Тези три човешки състояния и действия са в основата на всеки от нас. Те са нашите "двигатели" през определеното ни време и място на планетата Земя

За юдеите (евреите) се знае, че са богоизбраният народ. В никой случай това не трябва да се счита, че те са по-различни от останалите народи. Съвсем не е! Те са избрани за да бъдат светлина за всички останали народи. Това е смисълът на думите на Бога записани от Мойсей в неговото Петкнижие в Стария завет на Библията.

Ще спестя библейските и светските подробности за приноса на евреите, включително и на Иисус Христос, за предизвиканите върху тях проклятия, за лишенията и жертвите, за истините оборващи многобройните съмнения. Придържам се към библейската версия за произхода на евреите. Това са исторически вериги от личности и събития. Те започват от Авраам, неговите синове Исаак и Исмаил, продължават с Мойсей, Соломон и други. Впечатляващо е бягството на евреите от фараоните от Египет и процъфтяващата еврейска държава в Палестина със столица Ерусалим от VI век пр. н. е. до към втората половина от I век сл. н. е. Следват ужасите на гнева на римските императори и аристократи, които разрушават еврейската държава, столицата Ерусалим със свещенния еврейски храм. Поголовната сеч и разрушенията разпиляват евреите по света.

Дискутира се и небиблейския произход на евреите свързан с историята на хазарите. Смята се, че хазарите (многонационални северокавказки народи) между VI и Х век създават Хазарския хаганат, представляващ обширна държава разположена между Кавказ, Волга и Дон.

В края на VIII или в началото на IX век управляващите родове от хазарите приемат юдаизма и той става официална религия и език в хаганата. През IX век част от хазарите възстава срещу централната власт и се присъединява към маджарите (днешните унгарци), които се преместват на запад. През Х век настъпва упадъка на Хазарския (Юдейския) хаганат. Основната част от народите на хаганата възприемат ислямска религия.

Знатните родове, които изповядват юдаизъм, са изтласкани от района. Запазвайки своята религия и език, те се разпиляват и се заселват основно в районите на Централна и Източна Европа и са известни днес като източноевропейските евреи. Твърди се, че на съвременния етап те формират 92% от световното население от този народ, които наричат себе си евреи. Естествено, има и противници на това предположение, които се придържат към тезата за произхода на евреите само според Стария завет на Библията. Евреите от хазарски произход вече отдавна участват активно в икономическия, културния и управляващия елит на всички без изключения централни и източноевропейски държави.

Не са по-малко пикантни и митовете за етиопските евреи. Според етиопската легенда, етиопците са потомци на еврейски племена, дошли в страната, заедно с Менелик I, смятан за син на цар Соломон и Савската царица. Според легендата Менелик I, вече пораснал, посещава баща си в Ерусалим и донася в Етиопия Кивота на завета.

Етиопските евреи са известни като бета израел. Те са потомци на племето Дан, едно от Десетте изгубени еврейски племена. Те смятат, че тези хора са основали еврейско царство, просъществувало векове. С възхода на християнството, а след това и на исляма, трите общности влизат в конфликт. В резултат могъщото еврейско царство се превръща в обедняла държавица.

Съществува освен това теза, че бета израел са общност от местни етиопски християни, които около XIV – XVI век възприемат юдеизма и започват да се определят като евреи. През 1975 г. бета израел се признават за евреи от израелското правителство. Според някои източници към настояще време в държавата Израел са се преселили от Етиопия около 100 хиляди бета израел. Най-почитаното свещено писание за бета израел е Петокнижието на Мойсей от Стария завет на Библията.

Юдеизмът е авраамическа религия, която се изповядва основно сред евреите в цял свят. В този смисъл тя се смята за „затворена” религия наподобяваща в този смисъл индуизъм.

Тази религия се базира върху еврейския канон на Библията и се нарича Танах. Впоследствие тези постановки се доразвиват и се разширяват, което е събрано в свето писание наричано Талмуд.

Юдеизмът се заражда още от времето на пророка Авраам преди над три хиляди години. Постановките на юдеизма изиграват важна роля за възникване на по-късните авраамически религии. Основните от тях са християнство, исляма и бахайство.

Всепризнато е определено влияние на юдеизма, наред с орфическата доктрина, върху светската етика и гражданското право в така наречения Западен свят, обхващащ държавите от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и Нова Зеландия.

В юдеизма съществуват много секти, които се различават помежду си по някои принципни особености. Все пак те могат да бъдат обединени в пет религиозни групи; ортодоксална, консервативна, реформирана, реконструкционистка и хуманистка.

Характерни са и основните особености на юдеизма, от които по- важни са:

● Бог е създател на всичко видимо и невидимо на Земята и във Вселената.

● Той е безтелесен, непознаваем и съществува в единствено число.

● Само Бог трябва да бъде прославян като абсолютен властелин в цялата Вселена.

Светото писание изложено в Петокнижието в Стария завет на Библията е продиктувано на Мойсей от Бога и то няма да бъде променяно и допълвано в бъдеще. Бог контролира дейността на хората. Той ги награждава за добрите дела и наказва злото.

Вярващите в юдеизъм могат да осветят своя живот и да се приближат до Бога чрез изпълняване на Мицвот (божествените заповеди). Те са шестстотин и тринадесет на брой и се намират в Левит и в други книги, които регулират всички аспекти на юдейския живот. Десетте божии заповеди написани в Стария завет на Библията представляват кратко обобщение на всички тези заповеди.

Юдеистите вярват, че в бъдещето ще се яви месията (посланик на Бога) и ще събере юдеите от цял свят в земята на Израел. По тава време ще има всеобщо възкресение на мъртвите. Ще бъде възстановен Ерусалимския храм, който е унищожен през 70 г. сл. н. е. от римляните.

Съществуват принципни различия във вярванията на юдеите и християните. Юдеите считат, че вярванията произтичат от действията. Християните се придържат към обратната теза, според която действията произтичат от вярата. Юдеистите не приемат християнската концепция за първороден грях. Това е вярването, че всички хора са наследили греха на Адам и Ева, когато не се подчинили на Божиите заповеди в Едемската градина. Юдеистките религиозни течения не са единни спрямо божия пророк и пратеник Иисус Христос. Някои гледат на Него като на велик морален учител, а други го възприемат като лъжепророк или като християнски идол. В някои секти на юдеизма дори не произнасят името Му поради забраната да произнасят името на идоли.

Бахайската вяра е религиозно учение основано през XIX век в района на днешен Иран. Нейният учредител е персиец Бахаулла (Славата Божия). По своята същност учението се смята за Авраамическо.

Бахайството изповядва съществуването на един Бог и единството на цялото човечество. В сравнение с християнството бахайската вяра отхвърля Троичността на Бога.

Бахаите считат, че общата религиозна история на човечеството е еволюиращ образователен процес. Твърди се, че хората получават знания чрез пратеници, които се назовават „Проявления на Бога”. В този смисъл Бахаулла се възприема за най-скорошният, най-прогресивният, но не и последен пратеник на Бога.

Божият пратеник Бахаулла се обявява за дългоочакван учител на всички народи. Той е предречен в християнството, като човешкия син идващ в Славата на Отца, в исляма като Каем (Този, койтоще се надигне), в индуизма като нова инкарнация (превъплъщение) на Кришна, в будизма, като Маитрея Буда (Буда на Универсалната справедливост) и в други религии. Твърди се, че е дошло време когато Бог ни дава Ново Откровение за обединението на света, равенството на хората и изграждането на епоха на вечен мир и справедливост.

Изповядващите бахайска вяра се наричат бахаи. В началото на ХХI век те наброяват около 6 милиона души. Тази вяра се изповядва в над 200 страни по целия свят, но най-много техни представители има в САЩ.

Извършеният опит за кратко представяне на някои основни световни религии дава определена представа за техния смисъл и предназначение. Тези религии са утвърждавани в продължителни и непрекъснати усилия за обяснение на живота на планетата Земя. В тях съжителстват и се съчетават древни езически обичаи, навици, традиции и мъдростта на учени наричани пророци, пратеници и посредници на Бога.

Прави голямо и неповторимо впечатление всяко от разгледаните вероизповедания. Според мен, всички те са равнопоставени и не подлежат на някакво класиране или предпочитание.

В исторически контекст се забелязва тенденция не към обединяване на близки по своя смисъл вероизповедания, а към разчленяване на всяка от тях на самостоятелни направления.

На пръв поглед това явление изглежда парадоксално и обикновено се обяснява с възникване на определени политически причини. В действителност, според мен, причините са по-сложни и са свързани с все още непознаваемото естество и действията на Природата (Господа Бога).

По своите действия хората са склонни към рутинно поведение. Това в определен момент започва да изкористява високите идеали заложени във всяка религия. Обособяват се някои групи хора, които започват да преследват личните си интереси. Ето защо тези непознаваеми за хората могъщи сили се противопоставят на тези рутинни тенденции, което довежда до появата на нови религиозни направления. Това е природната (божествена) конкуренция за контрола на религиозните учения.

