Тези три човешки състояния и действия са в основата на всеки от нас. Те са нашите "двигатели" през определеното ни време и място на планетата Земя

Основоположникът на тези социални взривове е тракиецът Спартак, който с „множество” от последователите си разрушава рабовладелческия строй в неговата класическа същност. Френската революция детронира световния монархизъм, който сега в някои държави по света е вид историческа символика и романтика. Октомврийската революция в Русия с нейните грешки и простотии поражда страхова невроза на титулованите и свръхбогатите елити. Тези елити сега са принудени да се маскират и да се пазят като никога допреди.

Процесът на социализация на човечеството е неотвратим в неговото еволюционно и революционно развитиие, което представлява непознаваемата все още същност на човешката еманципация. Какъв ще бъде следващия социален взрив (революция) засега може само да се гадае, но неговото сбъдване е неизбежно. Този извод е според моето интуитивно усещане, предвид сегашните „особености” в развитието на света. Това не трябва да забравят сегашните човешки „вождове”, парламенти, управляващи елити и да търсят своевременни реформаторски решения, с оглед „омекотяване” на последствия от този „взрив”.

На фона на съвременните събития възниква въпроса за ефективността на върховната власт на по-значителни и по-влиятелни държави в света. Едни от тях са парламентарни републики, други са премиерски или монархически държави, а трети са от смесен тип. Според мен, за предпочитане е парламентарната форма на управление с допитване до народа по всички възлови въпроси чрез така наречените референдуми. Тази форма е пример за съвременно и по-перспективно управление на всяка държава. Вярвам също така, че подобни форми могат да послужат за критерии при обосноваване на оптимални мащаби (хорски и териториални) на съвременните държави.

Възможностите за референдуми стават все по-достъпни с използване на електронно гласуване по Интернет. Подобен вид управление е в парламентарната държава Швейцария. Подробностите за управлението на Швейцария обикновено се премълчават или омаловажават от всички без изключения държави. А истината за тези подробности е съвсем простичка. Това е държава състояща се от няколко кантона с немско, френско и италианско население. Всички по-важни решения и действия на републиканско и на ниво отделен кантон се вземат чрез референдуми.

Интересен е и опитът на Швейцария за решаване на един от най-скъпоструващите проблеми на всяка държава, а именно организирането на отбраната и осигуряване на необходимите средства за това. Швейцария, според мен, разполага с една от най-модерните и ефективни форми на държавна организация на отбраната.

Накратко тази организация се свежда до това, че народът на тази държава защитава денонощно родината си намирайки се „в къщи”. Хората разполагат в къщи с най-модерно лекострелково оръжие, което се обновява периодично. Военните им бази са много мобилни и практически неоткриваеми за противника. Обслужването им се извършва от минимален брой персонал. Използва се и тук най-модерно тежко и стратегическо оръжие, което периодически се обновява. Точно по график се извършват обучения, подготовки и преподготовки на населението за водене на съвременни бойни действия. Разработена е най-модерна и бърза в света организация за мобилизация на населението в една могъща съвременна армия, която е готова да спре всеки евентуален агресор.

Вярвам, че всеки е чел или чул, а може би се придържа към максимата: „Първите десет години работя за авторитета си, а следващите години авторитетът ще работи за мен”. Ясно е, че авторитетът през първите 10 години може да се постигне само чрез всеотдаен и къртовски труд. След този период всеки основателно или не съвсем се хвали с така наречения опит или рутина.

Разбира се, рутината е гордост за всеки работник, специалист и бизнесмен, но за какво загатва цитираната максима и какво показва реалната действителност. Наистина, рутината прави всички нас по–опитни и по-сигурни в нашите намерения и действия.

Но, тук се появява голямото „НО”! То е свързано с душевните качества на хората. Психоспециалистите твърдят, че над 90% от хората са егоисти и около 10% са алтруисти. Ето защо хората с голяма рутина са склонни да злоупотребяват със своето положение. При това, колкото те са по-високопоставени, толкова последствията от техните евентуални „хитрини” са по-значителни.

Според мен, рутината е променлива величина, която в определен момент достига своята критична стойност. Това е своеобразно „узряване” на човека в професионално, битово и във всяко друго отношение.

