Тълкуване на сънищата

И това е всичко. Какво може да се изтръгне от този сън, така дълбоко развълнувал човека?

То бе извършено без моята намеса или почти. Просто приканих сънувалия да „асоциира" свободно. Не му бе трудно да посочи основните образи. Колкото до остана­лото, ще видим по-нататък. Да чуем асоциациите му. Премълчавам... мълчанията му за улеснение.

•ГРАДИНА.... градина. Бях на дванайсет години, време­то на снимката. Моята градина. В нея имаше дървета. Дървета... страх, когато се стъмни... но колко хубава беше сестра ми! Много повече... как да го опиша?... Ужасно беше това насекомо; защо, да му се не види, откъде-накъде се намираше в градината ми? Богомолка... смърт, непод­вижност, кошмар... Ще й посветя някоя и друга асоци­ация, заслужава си!

•БОГОМОЛКА. ...отвратителна гадина. Заплаха. Нещо като миниатюрен крокодил. Не помръдва, като мъртва е, и изведнъж -хам. формата им е почти човешка, затова сигурно изглеждат толкова тайнствени. Убиват мъжкия след любовта. Големи мръсници са. Да продължавам ли?

-... добре, какво остава?Дотук нищо особено. Остава градината ми.

•ГРАДИНА..., ах, градината ми! Шибой, пламъчета, ка­рамфили... Ухание на любов и мечта. Вглъбяване. Безкрай. Знаете ли?Безкрайно обичах сестра си. Тя замина за Аме­рика, когато се омъжи. Оттогава не съм я виждал. Какъв смисъл има?... Моята градина беше тайното ми място. Мястото на детската ми любов. Беше като жена. Аз... там чаках сестра ми с часове. Щеше ми се да не съм момче, за да мога да спя в обятията на сестра си.

Какво „ожънахме" дотук? Малко нещо. На дванайсет години момчето било „влюбено" в сестра си. Това е нор­мално. Да се поставим на мястото му. Дванайсетте годи­ни са наистина времето на безкрайната любов, споменът за която остава през целия живот. Само че тук е ставало дума за сестра. Тоест понятието „кръвосмешение" е бродело наоколо с чувството за вина, което предполага. Още повече, че момчето е било възпитано в духа на пуританската религия. Значи, от една страна „безумното жела­ние" (изразът е на мъжа) да обича плътски сестра си; от друга - табуто, наложено на кръвосмешението, възприе­мано като „чудовищно". Кой би могъл да му каже на не­говата възраст, че желанието му е абсолютно нормално само по себе cut И на кого би се осмелил да се довери?

Всъщност налице е нещо като едипов комплекс; май­ката е била заместена от по-голямата сестра, достатъчно млада, за да остане близка с момчето, и достатъчно „възрастна", за да представлява за него „жената".

Накратко сънят изразява:

а) кръвосмесителна любов;

б) желание за „кастриране" и наказание (богомолка-та, която чака в градината, готова да го унищожи). Тези две „заключения" бяха направени от самия мъж.

Добре; но защо сънува този сън сега, на трийсет и пет години! Трябва да се признае, че дотук тълкуването му не води доникъде. Вярно е, че въпросният инженер все още не се е оженил. Дали този факт обяснява нещо? И защо сънуващият продължава да търси идеалната жена и все не я намира?

Да опитаме да позадълбочим нещата. Не смятайте впрочем, че винаги така „издребняваме", когато тълку­ваме сънищата. Просто точно този сън бе направил дълбоко впечатление на сънувалия го, който сам настоя­ваше да се връщаме на него.

Този път аз насочвах асоциациите.

- Да се върнем на градината от съня ви. За какво още ви подсеща тя?

- За МОЯТА градина. За МОЕТО детство. За МОЕТО убежище. За МОЯТА нежна мечта. За моята нежна сес­тра. Виж ти, странно! За застиналата ми душа. Там се чувствах като алхимик - чаках нещо да се случи... Попи­вах безвремието.. Участвах.

-В какво?

-В света, във вселената. Още тогава мечтаех да ста­на химик, за да разкрия тайните на нещата...

- Много настоявате на притежанието: МОЯТА гради­на и тъй нататък...?

- Вярно, не си бях дал сметка. Но да, струва ми се, че нещо, принадлежало на детството ми, е останало не­променено у мен. Сестра ми е в центъра, разбира се. Тя се слива с МОЯТА градина. Дълбоко се вълнувам, когато вдъхвам уханието на обичките и карамфилите. Цялата ми душа е в тях... Това беше моят рай, моята любов, сестра ми беше моята любов...

Да се опитаме да разберем основното. И да прегледа­ме символиката на главните елементи в съня:

•ГРАДИНАТА. Тя е универсален символ на Земния рай, център на Космоса. Универсален образ е и на Небесния рай и на духовните състояния. Да си спомним само за Персия, където градината е била основна метафизична тема и са й посвещавали специални музикални произве­дения. За нашия сънуващ градината е олицетворение на блаженството, тя е мястото за разходки на избраника, като в случая избраникът е любимецът на сестрата, а градината е неин образ.

Впрочем младият мъж ми цитира прекрасен стих от „Песен на песните":

Градина затворена е сестра ми, невестата,„ Извор затворен, източник запечатан¹.

Ето как доста се отдалечихме от „кръвосмешението"! Дори стигнахме до антипода му. Разбира се, че момчето е „влюбено" в сестра си. Но какво означава това? И как­ва е символиката на сестрата?

•СЕСТРАТА. Тя е „двойникът" на момчето (изобщо). Тя е огледалото му. Сестрата често представлява душата на мъжа, Анимата му. „Опакото" му. Брат и сестра, които прекрасно се разбират, образуват нерушимо единст­во, образуват цялост. Това са съединените Ин и Ян, одоб­рените хоризонталност и вертикалност. Това е съюзът на противоположностите; две същества, слети в едно. Между брат и сестра понякога съществува огромна лю­бов. Но тук идеята за кръвосмешение е по-слаба - сест­рата не е майка. Затова сексуалните отношения (в афективен смисъл!) между брат и сестра са толкова разпрос­транени. За нашия сънуващ сестрата е Анимата от дет­ството с цялата носталгия, породена от това, че я е загу­бил, преди да я вгради в личността си, дотолкова, че му е било невъзможно да се ожени...

•БОГОМОЛКАТА. В един момент пациентът ми каза:

- Странно... мисля си за жена, която се моли Богу...

Може би говори каквото му дойде наум? Ни най-мал­ко. Тук имаме смесване на чувство за вина (поглъщащо­то насекомо) и на „религиозност", на единение (жената-сестра, която го свързва със вселената).

Каза ми още:

- Усещах богомолката като почти свещено животно, заплашителни несъмнено, но и ритуално, вечно застина­ло, като икона...