По този начин хората се връщат към своето предназначение, което е непрекъснато и постъпателно тяхно усъвършенстване. Някои наричат това еволюция, а според мен това е човешка еманципация. Защото еманципацията включва в себе си не само еволюция, но и социални революции. Това се случва когато нещо забавя или пречи на нормалните еволюционни процеси.

Успоредно с религиите, вървят и научните обяснения на света. Някои наричат всичко що е научно за атеистично направление. Но и тук, както и в религиите, се проявяват тенденции към увеличаване на броя на всевъзможните версии и предположения.

Най-популярното от тези атеистични направления е еволюционното обяснение на света формулирано от Чарлз Дарвин. Наред с него съществуват и ред други теории, повечето от които са направо фантастични. Мисля, че и тук по-правилно е да се говори не за природната еволюция, а за природната еманципация.

Научните теории за света са пъти по-динамични от религиозните. Особено ускорение на тези обяснения дават научните открития в областта на квантовата физика. Оказва се, че всичко е много по-сложно отколкото е възприето да се обяснява от позициите на класическата физика. Все още не е обяснимо как един квант може едновременно да прелита през много отвори и да присъства едновременно на много места. Защо и как квантът може да се проявява едновременно или като материална частица, или като светлина и т. н..

За отбелязване е фактът, че за необяснените все още от науката явления съществуват определени отговори в изотериката и в религиозните писания. В една езотерична мъдрост се твърди, че човек е Бог в развитие и неговият дух е способен да се усъвършенства до безкрайност и да твори чудеса. До подобен извод стигат и квантовите физици, които твърдят, че съзнанието и подсъзнанието не е продукт само на човешкия мозък, а е творчески принцип на Вселената. В този смисъл една от основните библейски постановки гласи: „Аз и Бог едно сме”. С други думи всеки от нас е част от цялото и цялото е във всеки от нас.

Това е холографския принцип, по който е устроена Вселената. Теолозите и квантовите физици стигат до общи изводи, че човешкият живот е осъзнаване на случващото се в него. Това води до качествени трансформации в човешкото мислене и поведение.

Разработеният холографски модел помага да се обяснят ред необичайни явления като телепатия, прекотниция (предсказване на бъдещето събитие, което не може да бъде осъществено на базата на настоящите познания или да бъде изведено с помощта на логиката), паранормални и мистични явления.

Независимо от това холографският модел все още е дискусионен и не се приема еднозначно от много именити учени. Основните причини за това се базират на рутинните знания, от които не могат да се избавят някои авторитетни учени. Това поведение има невероятно сходство с религиозните вярвания, макар научните догми да са значително по-краткотрайни от религиозните.

Все още е необяснимоа от къде и как съставителите на религиозните текстове преди стотици и хиляди години, макар и завоалирано, засягат сегашните най-модерни научни теми и техния смисъл. Това са генно инженерство, трансцедентална магия, психотерапия, езотерика и други дисциплини. Нещо повече, изгубени са и ред уникални технологии, за които тепърва започват да говорят напредничавите научни умове. Например, такива са алхимичните технологии.

Химия ли е алхимията или не е химия? По този въпрос няма научнообоснован отговор до ден днешен. Привеждам някои определения от езотериката. Едно от тях е: „Алхимията е наука на посветените в тайните на Сътворението на Света и в Сътворителството”. Второто определение е по-конкретно и свързва материалното с духовното. В него се заявява, че „Алхимията е наука за еволюцията на тялото чрез собственото ни съзнание”. Третата формулировка вече е съвсем конкретна: „Алхимията е наука за специфични трансмутации и трансформации, водещи до кардинални промени в материята и съзнанието”.

Третото определение на алхимията се пояснява със следната митологична постановка. На планетата Земя съществуват четири основни вида материя, които се наричат царства. Това са Минерално царство, Растително царство, Животинско царство и Човешко царство. При това Човешкото царство принципно принадлежи на Животинското царство, но се разглежда като отделен вид поради неговата специфичност и важност.

От алхимична гледна точка трансмутацията е преструктуриране на специфичен вид атоми в материята, които заставят всички атоми на тялото да преминат в ново ниво на организация. След това то вече има съвсем друг, коренно различен от първоначалния вид характер и структура. С други думи, трансмутацията е акт на преминаване на материята от едно царство в друго. За разлика от това трансформацията е акт на преобразуване на материята от един вид в друг в самото царство.

Към методологията се привеждат „факти” за преминаване на материя от едно царство в друго и от един вид материя в друг вид материя в самото царство. Накрая се пояснява, че това е по силите само на „съвършени” личности, тоест на хора със силна воля и с преобладаващо алтруистично поведение.

