Закон за паметниците на културата и музеите датира от 1969 г и е плод на други разбирания за устройството на тази сфера и по същество налага държавен монопол

Културното наследство на Република България е национален капитал и основен фактор за съхраняване на националната и културната идентичност на нацията. То е наш неотменим принос в Европейската и Световната култура.

Липсата на адекватна правна уредба и на реформа в тази сфера у нас са в основата на натрупалите се проблеми през годините на прехода.

Настъпилите съществени изменения в собствеността и обществените отношения налагат нова роля на държавата в тази сфера. От държавен монопол в дейностите по издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културните ценности следва да се премине към равнопоставеност на различните видове собственост и инициативи в тази област.

Време е държавата да поеме своята регулираща роля и да осигури съхраняването на конституционните права на гражданите и охраната на обществения интерес.

Действащият Закон за паметниците на културата и музеите датира от 1969 г. и е плод на други разбирания за устройството на тази сфера и по същество налага държавен монопол.

С промените от 1990 г. и 1995 г. законът бе несъществено променен и към момента не е адекватен на новата политическа и общественоикономическа среда.

В него не са намерили място основни конституционни постановки като неприкосновеността на частната собственост и равнопоставеността на различните видове собственост и инициативи по издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културните ценности.

Въпреки измененията и допълненията, действащият закон е несъвместим с променената обществена среда. Той не съдържа механизми и съвременни норми за опазване на паметниците на културата, условия и стимули за активизиране на частната инициатива и в тази област, както и принципите за осигуряване на хармонизация с европейското законодателство.

Охраната на обществения интерес по никакъв начин не следва да ограничава основните конституционни права на гражданите.

Предлаганият законопроект въвежда точни правни формулировки на всички термини и понятия (културни ценности, културно наследство, паметник на културата и т.н.), очертаващи рамките на културното ни наследство и регламентира режим и механизми за мониторинг и контрол, които балансират държавните, обществените и частните интереси в тази сфера.
В основата на предлагания законопроект са залегнали принципите, посочени в конституцията и международните актове в тази област.

Законопроектът създава нова нормативна уредба, позволяваща :

• 
  Децентрализация на институциите и създаване на механизми за мониторинг и контрол на дейностите по издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културните ценности и паметниците на културата.
  
• 
  Равнопоставеност между държавната, общинската и частната собственост и балансиране на конкретните взаимоотношения между институциите, юридическите и физическите лица при издирването, опазването, популяризирането и разпространението на паметниците на културата с оглед оптималната защита на обществения интерес.
  
• 
  Създаване на възможности за осъществяване на частни инициативи в областта на издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културните ценности и паметниците на културата. Създаване на условия и механизми за развитие на пазара на културните ценности и стимулиране на дейностите по опазване и устойчиво развитие на културното наследство.
  
• 
  Осигуряване на ефективни охранително-контролни функции на държавата, осъществявани от Министерството на културата въз основа на точно регламентирани категоризация на културните ценности и последващ адекватен режим на опазване.
  
• 
  Развитие на дейностите в тази сфера с приоритет на образователното и естетическо-нравственото въздействие върху обществото и култивиране на ново отношение към културните ценности, както и осигуряване на възможности за охрана на обществения интерес от страна на всички заинтересовани лица.
  
• 
  Създаване на условия и механизми за опазване на археологическото богатство на страната и предотвратяване на престъпленията, свързани с унищожаването на културни ценности и паметници на културата и с незаконния им износ.
  
• 
  Приемственост в управлението и работещите механизми с оглед съхраняването на постигнатото в сферата на културното наследство.
  
• 
  Разглеждане на културното наследство като основен елемент на националната сигурност в условията на интеграция и глобализация.
  
• 
  Въвеждане на съвременните изисквания при издирване, опазване, популяризиране и разпространение на културните ценности и паметниците на културата и синхронизация на вътрешното право с Европейското законодателство.
  

Законопроектът, чрез оптимизирана структура за управление, точен правен регламент и ефективни механизми за мониторинг и контрол, гарантира както основните конституционни права на гражданите, така и охраната на обществения интерес.

/работен проект/

ЦЕЛИ, ПРИНЦИПИ И ПОНЯТИЯ

(2) Държавата осигурява защита и условия за устойчиво развитие на културното наследстсво, съгласно Конституцията на Република България, настоящия закон и международните договори, по които Република България е страна.

• 
  Децентрализация на институциите и създаване на механизми за мониторинг и контрол на дейностите по издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културните ценности и паметниците на културата.
  
