У в о д не е изминало много време от написването на първата ми книга
Как може да се стигне до такова състояние? Нима вярвате в духове, призраци и караконджули?
Изтегляне 0.51 Mb.
|
Свързани:
BOLESTI i CHISLENI REDOVE-!!!!!
| Как може да се стигне до такова състояние? Нима вярвате в духове, призраци и караконджули?
Никой не е застрахован от подобни преживявания, дори най-ревностните атеисти и най-големите неверници. И тук нещата не опират до това дали вярваш в подобни неща или не. Практиката ми на радиестезист многократно ми е поднасяла изненади, които спокойно могат да влязат в рубриката “Необяснимото”. Ще ви дам само два примера. Преди няколко години ми се наложи да извърша радиестезична проверка в едно заведение в по-крайните квартали на София. Навремето тези земи били извън чертите на града, но постепенно били приобщени и застроени. Къщата, превърната в луксозен ресторант, често сменяла собствениците си. Наемателите се оплакваха от голямо текучество сред персонала и липса на клиентела. Хората влизали за малко и бързо приключвали сметка си без да се заседяват. Макар че бе разположен на оживено кръстовище в гъсто населен квартал, ресторантът изглеждаше странно пуст за вечерното време, през което го посетих. Извадих багетите и пристъпих към традиционните си занимания. В един момент те се задвижиха рязко надясно, след това спряха за миг и тръгнаха в обратна посока сякаш проследяваха някакъв движещ се обект! Нито едно излъчване от познатите ми дотогава нямаше такава характеристика. Няколко метра по-навътре историята се повтори. Този път обаче багетите проследиха нещо невидимо, което премина вляво от мен и се изкачи по стълбата за второто ниво на заведението. Почти в центъра на залата последва нова изненада – багетите рязко се отвориха в позиция не! и замряха… Пред мен имаше достатъчно празно пространство да продължа, но и аз се заковах на място. Интуицията ми подсказваше, че нещо не е наред, но още не можех да разбера какво. Затворих очи и мислено се концентрирах, за да доловя излъчването на мястото. В този момент пред вътрешния ми взор се появиха гробища. Бях спрял точно на границата им, която минаваше през средата на къщата и на ресторанта. Но кой се движеше из заведението?! Оставям на вас да помислите за отговора… За финал само ще ви кажа, че направих проверка за терена по времето преди да бъде застроен. “Видението” ми наистина се потвърди – гробищата са съществували години наред, при това границата им минаваше точно по средата на построената по-късно и проверената по радиестезичен път сграда. Радиестезичните ми инструменти реагираха странно, но в крайна сметка именно това им поведение позволи да се разгадае причината за странните на пръв поглед случки. Наложи се намесата на свещенослужител от съответното вероизповедание, който професионално си свърши работата по изчистване и освещаване на мястото. Извършен бе й съответният ритуал по “откупуване” на земята от мъртвите за живите. Останалите недоразумения и притеснения, изпитвани години наред от живеещите и работещите в този район, останаха за сметка на градоначалниците, позволили с лека ръка строителството на жилищни сгради там. Преди около три години ме потърсиха за проверка на новострояща се сграда недалеч от Бургас. Собственикът й се занимаваше с йога и искаше да превърне дома си в място за отдих и приятни срещи със себеподобни. Затова много държеше да знае всичко за излъчването на мястото, както и какви мерки да вземе за хармонизирането му, ако се налага. Пристигнахме рано сутринта. Постройката не беше още довършена – нямаше покрив и терасата беше още без перила. Новата сграда беше стъпила върху основите на стара къща, кухнята на която все още не беше съборена. Направих предварителен оглед и докато се движех из строежа все имах чувството, че някой се движи след мен. На два пъти се оглеждах, но моят домакин беше отишъл в градината да набере краставици и домати. Седнахме на двора да закусим. Докато си приказвахме, някакъв местен човек, облечен в работни дрехи, влезе от улицата и се запъти към нас. Домакинът ми не го познаваше, но го покани да седне. - Колко е хубаво човек да пийне по ракийка, а? – отрони той вместо поздрав. Сипахме му ракийка. Той отпи половин чашка на един дъх с видимо удоволствие. После отхапа с наслада половин домат и взе да ни разправя, какви праскови щял да иде да ни набере след малко… Спогледахме се озадачено с моя домакин и тъй като беше едва началото на юни, очевидно решихме, че неканеният ни гост отрано се е почерпил повечко, отколкото се полага. Аз се извиних, че имам работа и отидох да си взема чантата с инструментите. Когато след две-три минути се върнах, гостенинът ни го нямаше, а домакинът ми стоеше озадачен прав до масата с чинийка сирене в ръка. Погледнахме в двете посоки по улицата, но освен едно лениво куче и няколко кокошки не се виждаше никой. Само отхапаният наполовина домат и недопитата ракия подсказваха, че някой действително ни е бил на гости. Когато започнах проверката на къщата, отново се появи усещането, че някой ми ходи зад гърба. В един момент нещо сякаш чукна едната ми багета и тя се завъртя лудо. Успокоих я и продължих да меря. Само след три крачки същото се случи и с лявата ми багета. Никакво лъчение не е в състояние да предизвика такава реакция. Но фактите са си факти! Отвън нещата бяха спокойни, като изключим едно силно подземно водно течение, което минаваше покрай къщата. Попитах моя домакин защо все още не е сложил перила на терасата, защото някой спокойно може да падне отгоре. - Падналият бях аз, - беше неговият отговор. – Само преди месец някой буквално ме бутна от терасата и аз паднах лошо, но за късмет във варовия разтвор, който омекоти удара. Усещането ми беше толкова ясно, а в този момент в къщата още нямаше никой освен мен. Ти как мислиш, какво може да е това? Искрено си признах за моите усещания по време на замерването и предположих, че духа на някой от старите обитатели на това място може да витае наоколо. В този момент и двамата като по команда се вторачихме в недоядения домат върху дворната маса. Свидетел на разговора ни вече беше приятелката на домакина, която сподели, че и двата пъти, когато оставала да спи в къщата, имала неприятни преживявания посред нощ. Първият път на два пъти ставала, защото ясно чувала как някой се разхожда из стаята. Вторият път се събудила от усещането, че някой я бута по рамото. Попитах домакина ни от кого е купил мястото и чия е била старата къща. Той ми отвърна, че предишният собственик бил голям веселяк и цяло село му идвало на гости. Последните години обаче живеел сам и когато починал, няколко дни никой не се сетил да го потърси. Погребали го съседите, защото не могли да открият в града децата му. Това било през зимата и едва напролет, когато пристигнали да го навестят, те узнали за кончината на баща си. Нямало кой да остане на село и затова решили да продадат къщата… Останах да пренощувам, защото на другия ден ни чакаше още работа в града. Бях спокоен, въпреки случките от деня. Сънувах странен сън обаче. Двама души се опитваха да разговарят, но по-младият очевидно не чуваше и не разбираше по-възрастния. Младият по едно време даже обърна гръб на събеседника си и се зазяпа някъде настрани. В този момент по-старият се ядоса и блъсна в гърба неучтивия си опонент. Той политна и раздра ръката си на някакво желязо. После, очевидно разкаял се, старият промиваше раната на младия, но не с йод или риванол, а с ракия… На сутринта разказах съня си на моя домакин. Без да промълви дума, той ми показа дълъг десетина сантиметра белег от вътрешната страна на дясната си ръка. - Когато паднах от терасата, се раздрах на железата от арматурата. На всичкото отгоре нямах нищо под ръка, за да промия раната. За мой късмет в старата кухня имаше няколко прашасали шишета и едното от тях се оказа пълно със силна ракия. Та тя спаси положението… Освещаването на дома, подходящ ритуал и заупокойна литургия за неспокойната душа на покойния предишен собственик се оказаха достатъчни тази история да завърши с щастлив край. Остана само въпроса кога най-сетне ние, хората, ще се научим да чуваме и да възприемаме света не само с познатите ни пет сетива. Може би когато свикнем да се доверяваме на нашата интуиция и се въоръжим с умението да получаваме информация за околния свят по мисловен път, нещата наистина ще се променят… Изтегляне 0.51 Mb. Сподели с приятели:
|