- РОДИТЕЛСКИЯТ САМОКОНТРОЛ

6 - РОДИТЕЛСКИЯТ САМОКОНТРОЛ

Г-н и г-жа Оливър се спогледаха и поклатиха глави в недоумение. Преди не повече от десет минути 16-годишната им дъщеря, Ейми, разпалено обясняваше как е спечелила работното място, като е успяла да впечатли работодателя със своето зряло поведение. Сега тя плачеше на глас, защото брат й беше ползвал нейния шампоан.

Родителите с по-големи деца знаят, че юношеството е бурен период. В рамките на един ден, или дори на един час, тийнейджърът неколкократно може да прескача от зрелостта към детинщините; от разума към абсурда; от миловидното поведение към отблъскващите постъпки. И обратно. Твърде малко родители могат да обяснят причината за тези резки и чести промени.

В юношеските години младите хора се изправят отново пред всички конфликти, възникнали преди това в техния живот -- особено тези с родителите. Макар тийнейджърите да не разбират своето желание да разрешат старите проблеми, вътрешният стремеж към това е толкова силен, че отстрани изглежда, че те правят това съвсем съзнателно.

Поради тази причина ранното юношество между дванадесет и петнадесет години е известно с честите и неочаквани промени в настроението. В даден момент тийнейджърът може да изглежда много зрял, а в следващия -- да се държи като малко дете. Преди да се отдели и да стане независим и отговорен, младежът трябва да се освободи от тежестта на конфликтите, които е имал с околните и най-вече с родителите си.

Когато нашата Кери беше на тринадесет, един ден забелязах, че се държи раздразнително и даже враждебно към мен. Тогава я запитах: "Скъпа, моля те, кажи ми, да не би да съм направил нещо, което те безпокои или те е наранило?" Без да се колебае, Кери ми припомни едно пътуване с микробуса отпреди шест години! Жена ми и аз седяхме на първата седалка, другите деца на средната, а Кери и приятелката й -- отзад. Всички се замерваха с пуканки. Това ме разсейваше и аз изкрещях да престанат. Кери ми обясни, че тогава съм я изложил пред приятелката й. Да, аз помнех случката, но никога не съм предполагал, че това й е повлияло така дълбоко.

В този момент Кери психологически се бе превърнала в седемгодишно дете, което искаше да се справи с даден конкретен проблем. След като тя сподели всичко това (при което забелязах гнева в гласа й), аз й казах, че никога не съм предполагал, че това й е причинило болка и срам. Когато изразих своето съжаление и я помолих да ми прости, тя изведнъж се успокои и отново стана на тринадесет.

Тези скокове напред-назад в психологическата възраст са една от причините за непредсказуемото и понякога загадъчно поведение на тийнейджърите. Родителите трябва да реагират съобразно възрастта, в която детето им се проявява в дадения момент. Например, да речем, че 13-годишният ви син идва при вас със заплетения въпрос: "Тате, какво мислиш за близкоизточната криза? Дали бездомните семейства на палестинците ще получат възможност да се върнат в домовете си сега, когато вече имат арабско самоуправление?" След като се овладеете от изненадата, ще трябва да превключите на същото ниво и едва тогава ще можете да разговаряте по темата. Но тридесет минути по-късно същият този тийнейджър се проявява като двегодишно дете. Какво ще направите? Правилно! Дръжте се с него все едно че е двегодишен. Както лесно забелязвате, нужна е голяма гъвкавост от ваша страна, за да можете бързо да променяте нивото на разговора. Ето защо един добър и находчив младежки психолог е напълно изтощен в края на деня, след като си е имал работа с десетки тийнейджъри.

Изключително важно е като родител да притежавате нужния самоконтрол. Раздразнителността ще навреди на отношенията ви с вашия тийнейджър по няколко начина:

* Прекомерният и неконтролиран гняв ще затрудни идването на тийнейджъра при вас, когато емоционалният му резервоар е празен.

* Всяка проява на невъздържаност ще кара тийнейджъра да ви уважава все по-малко -- това е естествена реакция, когато някой често губи самообладание.

