Тълкуване на сънищата

То е сърдечният прием; не е толкова натрапчиво като червеното или жълтото, които се смесват и взаимно се смекчават. В хералдиката този цвят (цвят на зора) е от­рицателен; означава лицемерие и прикритост.

Това е доста студен цвят. Обикновено символизира раз­каянието както в християнския свят, така и според Анг­ликанската църква. В хералдиката лилавото (лазурно + червено) означава истина и лоялност. Когато се добли­жава до пурпурното, е знак за въздържание.

Черното не отразява, а поглъща цветовете. За христия­ните то е цветът на очакването и на траура. Англикан­ската църква не му придава значение. В хералдиката чер­ното (самуреночерно) олицетворява болката, траура, продължителната тъга. Но също очакването, мъдростта и благоразумието.

Като символ на очакването (погълнатите цветове мо­гат да бъдат възстановени) черното съдържа възможнос­ти за надежда. Така то става знак за зараждане, за пробу­дено несъзнавано, за примитивен инстинкт, който може да се насочи към възвишена цел. Защото този цвят на­помня и Сянката, а човешката Сянка е тъждествена не със смъртта, а с осъществимата надежда.

Синтез на всички цветове, бялото напомня за лунна свет­лина, както и за ослепителни далечини. То е образът на светлината и чистотата. В християнството изразява не­винност, радост, безсмъртие, блаженство. Същото значе­ние му придава Англиканската църква, както я хералди­ката (сребристобяло).

И в сънищата бялото е символ на чистота и надежда. Но може да означава (като синьото) смърт на личността, безкрайни хоризонти, в които човек са загубва. В този смисъл олицетворява и траура. Като цвят на снега пък символизира радостта, но и самотата и смъртта.

В музиката го свързваме с оркестър от струнни инст­рументи.

Символиката на цветовете може значително да се разшири, ако я разгледаме в светлината на многобройните религии. В сънищата значението на цветовете е ограничено; не бива да забравяме, че в много от тях се появява само един специфи­чен цвят (като в съня, цитиран в началото на тази глава). Ако съновидението е наситено с цветове, става твърде трудно да се открие преобладаващият. Във всички случай е необходи­мо този цвят да поражда емоции, без което сънят би имал същото значение, както и ако е „черно-бяд".

КОГАТО НИ СЕ ПРИСЪНВАТ ЖИВОТНИ

Животните обикновено населяват важните сънища. Те символизират между другото инстинктите и дълбоките жизнени сили - понякога изтласкани. Проявяват се като отзивчиви спътници или опасни натрапници. Или са ни добри приятели, дошли от земния рай, или настървени врагове, решени да ни унищожат. В сънищата те са та­кива, каквито ги направим, тъй като са наши проекции. Представляват страстите ни, тревогите, страховете ни. Понякога обаче са чудесни пратеници, пазители на тай­ния ни храм. Защото между пълзящата в храстите змия (например) и коронованата Змия, която се полюшва на слънцето, се простира цяла вселена от вътрешни еволю­ции...

Животните са следователно наши проекции - в това отношение най-типични са вълкът и мечката. Но те чес­то са и символи на могъщи лица, майката и бащата нат пример. Така „лошата майка" може да се яви в образа на разярен кон, на крокодил и пр. „Добрата майка" се пре­образява в лъвица, мечка и т. н.

Като се има предвид честото присъствие на някои жи­вотни в сънищата, не е зле да видим какво символизират те обикновено.

Бик

Това животно понякога е обект на истински култ. То е тясно свързано с живота и смъртта. В повечето сънища се явява като побеснял, яростен, неукротим звяр. Тогава е символ на разрушението. Важното е да се знае какво точно означава в един или друг сън.

Бикът представлява също животинската, инстинктив­ната природа на човека, която е свързана със земята и слънцето и го кара да усеща всяко нещо с голяма сила. От друга страна - цитирам Юнг: „Жертвоприношението на бика изразява желание за духовен живот; последният би позволил на човека да надвие примитивните си живо­тински страсти, които, след съответната церемония, ще го оставят намира." Не е ли това символиката на „борбата с бикове", обичани или мразени, но винаги за­владяващи въображението; на тореадорите в ярки като слънчевата светлина (=духовни) костюми? Така в съня да убиеш бика може да изразява потребност да прого­ниш „вътрешния си звяр".

