израснала в добро християнско семейство. Бях убедена, че Бог ми изпраща изпитания, за да провери силата на духа ми и способността ми да се уча. И тъй като вярвах, че за да се доближа до Бога, трябва да страдам, се бях въвлякла в доста особени ситуации. Лицата ми показаха, че точно аз съм ги създала.
По онова време живеех с човек, когото не обичах, на място, което не желаех, и вероятно щях да затворя магазина, защото не можех да поема финансовите разходи. Видях всичко това и осъзнах: аз съм го създала.
Тогава Законът за истината каза:
- Погледни! Можеш да промениш всичко! Просто тряб­ва да се качиш горе и да стигнеш до това място. Сега погледни надолу към себе си, Ваяна, виж енергията на живота си и заповядай да се промени - така и ще стане.
- Това е невъзможно, - отговорих аз на Закона. - Не може да бъде истина. Нима е възможно? Цял живот се опитвам да оправя тази бъркотия - мислиш ли, че ще стане за по-малко от 30 секунди? Абсурд!
Направих кратка пауза, за да помисля, и казах на Закона:
- Добре, ако това е истина, тогава ми трябва ново място за магазин, защото този ще го загубя. Трябва ми ново място да живея. Очевидно сегашното се разпада на части. Трябва ми нещо ново.
Помня, че си помислих: "Искам съвсем нов и чист апартамент." Не знам защо не поисках къща, но в онзи момент апартаментът ми се струваше по джоба. Казах още:
- Щом повдигна въпроса, трябва ми и нов съпруг.
Помислих си: "Искам си онзи мъж от Монтана, за когото винаги съм си мечтала." После сама се спрях: „О, още не съм готова за него. Още не го заслужавам." И вместо това изброих качествата у един мъж, които смятах, че заслу­жавам. (Виждате ли как убежденията ограничават?)
От Седмото ниво на съществуване ми показаха как да се протегна надолу до балона от светлина, в който беше моят живот, и да разбъркам енергията, като същевременно заявя какви промени искам.
Свърших с проявлението, върнах се в тялото си и цяла нощ размишлявах върху странните събития.
На другата сутрин бях още у дома, когато телефонът звънна. Обаждаше се Джон, собственик на единствения езотеричен магазин в Айдахо Фолс. Той ми каза:
- Ваяна, ще се местя в друг магазин. Трябва ми човек на новото място, с когото да делим наема. Искаш ли да се включиш?
Това беше първото от поредица събития, които потвърдиха желанията ми от предната нощ. Само за две седмици аз се преместих в чисто нов апартамент, смених магазина и срещнах следващия си съпруг. Бях подала молба за развод още щом видях най-дълбоките и тъмни тайни на човека, с когото живеех.
Същия следобед направих преглед на живота си. Ми­сълта, че сама съм си създала проблемите, беше горчив хап, който преглътнах трудно. Способността ми да виждам истината за хората ме разтърси. Отидох горе при Бог и попитах:
- Защо ми го причиняваш? Какво трябва да науча от този опит?
И получих отговор:
- О, Ваяна, Христос е виждал истината за хората и все пак ги е обичал.
Аз казах:
- Да, обаче аз не искам тази безусловна любов, защото това е твърде голяма отговорност.
Бог сякаш се усмихна и замълча.
С течение на времето разбрах, че истината е такава каквато е, и хората са такива, каквито са. Способността да виждаш истината за някого и все пак да го обичаш такъв какъвто е, е истинският смисъл на безусловната любов.
Бях помолила Бог да ми покаже истината и се изправих пред нея. Изправих се пред Закона за истината; той влезе в дневната ми. Дойде при мен във вид на лица и безформени кълба от енергия. Показа ми как да виждам истината.
Това беше първата ми среща със Законите от различ­ните нива на съществуване. В следващата глава ще споделя с вас това, което съм научила досега за Седемте нива на съществуване.




Сподели с приятели:
1   ...   37   38   39   40   41   42   43   44   ...   110




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница