Сън с град
Става дума за кошмар, сънуван от мъж на четирийсет и две години.
- Никога не бих могъл да предам ужасяващата мощ на този сън. Намирах се в град. Той бе свръхмодерен, кафкиански, широко разпрострял пипалата си. Усещах, че диша! Градът живееше, задъхваше се, мърдаше! Беше жив и сякаш надарен със съзнание! Разнасяха се чудовищни шумове - всичко бе чудовищно в този кошмар. Надарен със съзнание град, който знаеше какво иска -това ме ужасяваше най-много. Чувствах се сам, изолиран, изгубен, макар там да имаше огромни тълпи, тълпи на гроздове, и да се намирах в центъра на един от тях, който също дишаше в унисон, като едно-единствено тяло. На хоризонта се стелеше океанът. Водите му дишаха! Надигаха се и спадаха с огромно дрезгаво хъркане -ужас! Струваше ми се, че ей сега ще се разлее и ще погълне града. На едно място в града, именно в града, забелязах издигнат на платформа кораб.
Кораб в града - представяте лиси? Беше страшно и странно... На борда се виждаха членовете на екипажа в летни униформи. Стояха неподвижно и гледаха града, който все no-хаотично се движеше. Явно нямаха нищо общо с него. Отвърнах очи от кораба. След това градът главоломно закръжи. Всичко започна да потъва, сякаш всмукано от огромна фуния. Събудих се с вик: „Не искам вече, не искам вече!"
Ето какво означава този сън - без да се разпростираме в подробности - така, както го разтълкувахме заедно със сънувалия го.
Последният беше „директор" на голямо семейно предприятие някъде из франция. Намираме се следователно в средата на „дребната индустриална буржоазия". Тук паролите са богатство, имидж и ефикасност. Специфичното обаче е, че предприятието и дъщерните му фирми са управлявани от жени - от бабата до съпругата през майката на директора. Иначе казано: жените са фалически, а мъжете са загубили своята мъжественост. Веднага се вижда, че Анимата на този човек е била буквално вградена в жените, които са го заобикаляли от най-ранното му детство. Той нямаше лична „душа"; служеше си с душата на майка си и на баба си, на която майката бе вярно копие; към това се прибавяше всепоглъщащото присъствие на съпругата; Баща му? Несъществуващ, и той изяден от жена си. А човекът работеше по четири-найсет часа дневно - за да се изтръгне от непоносимия женски климат, разбира се, но и за да избегне и най-малкия упрек (който би го изпълнил с тревожност). Значи имаме мъж, чиято „душа" е изядена, погълната от жените, представата за които у него е напълно отрицателна и заредена с опасност.
Да се върнем на съня:
•ДИШАЩИЯТ ГРАД. Тук градът може да се разглежда като символ на майката. Градът закриля. Той притежава - символично - оградни стени, укрепления, врати. Градът съдържа жители - той е образът на майката-закрилница на децата си. Ето защо - пак символично - жената е напълно подходяща да бъде начело на града, който управлява като добра стопанка.
Но макар градът да се родее с женското начало, Ани-мата на сънуващия е в окаяно състояние! Вместо да му носи закрила и блаженство, градът от съня се превръща в разрушителен кошмар. Той диша, задъхва се и сякаш притежава „съзнание". При това заплашва да погълне сънуващия. Последният се чувства напълно безпомощен. Шум и безумие. Тълпа, която го задушава, изолира го от всяка възможна подкрепа. - Дишането (на града)
Откакто Западът е горе-долу информиран за йогите, той познава физическото и символичното значение на дишането. Въздухът е символ на духа и на дъха. На свой ред дъхът е основополагащ за живота и съзиданието. Но приложимо ли е това за града от съня?
Той е град не на живота, а на смъртта. А и сънуващият винаги е отъждествявал (несъзнателно) своя живот със смъртта на личността си, на свободата си, на личната си самостоятелност, всички те заличени от властта на жените!
Защото, ако градът е символ на Майката, той е и образ на живота; следователно той може да представлява и неговата противоположност -разрушението и смъртта. Анонимността и самотата, дълбоко усещани в някои градове, не са ли също „смърт" на личността?
Освен това всеки град притежава „център", символичен или не (например някой голям площад), от който лъчеобразно тръгват улиците (това е символът на Мандалата). Градът от съня няма такъв видим център. Всичко в него е объркано, хаотично. Той несъмнено диша, но това е ужасно, заплашително дихание - диханието на Анима, която е на път всичко да налапа и погълне.
•КОРАБЪТ И ЕКИПАЖЪТ МУ. Корабът се намира не във водата, а в града, но без да е част от него. Той сякаш нещо чака, а членовете на екипажа са в летни униформи - това е „соларният" кораб, с който може да се избяга от ужасния град. Но сънуващият отвръща поглед и не му
отдава дължимото внимание. Пренебрегвайки едно очевидно просто обстоятелство, което би могло да го спаси, той се погубва. Самият океан заплашва да го залее.
Следва финалът: всмукване към някакъв „център". Какъв център? Центърът на болната му Анима, напълно обсебена от опасния образ на жената.
Този сън е много сериозно предупреждение. Центърът вероятно сочи наличие на дълбока депресия, може би дори на психоза. Впрочем човекът вече бе загубил контакт с радостната и свободна действителност на съществуването й се бе подложил на психоанализа. Цитираният сън се оказа етап в еволюцията му и доведе по-късно до излекуването му.
Сподели с приятели: |