Трайчо Трайков Министър на икономиката, енергетиката и туризма



Дата25.07.2016
Размер94.75 Kb.
#6662
До ПРЕЗИДЕНТА на Република България, Председателя на Народното събрание на Република България, Председателя на Комисията по бюджет и финанси на XLI Народно събрание – г-жа М. Стоянова, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на РБ, Председателя на парламентарната група на ПП ГЕРБ – г-н Красимир Велчев, Председателя на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм – г-н Мартин Димитров, Председателя на парламентарна група на Коалиция за България – г-н С. Станишев, Председателя на парламентарната група на Движение за права и свободи – г-н Ахмед Доган, Председателя на парламентарната група на Синята коалиция - СДС, ДСБ, Обединени земеделци, БСДП, РДП г-н Ив. Костов, г-н Трайчо Трайков
Министър на икономиката, енергетиката и туризма, Кмета на Столична община - г-жа Йорданка Фандъкова, Председателя на СОС - г-н Андрей М. Иванов, Председателя на групата на СДС в СОС – г-н Владимир Кисьов, Председателя на групата на ДСБ в СОС – г-н Димитър Бъчваров, Председателя на групата на БСП в СОС – г-н Жельо Бойчев

Г-н/г-жо



Представяме на вниманието Ви възраженията ни относно няколко законови промени, чието влизане в сила от 01. 01. 2011 г. ни изправи пред абсурдна ситуация. В европейска държава, през 21 век, в резултат на държавна рестрикция, се постави под въпрос съществуването ни като икономически субекти!

  • С едно от последните изменения в Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1. 01. 2011 г.) се въведе облагането с туристически данък в случаите, когато размерът на данъка, определен на база реално извършените продажби на нощувки през съответната календарна година не надминава 30 на сто от размера на данъка, определен при пълен капацитет за даденото средство за подслон или място за настаняване. Съгласно цитираната разпоредба в тези случаи лицата, притежаващи и/или управляващи средството за подслон или мястото за настаняване, са длъжни да заплатят разликата между данъка, който дължат съобразно реално извършените от тях продажби, и стойността на данъка, който следва да се дължи за продажби на легла, заемащи 30 на сто от пълния капацитет за конкретното средство за подслон или място за настаняване.

От текста следва, че дори такива лица да не генерират доход от продажбата на нощувки, те са длъжни да заплащат туристически данък за покриване на установения в закона 30 процентов праг. Това правило изцяло противоречи на конституционния принцип за определяне и събиране на данъци. Създава се режим, с който антиконституционно, несправедливо и ретроградно се вменява една предварителна недобросъвестност на данъчно задължените субекти от бранша. Независимо от броя действителни нощувки, да се заплаща данък върху минимум 30 % от легловата база!... Подобен абсурден подход (извън другите съображения - за дискриминация на големите хотели, предпоставки за нелоялна конкуренция, корупция и пр.) няма място в една европейска държава от 21 век!

Съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България данъците в страната се определят със закон, като техният вид и размер следва да бъде съобразен с доходите и имуществото на гражданите. Цитираният конституционен текст отговаря изцяло на житейската логика, в резултат на която е развита идеята за установяване и събиране на данъци само в случаите когато субектите на правото реално получават доходи и/или притежават имущество, заради което трябва да изпълняват задължението за попълване на фиска. (И то в последната хипотеза в такъв размер и с такава цел, които да отговарят на насрещното задължение на държавата да осигури съответната среда – сигурност, чистота, инфраструктура и пр.) Обратното решение – субектите на правото да бъдат задължени да заплащат данъци без да получават доходи или без да притежават имущество, не може да изпълни обществено-политическата функция на събирането на данъци, която предполага попълване на държавния бюджет именно с посочените по-горе цели. Лицата, които не получават възнаграждение за своя труд и/или за упражняване на стопанска дейност, не биха могли да изпълняват задълженията си към фиска, най-малкото поради липсата на финансови ресурси. Резултатът от установяване на подобна форма на данъчно облагане ще е генерирането на несъбираеми публични вземания, изместване и затрудняване на основната функция на държавното управление по преразпределение на средства от държавния бюджет.