Вероятно всеки е чул или чел за непрекъснатите опити за преобразуване на какви ли не неща в злато и в други драгоценности, но .... всички те са неуспешни! Предполагам, че всички те са бързали или бързат по едни или други причини и нямат съвършени лични качества. А иначе, нека да вярваме, че съществуват такива силни и съвършени алтруистични личности, които творят чудеса, както и анонимните им благотворителни усилия. Тук му е мястото за усмивка, размисъл или смях, които са целебни за всеки от нас.

Общественото устройство на всяка държава се повлиява от много фактори. Исторически погледнато всичко тръгва от прастари управления осъществявани от водачи (вождове) на групи, родове и народи. Следват рабовладелчески, феодални, монархически и капиталистически форми на управление. Борбите на народите за социална справедливост раждат и така наречените социалистически държави.

Шири се голямо невежество и заблуда по отношение на понятието що е то социалистическо и капиталистическо общество. Според мен, трябва да се подхожда конкретно и непредубедено към държавното (конституционно) устройство на всяка държава. Например, обществените устройства на Швеция и Швейцария, с техните ограничения спрямо диктатурата на капитала, могат да бъдат наричани в по-голяма степен социалистически отколкото капиталистически. От друга страна, сегашните държавни устройства на Китай и Виетнам са повече капиталистически отколкото социалистически.

Подробно разработени социални форми на управление на държавите все още не съществуват, но има изградени и проверени от живота основи за тях. Такива основи са разгледаните класически вероизповедания. Това са християнски (православни, католически, протестански и други), ислямски (сунитски, шиитски и други), будистки с техните социални варианти, индуистки, юдеистки, бахайски и други утвърдили се религии. Мисля, че от тяхното разнообразие и опита им могат да бъдат намерени справедливи форми на социални държави.

До сега има опити за утвърждаване на социални държави (социалистически). Във всички тях са използвани определени форми на диктатура. По-известни са съветските модели на „реалния” социализъм с диктатура на силово противопоставяне на една част от обществото спрямо другата му част или части и диктатура на привилегии на една прослойка от всяка част на обществото спрямо цялото общество.

Поучителен е провалилият се с трясък модел на Адолф Хитлер. Той тръгна да изгражда социализъм с диктатура на немците (арийците), потискайки всички други народи. Това е така нареченият национал-социализъм. В своя манифест „Моята борба” Хитлер се опитва да подрежда народите в зависимост от тяхното „качество” и „правото” им на живот.

С други думи, при всяко начинание за налагане на социализъм с някаква диктатура се извършва вмешателство за изменение на природното равновесие, което неминуемо се наказва от Природата (Господа Бога). За съжаление заедно с виновниците на подобни недомислици и авантюри страдат или загиват и невинни хора, които със своята наивност, некомпетентност или покорност са въвлечени в тези „изкривени” обществени (магически) схеми.

Според мен, за по-бързото съзряване на мисленето на хората, ще се налагат все по-нови и по-нови форми на капитализма (нео-капитализъм, империализъм, глобализъм и други все още незнайни капиталистически форми). В техните основи стои диктатурата на капитала, подхранвана от див или първичен човешки егоизъм.

Естествено, този първичен егоизъм грижливо се маскира чрез всякакви подходящи за целта информационни средства като Интернет, медии, печат и други начини с цел внушения и пропаганда на непреходността на капиталистическия начин на живот. Обаче, ако се надзърне зад лъскавите покривала скриващи основите на капитализма ще бъде забелязан така наречения „Златен Телец”, който е неотменен идол на диктатурата на капитала. „Злите езици” твърдят, че за основите на „Златния Телец” се използват три дяволски пилона, смисълът на които се свежда до следните същности и действия: излъжи, открадни, убий. Разбира се, който не е сръчен в своите пъклени действия понася съответните наказания. Но, .... колко начини съществуват за безнаказаност! Те са безчет! Диктатурата на капитала се проявява в своя жесток първичен облик в обществата без всякакави социални права (предпазни социални ограничения) и в по-хуманните общества, където тази диктатура е „социализирана” в една или друга степен.

В действащите модели на обществените устройства в държавите по света (капиталистически, социалистически, демократически и други) могат да бъдат забелязани и други толерирани диктатури.

Диктатура на опияти, когато в обществата се толерира явно или тайно производство или внос на алкохолни и тютюневи изделия, на естествени и изкуствени наркотици и други опияти. Тази диктатура се проявява във всички без изключения държави по света, мащабите на която е различна във всяка една от тях.