• 
  Равнопоставеност между държавната, общинската и частната собственост и балансиране на конкретните взаимоотношения между институциите, юридическите и физическите лица при издирването, опазването, популяризирането и разпространението на паметниците на културата с оглед оптималната защита на обществения интерес.
  
• 
  Създаване на възможности за осъществяване на частни инициативи в областта на издирването, опазването, популяризирането и разпространението на културните ценности и паметниците на културата. Създаване на условия и механизми за развитие на пазара на културните ценности и стимулиране на дейностите по опазване и устойчиво развитие на културното наследство.
  
• 
  Осигуряване на ефективни охранително-контролни функции на държавата, осъществявани от Министерството на културата въз основа на точно регламентирани категоризация на културните ценности и последващ адекватен режим на опазване.
  
• 
  Развитие на дейностите в тази сфера с приоритет на образователното и естетическо-нравственото въздействие върху обществото и култивиране на ново отношение към културните ценности, както и осигуряване на възможности за охрана на обществения интерес от страна на всички заинтересовани лица.
  
• 
  Създаване на условия и механизми за опазване на археологическото богатство на страната и предотвратяване на престъпленията, свързани с унищожаването на културни ценности и паметници на културата и с незаконния им износ.
  
• 
  Приемственост в управлението и работещите механизми с оглед съхраняването на постигнатото в сферата на културното наследство.
  
• 
  Разглеждане на културното наследство като основен елемент на националната сигурност в условията на интеграция и глобализация.
  
• 
  Въвеждане на съвременните изисквания при издирване, опазване, популяризиране и разпространение на културните ценности и паметниците на културата и синхронизация на вътрешното право с Европейското законодателство.
  

Чл. 3. (1) Културното наследство е обществено достояние. Държавата осигурява правото на всеки да се ползва от културните ценности и паметниците на културата и охранява обществения интерес.

(2) "Нематериални културни ценности" са автентични нематериални свидетелства имащи, висока културна, историческа, етнографска, фолклорна, художествена или друга общочовешка стойност и обществена значимост.

(3) "Материални културни ценности" са автентични материални свидетелства имащи, висока културна, историческа, археологическа, етнографска, художествена, техническа или природна стойност и обществена значимост.

(4) "Общите характерни признаци" на материалните културни ценности са, че са относително редки, излезли са от масова употреба, колекционират се и/или имат висока културна и/или научна стойност и са обект на специални сделки извън обикновената търговия на подобни обекти.

(5) Елементи съставна част от такива ценности или произхождащи от разчленяването им, ако имат висока културна и/или научна стойност и обществена значимост също представляват такива ценности.

(6) Когато в настоящия закон се визира някакъв регистрационен, ограничителен или забранителен режим относно културни ценности се имат предвид материалните културни ценности.

(7) Паметниците на културата са най-ценната и обществено значима част от материалното ни културно наследство.

(8) Материалните културни ценности и паметниците на културата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на юридически и физически лица.

(9) Нематериалните културни ценности са обществено достояние. Държавата осигурява и насърчава тяхното издирване, съхраняване, опазване и представяне в комплекс с материалните културни ценности.
Чл. 5. (1) Настоящият закон регулира дейностите по организацията и управлението на културните ценности с оглед опазването и устойчивото развитие на културното наследство, като динамична и активна система от социо-културни явления.

(2) Дейностите по организацията и управлението на паметниците на културата са:

1. 
   ИЗДИРВАНЕ, включва издирване, събиране и придобиване на културни ценности.
   
2. 
   КАТЕГОРИЗИРАНЕ, включва деклариране, изследване, идентифициране, класифициране, документиране и регистриране на паметниците на културата.
   
3. 
   ОПАЗВАНЕ, включва съхраняване, консервиране и реставриране на паметниците на културата.
   
4. 
   ПОПУЛЯРИЗИРАНЕ, включва изучаване, публикуване, експониране, изработване на копия, дуплики и реплики и др. начини за популяризиране на паметниците на културата.
   
5. 
   РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, включва сделки с културни ценности и паметници на културата, внос и износ.
   
6. 
   КОНЦЕСИОНИРАНЕ на недвижими паметници на културата.
   
7. 
   АКРЕДИТИРАНЕ на музейни организации.
   
8. 
   ОБУЧЕНИЕ И АТЕСТИРАНЕ на квалифицирани лица.
   
9. 
   ФИНАНСИРАНЕ.
   
10. 
    ЗАСТРАХОВАНЕ.
    

Чл. 6. Материалните културни ценности се класифицират според:

1. 
   Нуждите на този закон.
   