В други сънища бикът може да символизира разгневе­ния баща; тук стигаме до едиповия комплекс. Убийството на бика означава, че синът „убива" (= отстранява от пътя си) баща си, за да запази само за себе си майчината любов.

Като животно на инстинкта, на силата, но и на насла­дата от живота и природата, бикът олицетворява поня­кога и Сянката. В този случай е напълно възможно бикът-Сянка на сънуващия да бъде и негова светлина.

Бухал

Бухалът е нощна птица и затова е приел символиката на самотата и меланхолията. Навлязъл е в суеверията и се смята за лошо знамение. Но може да бъде и символ на знание - в някои сънища той „предизвестява" важни про­мени в личността, защото „познава" тъмнината на не-съзнаваното.

В други сънища се явява като закрилник и водач (все в нощта на несъзнаваното).

Символизира също Мъдреца у нас, „стария бухал", кой­то всеки носи у себе си... Не напразно многобройни буха­ли от глина и всякакви други материали населяват съвре­менните домове. Символ на мъдрост? Справедлив обрат на нещата за тази нелепо оклеветена, а всъщност толко­ва полезна птица.

Вълкът е едновременно Брат и Прокълнат. Достатъчно е да знаем, че броди наоколо, за да залостим врати и про­зорци. Този страх се дължи не толкова на способността му да убива; става дума за почти свещена тревожност; за древни сънища, които се надигат от дълбините на вре­мето. Те несъмнено ни връщат към разбирателството с вълка в отдавна изгубения рай.

Вълкът е зареден с богата символика; сънищата, в ко­ито присъства, са винаги силно въздействащи. Е ли той просто библейският „Звяр", който се появява внезапно и тайнствено, за да изчезне безследно след изтребление­то? В митологиите вълкът приема ту доброжелателен, ту сатанински образ. Той вижда в тъмното, затова е со-ларен символ, символ на светлината. Вълкът е самотни­ят герой, който предизвиква преследвачите си. Той е сим­вол на интелигентност и дръзновение. Но той е и онзи, който разкъсва децата, големият лош вълк, върколакът, божеството от преизподнята.

В сънищата ни вълкът има значението, което ние му придаваме. Понякога е част от нас - благотворна или отрицателна. Може да представлява вглъбяването в себе си, оттеглянето ни от другите. Но и да символизира ин­стинкта, на който не съумяваме да дадем външен израз, Би могъл да бъде и „поглъщащо" лице - баща, майка... Или обществена фигура; защото, ако човек за човека е вълк, вълкът рядко е такъв за своите събратя.

Народът го смята за „лошо знамение". Крясъкът и цветът му лесно впечатляват простоватите или тревожни души.

Гарванът е много социална птица, която води органи­зиран и добре структуриран живот. Той може да носи прек­расни новини, дори да бъде божествен посланик (Япо­ния). Нали в „Битие"¹ тъкмо той проверява дали земята отново ще се появи след потопа?

Гарванът е надарен с проницателност и знае тайните на живота и смъртта. Той е птицата на „вещиците"; изпълнява пророчески функции. Някои народности (ин­дианците тлигит например) го почитат като магьосни­ка, създал света.

Гарванът символизира много неща. В сънищата той олицетворява доброволната самота, духовното оттегля­не, надеждата. Или пък приема зловещ образ, за да изра­зи нарушено вътрешно равновесие. А може и да е пред­вестник на важна промяна в личността.

•Трийсетгодшина жена сънува голям гарван; изпитва ужас, когато вижда ненормално завития клюн на пти­цата. След това сънува, че някой я преследва.

Няма да анализирам подробно този сън, тъй като би трябвало да изложа цялата история на жената. Открива­ме все пак големия гарван и главно клюна му, който на­помня за класическия нос на „злата вещица". Сънувала­та направи следните асоциации:

КЛЮН. Той рови във вътрешностите, изтръгва ги, леля Полин...

