„точност при обработване на заготовките



страница2/3
Дата14.11.2022
Размер360 Kb.
#115561
1   2   3
A9 TO4NOST (1)
Хi = f(tосн.) – Хi – износване на ножа като текущ парметър;
Х – допустимо износване на ножа отговарящо на неговата трайност – Т (мин).
Еn – гpeшкa от износване.
б) Грешки от топлинни деформации на машината, инструмента и приспособлението – Ет.
Тази гpeшкa има съществено значение при окончателните операции. При обработване на металите се отделя голямо количество топлина, част от която се акумулира от възлите на машината. В резултат някои от възлите и отделни детайли променят размерите си, сглобките и др., с което се внася грешка. Тази грешка може да се коригира, като се извърши пренастройка на машината в сравнение първоначалната й. За особено точните машини и операции, окончателното обработване се извършва в помещения с климатична инсталация – в инструментал­ните заводи – Сопот, Казанлък, (ЗИЕНО Шумен) и др. Трябва да се отчита и нaгряването на детайла, особено ако той е с малко допусково поле.
7) Грешки от преразпределение на вътрешните напрежения. ЕТ. При всяка технологична операция от нейните особености или от силите на рязане се получават вътрешни напрежения разположени преобла­даващо в повърхностния слой метал. След премахването на част от слоя метал се нарушава вътрешното равновесие между силите в детайла и той деформира. При обработване на детайли склонни към деформации е необходимо вземането на специални мерки за свеждане до min. на грешките от вътрешните δ. Такива случаи се наблюдават при Т.О. на детайлите, обработване на заготовки от отливки, валцов материал и др. (подлагат се на специални начини на T.O. с цел премахване на вътрешното δ).
8) Грешки от измерване – Еизм.
Определя се от грешката на изработване на инструментите за измерване и неговата технологична характеристика. Влияние оказва ме­тода за измерване, квалификацията на работника, точността на използ­ваните приспособления.
9) Грешки от неточност на базиране, закрепване и установяване на детайлите Еу – оказва голямо влияние върху точността на детайлите.
10) Грешки от силовата деформация на технологичната система под влияние на силите на рязане, възлите на машината, детайла и инструмента еластично се дефoрмират, като полyчаваните еластични премествания внасят големи грешки на детайла.
11) Грешки от настройка машината на размер – Ен.

2. ГРЕШКИ ОТ НЕТОЧНОСТ НА БАЗИРАНЕ, ЗAКРЕПВАНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА ДЕТАЙЛА.


2.1. ГРЕШКИ ОТ УСТАНОВЯВАНЕ
Еу е равна на векторната сума от грешката на базиране и закрепване, които са елементи на процеса на установяване. Към нея трябва да се прибави и грешката на приспособлението, в което се уста­новява детайла.
Ey =f(Еб, Ез, Епр)
Еу може да се свежда до min ако се намаляват или премахнат съответно Еб, Ез, Епр. Големи възможности за това дава съвпадането на базиращите повърхнини с измерителните повърхнини: тогава (Еб = 0).
Начини за установяване:
1) Установяване на детайла за автоматично получаван на размера. Положението на измерителната база спрямо установъчната повърхнина на приспособлението и настроечната повърхнина за инструмента оказва влияние върху точността на получавания размер.
2) Установяване на детайла за индивидуално получаване на раз­мера - положението на измерителната база не оказва влияние върху точ­ността на получавания размер. Точността зависи от квалификацията на работника, който постепенно в процеса нa работа реализира нужната точност.
2.2. ГРЕШКИ ОТ БАЗИРАНЕ – Еб
В нaй-общия случай грешката от базиране е функция на допуска δН на размера свързващ измерителната база с установъчната ( = f(δH). За конкретния случай функцията има различен вид, но могат да се посо­чат два частни случая, както при установяването:
- измерителната база съвпада с установъчната на приспособлението и Еб = 0
- измерителната база не съвпада с установъчната и ЕбδH.
Пример:
1. Режещият инструмент се установява чрез настройване спрямо установъчната повърхнина на приспособлението на размери К = const и А = const.
2. Прилага се закрепващо усилие Q, което довежда до еластични действия на опорите и други елементи, при което детайла се премества на разстояние удеф = f(Q, С).
3. 3а paзмера “h” – измервателната повърхнина не съвпада с установъчната и настроечната, тогава ЕБh ≠ 0, по отношение на грешката от закрепване ЕЗ = 0.
4. 3а размера “а” – измервателната повърхнина съвпада с уста­новъчната и настроечната, тогава EБQ = 0; по отношение на грешката от закрепване ЕЗ = f(удеф) ≠ 0.
Грешката от приспособлението се фoрмира от няколко вида грешки: грешки от изработване на приспособлението; гpeшка от настройването на приспособленията върху машината и грешки от износване Епр = f(Еизр, Ен, Еизн).
2. З. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НA ГРEШКИТЕ ОТ 3АКРЕПВАНЕ.
Както се посочи при дадените случаи на закрепване на детайла възникват грешки най-вече от еластичните деформации на детайла и елементите на приспособлението. Особено внимание трябва да се обръща при закрепване на тънкостенни и дестабилни детайли, при което се по­лучават големи стойности на грешките от закрепване. По правило в та­кива случаи се осигурява равномерност при разпределение на закрепващото усилие на цялата повърхнина и подходящо място за прилагане на закрепващото усилие.
Щe разгледаме грешките от закрепване за случаите на стабилни детайли. Грешката от закрепване се фopмиpa от еластични премествания на измерителната база спрямо установъчната на приспособлението и обратно. Независимо от големината на тия премествания (еластични), грешката от преместването може да се сведе до min. Това се постига като величината на еластичните премествания се отчете при настройване на режещия инструмент. Въпреки това от промяна на големи­ната на закрепвaщото усилие, от свойствата на материала за една пар­тида има възможност да се получи грешка от закрепване давана с формулата: ЕЗ = (ymax.ymin.):
- ymax., ymin – са еластични премествания от закрепващото ycилие, променящо стойността си;
- α – ъгъла между направлението на размера и напрежението на зак­репващото усилие;
- С – коефициент, зависещ от фактори като грапавостта на допирните повърхнини в пpоцеса на закрепването, HRC и хомогенност на структурата на материала;
- Q – закрепващо усилие;
- h < 1; n = 0,4 – показател отчитащ вида на опорите.


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница