Моята мания е моята сигурност

Нека повторим най-напред, че всичко, което правим, съответства на осъзната или неосъзната потребност. Иначе не бихме го правили. Ето един сън на трийсетгодишна жена.

- Бях чистачка. Намирах се в обширен и луксоз­но обзаведен салон. Търках,паркета. Придвиж­вах се на четири крака. Имах чувството, че от­давна съм на това място. Покрай мен минаваха хора. Мисля, че имаше прием. Виждах купища съдове за миене. Беше... как да кажа... сякаш съм достигнала някаква крайна точка в живота си; не мога да опиша усещането... Бях тъжна, във всеки случай сама, извън всичко...

Тази жена страдаше от добре известни „натрапливости" - мания за ред, за бърсане на прах, за проверяване... Натрапливото поведение, както вече видяхме, е породено от тревожната потребност да бъдем винаги изрядни пред някой „авторитет"-вътрешен авторитет, разбира се. Или някогашен външен (родител, морал...), превърнал се в ис­тински „изкуствен спътник" на личността. Така започва­ме да се подчиняваме не на външния свят, а на вътрешния си жандарм. Такава е една от формите на Свръхаза.

И понеже винаги има нещо, което да трябва да „се сло­жи в ред", подобен човек би могъл през целия си живот да преминава от една натрапчивост към друга (да проверява непрекъснато заключени ли са вратите, изключена ли е газта, не тече ли водата, безкрай да подрежда едно или дру­го и т. н.). Този вид мания е изключително изтощителен. Обзетият от нея й посвещава цялото си внимание и е нес­пособен да я отхвърли, тъй като тя е главният механизъм на неговата сигурност (да е изряден означава да е спокоен).

В такива случаи се налага преди всичко да се отстрани причината, която е породила чувството за вина и тре­вожния стремеж към „перфекционизъм".

В цитирания сън откриваме същомизерабилизъм и чув­ство за провал (жената е станала чистачка и работи на четири крака). Към тях се прибавя и усещането, че е не­достойна (хората наоколо не я забелязват).

Този сън се оказа много полезен за младата жена. Тя можа да осъзнае, че винаги е прикривала с компенсации убеждението си, че е недостойна да съществува. Компен­сациите се състояха както обикновено във високомерие, презрение към другите, горделивост, необходимост ви­наги да е права и пр. Накратко - в паранойчно поведе­ние. И главно, жената си даде сметка за потребността си от провал (ще я разгледаме след малко).

Сънища, изразяващи чувство за вина

Мъж на четирийсет години

- Намирах се в някакъв парк. През пролука в зеленината наблюдавах двама влюбени. Около мен се струпаха хора и ме загледаха.

В асоциациите на сънувалия откриваме, че „пролука­та в зеленината" му напомня „дупката на ключалката", през която толкова деца се опитват да видят какво става в стаята на родителите с чувството за срам и вина, поро­дено от този тип „воайорство". Хора се струпват и го гле­дат. Разбирай: обществото ме „разобличава" и осъжда.

Потребността от провал

Когато човек се чувства малоценен и виновен, че същест­вува, той автоматично започва да изпитва неосъзната пот­ребност да се провали. Това е лесно разбираемо - такъв човек не може да повярва в какъвто и да е успех (дори ако е „социално преуспял"), тъй като се усеща като несъщест­вуващ. А успехът е обратното на не-съществуването.

Освен това провалът означава „най-сетне спокойст­вие", край на битките и състезанията с другите и със себе си. Учудващо е колко много хора - дори достигнали върховете на социалния успех - несъзнателно култиви­рат у себе си потребност от провал чрез какви ли не фантазми и мечтания.

Сън с хотел (на четирийсет и три годишен мъж)

- Връщах се от дълго пътуване в чужбина, в Ин­дия, струва ми се. Бях изтощен. Без всякакъв преход се озовах в малка запушена зала. Хотелът се намираше някъде в предградията. Деца под­викваха и се замеряха с камъни. Хората пиеха

бира. Някой ми каза: „Ето те и теб". Нямах нито пари, нито паспорт.

Още. един сън за хотел, както виждате! Кой е сънува­щият? Бизнесмен, твърде богат и „очевидно" щастлив. Ще отнеме много време да описвам с подробности дълбинната му психология. Ще кажа само, че той се чувст­ваше спокоен единствено на места, посещавани от хора със социално положение, противоположно на неговото. Да резюмираме асоциациите му.

Откриваме: завръщане от дълго пътуване (пътуването на живота му); Индия (за много хора това е страната на вътрешното „освобождение", на истината);щората (пак от живота му); малката запушена зала, децата от предгра­дията, бирата, „ето те и теб" показват завръщане към времето, когато е бил „нищо" (според собствените му ду­ми). А липсата на пари и на паспорт увенчават провала.

Впрочем този мъж често бе изразявал пред мен жела­нието си да замине надалеч, сам, без пари, а един ден сподели и мрачния си и горчив фантазъм никога да не се връща и да умре, изоставен от всички.