Още за нощния дневник
Без него не може да се мине, ако искаме да наблюдаваме собственото си психологическо „израстване". Мнозина от нас си водят дневник за онова, което вършат, докато са будни. Защо не и дневник за „извършеното" насън?
Тревожността на много хора се дължи на противоречието между блокирания им Аз, над който властват различни видове Свръхаз, и усещането им, че някъде у тях съществува недостъпен център. Именно огърлицата от сънища сочи местонахождението на този център, както и препятствията по пътя към него. Да припомняме ли многобройните отрицателни и тревожни съновидения, които се повтарят на определени интервали и сякаш настояват и настояват на някоя трудност, истински „закачена" за личността?
Индивидуализацията не може да се извърши, ако не сме наясно с всичко това. Необходимо е да знаем, че несъзнаваното е нещо като гигантски агрегат, чиято функция е всеки миг да поддържа равновесието ни и да осигури цялостното осъществяване на личността ни. Жалко е, че много от нас възпрепятстват действието му заради често пъти нелепи морални критерии.
Ето още един „голям сън". Той е част от процеса на индивидуализация. Затова смисълът му важи само за даденото лице. Но ми се струва, че все пак би могъл да има стойност и за онези, които се интересуват от дълбинния си живот и желаят да достигнат до истинската си същност въпреки премеждията, лабиринтите и лутанията, нерядко no-скоро привидни, отколкото реални.
Сподели с приятели: |