2. 
   Характеристиките на тяхното съществуване и връзката им със средата.
   
3. 
   Пространствената им структура и териториалния им обхват.
   
4. 
   Принадлежността им към определен исторически период.
   
5. 
   Научната и културната област, към която се отнасят.
   

Чл.7. (1) Според характеристиките на тяхното съществуване и връзката им със средата културните ценности са движими и недвижими.

(2) Движими културни ценности са движимите вещи и останките от вещи.

(3) Недвижими културни ценности са структури или останки от тях и свързаната неразривно с тях среда, включително културните напластявания в непосредствената околност.

(2) Груповите недвижими паметници на културата са:

- ансамбли;

- комплекси;

- исторически селища;

- резервати.

• 
  праисторически;
  
• 
  антични;
  
• 
  средновековни;
  
• 
  възрожденски;
  
• 
  от ново време;
  
• 
  съвременни.
  

Чл.10. Според научната и културната област, към която се отнасят културните ценности са:

• 
  археологически;
  
• 
  исторически;
  
• 
  етнографски;
  
• 
  художествени;
  
• 
  архивно-книжовни;
  
• 
  производствено-технически;
  
• 
  архитектурно-строителни;
  
• 
  на урбанизма;
  
• 
  на парковото и градинското изкуство;
  
• 
  на културния пейзаж;
  
• 
  природни.
  

Глава Втора

КАТЕГОРИЗАЦИЯ И СТАТУТ
Чл.11. (1) Според нуждите на този закон за оптимизиране на дейностите по организацията и управлението на материалните културни ценности последните се поделят на: археологически и неархеологически (други) културни ценности.

(2) "Археологически ценности" са всички недвижими и/или движими автентични материални свидетелства от човешка дейност, намиращи се в земните пластове, на земната повърхност или във водните басейни, които свидетелстват за епохи и цивилизации, за които главен или един от главните източници на научна информация са археологическите проучвания.

(3) "Археологически обекти" са зони, в които има недвижими и/или движими автентични материални свидетелства от човешка дейност, формиращи културен слой(еве), намиращ(и) се в земните пластове, на земната повърхност или във водните басейни, които свидетелстват за епохи и цивилизации, за които главен или един от главните източници на научна информация са археологическите проучвания.

(4) Според нуждите на вноса и износа и за свободното движение на културни ценности на територията на Европейския съюз последните се поделят на: културни ценности – национално богатство и (други) културни ценности, съгласно Регламент 3911/1992 и Приложение 1.

(2) Приема се, че всички археологически ценности имат признаци на паметници на културата и са обекти подлежащи на категоризация.

(3) Некатегоризираните археологически ценности (движими и недвижими) са под временна възбрана и не могат да бъдат предмет на други действия, освен съхраняване до тяхното категоризиране.

(4) Неправомерните действия с археологически ценности се санкционират по режима за паметниците на културата.

(5) Обекти подлежащи на категоризация са всички културни ценности за които се предприема износ, освен произхождащите от живи автори.

(6) На категоризиране подлежат и всички културни ценности, декларирани от заинтересовани лица.

(7) На прекатегоризиране подлежат всички паметници на културата, чиято обществена значимост е претърпяла промяна. Заявленията за това се подават до компетентните органи от собственика или специално упълномощен за това представител.

(8) Не подлежат на категоризация монети и монетовидни предмети датирани след 1800 година.

(2) Недвижимите паметници на културата се определят в една от следните категории:

1. Категория "световно значение" - обекти, вписани в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

2. Категория "национално значение" - обекти с голяма стойност за историята и културата на Република България.

3. Категория "местно значение" - обекти с голяма стойност за местната история и култура.

4. Категория "ансамблово значение" - обекти, допълващи, подчертаващи и поддържащи характеристиките на груповия паметник, към който принадлежат.

(3) Движимите паметници на културата се определят в една от следните категории:

1. Категория "национално значение" - предмети с голяма стойност за историята и културата на Република България.

2. Категория "местно значение" - предмети с голяма стойност за местната история и култура.

3. Категория "за сведение" - предмети, обогатяващи колекциите и допринасящи за по-пълното представяне и възприемане на паметниците от предходните категории.

(4) За категоризацията и прекатегоризацията се издава сертификат. Такъв се издава дори когато обектът не попада в никоя от посочените категории, т.е. не придобива юридически статут ”паметник на културата”.

(5) Когато категоризираните обекти не придобият юридически статут, се класифицират като археологически, исторически, производствено-технически и др. ценности, съгласно признаците посочени в Чл.10. Сертификатът е неразделна част от документацията на обекта, при всички по-нататъшни действия.

