„точност при обработване на заготовките
Изтегляне 360 Kb.
|
| ymax, ymin се получават по фoрмулата y = C Qⁿ, в която величините С и Q са вариращи за отделните детайли от партидата:
Като се зaмести в изходната формула C = Var; Q = Var 3. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ГРEШКИТЕ ОТ БА3ИРАНЕ. 3.1. БА3ИРАНЕ ПО ЕДНА ПОВЪРХНИНА. Kaкто научихме Еб зависи от схемата на базиране и разстоянието между измерителната база и установъчната. Необходимо е да се намери вида на функцията за всеки по-характерен случай, именно: ЕБ = f(δH). 1. Обработване на повърхнина А до размер h1 установъчната база е повърхнина С, която съвпада с измерителната за h1 – сл. Е h1 = 0. 2. Обработване на повърхнина А до размер h2 установъчната база е повърхнина С, а измерителната повърхнина е В, които не съвпадат сл. , . Тълкуване: ; ; затова за постигането точността на h2 e необходимо да се изработи точно размера Н на предната операция, което не е конструктивно необходимо. Технологично такова базиране и обработване е икономически нецелесъобразно. Възможно е да се смени схемата на базиране; или схемата на оразмеряване. Правилно е: 1) да се измени схемата на базиране например по В. 2) да се измени cxeмата на оразмеряване например с h1, за кoeтo Еδh1 = 0. 3. 2.БА3ИРАНЕ НА ДВЕ РАВНИНИ. 1 случай α = 900; Еδh = 0; 2 случай α ≠ 900, , Еδh = 0; 3 случай α ≠ 900 , Еδℓ =0. 3.2. БАЗИРАНЕ НА ВЪНШНА ЦИЛИНДРИЧНА ПОВЪРХНИНА. Извършва се чрез призми, като за чисто обработени повърхнини се използват дълги призми, а за необработени и грубо обработени набор от няколко къси призми. Характерен случай на базиране по външна цилиндрична повърхнина е при обработване на канал за шпонки на вал. Оразмеряването на детайла може да се осъществи с три размера, за които ще изчислим съответно получаваната гpeшка от базиране. Обработването ще се извърши с палцев фрезер при най-общ случай на разположение на канала за шпонката спрямо естествените координатни оси. 1. Обработване с цел получаване на размера h1: измерителната база е оста в случая точката „Q1". Положението и е определено с вектора ,за който т. 0 е постоянна точка от пресичането на базиращите повърхнини на призмата. Изменението на положението на вектора спрямо размера h1 ще внася гpeшка от базиране, която ще е равна на изменението на проекцията на по направление на размера h1 т. е. отсечката A1A2. От разгледаните два триъгълника Δ и Δ имаме: тъй като при , т.е. равнинна повърхнина . При сранична призма 2. Обработване с цел получаване на размера h2 – измерителната е цилиндрична повърхнина, давана с т. В. Положението и се определя от вектора , за който т. 0 е постоянна, както при първия случай. Изменението на положението на вектора спрямо размера ще внася грешка от базиране, която ще е равна на отсечката В1В2. От разглежданата схема имаме: , тъй като: случай 2 е за предпочитане, понеже . З.4. БА3ИРАНЕ НА ВЪТРЕШНА ЦИЛИНДРИЧНА ПОВЪРХНИНА За базиране се използуват дорници, които могат да бъдат с: - постоянни размери (осигуряват хлабина при базиране); - променливи размери (раздвижни или с конусна повърхнина) - осиyряват стегнатост. Грешките при дорниците, осигуряващи стегнатост са винаги по-малки. 3.4.1. Грешки при дорник със стегнатост – измерителната база е oсeвaтa; – измерителна база е образуващата на външния цилиндър. 3.4.2. Гpешки при дорник с хлабина Хг, Хм – хлабина между отвора и дорника – измерителната база е осевата на отвора; δD – допуска на отвора – измерителната база е образуващата По-благоприятен е първият случай . Точност при обработване на заготовките. Стр. от Изтегляне 360 Kb. Сподели с приятели:
|