* Загубата на хладнокръвие все повече ще тласка вашия тийнейджър към влиянието на другите и особено това на връстниците му.

Но как да поддържате добра психическа уравновесеност? Как да запазите самоконтрол? Най-честите проблеми, които влияят на способността на възрастните да се владеят, са депресията, умората и грижите. Повечето хора изпадат в депресия, просто защото не осъзнават колко много това зависи от времето, прекарано с другите и времето, когато са със себе си. С други думи, трябва да умеем да организираме своя ден. В това отношение всеки човек има различни нужди. Някои хора се стремят да прекарват повече време в общуване с другите, докато други се нуждаят от повече самота. За съжаление, не мога да кажа, че познавам човек, който да има ясна стратегия за постигане на баланс. Повечето хора постъпват по следния начин: прекарват все повече и повече време с околните, докато се преситят от общуване. Така те по-лесно изпадат в депресия, защото са емоционално изчерпани от прекомерния обществен контакт. Това, заедно с умората от чуждото присъствие ги кара да се оттеглят и усамотяват. Но тогава те се чувстват самотни, жадуват за околните, търсят ги и цикълът започва отначало. Това е една от причините твърде малко хора да водят добре балансиран и уравновесен живот.

Разбира се, някои по-слаби хора не притежават достатъчно власт над живота си, за да осигурят този баланс. Те са принудени да прекарват повече време с околните, защото нямат възможност да бъдат сами. Други почти непрекъснато са сами, защото са стари, болни или нямат достъп до приятелите си. Така или иначе, пътят към депресията е налице.

Заради собственото си психическо здраве и това на вашия тийнейджър, трябва да определите какъв процент от времето ви да бъде прекарвано с околните и колко да оставате сам. За всеки човек това съотношение е различно и вие можете да го променяте в зависимост от времето и обстоятелствата.

Важно е и как ще бъде прекарано това време -- особено в периодите, когато сте сам. Използвайте тези мигове за емоционално освежаване: избор на хубава книга, излет, разходка, гимнастика, молитва или размишление. Телевизията рядко запълва тази нужда -- тя повече изцежда, отколкото възстановява психическата енергия.

Емоционалната стабилност и самоконтролът не идват наготово. Трябва да сте готови да се справите както с психическото напрежение, така и с чувството на безсилие. Един нормален тийнейджър ще предизвика и двете. За да запазите здрава връзката с него и общуването ви да бъде свободно, вие трябва да умеете да се владеете и да контролирате гнева си. Избухването може да бъде разрушително, ако се случва твърде често и го подценявате. Всички изпускаме нервите си понякога, но ако това не ни е навик, тогава и най-грозното спречкване може да послужи за изграждане на отношенията ни. Сигурно ще се наложи да се извиним на сина си или дъщеря си и да ги помолим да ни простят: "Скъпа, съжалявам, че избухнах вчера и ти се развиках. Онова, което направи, не беше правилно, но и аз не се сдържах. А трябваше да ти го кажа по-меко. Ще ми простиш ли?" Този подход не само предотвратява много катаклизми, но и още повече укрепява и заздравява връзката между родителя и детето. Но ако избухвате твърде често и крайно, извинението и молбата за прошка не само няма да подействат, но може и да навредят на мнението на тийнейджъра за вас.

Колкото по-приветливо се държите с вашия тийнейджър, толкова по-лесно ще налагате ограниченията и дисциплината. От друга страна, колкото по-груб сте, толкова по-безрезултатни ще са усилията ви. Защо? Преди всичко, както вече споменахме, некоректното ви поведение ще кара вашия тийнейджър по-малко да ви уважава и той ще се старае да върви против желанието ви. Второ, колкото по-груб ставате, толкова повече достойнството ви като родител ще се изпарява заедно с неумението да контролирате гнева и сприхавостта си. И колкото повече търпение проявявате, толкова по-голям авторитет ще имате и по-лесно ще контролирате поведението на вашия тийнейджър. А нали точно това целите -- контрол върху поведението! Как очаквате детето ви да се владее, когато вие самият не можете да сторите това? Нужни са ви енергия, подготовка, дисциплина и самоконтрол, за да проявявате търпение всеки път, когато тийнейджърът ви изненада с поредната противна (но все пак нормална за него) постъпка.