Диктатура на физиката (плътта) се маскира основно в приказките за естествена физическа красота на хората. В този смисъл обличането по формула „малко плат, но много плът” в съчетание със „свободно поведение” придобива епидемически размери. На тази основа се шири официално разрешена или потайна проституция, която все повече размива и подкопава природосъобразените светски и религиозни схващания за дома, за семейството, за греха.

Диктатура на младостта се появява в някои по- изостанали държави и даже в „уж социалистически”, в които не съществуват пенсионни системи. По своя смисъл тези ретро тенденции са добре забравени старовремски дивашки схващания. За остарелите и болните хора се грижат техните деца или роднини. Като цяло това води до депресии на остарелите и болните хора и до по-бързото „редуциране” на това население.

Диктатура на волята се изразява в духовното потискане и даже заробване на едни хора от други. Това се постига чрез трансмагически ритуали и информационни въздействия, които в последно време придобиват застрашителни размери, вселяващи страх, безволие и несигурност в хората. Нещо повече, на тази основа се създават тайни оръжия, целящи овладяване на съзнанието на противниците или конкурентите.

Вярвам, че много е назрял въпроса за подбора и функционирането на управляващия елит на всички нива.

От известно време се хвърлят гигантски средства за подбор и избиране на управляващите личности, което в същност е само една комерсиална или идейна част на подбора. След избирането настъпва „капсулация” на тези личности, което се изразява в определени неяснотии на техните действия, в непрекъснатата им охрана и опазване от всякакви контакти с хората, които в същност са ги издигнали на тези постове. Удобно оправдание за това е необходимостта за опазване на тяхната сигурност и живот.

Да, ама, не! Това не е достатъчно оправдание от гледна точка на хората, които издигат тези личности.

Какво ще се случи с тези „безценни” избираеми личности, ако никой не ги пази?

Напълно е възможно, че някои от тях ще бъдат обиждани, наранявани и даже убивани! Това е естествен подбор за утвърждаване на силните и умните личности. Естествено, виновните за отклоняване от правомерно обществено поведение ще бъдат наказвани. Зад всеки от избираемите личности обикновено стоят партии, в редиците на които винаги могат да се намерят хора готови и можещи да заместят тези личности.

Полажителният ефект от подобен подход ще бъде невероятно висок, той ще бъде направо мултиплициращ! На избираемите длъжности ще се явяват силни, смели и умни личности с авторитет, тъй като няма да се къса тяхната връзка с хората, които са ги издигнали на една или друга отговорна работа.

Целесъобразността на подобен подход може да се докаже и от исторически позиции. Някога, в далечни времена, вождовете са начело на войските си и те са с огромен авторитет. После крале, царе и императори започват да се крият зад войските си, при което техният авторитет се разклаща. Сегашните ръководители от всякакви рангове и чинове вече ги няма и зад войските си. Нещо повече, те се крият, в повечето случаи, даже и от хората, които са техни избиратели. Това довежда до тяхното обезсмисляне като ръководни личности. Избирателите се разочароват от тях почти веднага след избирането им и започват дълбоко в себе си да ги презират. Това не е някакво откритие или клевета, а това е генетична особеност на хората, с която всеки ръководител е полезно да се съобразява.

Следващите полезни дейстния по издигане на авторитета и вярата в ръководителите е незабавното им отзоваване при доказана необходимост, преди изтичане на мандатните им срокове. Това може съвсем елегантно да се извършва по отработените от швейцарците процедури с използване на референдуми. По същия начин могат да бъдат провеждани референдуми и по всички възлови за държавите проблеми.

Историческите събития, меко казано, доказват, че стремежът на хората към социална справедливост в нейното тясно и широко разбиране е част от човешката еманципация. Без да впадам в някакава пристрастност ще се опитам в този смисъл да акцентирам вниманието си съвсем накратко към някои исторически факти.

Анализирайки замъглените информации за събитията в Унгария през 50–те години и в Чехословакия през 60-те години на миналия век стигам до извода, че исканията на разбунтувалите се хора не са против социализма като идея, а към неговото усъвършенстване. В първия случай те са против налагания „силов” социализъм, а във втория случай те са против модела на „феодален” социализъм.

Вярвам, че човешката еманципация е необратима и постъпателна. Тя се развива основно по еволюционни закономерности. Независимо от това, ако някой или нещо я спъва или забавя по едни или други начини, то тя прибягва и до социални революции. Това са видове социални експлозии, отхвърлящи отживелите взаимоотношения между хората.