Тълкуване на сънищата

1) Като символ „дясното" е посоката, която се изкачва. То означава активен труд, ред, вярност към себе си, чест, почит (почти същите значения като „напред").

2) „Лявото" е смекчено „назад". То води към миналото, детството, тъмнината, към дълбините на несъзнаваното. В някои сънища е посоката на срама, на безчестието.
XIV

ОГЪРЛИЦАТА НА СЪНИЩАТА

Би могло да се помисли, че сънят ни спохожда случайно, че просто „си стои" самичък в някакъв отрязък от вре­ме. Би могло да се помисли и че той няма особена връзка с дневния живот. Накратко, да се забрави, че всичко е свързано.

Това е груба грешка. Нищо не е случайно, нищо не е независимо, нищо не е отделно от общия контекст. Ни­кога не можем, в никакъв случай, да смятаме за някое явление, че съществува "само по себе си", без връзка с останалите.

Тъй както всяка частица от секундата в живота ни е тясно свързана с всяка друга частица от секундата и ни подтиква към пълноценното човешко състояние, коди­рано в нас от самото начало, така и всеки сън е част от дългия низ от сънища, които ни се явяват от раждането до смъртта и които са прикачени един към друг като зърната на огърлицата и като събитията от съществува­нето ни.

През видимите зигзази винаги прозира линейност, аб­солютна свързаност, във всеки миг.

Индивидуализацията

Юнг е установил един факт, който впоследствие е започ­нал да ни изглежда очевиден да баналност. След като

знаем, че всеки микромиг в интегралата¹ на миговете от съществуването ни е част от една-единствена „тъкан", която се разгръща в отреденото ни време, става очевид­но, че и сънищата са брънки от една и съща психологи­ческа верига.

Юнг установява, че съвкупността от сънищата на да­ден индивид като че ли се подчинява на едно общо пред­разположение. Той нарича това явление индивидуали­зация.

Лесно е впрочем да се забележи, че много елементи от сънищата отново се появяват (под формата на същия или на различен символ) понякога след доста години. Полу­чава се нещо като синусоид; горната част на кривата се устремява към забравата, после се възпроизвежда на дру­го ниво. Но нашите лутания и колебания са само привид­ни. Понеже сме твърде вътре в нещата, ние не си даваме достатъчно сметка за абсолютната и необратима прием­ственост на обстоятелствата в живота ни. Така дървото крие от нас гората, капката не ни позволява да видим реката.

Всеки от нас отива „някъде". Целта е записана у нас още от раждането ни и вероятно от началото на света. Съществува ръководна тенденция, „линия на поведение", програмирана в несъзнаваните ни компютри; тази тен­денция се проявява посредством процес на непрекъсна­то и постепенно съзряване, което следва определен план. Но това съзряване, което наричаме „лично", очевидно е част от безкрайно по-широк контекст. Времето на ант-ропоцентризма и на антропоморфизма е отминало, фи­зиката и астрофизиката поставят човека на мястото му; той вече е загубил своята „първенстваща" роля. Затова пък е придобил смисъл - пълноценно се е вписал във все­лената. И може би всеки атом на тази вселена е част от някакво висше Съзнание-Енергия.