Транспорт и спедиция христина николова
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| 29 услуги. Най-характерният пример за наличието на монопол и проблемите, които възникват в резултат от неговото функциониране е железопътния транспорт. До 80-те години на ХХ век железниците в почти всички страни на Европа са били организирани на национално ниво като интегрирани държавни предприятия. Тази структура позволява да се реализират печалби от икономиите от мащаба, но същевременно предотвратява „злоупотребите” на частните монополи и гарантира по- лесно осъществяване на поетите задължения за извършване на обществени превозни услуги. Въпреки това с годините става ясно, че тази структура има редица недостатъци, свързани с неефективен мениджмънт поради честата и понякога противоречива намеса на правителствата, както и поради бюрократичната същност на държавните предприятия. Решенията за инвестиране са подчинени по-скоро на нуждите на политическите партии, отколкото на нуждите на пазара и са съобразени с наличието на средства в държавния бюджет. Освен това, монополната структура не отговаря адекватно на необходимостта от разширяване и обновяване на дейността и покриване на финансовите загуби. Всички тези проблеми постепенно са идентифицирани и в различните страни на Европа са приложени различни подходи за тяхното решаване, но без особен ефект особено що се отнася до нарастващите загуби. Реформите в сектора са свързани с постепенно либерализиране на пазара и въвеждане на конкуренцията с цел намаляване на разходите и повишаване на гъвкавостта при задоволяване на търсенето, както и с прекъсването или поне с ограничаването на преките намеси на правителствата в дейността на железопътните предприятия и редуциране на размера на бюрократичните структури в администрациите. Алтернативен подход на въвеждането на конкуренция в сектора чрез реформи е директният контрол върху монопола от страна на правителствата. Този вид контрол е особено важен, когато монополистичната фирма е поела задължения за извършване на обществени превозни услуги, тъй като външната ефективност (обществената) е в противоречие с основната икономическа цел за печалба. При това контролът може да се упражнява в различни форми в зависимост от собствеността върху монопола. В повечето държави от Европейския съюз (ЕС) са въведени системи, при които съответното министерство-принципал, което е възложило извършването на обществени услуги, упражнява контрол чрез възлагане на определени задачи на оператора. В някои страни поради разнообразието от цели, които се поставят във връзка с функционирането на железниците, контролните правомощия се възлагат на регулаторни органи – агенции. Основната задача на регулаторните органи е да гарантират независимостта на процеса по регулиране от външни влияния като например политически натиск във връзка с провеждането на избори. По този начин се осигурява стабилност и продължителност на процеса и се осигурява ефективност на приложените контролни и регулаторни мерки. При изпълнението на регулаторните и контролни функции съществуват много трудности, свързани най-вече с необходимостта от съчетаване на интересите на различните участници на транспортния пазар в условията на асиметричност на информацията (недостатъчно информация относно условията на транспортния пазар, цените и други пазарни елементи). 30 Много често при коригирането на недостатъците от функционирането на естествените монополи приложение намира регулирането на цените, което има за цел да предотврати злоупотребата на монополиста с неговото положение и налагането на прекалено високи цени за услугите. Приложение намират следните подходи: - Фиксиране на цените – регулаторът определя цени за услугите малко над нивото на пределните разходи на монопола, така че последния да може да реализира печалба. Тази форма на ценово регулиране обаче не осигурява стимули за подобряване качеството на услугите, тъй като гарантира покриването на разходите и по този начин не стимулира операторите към усъвършенстване; - Фиксиране на ръста в цените – регулаторът определя максималното нарастване на цените, което може да възникне на базата на общото равнище на инфлация (според индекса на потребителските цени), изисквайки от оператора да постигне същия ръст в производителността. При тази форма на регулиране е необходимо предоставянето на определени допълнителни ползи за операторите, за да се задържат в сектора и да се гарантира, че няма да фалират; - Регулиране на нивото на възвръщаемост – в този случай обект на контрол е възвръщаемостта на вложения капитал. Тъй като монополите са заинтересувани да инвестират огромни средства, за да си осигурят по-големи печалби в бъдеще, то прилагането на този подход оказва негативно влияние върху тяхната инвестиционна политика. Ø Задължения за извършване на обществени превозни услуги Специфична характерна черта на транспортния сектор е наличието на държавна намеса при предлагането на транспортни услуги както директно (чрез създаването на държавни предприятия и субсидиране), така и посредством възлагането на обществени поръчки за превози. Най-често тази мярка се прилага по отношение на пътническите превози – при извършването на превози по общински транспортни схеми, при градските превози и превозите по железопътен транспорт. Необходимостта от държавна намеса в транспортния сектор се обуславя от обществените икономически интереси за осигуряването на транспортни услуги с определени характеристики – непрекъснатост, еднаква цена за потребителите, на принципите на универсално обслужване за всички членове на обществото. Причините за предлагането и извършването на обществени услуги са свързани с тяхната необходимост по отношение на осъществяването на нормалния икономически и обществен живот в страната и с необходимостта от корекция на пазарните дефекти. В този смисъл могат да се разграничат три области на приложение на обществени услуги: - когато е необходимо да се осигури транспортно обслужване на лица, които не биха имали достъп до транспорт, ако не се намеси държавата; - когато се допринася за социалната интеграция и развитието на обществото като цяло; |