От този момент болшинството от хората „замръзват” в своето развитие и започват да пребивават в определено задоволство и по-слаба активност. Те смятат, че натрупаната рутина им осигурява сравнително спокоен и „справедлив” живот.

Нещо подобно се наблюдава и в макромащаб. Имам предвид всевъзможни светски и религиозни учения, политика, управление и работа на всевъзможни производствени, научни, бизнес и други структури, включително и на всемогъщи империи.

Съдбовните пътища на субекти с голяма рутина от микро до макро мащаби са „незабелязано” низходящи. Те започват да „корозират” по всевъзможни причини в едни забавени или бързи временни интервали. Причините за това се крият в настъпващите разминавания между човешката и Природната (Божествена) справедливост.

Според мен, хората са специални създания. Техният живот е „програмиран” в съответствие със законите на човешка еманципация. В този смисъл хората са „обречени” на постоянна борба с Природата, което предполага постоянно отстраняване и преодоляване на всевъзможни препятствия издигнати от нея. Това се приема за напълно справедливо и необходимо от самата Природа (Господа Бога).

В процеса на това преодоляване на безбройни Природни препятствия има безчет добри и зли действия според индивидуалните понятия за справедливост. В крайна сметка тази борба между доброто и злото е сърцевина и двигател на човешката еманципация,

Всеки, който се бори всеотдайно и етично (морално) за своите идеали отстранявайки всевъзможните препятствия се подпомага от все още непознаваеми природни сили, а всеки залагащ на рутината „залязва” в своето развитие. Това, според мен, е простичко правило към което е целесъобразно да се придържат всяко лице, всяко семейство, та чак до управленския елит на „могъщи” империи.

Прегледът на разгледаните религии и обществените устройства подсказва, че човечеството в своята съвкупност е сложна и все още непознаваема хологенна еманципирана структура. Тази структура постоянно „узрява” и в зависимост от това се появяват все нови и нови познания за нея. Инициаторите на „узрелите” идеи се наричат „пратеници”, „пророци”, учени или просто мислещи и анализиращи хора.

Иска ми се да „докосна” едно „дребно” доказателство за трансрутинно поведение на хората. Става въпрос за явна или скрита съпротива на хората спрямо полезните за тях мерки свързани с въвеждане на лятно часово време. А те са полезни затова, че при лятното часово време хората по-продължително виждат Слънце и неговата здравословна светлина. Няма да засягам икономическите изгоди свързани с това мероприятие, тъй като те отдавна са доказани.

Интересна е историята за възникване на тази полезна идея. За първи път за въвеждане на лятно часово време се изказва Бенджамин Франклин, американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател. В писмо до редактора на вестник „Парижки журнал” през 1784 г. това предложение е по-скоро с хумористичен нюанс. Предлага се парижаните да стават и да лягат с един час по-рано през лятното време, тъй като това е здравословно за тях.

След доста години, а именно през 1907 г. лондончанинът Уилям Уилет съвсем сериозно доказва икономическите изгоди от въвеждане на лятно часово време в районите с умерен климат. Това предложение, с необходими икономически обосновки, той излага в публикацията си под название „Пилеене на лятна светлина”.

За първи път това предложение осъществява Германия по време на Първата световна война в периода от 30 април до 1 октомври 1916 г.. Почти светкавично от 21 май до 1 октовмри 1916 г. Великобритания (Англия) минава на лятно часово време. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ установява няколко часови зони и официално въвежда лятно часово време. Законът не намира отзвук и скоро е отменен.

Сега това здравословно и икономически изгодно лятно часово време се прилага във все повече и повече страни по света и особено в Европа. Независимо от административните решения по този въпрос в едни или други държави по света много хора съвсем доброволно се придържат към този полезен летен светлинен режим. Мисля, че това е най-голямото доказателство за актуалността на тази идея.

Вярата в семействата, като най-важни структурни единици на обществата заслужава особено внимание. Разбира се, колкото семейства толкова и нюанси на тяхното устройство и функциониране. И тук се появяват „новите” разбирания, които нарушават обичайните представи за взаимоотношения между партньорите. Имам предвид „уж модерните” разкрепостявания на поведението на съпрузите, при което взаимоотношенията им изглеждат повече формални отколкото отговорни.

