242
Първо, спадовете в пазарите на активи са дълбоки и продължителни. При недвижимите имоти те достигат средно 35 процента и траят над шест години, докато при акциите средното понижение е 56 процента, като тенденцията се запазва за около три години и половина.
Второ, последиците от банковите кризи традиционно вървят ръка за ръка със силно намаляване на производството и ръст на безработицата.
При низходящата фаза от цикъла, която обикновено продължава над четири години, безработицата се покачва средно със 7 процентни пункта.
Производството (от най-високата до най-ниската точка) спада с над 9 процента, като тенденцията се запазва приблизително две години, тоест значително по-кратко от тази на безработицата.
253
Трето, както отбелязахме по-рано, размерът на държавния дълг има свойството да нараства експлозивно. Средната стойност на това нарастване при главните епизоди след Втората световна война е 86 процента (в реално измерение, съотнесено към стойността му отпреди кризата). В глава 10 вече споменахме (и тук отново подчертаваме), че основната причина за покачването на дълга не е в широко цитираните разходи по стабилизацията и рекапитализирането на банковата система. Без съмнение тези разходи са трудни за измерване и често пъти разминаванията в тяхната оценка при различните конкурентни източници са значителни. Но дори ако вземем
най- високите им стойности, те бледнеят в сравнение с действително отчетеното нарастване на публичния дълг. В действителност основният движещ фактор зад това нарастване е неизбежният колапс в данъчните постъпления, който правителствата понасят вследствие на силните и продължителни свивания в производството. Много държави страдат също така и от повишаване на лихвеното бреме по задълженията си, а в отделни случаи (сред които се откроява този на Япония от 90-те) антицикличните мерки на фискалната политика допринасят за нарастването на дълга. (Тук следва да отбележим, че точното калиброване на различията в антицикличните фискални мерки на различните правителства е сложно, защото някои държави,
като например скандинавските, имат вградени мощни фискални стабилизатори, изразяващи
253
Измерванията между най-високите и най-ниските точки са правени на индивидуална база за всяка отделна държава (а не глобално), следвайки подхода, приложен за пръв път от Бърнс и Мичел (1946) в тяхното класическо проучване на бизнес циклите в САЩ. Така например в случая на Япония през 1995 г. цените на местните акции достигат най-ниска точка. При последващото всеобщо възстановяване на пазара обаче те остават доста под най-високата си стойност отпреди кризата, така че при следващите спадове минималните им стойности ще бъдат още по-ниски.
243 се във високи пределни данъчни ставки и щедри обезщетения при безработица, докато автоматичните
стабилизатори при други страни, като
Съединените щати и Япония, са много по-слаби.)
В последната част на тази глава ще разгледаме някои количествени измерители от периода на Голямата депресия – последната дълбока и глобална финансова криза преди настоящата. Продължителността и мащабът на икономическия спад, предизвикани от нея, са умопомрачителни дори в сравнение с тежките следвоенни кризи. Цяло десетилетие е било необходимо на икономиките, за да достигнат отново нивото на производителност на глава от населението, което са демонстрирали през 1929 г. През първите три години на депресията нивото на безработицата в петнайсетте големи държави от нашата сравнителна извадка се е покачило средно с 16,9 процента.
Сподели с приятели: