- ЗРИТЕЛНИЯТ И ФИЗИЧЕСКИЯТ КОНТАКТ

5 - ЗРИТЕЛНИЯТ И ФИЗИЧЕСКИЯТ КОНТАКТ

Живеем във време, когато тийнейджърите са подложени на безброй външни влияния, много от които нездравословни, опасни и дори пагубни. И ако детето ви не чувства, че го обичате и се грижите за него, то ще бъде изключително уязвимо за тези влияния. Има много безскрупулни хора, които използват и прелъстяват жадуващите за любов тийнейджъри, като им отдават време, внимание и обич.

Годините летят! Като родител вие разполагате с ограничено време и възможности да помогнете на вашия тийнейджър да се чувства безусловно обичан. Не трябва да пропускате и ден без да напълните емоционалния му резервоар. Това ще му помогне да се развие като способна личност с ясно мнение за себе си и добра самодисциплина. Единствено ако го обичате безусловно, ще можете да имате нужното влияние върху него. Да, казвайте му, но най-вече му показвайте любовта си чрез вашето поведение, както вече споменахме.

Зрителният и физическият контакт трябва да присъстват всекидневно във взаимоотношенията ви с вашето дете. Нека това да става естествено и непринудено, а не насила. Всяко дете или тийнейджър с достатъчно зрителен и физически контакт с родителите си няма да се притеснява нито от самотата, нито от присъствието на други хора. С лекота ще общува с околните и след време не само ще се радва на тяхното уважение, но и ще има добро самоуважение.

Зрителният и физическият контакт на подходящото им време и място са два от най-ценните подаръци, които можете да направите на вашия тийнейджър. Заедно със съсредоточеното внимание те са най-добрите начини да напълните емоционалния му резервоар и да му помогнете да се изявява пълноценно.
ЗРИТЕЛНИЯТ КОНТАКТ

Една от основните причини родителите да не успяват да изразят безусловната си любов към своите тийнейджъри е липсата на зрителен контакт. Сърдечният и настойчив зрителен контакт е важен не само за подобряване на вашето общуване, но и за задоволяването на емоционалните нужди на детето ви. Без да съзнавате, чрез погледа си вие изразявате много чувства -- тъга, гняв, омраза, ярост или любов. В някои домове зрителният контакт между родители и деца е удивително рядко явление. Той се ограничава най-вече до хладни забележки и мълчаливи заповеди. Помнете, че колкото по-добре успявате да изразите любовта си с поглед, толкова повече вашият тийнейджър ще се чувства емоционално сит.

Тийнейджърите не могат да поддържат зрителен контакт. В един момент те отчаяно търсят погледа ви, минута по-късно буквално се стремят да го избегнат. Това непостоянство е резултат главно от начина, по който другите членове на семейството контактуват зрително помежду си. Тийнейджърът запомня това, което вижда.

Спомням си едно 17-годишно момче на име Брус. Висок, строен и с приятна външност, той имаше отличен успех и добро възпитание. Чудно тогава, защо при всички тези дадености той имаше ниско мнение за себе си и смяташе, че нищо няма да излезе от него. Това си проличаваше още по погледа му. Почти непрекъснато очите му бяха сведени надолу. Не успявах да уловя цвета им за повече от частица от секундата. Обясних на Брус, че начинът, по който контактува зрително с другите хора, оказва влияние на отношението му спрямо тях. Неумението му да контролира погледа си намаляваше самочувствието му. Докато разговаряха с Брус, приятелите му се чувстваха неудобно и смятаха, че или не ги харесва, или се отегчава от тях. Общуването с него бе трудно и хората си отдъхваха, когато той си тръгнеше. Естествено Брус приемаше това като отхвърляне и се чувстваше още по-потиснат. И така, лошият зрителен контакт в продължение на години е насаждал у Брус това ужасно мнение за себе си. За щастие младежът бързо схвана моя съвет и положи старание да превъзмогне това. Ако вашият тийнейджър се затруднява да общува с поглед, вие трябва да му покажете къде греши и как да го преодолее. Добрият зрителен контакт може да превърне досадното общуване в приятно общение.

Сърдечният зрителен контакт с вашия тийнейджър може да се окаже мъчна задача -- особено в онези неприятни моменти, когато той е необщителен. Тогава неговите едносрични и неохотни отговори неимоверно затрудняват (и дори парализират) разговора.

Това неприятно отчуждение може да бъде предизвикано от една от следните причини:

* Първата е криза на пубертета (ще се спрем на това в 6 гл.). Неразрешените в детството проблеми сега се появяват с нова сила.

* Втората причина е стремежът за независимост, който понякога е толкова силен, че тийнейджърът изпитва желание да се отдели от своите родители.

