Сън на петдесетгодишен мъж

- Нощта беше червено-розова. Намирах се в пус­тиня. Лежах по корем върху пясъка. Усещах, че това е забележителен сън. Имах чувството за нещо гигантско. Земята беше като магнит. Сли­вах се с нея, стопявах се в нея. Животът ми бързо преминаваше пред очите ми като нещо ненужно

„Религиозен" сън, сън за „единение". В него има при­надлежност към Вселената и сливане в едно „цяло". Това е „мазохистичен" сън в широкия смисъл на думата. Би могло да се помисли, че той е израз на регресия и че този човек се приютява в „майчината утроба". Но всъщност според асоциациите му и бликащата от съня енергия тук имаме съединяване с Майката-Земя и вселенските зако­ни. Сънувалият мъж (писател по професия) извлече от всичко това значителен динамизъм и радост от живота. А той не би сънувал подобен сън, ако потенциалната ин­формация вече не се намираше у него.

Така че необходимо е да се освободи терминът „мазо­хизъм" от тесните му значения.

Един пример: религиозните мъченици са били смята­ни за мистици или светци. Днес „науката" би ги опреде­лила като мазохисти (в отрицателния и патологичен смисъл). Но повечето от тях са се стремели към пълно сливане с божественото. Затова е било необходимо нищо да не ги „дели" от него, тоест да отстранят от пътя си собствената си индивидуалност.

Дали в такъв случай същността на човека не е понача­ло мазохистична - да се превърнеш в нищо, за да участваш във всичко...? Нали самият Фройд-казва, че мазо­хизмът (възприеман по този начин) е основата на пси­хичното като цяло?

Ами смъртта, смятана от някои за екстазно избавление, не е ли й тя мазохизъм в чист вид?

Само че научните наименования са стеснили значение­то на истинския мазохизъм; те са го свели до патологич­ните прояви и до сексуалните фантазии, които са само бо­лезнени извращения на едно нерядко грандиозно явление.

И дали в широкия му смисъл терминът мазохизъм не би могъл да бъде Заместен от страст към единение?

Оргията