Ще ви е трудно да владеете гнева си, ако духовно не сте стабилен. Нездравословният духовен живот може да предизвика депресия и нервност. Той може и да повлияе на начина, по който разсъждавате, така че да вземате погрешни решения или заключения -- включително и когато тълкувате мотивите на другите. Всеки от тези проблеми от своя страна ще навреди на духовния ви поглед и ще попречи на способността ви да контролирате гнева си.

Аз вярвам, че здравословен е онзи духовен живот, при който общуването ви с Бога винаги е безпрепятствено. Как става това? Първо, трябва да бъдете сигурни, че сърцето ви е очистено. Помолете Бог да ви изпита и да ви изобличи, ако у вас има нещо нередно. След това изповядайте тези грешки и приемете неговото прощение и очистване. Това ще освободи канала на общението ви с Бога. Сега сте готови да се приближите до Него и Той до вас. Така Бог ще напълни вашия емоционален и духовен резервоар. Той прави това, като е близо до вас и ви изслушва, ръководи, утешава и насърчава със Своите обещания и любов.

Необходимо е да отделите достатъчно време за общение с Бога, за да Го опознаете истински и Той да ви изпълни и приготви за родителските ви задължения.

Зная, че е изключително трудно да намерите свободно време, за да останете насаме с Бога. Моят личен час за емоционално и духовно освежаване с Небесния ми Баща обикновено е между 9 и 9.30 ч. вечерта, когато децата вече са заспали. За да избегна разсейването, често се разхождам навън или просто сядам на някоя пейка (ако времето позволява) или пък си намирам тиха стая. Обикновено са ми нужни двадесет до тридесет минути насаме с Бога, за да се почувствам близо до Него и да се успокоя след изтощителния ден. Бог не бърза и не насилва. Той чака спокойно да се вслушаме и тогава ни говори с тих и нежен глас.

Способността да се справяте с гнева зависи от много неща, повечето от които нямат нищо общо с вашия тийнейджър. Едно от тях е физическото ви състояние. Храните ли се така, че да се чувствате пълноценни през целия ден? Познавам много хора, които смятат, че диетите им са здравословни, а всъщност не е така. Повечето специалисти твърдят, че закуската е най-важното хранене. Сутрешното меню определя как ще се чувствате през остатъка от деня. Повечето хора поемат за закуска твърде много въглехидрати и недостатъчно протеини. По-късно това се проявява в липса на енергия и те обикновено търсят стимуланти като кафе или безалкохолни напитки (много от които също съдържат кофеин). Кофеинът има различни влияния върху човека, но никога не осигурява емоционална стабилност и спокойствие, които са ви нужни в отношенията с вашия тийнейджър. Затова здравословната закуска с много белтъчини, малко захар и без кофеин, е едно добро начало по пътя към желания самоконтрол.

Много хора мислят, че си правят услуга, като пропускат закуската или дори обяда. Но по този начин нито ще отслабнете, нито ще се почувствате по-жизнен. Бих ви препоръчал за обяд да избягвате кофеина и да не прекалявате с въглехидратите. Ако менюто ви включва много захари, по-късно ще се оплаквате от липса на енергия. Кофеинът ще увеличи раздразнителността ви. Удивително е колко добре се чувствам вечерно време, ако съм преминал следобеда на зелена салата, вместо със сандвич или хамбургер.

Вечерята е моментът, когато повечето хора преяждат. Ето защо здравословната закуска и обяд са толкова важни. Ако сте прекалили с въглехидратите или пък сте пропуснали закуската и обеда, няма да можете да контролирате апетита си в края на деня, особено при наличието на умора или различни притеснения. И, разбира се, ако сте се хранили неподходящо през деня, вечерта няма да сте във форма.

Ако редовно правите упражнения, спазвате добра диета, почивате си и поддържате здравословен духовен живот, много по-лесно ще избегнете депресията. За съжаление, тя не винаги е предотвратима. Много хора са податливи на стрес биохимично или наследствено. Затова, ако човек е направил всичко възможно да избегне депресията, но не е успял, той трябва да потърси помощ -- не само заради себе си, а и заради семейството си. Един депресиран родител просто не може да отгледа нормален тийнейджър. Това ще навреди както на връзката между тях, така и на самия тийнейджър.
ЕДИН ГНЕВЕН БАЩА

Боб беше 17-годишен младеж, който имаше проблеми с наркотиците, ниските оценки и предизвикателното поведение. Докато разговаряхме насаме, установих, че той е спокойно и учтиво момче и с него се общува изключително лесно. Мисля, че беше искрен, когато ми каза, че не харесва поведението си и иска да се промени. Той обясни, че се опитал да направи тази промяна. Но честите спорове и караници с баща му (които ставаха всеки ден) неизменно го изкарваха извън релси. Тогава всичките му добри намерения се изпаряваха и той отново вършеше нещата, които толкова дразнеха баща му (а и самия Боб). Разбира се аз трябваше да проверя разказа на Боб, за да видя дали казва цялата истина. И така, помолих неговите родители да се присъединят към разговора ни.

Бащата на Боб беше изключително нервен човек. Той веднага направи груба и студена забележка за "ужасното и неприемливо поведение" на сина си. Сърдитите и сурови упреци с течение на времето продължиха и даже зачестиха. Боб не отговаряше, но в него очевидно се надигаше дълбок, болезнен гняв. В крайна сметка майката се опита да се намеси, като каза, че напоследък поведението на Боб било добро и тя не може да разбере, защо мъжът й се ядосва толкова. Аз също забелязах, че поведението, заради което бащата негодуваше, не беше чак толкова осъдително. Но той не само пренебрегна умоляванията на майката, но и продължи да използва поведението на Боб, за да се освободи от напрежението на натрупания гняв. Когато след това поговорих насаме с него, установих действителната причина за състоянието му. Той имаше проблеми в работата, беше крайно депресиран, не можеше да спи добре, нямаше апетит, лесно се уморяваше и смяташе, че не си струва да живее. Боб беше единственото "безопасно" място, където можеше да разтовари това бреме. Не мога да кажа кой от тримата най-много нарани сърцето ми -- Боб, майката или бащата.

Често пъти тийнейджърите се оказват контейнер, в който родителите неправилно изливат своя гняв. Друг път те опъват нервите ни, като ни дразнят или угнетяват. Затова понякога ни се струва оправдано да излеем всичкия си насъбран гняв върху тях. Това е толкова опасно! Невъздържаните и крайни реакции са враг на родителите, които искат да се сближат със своите тийнейджъри. Нищо не може да наруши общението между вас и детето ви, както неконтролираният гняв.

Изглежда повечето родители смятат, че след като техните тийнейджъри не са вече малки деца, те не изпитват толкова голяма нужда от любов и интимност. Това просто не е истина. Тийнейджърите се нуждаят от обич, топлина, сигурност и грижи както никога преди -- дори и когато в естествения си стремеж да бъдат независими те не показват това.

Аз направих същата грешка с Кери по времето, когато тя навърши осемнадесет години и се дипломира в гимназията. Без да осъзнавам, аз вече не гледах на нея като на мое дете, а като на независим възрастен. За щастие, жена ми, Пат, забеляза резултатите от това. Любовта и загрижеността ми към Кери не бяха същите и това я нараняваше, защото тя смяташе, че е извършила нещо нередно. Пат ми обясни това и, слава Богу, аз отново погледнах на Кери като на дъщеря, тя бе моето дете.

Човек никога не надраства нуждата от обич и грижи. Може би постепенно тези празнини се запълват от други хора в зряла възраст. Но докато децата ни зависят от нас, ние, родителите трябва да бъдем на разположение, готови да ги обичаме и да се грижим за тях винаги, когато те се нуждаят от нас и най-вече в годините на юношеството.