Тук клюнът е „фалически" символ, оръжие, което изкормва. Но защо леля Полин? Защото тя е „отгледала" младата жена, като й е забранявала всяка свобода и вся­ка любов. Така сънувалата придобила почти пълна уве­реност, че не е жена, че няма корем. В случая клюнът е доста патологичен знак за „кастрация", свързван с фалическата леля Полин - тиранична, прекалено „мъжка". Колкото до преследването, сещаме се за вече цитира­ния филм на Клузо „Доносникът"*. Сънуващата се чув­ства преследвана от целия свят поради чувствата си за тревожност и вина, създадени от добрата леля Полин...

Змия

Ето още едно богато на символи животно. В сънищата това влечуго представлява тъмната ни страна. То при­надлежи на подземния, невидим свят; живее в пукнати­ните, в сенчестите дупки. Но изпълзява от тях със свет­кавична бързина. Змията задушава плячката си, смила я, поглъща я. Така (пише Гастон Башлар^{2 3}) „змията е един от най-важните архетипове на човешката душа. Обожествявана или проклинала, хиляди пъти изобразявана в изкуството, пазителка на тайни и храмове,'тя се отъждес­твява с изкусителката, но и представлява Знанието, Мъдростта. Символ е на западната медицина; заедно с това се явява универсален, сексуален символ, изправен и фалически образ. Няма съмнение, че змията още дълго ще запази противоречивата си символика, ще зацленява и ще ужасява". .

•Жена сънува, че пред нея по пътя пълзи синя змия. Сти­гат до река. Змията влиза вътре и я прекосява; млада­та жена плува след нея.

Никой не би определил този сън като отрицателен! Главните асоциации на сънувалата бяха:

- Учудващо синя; знаеше къде отива; никакъв страх; следвах я доверчиво; изглежда, искаше да ми покаже нещо; не успях да преплувам реката, събудих се.

В случая става дума за змия-водач, змия-знание. Тя несъмнено иска да заведе младата жена до по-голямо самопознание, като й разкрие непознато за нея място. „Пре­косяването" на реката означава преход от едно вътрешно състояние към друго. Докъде биха могли да стигнат зми­ята и сънуващата? До храм? До слънчева поляна? До мяс­то, където е заровено съкровище? Няма да узнаем. Но сънят освободи голяма енергия у сънувалата.

•Жена сънува, че в стаята, в която се намира, е проник­нала змия. Жената изкрещява и се скрива в един гарде­роб.

Това е „фалически" сън в много широк смисъл. Тук имаме страх от изнасилване (на личността). Сънувалата впрочем усещаше чуждия поглед като „проникващ" в ду­шата й. В съня си тя се приютява в гардероб, който в случая е символ на майката (да се затвориш, да бъдеш на сигурно място). По-просто казано: социалният живот по­раждаше у тази жена тревожност и затова тя непрекъсна­то търсеше закрилата на майчината утроба.

Всъщност всички сънища за змии се въртят около едно и също: сексуалност, фалически символи, заплаха в не-съзнаваното, „пълзящи" и скрити от самите нас части от личността ни; но и: мъдрост, познание за нещата, опаз­ване на тайните и на вътрешните храмове (последните две теми присъстват и в сънищата с кучета).

Кон

Това животно е чест гост на сънищата. То е важен сим­вол; да се опитаме да определим най-разпространените му значения.

Конят се появява изневиделица, галопира, рие с копи-то, препуска, тъпче. У много народи той е син на Нощта и носи едновременно живот и смърт. Но конят е и соларно животно. Обяздват го воини и богове. „Конят на Апокалипсиса" е свързван с пречистващия, но унищожите-лен огън; той побеждава и възвестява нови времена. Hal

коя препускат както воините-отмъстители, така и опус­тошителните орди.

Затова в сънищата той често е пратеник на смъртта, разбирай на „стъпкването" на личността, както и на възможното й възраждане.

Присънилият ни се кон е символ на инстинкта, нео­буздан или усмирен. Конят е плах, капризен, непредви­дим, див, често глупав. Той е животното, което пленява-ме и „опитомяваме".

В някои сънища конят и човекът образуват едно цяло; това е образът на хармонията между несъзнаваното и съзнателното. Подобен сън показва, че личността става все по-хармонична.

От гледна точка на сънищата важен е и цветът на коня; черен или бял кон, пратеник на ада и на страха или сред­ство, което ви отнася до собственото възраждане.

Колкото до понито, то може да представлява възходя­щата жизнена сила, потенциалната енергия, която се стре­ми да се изрази, както и радостта от живота.