145 свързани със значителни загуби на време и неспазване на сроковете за доставка на товарите и разписанията за движение и пр. С положителен резултат са: инвестициите в нови инфраструктурни обекти. Вторичните ефекти имат характер на пазарни дефекти само когато преценявайки разходите и изгодите от експлоатацията на инфраструктурата, собствениците и управителите не ги отчитат. Когато вземат икономически решения, тези стопански агенти трябва да съпоставят пълните или обществените изгоди с обществените разходи.
Продължителното функциониране на транспортната инфраструктура в условията на монопол доведе до генерирането на социална загуба и ограничения върху създаваните реални доходи (БВП) в обществото спрямо потенциално възможните. Тези ограничения се изразяват в неефективно насочване и използване на
част от разполагаемите ресурси, по-нисък обем на производството и реализиране на продукция при по-високи цени. В потвърждение на тези икономически закони и инфраструктурните предприятия като чисти монополи, функционират неефективно като увеличават производствените си разходи, което води до възникването на загуби в резултат от лошо управление на ресурсите. Това явление, известно като “Х - неефективност” произтича от формирането на прекомерни разходи, поради отсъствието на конкурентен натиск от страна на други фирми предлагащи подобни услуги или от неотчитането на външните ефекти и на пределните разходи и ползи за обществото. В тази връзка във функционирането на пазара на транспортната инфраструктура е необходима държавна намеса поради факта, че се предлагат услуги, които имат обществено значение. При това трябва да се съблюдава спазването на изискванията за ефективно разпределение на
икономическите ресурси, за ограничаване и регулиране на монополните действия на инфраструктурните предприятия и за коригиране на пазарните дефекти. Държавното регулиране не води до елиминиране на частната инициатива в транспортния отрасъл, напротив, неговата роля е подчинена.
Регулирането на транспортната инфраструктура като естествен монопол се осъществява се чрез контрол върху дейността на инфраструктурните предприятия, с цел по-ефективно да се използва транспортната инфраструктура. Този контрол е свързан с проверки на състоянието на инфраструктурните обекти, прилагането на тарифите за инфраструктурните такси, установяване на наличието на сертификати за безопасност и контрол върху нормите и правилата за безопасност при извършване на превозите.
Създаването и съществуването на тези органи гарантира ефективното провеждане на държавната политика в областта на транспорта, както и реализирането на социално- икономическите цели при държавното регулиране.
Държавата има активна
роля при строителството, експлоатацията и управлението на инфраструктурата поради необходимостта от осигуряване на достъп за всички желаещи да я използват, както и осигуряването на еднакви стандарти за всички потребители.
Държавната намеса във функционирането на пазара на транспортната инфраструктура е вътрешно иманентна и необходима поради факта, че се търси и предлага публично благо.
Нейната цел е частичното коригиране на пазарните дефекти например чрез осигуряване на производството и предлагането на стоки и услуги, които обществото потребява колективно, защитата на правата на собственост при реализацията на пазарните взаимоотношения, ограничаване и регулиране на монополните действия на пазарните