Събирането на туристически данък в хипотезата на чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ не само не е съобразено с конституционните принципи при формиране на данъчната политика в страната, но и е лишено от каквато и да било икономическа логика, още повече в икономическа система, основана на свободната стопанска инициатива. Тази разпоредба нарушава принципа за свободната стопанска инициатива и конституционното задължение на държавното управление да създаде и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви законови условия за стопанска дейност. Задължението, което чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ вменява на лицата, развиващи туристическа дейност, води до рязко нарушаване на равенството между стопанските субекти. Причина за това е обстоятелството, че лицата, които попадат в хипотезата на чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ и които ще бъдат обложени с туристически данък, без да са генерирали доход от стопанската си дейност, ще бъдат явно неравнопоставени с останалите субекти, осъществяващи туристическа дейност, които са успели да продадат брой нощувки, надвишаващи 30 на сто от капацитета на легловата им база. Последните ще имат реално получени доходи и напълно законосъобразно ще дължат данък върху тях. Докато лицата по чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ веднъж ще бъдат засегнати от неблагоприятната търговска конюнктура (по-ниска запълняемост) и за втори път, допълнително, ще бъдат санкционирани от държавата за нея, като заплатят данък в размер на 30 % от данъка, който биха дължали при пълно заемане на легловата им база. Това е грубо нарушение на свободната пазарна конкуренция и представлява явно дискриминационно отношение към субекти, чиято равнопоставеност е гарантирана от Конституцията на Република България. Посоченият механизъм за облагане на дейността на активните стопански субекти е недопустим и поради още един аргумент. Като собственици и/или ползватели на средствата за подслон или места за настаняване и поради обстоятелствата, че тези помещения са винаги недвижими имоти по смисъла на чл. 110 от Закона за собствеността, във връзка с дефинициите по чл. 3, ал. 3 от Закона за туризма, лицата, отдаващи ги под наем с туристическа цел, заплащат данък върху недвижимите имоти, съгласно Глава втора, Раздел I на ЗМДТ, независимо дали имотите се ползват целогодишно и постоянно. Предвид изложеното и ако атакуваната разпоредба на закона остане в сила, то за едно и също средство за подслон или място за настаняване, т.е. за един и същ недвижим имот, ще бъде събиран два пъти „данък“веднъж по Глава втора, Раздел I на ЗМДТ (върху недвижимите имоти) и втори път на основание облагане с туристически данък в хипотезата на чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ.

Посоченото тълкуване се налага поради следното. В случаите по чл. 61с, ал. 4 от ЗМДТ няма реално използване на обектите с туристическа цел, т.е. не е налице основанието за облагане с туристически данък, защото няма продадени нощувки (чл. 61р от ЗМДТ). Затова следва, че законодателят – умишлено или не – създава възможност за облагане с данък на лицата, стопанисващи тези обекти дори и да не са ползвани с туристическа цел, само поради факта на притежаване (или управляване) на тези недвижими имоти. Т.е. данъчното задължение възниква независимо дали имотът се ползва и/или неТ О В А е противоконституционно, тъй като е изключено облагането два пъти с данък на един и същ доход и/или имущество.



  • Освен изброените дотук съображения, въведеният от тази година данък, чийто конкретен размер е фиксиран с Наредба на Столичната община, е прекомерно висок. Например за тризвезден хотел (в София), данъкът е завишен (вместо в условия на продължаваща тежка криза да бъде занижен!...) от 1 лв. (за 2010 г.) на 2.16 лв. с ДДС за 2011 г.!... Този размер на практика представлява много повече от половината от печалбата за една нощувка, с което превръща общината в мажоритарен участник (между 60 и 90 %) в икономическия резултат от дейността на дружеството. При това, меко казано, без тя да участва или помага в нужната степен за този резултат!...

Това ще промени ролята на държавата и общината от регулатори на стопанския живот в страната в преки участници в него и е абсолютно недопустимо. Допълнителен въпрос е и че резултатите от досега провежданата данъчна политика показват, че набираните по този начин средства не се влагат (или се влагат в недостатъчна степен) по предназначение в подобряване нивото на чистота в района на хотелските обекти или за изграждане или подобряване на инфраструктурата около тях, за реклама на туристическите обекти в съответните общини и пр.

Засега положителен пример в това отношение може да се даде с община Хисар, където от 1 лв. за 2010 г., данъкът е намален на 0.45 лв. за 2011 г.




  • Много сериозен удар върху всички предприятия (притежаващи или ползващи недв. имоти) и в частност на целия туристически сектор беше нанесен с още едно от измененията в Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.). С него беше променен начинът за определяне на данъчната основа, върху която се изчислява размерът на данъка върху недвижимите имоти на предприятията, а именно облагането им да се извършва по по-високия размер между отчетната им стойност и данъчната им оценка, определена съгласно приложение № 2 от закона.

Това ни поставя във фискални условия, при които е неизбежна реалната опасност за оцеляването ни като икономически субекти – предприятия, притежаващи и менажиращи недвижима собственост. Ще се стигне до стопански катаклизми и ще се намали драстично стопанската активност. Това ще доведе до несъстоятелност, масови фалити, прекратяване на дейността, продажба на безценица; ще унищожи важни за сектора и за икономиката като цяло стопански субекти; ще се получи огромен скок на безработицата и т.н. … И в крайна сметка ще се постигне точно обратният ефект – силно намаление на приходите в общинската и държавна хазна.