* Третата е, когато тийнейджърът е имал неприятни преживявания с връстниците си и се чувства засегнат.

Затварянето в себе си, унинието и необщителността често са придружени от отблъскване на родителската обич и загриженост.

В такива моменти е погрешно да се натрапвате на вашия тийнейджър. Често пъти неспокойният, разтревожен или отчаян родител се опитва да завърже разговор с досадни въпроси като: "Как мина денят ти?", "Какво ти се случи днес?", "Прекара ли добре?", "С кого се видя?". Това би раздразнило всеки, който не е в настроение да разговаря.

Тайната е да бъдете на разположение. Това означава, че вместо да насилвате разговора с вашия тийнейджър, вие трябва да бъдете готов по всяко време, за да може той да дойде при вас, когато се почувства предразположен.

Докато навлиза в юношеството, вашето дете ще се сблъсква с раздвоението на стремежа си за независимост, напора на сексуалността и желанието да бъде приет от връстниците си. Той трябва да си изгради защитен механизъм, за да може да се противопоставя на целия този натиск. За съжаление неговата защита често е примитивна и нежелана, и се изразява в отдръпване, отчуждение и унижение.

Вие няма да можете да проникнете или пробиете тази наивна броня, без да навредите на отношенията си с детето. Тогава единственият разумен, внимателен и конструктивен подход е да изчакате защитата да бъде свалена. Вие трябва да останете на разположение, така че тийнейджърът ви сам да дойде при вас, когато се почувства готов.

Все пак има някои средства, които могат да смекчат тази съпротива и по-късно ще се спрем на тях. В момента е важно да разберете, че опитите да пробиете защитния механизъм на детето ви са крайно нежелателни.

Способността на тийнейджъра да използва зрителен контакт се определя от това колко силна е неговата защита. Докато детето е малко, то почти изцяло общува чрез погледа си, но по време на юношеството се появява нарастваща съпротива на зрителния контакт.

Не се дразнете от тази тенденция. Просто се опитайте да приемате нещата, помнейки, че когато емоционалният му резервоар пресъхне, вашият тийнейджър ще се върне при вас. Тогава той ще има нужда от зрителен контакт и ще търси вашето присъствие. За да има добро самосъзнание и нормално психологическо развитие, той трябва да знае, че вие ще сте на разположение винаги, когато има нужда от вас.
ФИЗИЧЕСКИ КОНТАКТ

Докато се превръща в тийнейджър, детето непрекъснато се нуждае от увереност, че родителите му го обичат и ценят. Много любящи майки и бащи са объркани от дилемата как да задоволят тази потребност.

Някои родители се опитват да правят това като проявяват прекалена толерантност към капризите на децата си. Те им осигуряват кола, техника, спортна екипировка и т.н., за да им помагат да вървят в крачка с връстниците си. Сами по себе си тези материални придобивки биха били добри, ако не заместваха най-голямата нужда на младежа -- безусловната любов. Някои родители разрешават на децата си (и даже ги насърчават) да отиват на места и да вършат неща, които не са здравословни за тях. Например познавам много майки и бащи, които нямат нищо против техния тийнейджър да посещава купони, където чрез алкохол и наркотици се възбуждат сексуалните им желания. В такава обстановка малко младежи могат да устоят на растящите изкушения и изисквания в своя свят. Въпреки това твърде малко родители успяват да предпазят своите тийнейджъри. Защо? Защото не са съумели да им покажат, че ги обичат и ценят и мислят за тях. Чрез внимателния и настоятелен физически контакт вие ще уверите и убедите вашия тийнейджър, че наистина се грижите за него. Това е особено важно в онези случаи, когато той е затворен, мълчалив, необщителен или отчужден. Зрителният контакт тогава може да бъде труден, дори невъзможен. Но физическият контакт почти винаги води до добър резултат. Един тийнейджър рядко ще отблъсне лекия и нежен допир по рамото, гърба или ръката. Например, да предположим, че вашият тийнейджър гледа телевизия. Колко малко ще ви струва да го докоснете леко по рамото, докато минавате зад него. Обикновено той няма да го забележи, но това се регистрира в подсъзнанието му. Можете да използвате тази важна информация, за да му осигурявате постоянна и последователна любов, без значение дали допирите са чести и кратки или използвате топли и здрави прегръдки.

Можете да си послужите с физически контакт, за да му покажете любов, дори когато вашият тийнейджър няма настроение. Използвайте момента, когато той е насочил вниманието си другаде и го докоснете независимо от настроението му. Например, да предположим, че той е потиснат и вие се тревожите за него. Опитайте се да го заговорите за нещо, което ще пренасочи вниманието му от него самия към други обекти, например снимки или картички. Тогава спокойно можете да се възползвате и да сложите длан на рамото, ръката или гърба му. Трябва обаче добре да познавате своя тийнейджър, за да прецените кога и доколко той ще е съгласен на подобен допир.

Понякога той ще приема физическия контакт, друг път подсъзнателно ще се отдръпва при докосването ви. В тези моменти на резервираност се допирайте до него едва когато вниманието му е насочено другаде и той всъщност не съзнава, че го докосвате. Физическият контакт, все пак ще се регистрира в подсъзнанието му. Така той ще чувства, че мама и татко го обичат и се грижат за него, дори когато му е трудно да общува с тях.

Има и други начини за осъществяване на физически контакт с един тийнейджър. Когато нашият Дейвид бе на 13 години, той често разтягаше мускула си в игра. Тогава без да се колебае той тичаше при мен, за да го масажирам. С благодарност вършех това, тъй като разтриването бе чудесна възможност за физически контакт.

Веднъж дъщеря ми Кери не успя да скочи правилно върху трамплина и вратните й мускули се схванаха. Това беше друга добра възможност за физически контакт.

За щастие, всичките ни деца обичат да ги чешат по гърба. Беше наистина забавно да се гъделичкаме. Това има удивителен ефект върху психологическата защита на тийнейджърите и особено помага за напълването и поддържането на емоционалните им резервоари. Едно лято, след като Дейвид се завърна от лагер, каква, мислите, бе първата му молба? Да масажираме гърба му, след което тримата с майка му да си поговорим и да почетем заедно. Макар че някои родители не вярват в ползата от физическия контакт, аз съм благодарен, че повечето от нас достатъчно силно обичат своите младежи, че да им го подсигурят. Това е толкова просто и същевременно толкова полезно!

От време на време е добре дори да прегръщате и целувате вашия тийнейджър. Естествено, трябва да се пазите да не злоупотребявате с това, за да не го поставите в неудобно положение. Ето някои подходящи моменти: когато заминава или се връща отдалеч; когато направи нещо, с което особено се гордее -- например спечелване на награда; когато дойде при вас с някоя своя болка, вина или друго безпокойство и има нужда от присъствието ви. И, разбира се, има моменти, когато без видима причина вашият тийнейджър просто търси обич. Ако сте бдителни и реагирате бързо, вие ще спечелите ценно време с вашето дете. Важно е да сте нащрек за всеки подобен шанс, защото понякога е трудно да разберете дали вашият тийнейджър се нуждае от обич.

Много пъти той тактично ще ви намеква, че търси вашата обич или внимание. Може да ви подпитва за най-обикновени и незначителни неща. Обикновено това е ключът. В този момент той ще изглежда твърде напрегнат, сериозен, припрян и някак разсеян. Тогава е много важно да бъдете търпеливи. Вашият тийнейджър се нуждае от време, за да падне психологическата му защита и той да може да сподели с вас по-важни и съдържателни неща. Бъдете внимателни и не избързвайте, за да не парализирате разговора. Тийнейджърът ще изтълкува това като отхвърляне и взаимоотношенията ви ще пострадат. Ако сте търпеливи и му дадете нужното време, той постепенно ще премине към нещата, които наистина го вълнуват. Трябва да бъдете активен слушател, а това изисква търпение.

Един от най-често задаваните въпроси на семейни конференции е следният: "Ако досега съм имал прекалено малко зрителен и физически контакт с моите деца, как мога да наваксам това?" Много добър въпрос. Такива родители няма да спечелят изгубеното, ако се опитат да залеят децата си с изобилие от зрителен и физически контакт. Най-напред те трябва да си определят стартова линия: груба преценка за това, доколко техният тийнейджър може да понесе общуването чрез погледи и милувки. Започвайки оттам, те ще могат постепенно да засилват тези контакти през следващите седмици и месеци. Колкото по-незабележими са тези промени, толкова по-спокойни ще се чувстват тийнейджърите.

Някой беше казал: "Слава Богу, че юношеството е краткотрайна болест." Ние, родителите, не трябва да се отчайваме в този труден период на интензивна промяна. Колкото по-самообладани и хладнокръвни сме, толкова по-леко и безпроблемно ще премине това време. Нашите деца ще излязат по-зрели от юношеските години и докато навлизат в пълнолетието, ще забележим, че връзката ни е станала много по-здрава. Ако винаги сме на разположение, за да даваме на нашите тийнейджъри любовта, от която се нуждаят и която търсят, ние демонстрираме начина, по който Бог се отнася с нас. Ако сме членове на Неговото семейство Той постоянно ще е готов да се грижи за нас и да ни помага, дори и когато Го отхвърляме. "Ако ние сме неверни, Той остава верен, защото не може да се отрече от Себе Си." (II Тимотей 2:13, СИ)