Появяват се еднополови бракове. Честите разводи и безразборните сексуални отношения пораждат все нови проблеми, най-значими от които са здравословни свързани с опасни заболявания и потискащи правата на децата.

Тези „модерни” отклонения от възприетите религиозни и светски норми на поведение възприемам повече като предизвикателства отколкото като някакви хорски бедствия. Уважавам всякакви отклонения от възприетите норми на поведение, стига те да не застрашават спокойствието и сигурността на околните и да са в рамките на закона. Мисля, че „успокояванията” на тези проблеми следва да се търсят във взаимни дискусии, в медийни изяви, във форуми и в беседи по Интернет.

В този смисъл споделям моата вяра по този злободневен проблем. Семейството за мен е крепост, която трябва да се пази. Тази крепост може да бъде превзета и разрушена както от външни, така и от вътрешни сили. Обикновено враждебните външни сили не успяват в своите пъклени намерения. По-опасни за семейната крепост са добронамерени външни сили, които могат да бъдат престорени и .... искрени.

Мисля, че всички са съгласни за опасността от престорени добронамерени сили, които се активират при всяка „пукнатина” в семейните отношения. Обясненията за опасността от добронамерени сили са по-сложни. В общи линии те се активират постепенно в зависимост от степента на родство и от неизбежните разминавания на споделяните добродетели във времето. Мисля, че тези обяснения могат да бъдат сведени към следната шеговита мъдрост: „Боже пази ме от приятели, а от неприятели сам ще се пазя”.

Всъщност, нищо не е случайно на този свят! Той се движи, трепти, ври, кипи и се изменя по някакви все още непознаваеми за хората закони. В тази световна суматоха ролята и смисълът на семейството са първостепенни. Те са доказани и утвърдени от хилядолетната история на човечеството, от религиозните и светските писания и традиции. Ето защо всички опити за омаловажаване на семейството и семейното пространство са обречени на неуспех.

Всяко семейство е частица от народа, а съвкупността от семействата и тяхното поведение очертават образа на народа. В този смисъл социална справедливост или социализъм произтича от семействата, а не от волята и милостта на императори, царе, крале, вождове, президенти, верски и светски лидери. Разбира се, те взаимно си влияят и се обуславят, но ролята на семействата е първостепенна в утвърждаване на принципите на социална справедливост. Тези принципи са динамични и се променят в съответствие с човешката еманципация.

Моето схващане за семейството, семейното пространство и неговата социализация е ръководно за мен. За това всички евентуални недоразумения или неудачи в моето семейство не се изнасят зад „прага” на семейното пространство. Ключът към уреждане на всеки проблем се търси и се намира в това неповторимо и индивидуално семейно пространство, чрез критични самоанализи и взаимни компромиси. „Маята” и „катализаторът” при това са синхронизирани пропорции от взаимно уважение, откровеност, обич и любов. Не споделям внушенията за половия антагонизъм, за помощта на приятелски кръгове, клубове или общности. Това са добре измислени капани за контролиране и манипулиране на семействата в съответствие с волята на заинтересованите лица. Събираната при това информация (продукция) се продава и се купува като всяка друга стока.

Такива са моите разбирания за семейството и за семейното пространство, но това в никой случай не пречи на взаимоотношениятя ми с когото и да било. Винаги се старая да съм дружелюбен даже и с неприятни за мен лица, което е по-достойно отколкото да им се противопоставям фронтално. Често пъти хората не осъзнават какво приказват и вършат и когато им противопоставиш любезна, но хладна учтивост с аргументи те се кротват и се успокояват.

Само във взаимното уважение и търпение могат да бъдат решавани и най-неразрешимите проблеми. Моята твърда вяра е, че богатството и щастието ни не са около нас, а те са във всеки от нас. Заслужава си над това да се замисли всеки, тъй като сегашните социални положения и „океани” от „плутокративни” внушения пораждат известни комплекси в някои в сравнение с „по-напреднали” народи и личности в „качествено” отношение.
Юрий Петрович Банько,

Гр. Варна,