Когато обекта не отговаря на условията за класификация като културна ценност в сертификата се удостоверява, че същият не е културна ценност по смисъла на този закон.

(6) Обект, преминал категоризация, чийто сертификат е загубен или унищожен, подлежи на нова категоризация, освен в случаите когато вече е придобил юридически статут.

(7) Категоризацията на недвижимите обекти трябва да приключи в не по-дълъг срок от:

- 36 месеца за паметниците на културата от национално значение;

- 24 месеца за паметниците на културата от местно значение;

- 12 месеца за паметниците на културата от ансамблово значение;

- 1 месец за обектите които не придобиват статут на паметник на културата.

(8) Когато по предходната алинея се касае за категоризация на резервати или други групови паметници на културата срока на категоризацията е не по-дълъг от 36 месеца.

(9) Категоризацията на движимите обекти трябва да приключи в не по-дълъг срок от:

• 
  12 месеца за паметниците на културата от национално значение;
  
• 
  6 месеца за паметниците на културата от местно значение и за сведение;
  
• 
  2 седмици за културните ценности които не придобиват статут на паметник на културата;
  
• 
  1 седмица за обектите които не се класифицират като културни ценности.
  

(2) Категоризацията на паметниците на културата от национално значение се утвърждава от Националната агенция за културно наследство след подробно изследване на обекта от съответния орган по ал.(1).

(3) В случаите по предходната алинея музеите служебно предвижват преписката за категоризацията на обекта от национално значение към НАКН за утвърждаване.

(4) Процедурата по категоризацията на движим обект стартира с деклариране извършено от собственика. За целта пред органите по ал.(1) собственикът представя универсален декларационен документ (УДД), снимков материал и други документи с доказателствена стойност.

(5) Органите извършващи категоризацията могат да изискат движимите културни ценности за изследване.

(6) За декларирането на движим обект музеите издават декларационен акт в който се посочват:

- временната категория;

- режима по опазване.

(2) Категоризацията на недвижимите паметници на културата от национално значение се утвърждава от Националната агенция за културно наследство след подробно изследване на обекта от НИПК.

(3) В случаите по предходната алинея Националния институт за паметниците на културата служебно предвижва преписката за категоризацията на обекта от национално значение към НАКН за утвърждаване.

(4) Процедурата по категоризацията на недвижим обект стартира с деклариране извършено от собственика. За целта пред НИПК собственикът представя универсален декларационен документ (УДД), снимков материал и други документи с доказателствена стойност.

(5) Декларирането на недвижим обект може да се извърши и от ползвател, общинския съвет, областния управител, НИПК или друга организация работеща по опазването на културното наследство при условията на предходната алинея. В тези случаи НИПК служебно уведомява собственика и му изпраща копие от УДД и декларационния акт.

(6) Органите извършващи категоризацията могат да постановят допълнителни изследвания на недвижимите културни ценности.

(7) При декларирането на недвижим обект НИПК издава декларационен акт в който се определят:

- временната категория;

- границите на обекта;

- охранителната зона;

- режимите по опазване.
Чл. 16. (1) Всички декларирани обекти имат временен защитен статут за срока в който трябва да приключи категоризацията им.

(2) Всички посегателства и нарушения срещу декларирани обекти за срока по ал. (1) се наказват по режима за паметниците на културата.

(3) Условията и редът за прекатегоризация на паметници на културата и за категоризация и класификация на обекти, имащи признаци на паметници на културата, се определят в Правилник за категоризацията, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(4) С правилника по предходната алинея се определят образците на универсалния декларационен документ, декларационните актове и таксите за категоризацията, събирани от физичски и юридически лица.

(2) Резерватите се обявяват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на културата и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) Решението на МС се обнародва в Държавен вестник.
Чл.18. (1)”Археологическите резервати” са изключителна държавна собственост.

(2) Когато ”Защитена зона” бъде обявена за археологически резерват попадащите в зоната терени се отчуждават за държавни нужди.

(3) В случаите по предходната алинея собствениците се обезщетяват с равностойни земи или гори от Държавния поземлен фонд или Държавния горски фонд. Собствениците могат да бъдат обезщетени и в левове по пазарни цени.
Чл.19. (1) Зоните с голяма концентрация на археологически обекти или други значими културни ценности имащи признаци на паметници на културата се обявяват за ”Защитени зони” (ЗЗ) от министъра на културата по предложение на Съвета за теренни проучвания или Съвета за недвижимо наследство. Предложението се внася съответно от директора на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките или от директора на Националния институт за паметниците на културата.

(2) Решението на министъра на културата за обявяване на защитена зона се обнародва в Държавен вестник.

(3) В срок от три години АИМ-БАН, НИПК или същите съвместно трябва да изяснят значимостта на защитените зони. След изтичане на този срок зоните които не бъдат предложени за резервати губят своя защитен статут.

(4) В случаи на природни бедствия и аварии срокът по предходната алинея може да бъде удължен с още 3 години.

(5) В защитените зони са забранени всички други действия освен изрично разрешените в решението с което зоната е обявена.

(6) Общините означават с трайни знаци защитените зони и уведомяват писмено всички собственици.

(7) При ограничаване на обичайното използване на имоти и терени попадащи в ЗЗ държавата дължи обезщетение на собствениците или ползвателите им.
ДЯЛ ВТОРИ

ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ
Чл.20. Държавата осъществява политиката си по отношение организацията и управлението на културните ценности и паметниците на културата, като:

1. 
   подпомага опазването и устойчивото развитие на културното наследство като национален приоритет.
   
2. 
   създава нормативна база за опазването и развитието на културното наследство в съответствие с международните норми, стандарти, правила и установената практика.
   
3. 
   създава условия за осъществяването на надеждна защита на паметниците на културата.
   
4. 
   осъществява управление и контрол на качеството на дейностите, свързани с паметниците на културата.
   
5. 
   осигурява финансиране за дейностите, свързани с паметниците на културата, които са държавна и общинска собственост.
   
6. 
   съдейства за развитието на културния туризъм и културно-туристическата инфраструктура.
   
7. 
   осъществява международно сътрудничество в областта на културното наследство.
   

Глава Първа

ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ И ОРГАНИ НА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ
Чл.21. (1) Държавната политика в областта на културното наследство се

ръководи от Министерския съвет.

(2) Министерският съвет приема Стратегия за опазване и устойчиво развитие на

културното наследство за срока на мандата си по предложение на Националния съвет за културно наследство (НСКН) внесена от министъра на културата.

(3) Министерският съвет:

1. одобрява обектите предлагани за включване в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

2. предоставя статут на резерват на групови недвижими паметници на културата с национално значение.

3. предоставя концесии върху недвижими паметници на културата.

4. приема планове за опазване и управление на резерватите, както и такива за обекти отдадени на концесия.

5. осъществява и други правомощия, които не са от компетенциите на министъра на културата.

(2) Издирването, категоризирането, опазването, популяризирането, разпространението, концесионирането и др. дейности свързани с паметниците на културата се извършват под общото ръководство на министъра на културата, подпомаган от:

1. 
   Националния съвет за културно наследство (НСКН).
   
2. 
   Директора на Националната агенция за културно наследство (НАКН).
   
3. 
   Директора на Националния борд - Културно наследство (НБКН).
   
4. 
   Директора на Археологическия институт и музей при Българската академия на науките (АИМ-БАН).
   
5. 
   Директора на Центъра за подводна археология (ЦПА).
   
6. 
   Директора на Националния институт за паметниците на културата (НИПК).
   
7. 
   Директора на Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства (НЦМГИИ).
   
8. 
   Директора на Националния център за нематериално наследство.
   
9. 
   Областните управители.
   
10. 
    Кметовете на общини.
    
11. 
    Физически и юридически лица изпълнители на дейности по издирване, опазване, популяризиране и разпространение на паметници на културата.
    
12. 
    Собственици, концесионери и ползватели
    

1. внася в МС предложения за вписване на недвижими паметници на културата в Списъка на световното културно и природно наследство;

2. внася в МС предложения за предоставяне на статут ”резерват” на групови паметници на културата с национално значение;

3. предоставя статут ”защитена зона” на терени или имоти от особена важност за културното наследство, предложени от директора на АИМ – БАН или директора на НИПК;

4. издава разрешения за осъществяване на музейна дейност и преобразуване на музеи;

5. контролира дейността по предоставяне на концесии на недвижими паметници на културата съгласно този закон и Закона за концесиите;

6. издава разрешения за износ на културни ценности – национално богатство и разрешения за временен износ на паметници на културата;

7. организира, координира и контролира дейността по връщането на незаконно изнесени културни ценности - национално богатство;

8. организира, координира и контролира дейността по опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Република България;

9. упражнява правото на собственост от името на държавата върху културните ценности – държавна собственост;

10. осъществява и други правомощия, които не са в компетенциите на лицата по предходната алинея.
Чл.23. (1) Областните управители провеждат държавната и регионалната политика в областта на културното наследство подпомагани от директорите на регионалните и общинските музеи.