Представен с конкретни суми например, за голям тризвезден хотел в гр. София (примерът е показателен за ситуацията и за всички други хотели), проблемът има следното цифрово изражение: до края на 2010 г. местният данък сгради е в размер на 15 879 лв., а за 2011 г. (при почти СЕДЕМКРАТНО УВЕЛИЧЕНИЕ на данъчната оценка) дължимият данък е определен в размер на 103 676 лв.!... Сумите са абсолютно реални, за конкретен хотел. Подобни още по-драстични примери могат да бъдат посочени и с други предприятия в София и страната. Например, бивш инструментален завод в кв. Захарна фабрика-София, чиито сгради са над трийсет годишни заводски халета (соц. тип) в които отдавна няма производство, ще трябва да заплаща за същите НАД 16 ПЪТИ ПО-ВИСОК ДАНЪК СГРАДИ. В гр. Плевен, в дружество, което е било бивша „Търговия на едро“ при сериозно сериозно остаряване и амортизация на сградния фонд – увеличението е НАД 13 ПЪТИ!...

Подобно увеличение на данъчната тежест, особено в сегашната икономическа ситуация, е абсурдно и драстично лишено от икономическа логика. Невъзможно е да се намери път за продължаване на търговската дейност в тази ситуация.

Проведено на практика, това ще доведе до една крайно уродлива форма на нова национализация!





Тъй като подписката е отворена, вероятно когато разглеждате настоящото, като податели към нея ще са се присъединили още много предприятия. Подаваме я сега, на първо място с оглед дълбоката ни убеденост, че ще погледнете държавнически и сериозно на поставените проблеми и на второ място – наложителността от спешни мерки в тази насока. Считаме, че технически най-бързото решение би могло да бъде, като се отложи за следващата година прилагането на новия данъчен режим. Междувременно се създадат работни групи – в Народното събрание и в общините (там могат да се използват и консултативните съвети по туризъм), при широко участие на представители на бизнеса, синдикатите и пр., за изготвянето на най-добрия възможен регламент.

Ако прецените, че са необходими още аргументи, информация или каквото и да било друго съдействие в тази насока, предоставяме следните адреси за съобщения и кореспонденция:

г-н Васил Велев г-н Хараламби Анчев

Асоциация на индустриалния капитал Българска холдингова компания ХАД,

в България,

гр. София, п.к. 1113, гр. София, п.к. 1113,

ул. „Тракия“ № 15, ет. 1, ул. „Незабравка“ № 25, Парк хотел „Москва“, І ет.

тел./факс (02) 963 3752, 963 3756, тел./факс (02) 971 2391, 971 4683,

e-mail:bica@biсa-bg.org e-mail:hanchev@bhc-bg.com

доц. Цв. Тончев

Българска туристическа камара,

Гр. София, п.к. 1000,

ул. „Св. София“ № 8,

тел./факс (02) 987 4059, 986 5133,

e-mail:btch@btch.bg



  1. Асоциация на индустриалния капитал в България

  2. Българска туристическа камара;

  3. Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация

  4. Българска холдингова копания АД

  5. Парк-хотел „Москва” АД, гр. София

  6. Хотел „Аугуста” АД, гр. Хисар

  7. Търговия на едро Плевен АД, гр. Плевен

  8. Търговия на едро Сливен АД, гр. Сливен

  9. Хотел „Родина”, гр. София

  10. Хотел „Хемус”, гр. София

  11. „Модтрико” АД – гр. Левски

  12. „Елпром – АНН” – гр. Петрич

  13. „Инкомс - инструменти и механика”, гр. София

  14. „Бистрец” АД – Кърджали

  15. „Харманлийска керамика” АД, гр. Харманли

  16. „АТП Бухово” АД– гр. София

  17. „Делфика тур” АД, гр. София

  18. „Иглика тур” ЕАД, гр. София

  19. „Витоша турист” АД, гр. Костинброд

  20. „Витоша строй” АД, гр. Костинбров

  21. „Лизинг консулт” АД, гр. София

  22. „Зем груп” АД, гр. София

  23. „Витоша фешън”, гр. София

  24. „Дея Билд” АД, гр. София

  25. „Холдинг Св. София” АД, гр. София

  26. ИНПЛАС, гр. Кърджали

  27. ЕТ „Нари – стил – Маджит сеид”, гр. Кърджали

  28. „Самели” ООД, гр. Кърджали

  29. „АРТ метал – 07” ООД, гр. Кърджали

  30. „Меше груп” ООД, гр. Пловдив

  31. „ЗАХ” ЕООД, гр. Кърджали

  32. „ВАРАН” , дружество с ограничена отговорност, гр. Момчилград

  33. „Родопи ООД”, Меском, гр. Кърджали

  34. „Алмер” ЕООД, гр. София

  35. Хотел „Балкан север”, гр. Плевен

  36. Хотел „Ростов” АД, гр. Плевен

  37. Хотел „Кайлъка” АД, гр. Плевен

  38. Хотел „Орбита палас” АД, гр. Плевен

  39. Хотел „Галерия” АД, гр. Плевен

  40. Сити хотел Плевен АД, гр. Плевен

  41. ЕТ Н. Стефанов – ТЕДИ, гр. Плевен

Каталог: doc
doc -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
doc -> Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8
doc -> Лична информация
doc -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
doc -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
doc -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора
doc -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница