Търговски сделки
Изтегляне 188 Kb.
|
Свързани:
Търговски сделки, Търговски сделки2, Търговски сделки3
- Навигация на страницата:
- Изпълнение на търговските сделки
- Причините
| Нотариалната форма е изключение в търговското право и тя е задължителна, когато между търговци се сключва договор, по силата на който се учредяват, изменят, прехвърлят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти (чл. 288 от ТЗ във връзка с чл. 18 от ЗЗД).
Изпълнение на търговските сделки Изпълнението на търговските сделки е доброволното осъществяване на дължимия (договорения) резултат, наречен дължима престация. То се подчинява на общата правна уредба, предвидена за изпълнението на гражданските сделки (чл. 63-78 от ЗЗД). Длъжникът трябва да изпълни задължението си към кредитора реално, пълно, добросъвестно и точно, в договорения срок и на уговорено място. В ТЗ са предвидени някои специфични изисквания за изпълнението на търговските сделки, които са отклонения от общото гражданско право. а/ дължима грижа (чл. 302 от ТЗ). Според чл. 63, ал. 2 от ЗЗД задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин, освен в случаите, в които законът изисква друга грижа. Такава друга грижа е предвидена в чл. 302 от ТЗ. Според тази правна норма длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец. Грижата на добрия търговец е по-голяма от грижата на добрия стопанин по гражданското право, тъй като търговецът е професионалист. Той изпълнява по занятие определен вид стопанска дейност и затова изискванията към него са по-високи от тези към обикновения гражданскоправен субект. Грижата на добър търговец е професионална грижа. Критерият за нейното определяне е грижата, която би положил търговецът от определен бранш на стопанската дейност. Поради това неговата грижа ще се преценява диференцирано като се изхожда от грижата, която би положил добрият застраховател, превозвач, банкер и т.н. ОСОБЕНОСТ: Задължението за полагане на грижа на добър търговец се отнася само до тази страна, за която сдлеката е търговска, т.е. отнася се само за търговеца. Ако другата страна по сделката не е търговец и за нея сделката не е търговска, тя трябва да полага само грижата на добър стопанин по чл. 63, ал. 2 от ТЗ. б/ изпълнение при неопределен срок (чл. 303 от ТЗ). В гражданското право изпълнението трябва да се извърши на уговорения срок. Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД). Подобна идея е залегнала и в търговското право, където чл. 303 от ТЗ предвижда, че когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението и ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго (напр. не се касае за бързо разваляща се стока или до спешно изпълнение на определено задължение), кредиторът може да иска изпълнение и то да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението. Това искане на кредитора представлява покана за изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, при което търговецът - длъжник ще изпадне в забава, след като бъде поканен да изпълни. в/ солидарни задължения (чл. 304 от ТЗ). В гражданското право е възприет принципът, че солидарност между двама или повече длъжници спрямо кредитора (пасивна солидарност) възниква само по силата на закона или когато е уговорена изрично в договора (чл. 121, ал. 1 от ЗЗД). Обратно, в търговското право се съдържа презумпцията, че когато две или повече лица поемат общо задължение спрямо кредитора, те се смятат за солидарни длъжници, освен ако в сделката е предвидено друго. Това правило е създадено за улеснение и защита правата на кредитора, тъй като в този случай той има право да иска изпълнението по свой избор от този длъжник, който е платежоспособен. Предпоставките на солидарната отговорност в търговското право са: 1. няколко длъжници по сделката да са поели общо задължение за изпълнение; 2. това задължение да произтича от търговска сделка; 3. в сделката да не е уговорено разделност на изпълнението. г/ изпълнение при безкасово плащане (чл. 305 от ТЗ). По принцип изпълнението на задължението се счита за извършено в момента, когато длъжникът предаде дължимото – вещ или пари, или извърши действието – предмет на дължимата престация на кредитора. Когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, т.е. по безкасов начин, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора, т.е. когато постъпи платежното нареждане в банката на кредитора. Това правило определя момента на изпълнение на парично задължение. То трябва да се разглежда и във връзка с Банковия унифициран стандарт (БУС) 7092 “Сетълмент БНБ”, според който всяко плащане на банката на получателя е извършено само и единствено, ако БНБ, осъществяваща сетълмена, го е одобрила. д/ задължение за лихва (чл. 294 от ТЗ). Лихвата е възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на своя кредитор, затова че се ползва от същите. Лихвите са т. нар. граждански плодове, защото се дължат по силата на едно правоотношение, създадено по повод на парично задължение или на задължение за заместима вещ. Всяко задължение за лихва предполага наличието на друго главно парично задължение, наречено главница. Затова се казва, че задължението за лихва е акцесорно (допълнително) задължение. Задължение за лихва може да възникне от договор и тогава говорим за договорна лихва. Когато лихвата не е уговорена, а произтича от разпореждане на закона, се нарича законна. Такава е мораторната (закъснителната) лихва, която се длъжи при забава на длъжника на парично задължение и представлява правна санкция – обезщетение за причинена вреда поради забавено изпълнение (чл. 86 от ЗЗД). В гражданското право е възприето правилото, че договорна лихва се дължи само ако това е уговорено писмено, тъй като по принцип договорът за заем е безвъзмезден (чл. 240, ал. 2 от ЗЗД). Обратно, в търговското право се прилага правилото, че лихва между търговци се дължи винаги, освен ако не е уговорено друго (чл. 294, ал. 1 от ТЗ), тъй като по принцип всички търговски сделки са възмездни. В гражданското право право действа принципът, че лихви върху лихви (сложни лихви) не се дължат, т.е. анатоцизмът не е допустим. Това следва от посоченото в чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, че олихвяването на изтекли лихви става съобразно наредбите на БНБ, а такива няма приети. В търговското право (чл. 294, ал. 2 ТЗ) е възприето правилото за допустимостта на анатоцизма, т.е. лихва върху лихва между търговци се дължи, но само ако е уговорена изрично. Неизпълнение на търговските сделки Неизпълнението на търговската сделка е неосъществяване на дължимия (договорения) резултат. Причините за неизпълнението са различни: то може да се дължи на злата воля или на небрежността на длъжника и тогава говорим за виновно неизпълнение; може да е настъпило и въпреки добрата воля на длъжника и положените от него усилия да изпълни, но вследствие проявлението на случайно събитие и тогава се казва, че е налице невиновна невъзможност за изпълнение; може да е резултат от действието или бездействието на трето лице; може кредиторът да не е създал необходимите предпоставки за изпълнението и в тези случаи неизпълнението се дължи на кредитора (т.нар. забава на кредитора – чл. 95 от ЗЗД). Неизпълнението може да се прояви в най-различни форми. Пълно неизпълнение е налице, когато длъжникът не е осъществил нищо от предмета на престацията. Лошо (некачествено) изпълнение имаме, когато престираното не е адекватно на дължимото в качествено отношение. При частичното изпълнение има разминаване в количествено отношение между престираното и дължимото. Забавено изпълнение има, когато длъжникът престира след падежа на задължението, т.е. неизпълнението е във времево отношение. Неточно е и всяко изпълнение, което не е съобразено с уговореното от страните по договора. В някои случаи неточното изпълнение се приравнява на пълно неизпълнение. Изтегляне 188 Kb. Сподели с приятели:
|