- ПОДКРЕПЕТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛНО СВОЯ ТИЙНЕЙДЖЪР

10 - ПОДКРЕПЕТЕ ИНТЕЛЕКТУАЛНО СВОЯ ТИЙНЕЙДЖЪР

За да подготвите вашия тийнейджър за бъдещето в този безумен свят, трябва да го научите да разсъждава трезво. Има пет основни причини за това. Първо, ясното мислене е необходимо за точната представа за света такъв, какъвто е. Тийнейджърите нямат исторически поглед върху нещата и не могат да си обяснят днешните събития, без да имат с какво да ги сравнят.

Второ, младият човек трябва да се научи да мисли ясно, за да е в състояние да различава доброто от злото. Без да има разумно и здраво схващане за морала, тийнейджърът е лесна плячка за пагубните антиобществени мнения. Наблюдавайте етиката на популярните личности в развлекателната индустрия, правителството и религиозния живот днес. Трябва да въоръжим нашите тийнейджъри срещу разрушителните влияния. Това не е лесно, след като повечето възрастни стават все по-объркани и озадачени. Недобросъвестно и неетично поведение бързо се налага като норма в нашето общество.

Трето, трябва да обучим нашите тийнейджъри да мислят ясно, за да са в състояние да вземат разумни и обосновани решения. Ние желаем тяхното поведение да бъде ръководено от правилни избори и трезво мислене. В нашето съвременно общество поведението твърде често е основано не на внимателно и разумно обмисляне, а на повърхностни и импулсивни приумици. Живеем в свят без задръжки и това е резултат от неумението да овладяваме гнева си (вижте 7 гл.). Тази тенденция се влошава. Затова всеки, който умее да разсъждава трезво, има огромно предимство.

Четвърто, ясното мислене е нужно на младежите, за да им помогнете да се развият социално и да станат обществено зрели личности. Хората, които съумяват да бъдат последователни и да се отнасят еднакво благоразумно с всички, са щастлива рядкост. Естествено тази дарба ще помогне на тийнейджъра да изгради умерен, стабилен и добър характер.

Пето, без методично и ясно мислене младежът не може да има силна, съдържателна и трайна вяра и добра ценностна система. Вярата, която е крепка и устойчива и представлява движещата сила на смисления живот, не може да бъде сляпа. Тя трябва да има разумна и логична основа. Трябва да отговаря на реалния свят. И трябва да осигурява задоволителни отговори на най-съществените житейски въпроси.

Много е важно да учите вашия тийнейджър да мисли логично и последователно. Едно от най-добрите оръжия, с които можете да го снабдите, е способността сам да преценява своето мислене, така че да бъде уверен в него и да е в състояние да го променя в светлината на новите знания. Освен това, той трябва да се научи да вижда грешките в неправилното мислене и да осъзнава как е стигнал до погрешните заключения. Как да помогнете на вашия тийнейджър да се справи с това?
ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО РАЗВИТИЕ

Важно е да помним, че интелектуалното развитие на детето преминава през отделни фази. Факторът, който най-много определя доколко то ще преодолее даден етап на мисловно развитие, е степента на емоционалното му задоволяване. Колкото по-искрено и безусловно обичате вашия тийнейджър, толкова по-добре ще се развива той в интелектуално отношение. Колкото по-обичан се чувства, толкова по-лесно ще се научи да разсъждава ясно и логично. Колкото по-малко усеща вашата любов и грижи, толкова по-слабо ще бъде развита мисълта му.

Правилното интелектуално израстване на юношата се определя преди всичко от неговото самочувствие. Ако мнението му за него самия е положително, той ще се развие като мъдър и разумен човек, който има правилно виждане за нещата и добре владее чувствата си. Младежът, който няма добро емоционално възпитание, зле ще контролира мислите си и ще бъде зависим от чувствата си. Затова най-напред трябва да задоволите емоционалните нужди на вашия тийнейджър.

Преди няколко години се запознах с едно мускулесто 14-годишно момче, което се бе нахвърлило с бухалка върху бейзболния си треньор. Той смяташе, че действието му е напълно оправдано и нормално, защото той и синът на треньора бяха съперници за една и съща позиция в отбора и това го лишаваше от предимство.