(2) Областните съвети за регионално развитие по Закона за регионалното развитие подпомагат областните управители в изпълнението на функциите им по този закон.

(2) Общинските съвети формират местната политика в областта на културното наследство. Те изработват и приемат стратегии, програми, планове и др. документи за опазване и устойчиво развитие на културното наследство на общината.

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО.

(2) Председател на Националния съвет за културно наследство е министърът на културата или специално оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Министърът на културата определя представителите на държавата в Националния съвет за културно наследство съгласувано с ръководителите на съответните държавни ведомства.

(4) В състава на Националния съвет за културно наследство участват представители на :

1. 
   Държавата, определени по реда на ал. 3.
   
2. 
   Българската академия на науките
   
3. 
   Висшите училища
   
4. 
   Библиотеките и архивите
   
5. 
   Синодалната палата и Мюфтийството, определени при условия и по ред посочени в правилника по чл.26.
   
6. 
   Националното сдружение на общините в Република България, определени при условия и по ред посочени в правилника по чл.26.
   
7. 
   Сдружения в областта на културното наследство, определени при условия и по ред посочени в правилника по чл.26.
   
8. 
   Сдружения в областта на туристическата дейност, определени при условия и по ред посочени в правилника по чл.26.
   
9. 
   Сдружения в областта на издателската и рекламната дейност, определени при условия и по ред посочени в правилника по чл.26.
   

1. 
   Разработва и предлага на министъра на културата Стратегия за опазване и устойчиво развитие на културното наследство, която актуализира на всеки 4 (четири) години.
   
2. 
   Разработва и предлага на министъра на културата годишната програма за разходване на средствата за държавно финансово подпомагане на дейностите, свързани с опазването и устойчивото развитие на културното наследство.
   
3. 
   Предлага на министъра на културата недвижими паметници на културата от категория ”национо значение” за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
   
4. 
   Разработва и приема годишна програма за консервиране, реставриране и популяризиране на паметниците на културата от световно и национално значение.
   
5. 
   Координира осъществяването на националната реклама в областта на културното наследство.
   
6. 
   Приема и предлага на министъра на културата за утвърждаване годишния отчет на директора на Национална агенция за културно наследство, годишния отчет на директора на Националния борд - Културно наследство, както и доклад за изпълнение на програмата за консервиране, реставриране и популяризиране на паметниците на културата.
   
7. 
   Приема и предлага на министъра на културата за утвърждаване доклад за извършената акредитация на организациите в сферата на организацията и управлението на културното наследство.
   

10. Обсъжда въпроси, свързани с изграждането и поддържането на инфраструктурата в областта на културното наследство, както и за привличането на чуждестранни инвеститори в тази сфера.

11. Обсъжда и предлага на министъра на културата за утвърждаване разработени концепции и програми за устойчиво развитие на културното наследство.

12. Дава становища по проекти на нормативни актове и прави предложения за тяхното изменение, допълнение или отмяна.

13. Обсъжда проекти за съвместна дейност, публично-частни партньорства и сътрудничество в областта на културния туризъм.

14. Обсъжда проекти и въпроси свързани с Европейските културни маршрути, международни фестивали и др. международни и национални форуми за комплексно представяне на материалното и нематериалното културно наследство.

15. Обсъжда резултатите от дейността на органите, на които е възложено упражняването на контрол в областта на културното наследство и свързаните с него дейности, и дава становища и препоръки за подобряването на работата на контролните органи.

16. Обсъжда въпроси и дава становища и препоръки за подобряване качеството на музейните продукти и услуги.

17. По предложение на директора на Националната агенция за паметници на културата или директора на Националния борд - Културно наследство, съгласувано с председателя на Националния съвет за културно наследство могат да бъдат обсъждани и други въпроси, които се отнасят до организацията и управлението на паметниците на културата.

18. Осъществява и други дейности предвидени в този закон.

(2) Представителите по чл. 21, ал.4, т. 5-9 съставляват общо половината от състава на Националния съвет за културно наследство.

(3) Ако организациите по предходната алинея не могат да изберат свои представители съветът функционира без отсъстващите до избирането им.

(4) Националният съвет за културно наследство взема решенията си с мнозинство повече от половината от общия брой на членовете.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

1. 
   Осъществяване на методическо ръководство, координация и контрол на дейностите в областта на културното наследство.
   
2. 
   Контролиране на категоризацията на паметниците на културата и утвърждаване на паметниците на културата от национално значение.
   
3. 
   Акредитиране на специализираните организации и признаване на съответствието на дейностите и тяхното качество в областта на културното наследство.
   
4. 
   Стимулиране на организациите в областта на организацията и управлението на паметниците на културата да развиват своя потенциал да повишават и поддържат качеството на дейността си.
   
5. 
   Подпомагане на изпълнението на политиката на държавата в областта на културното наследство.
   
6. 
   Оценяване на проекти за откриване и преобразуване на организациите в областта на културното наследство.
   
7. 
   Преценяване на резултатите от извършените процедури за оценяване и акредитация на музейните организации.
   
8. 
   Финансиране на проекти в областта на културното наследство на конкурсен принцип.
   
9. 
   Организиране на концесионни процедури и последващ мониторинг и контрол.
   

Културното наследство (ЕИСУКН).

11. Координиране на дейността на българските културни институти, мисии и дружества в чужбина в областта на културното наследство.

12. Осъществяване на мониторинг и контрол на всички дейности от компетенциите на министъра на културата и НАКН посредством специализирано звено - инспекторат.

13. Осъществяване на други дейности предвидени в този закон.
Чл. 28. Националната агенция за културно наследство е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София.
Чл. 29. (1) В структурата на НАКН се създава Инспекторат за опазване на културното наследство, който е на пряко подчинение на Министъра на културата.

(2) Инспекторатът осъществява контрол за спазването на този закон и на издадените въз основа на него актове, като приоритетно контролира:

1. концесионерите и обектите отдадени на концесия;

2. извършването на теренни археологически проучвания;

3. териториално-устройствената защита на недвижимите паметници на културата;

4. опазването на паметниците на културата и културните ценности в музеите;

5. изпълнението на задълженията по режимите на опазване от квалифицираните лица;

6. изпълнението на задълженията по режимите на опазване от физическите и юридическите лица собственици и ползватели на паметници на културата.

(3) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията и инспектората се определят с Правилник за устройството и дейността на НАКН, приет от Министерският съвет по предложение на министъра на културата.
Чл.30. (1) Единната информационна система за управление на културното наследство обединява всички регистри относно паметниците на културата, дейностите и лицата свързани с тях.

(2) Министърът на културата, председателят на Националния статистически институт и директора на Националната агенция за културно наследство разработват модела на Единната информационна система за управление на паметниците на културата. Те разработват и правилник за нейната организация и управление, който се утвърждава от Министерския съвет.

(2) НЦНН разработва и съгласува с Министерството на културата ежегодни изследователски програми в областта на нематериалното културно наследство, както и проекти за неговото представяне и популяризиране.

(3) При НЦНН се създава Съвет за нематериално наследство (СНмН), който:

1. оценя проектите в сферата на опазването и устойчивото развитие на нематериалното културно наследство;

2. дава експертни становища по проекти за комплексно представяне на материалното и нематериалното културно наследство;

3. приема годишната изследователска програма;

4. дава експертни становища при всички останали случаи когато се налагат такива относно нематериалното културно наследство.

(4) Съветът за нематериално наследство се състои от председател - директора на Националния център за нематериално наследство, и 14 други членове от които:

- четири представители на НЦНН;

- един представител на НСКН;

- един представител на НАКН;

- един представител на Института за фолклор при БАН;

- един представител на Националната библиотека;

- един представител на Държавна агенция архиви;

- един представител на Националната филмотека;

- един представител на библиотеките в страната;

- един представител на читалищата в страната;

- двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по фолклор, библиотекознание или опазване на нематериалното наследство – хабилитирани лица по съответната специалност.

(5) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации. Съветът взема решенията си с мнозинство две трети от всички членове.

(6) Всички останали въпроси относно устройството и дейността на СНмН и устройството и дейността на НЦНН се определят в Правилник за НЦНН, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(2) Археологическият институт и музей при БАН разработва и съгласува с Министерството на културата програми за археологически изследвания. Ежегодните планирани теренни проучвания са част от тези програми.

(3) При АИМ - БАН се създава Съвет за теренни проучвания, който:

1. оценя исковите молби и предлага на министъра на културата да издаде разрешение за теренно проучване на археологически обект(и) на български археолози – ръководители на теренни проучвания;

2. дава експертно становище по исковите молби за разрешение за осъществяване на теренно проучване на територията на Република България или в прилежащите и територии от международни екипи;

3. при неотложна необходимост от спасителни разкопки председателя на СТП издава временно разрешение за спасителни разкопки за срок не по-дълъг от един месец на български археолози – ръководители на теренно проучване, за което незабавно уведомява министъра на културата;

4. дава експертни становища при всички останали случаи когато се налагат теренни проучвания.

(4) Съветът за теренни проучвания се състои от председател - директора на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, (АИМ при БАН) и 14 други членове от които:

- шест представители на АИМ при БАН;

- един представител на НСКН;

- един представител на НАКН;

- един представител на НИПК;

- един представител на НЦПА;

- двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедри по археология – хабилитирани лица по специалността;

- двама археолози от държавните и общинските музеи в страната.

(5) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации. Съветът взема решенията си с мнозинство две трети от всички членове.

(6) Всички останали въпроси относно устройството и дейността на СТП и на задачите и дейността на АИМ-БАН се определят в Правилник за теренни проучвания, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата и Председателя на Българската академия на науките.
ЦЕНТЪР ЗА ПОДВОДНА АРХЕОЛОГИЯ
Чл.33. (1) Центърът за подводна археология осъществява издирване, документиране и опазване на подводното археологическо наследство на Република България (българското Черноморско крайбрежие, реки и езера); научна, научно-информационна, експертна и консултантска дейност в областта на подводната археология; организиране и провеждане на национални и международни научни прояви по подводна археология, експозиционна, популяризаторска и издателска дейност в страната и в чужбина; подготовка и квалификация на кадри по подводна археология.

(2) Устройството, задачите и дейността на Центъра за подводна археология се определят в правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

(2) Националният институт за паметниците на културата разработва и съгласува с Министерството на културата програми за изследвания на недвижими паметници на културата. Ежегодните планирани териториални проучвания са част от тези програми.

(3) При НИПК се създава Съвет за недвижимо наследство (СНН), който:

1. утвърждава изследователската документация и изготвя становище за предоставяне на статут на паметник на културата;

2. определя категорията на паметника на културата и предписва режими на опазване;

3. при работа върху обекти на чиято територия има археологически обекти дава специални предписания и съгласува дейностите със СТП при АИМ-БАН;

4. дава експертни становища при всички останали случаи когато са необходими относно категоризация, прекатегоризция и опазване на недвижими паметници на културата.

(4) Съветът за недвижимо наследство се състои от председател - директора на Националния инстиут за паметниците на културата и 14 други членове от които:

- шест представители на НИПК;

- един представител на НСКН;

- един представител на НАКН;

- един представител на АИМ-БАН;

- един представител на Камарата на архитектите;

- двама представители на висшите училища, в структурата на които има катедра по архитектура – хабилитирани лица по специалността;

- двама експерти по консервация и реставрация.

(5) Съставът на съвета се назначава от министъра на културата по предложение на съответните органи и организации. Съветът взема решенията си с мнозинство две трети от всички членове.

(6) Националния институт за паметниците на културата води регистър на недвижимите паметници на културата, в който се включват всички резервати, защитените зони, недвижимите паметници на културата и всички декларирани недвижими паметници на културата.

(7) Всички останали въпроси относно устройството и дейността на СНН и устройството, задачите и дейността на НИПК се определят в правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ЗА МУЗЕИ ГАЛЕРИИ И ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ИЗКУСТВА
Чл.35. (1) Националният център за музеи, галерии и изобразителни изкуства организира, координира и контролира дейността на музейните организации и лицата извършващи дейности с движими културни ценности и паметници на културата.

(2) Устройството, задачите и дейността на НЦМГИИ се определят в Правилник за музейната дейност в Република България, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на културата.

МУЗЕЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ

(2) Музейните организации идентифицират, категоризират, регистрират, консервират и реставрират движимите паметници на културата и осигуряват тяхната физическа защита съгласно компетенциите си.

(3) Държавните, общинските и регионалните музеи осъществяват основната дейност в областта на националната културна политика по непосредственото издирване, опазване, изучаване, съхраняване, документиране, разпространение и популяризиране на културните ценности.
Чл.37. (1) Музеите са общи и специализирани.

(2) Общи са музеите, чиято дейност тематично обхваща няколко области на общественото развитие или природата и се осъществява на основата на различни движими паметници на културата, включени в основния им фонд.

(3) Специализирани са музеите, чиято дейност обхваща една област, обособен дял от нея или отделна тема от общественото развитие или природата и се осъществява на основата на движими паметници, съответстващи на профила им, включени в основния им фонд.

(4) Видът на музея се определя в акта за неговото създаване.

(2) Статут на държавен културен институт с национално значение може да бъде даден освен на музей към Министерството на културата и на музей към друго ведомство, когато неговата дейност и инвентираните в него движими паметници на културата са значими за цялата страна.

В този закон културните институти с национално значение ще бъдат наричани национални музеи.