143 Между тези елементи съществуват определени съотношения, чрез които се създават общите условия за извършването на тази дейност.
Транспортна инфраструктура обобщава съвкупността от инфраструктурни обекти на различните видове транспорт, които са организационно обособени и които създават необходимите предпоставки за осъществяване на пространственото преместване на хора и стоки от транспортните предприятия. Следователно, услугите по предоставяне на достъп до транспортната инфраструктура могат да се разглеждат като продукт на функционирането на транспортната инфраструктура като самостоятелна пазарна структура.
Търсенето на транспортни услуги предопределя и формира търсенето на достъп до транспортната инфраструктура на
всеки от видовете транспорт, което по същество е търсене на производствения фактор “капитал”. Следователно, търсенето на транспортна инфраструктура има производен характер и се осъществява от транспортните предприемачи, които предлагат превози на транспортния пазар. Нормалното осъществяване на транспортните процеси, а също и потреблението на транспортни услуги зависят от състоянието на инфраструктурата. Развитието, поддържането и експлоатацията на транспортната инфраструктура, както и нейното функциониране като капиталов факторен пазар поставят на преден план проблемите за осъществяването на превозите и за разпределителните процеси в обществото. В този контекст, при изучаването на транспортната инфраструктура трябва да се приложат следните два подхода за анализ:
•
Функционален подход – отчита участието на инфраструктурата при осъществяването на превозите, икономическите правила за нейното използване и компенсиране (заплащане за нейното използване), разглежда я като производствен фактор от гледна точка на транспортните предприемачи, които търсят достъп, респ. използват инфраструктурата за
извършването на превози;
•
Персонален подход – засяга преди всичко предприятията, управляващи инфраструктурата, като получатели на факторни възнаграждения.
При двата посочени подхода се поставят проблемите за справедливостта и ефективността в разпределението на ползите и разходите за транспортната инфраструктура. Решенията на тези проблеми зависят от действията на държавата като регулираща институция, от волеизявлението на населението и отчитането на особеностите на функционирането на транспортната инфраструктура като разновидност на капиталов факторен пазар. Такива особености са: наличието на търсене и предлагане на достъп до инфраструктурата, равновесна цена (инфраструктурни такси) и осъществяване на превозите при използването на инфраструктурата на отделните видове транспорт.
Транспортната инфраструктура се отнася към
така наречените обществени “капиталови” блага и може да бъде дефинирана като обществен капитал, който осигурява услуги за обществото под формата на осигуряването на достъп до инфраструктурата.
Предвид на това, че съществуват търсене и предлагане на тези услуги, има основание да се твърди, че е обособен пазар на транспортната инфраструктура. Цената на услугите,