В случая това момче несъзнателно си служеше с казуистична⁴ логика. С произволни и неточни асоциации човек може да оправдае почти всяко действие. Подобно объркано мислене е безплодно и опасно. А то се среща все по-често сред нашите младежи. За съжаление, този погрешен мисловен процес е коварен и трудно се разпознава в обичайните взаимоотношения. Но той е една от основните причини нашите младежи да не са подготвени за зрелостта.

Трябва постоянно да сте нащрек за възможности да научите вашия тийнейджър да изгражда правилни асоциации за своето мислене. Тийнейджърът не може да мисли абстрактно, докато не навърши поне петнадесет години. И тогава едва започва да се учи на това. Ето защо по време на ранния и средния пубертет младите често смятат, че родителите им са невежи и грешат. По-късно, със съзряването на мисловния процес и способността за абстрактно мислене, тийнейджърът започва да разбира родителите си и да зачита тяхното мнение.

Трябва да бъдете търпеливи и любящи в тези трудни периоди и грижливо да учите вашия тийнейджър да мисли ясно. Един от начините да сторите това е като установите погрешните му асоциации и идеи и ги коригирате.
ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО ЗАТВЪРЖДАВАНЕ

За да се научи да мисли добре, тийнейджърът се нуждае от интелектуално затвърждаване. За да мисли творчески, човек трябва да уважава себе си не само емоционално и физически, но и интелектуално. Трябва да чувства, че околните одобряват начина му на мислене. Това не означава винаги да се съгласявате с него, а по-скоро да го насърчавате и затвърждавате самоуважението и способността му да разсъждава и разрешава проблемите си сам.

Повечето юноши не могат да почувстват тази увереност и удовлетворение, без преди това да са получили подкрепата и одобрението на своите родители или настойници. Много от нас допускат грешката само да укоряват децата си. Но тийнейджърът ще се почувства способен само тогава, когато освен забележки получава и одобрение, насърчение и похвали.

Можете да осигурите тези ценни придобивки на вашия тийнейджър, само ако го ангажирате интелектуално. Това означава винаги да сте на разположение, за да дискутирате онези теми, които го интересуват. Трябва да бъдете готови да изслушате идеите му, независимо от собственото ви мнение. Тогава, вместо директно да му изтъквате грешките или да спорите с него, можете с уважение да обсъдите въпроса, като сериозно зачетете мнението му и спокойно изложите вашето. Подобен разговор трябва да прилича на среща между добри приятели. С това вие не се отказвате от родителския си авторитет. Просто демонстрирате уважение към мислите на вашия тийнейджър. По този начин му давате да разбере, че зачитате мнението и доводите му. Ако тийнейджърът почувства, че го обичате и уважавате, той постепенно ще започне да възприема вашите мнения и ценности и дори да усвоява някои от тях.

За съжаление твърде много родители отказват да разговарят със своите тийнейджъри по този начин. Вместо това те продължават да се отнасят с тях като че ли все още са малки деца. Това кара юношите да смятат, че тяхното мнение не струва. По този начин те са лишени от интелектуално утвърждаване. Те не чувстват истински любовта и уважението на родителите си и в резултат на това стават раздразнителни и лесно раними.

Към това добавете и факта, че те не знаят как да разграничават правилното от неправилното и разумното от неразумното. На тях им липсва родителската подкрепа и одобрение на положителните им идеи.

Повечето тийнейджъри не са наясно дали мнението им по дадени въпроси е правилно или не. Това ги принуждава да възприемат убежденията на други хора, които не се интересуват от тяхното благополучие. Когато юношите се отчуждат прекалено много от семейството си и престанат да се съобразяват с мненията и ценностите на родителите си, те започват да се вслушват в съветите на чужди хора, които желаят да ги наранят психически, физически, емоционално или духовно.

Можете да помогнете на вашия тийнейджър да се чувства безусловно обичан, като използвате физически контакт, зрителен контакт и съсредоточено внимание. Подкрепете го интелектуално, като го изслушвате и внимателно наблюдавате как мисли и извлича заключения. Уважавайте го, като споделяте своето мнение, без обаче да го нападате или да осъждате мисленето му.

Едва когато види, че се отнасяте към него като към отговорна личност със самостоятелно мислене, юношата ще се успокои и ще почувства увереност в способността си да разсъждава ясно и да расте към интелектуална зрялост.

Когато критикувате мнението му, той вероятно ще чувства гняв, огорчение и дори ожесточение. Може да стане по-предизвикателен и неподатлив на промяна. По този начин той ще свикне да взема прибързани, себични и неправилни решения и ще навлезе с този навик в зрелостта. Всички познаваме възрастни хора с объркани и странни идеи. Тези злощастници твърде трудно се ориентират в социалните, духовните и емоционалните взаимоотношения с околните. Те са готови да се включат във всеки разговор и често защитават разни нереалистични и антагонистични мнения.

Като родител нерядко съм правел грешки. Но като автор на тази книга определено съм облагодетелстван, защото мога да подбирам примерите, които споделям. Нека ви дам един пример от интелектуалното наставление на нашия син Дейвид, докато той беше тийнейджър. Мисля, че постъпих правилно, като се опитах, без да го критикувам, да му покажа къде мисленето му е нелогично и твърде опростено и да го науча да разсъждава по-зряло.

Дейвид знаеше кои са телевизионните програми, които ние с майка му одобряваме и кои -- не. И той обикновено се съгласяваше с нашите ограничения. Една вечер обаче той гледаше програма, която ние не харесвахме -- "Корабът на любовта". Когато напомних на Дейвид, че не желая да гледа това, той запита: "Защо не?" Той обясни, че не вижда нищо нередно в нея, тъй като "никой не вреди на никого".

Това обяснение не ви ли звучи доста познато? Макар казани преди години, думите на Дейвид представляват настоящото състояние на морала в нашето общество. "Мога да правя каквото си поискам, стига това де не вреди някому."

За мен бе голямо изкушение да се нахвърля върху Дейвид и да го порицая за повърхностния и незрял начин на мислене. Тогава, а още повече и сега, телевизионните програми излагат младите хора на коварни и опасни философии. За щастие аз си припомних, че Дейвид има нужда от интелектуално затвърждаване и помощ, за да се научи да мисли зряло.

Затова казах: "Разбирам какво имаш предвид, Дейвид, но смятам, че "Корабът на любовта" е хедонистично и нарцистично предаване." (Това грабна вниманието му.)

Той запита: "Какво означава това?"

"Добре, Дейвид, отговорих. Нека вземем речника и погледнем тези две думи." (Между другото, речникът винаги ми е представлявал огромна помощ, когато е трябвало да пояснявам на децата трудни понятия.)

Заедно разгледахме двете думи. След това разговаряхме за значението на хедонистичен⁵ и нарцистичен⁶, докато се уверих, че му стана ясно. Но както всеки тийнеджър в ранния пубертет, макар и да бе разбрал дефинициите, Дейвид все още не можеше да схване каква е връзката им с реалния живот. Казах му: "Дейвид, смяташ ли, че човек с такива прояви на хедонизъм и нарцисизъм може да бъде добър съпруг, съпруга, майка или баща? Да вземе например майка ти. Смяташ ли, че е себична? Дали не се интересува само от себе си, без да я е грижа за другите? Дали не търси само собственото си удоволствие и не дава и пет пари за благополучието на другите?" Това определено хвърли светлина в главата на Дейвид. Той се замисли за всичко, което любящата му майка бе направила за него през този ден, въпреки че не се чувстваше добре.
БЪДЕТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ

Една от причините за моралната неувереност на юношите е, че много майки и бащи не съзнават отговорността си да предадат на своите деца собствените си убеждения. Други родители твърдят, че вярват в духовните ценности, но не живеят според тях. Много са тези, включително и сред християните, които не контролират добре собственото си поведение. Рязкото увеличаване на сексуалните извращения, детското насилие и измамите е изключително тревожен факт.

Нищо не обърква така тийнейджърите, както непоследователността на техните родители -- особено по отношение на неща, които те твърдят, че най-високо ценят, а след това отричат на практика. Как да стимулираме децата си да гледат ясно на моралните и духовните ценности, ако собственият ни живот не демонстрира резултатите от трезвото мислене?

Мисля, че трябва да реагираме на безотговорното поведение, което разкъсва моралния живец на нашето общество. Без съмнение, Бог ще ни съди за липсата на дисциплина и самоконтрол в живота на мнозина, които се наричат християни.

Скъпи родители, нека оправим живота си, като си изградим навици, каквито Бог иска. Едва тогава ще можем да искаме и Той да изпълни Своите обещания по отношение на децата ни.