Убийство по Коледа

129
I
Поаро се разхождаше в градината на Горстън Хол, обляна от ярките лъчи на обедното Коледно слънце. Самият дом беше голяма и солидна постройка, без обаче да може да се похвали с особени архитектурни постижения.
На южната му страна имаше широка тераса, оградена от плет от подрязан тис. Между плочите растеше трева, а по ръба на терасата имаше каменни вани, аранжирани като миниатюрни градини.
Поаро ги изучаваше с одобрителен поглед. Той измърмори на себе си „C’est bien imagine, ca!“
[1]
В далечината съзря две фигури, които вървяха към декоративната водна стенана около двеста метра оттук. Една от фигурите беше
Пилар, а задругата отначало помисли, че е Стивън Фар, но после разбра, че мъжът с Пилар беше Хари Лий. Хари явно проявяваше голямо внимание към привлекателната си племенница. От времена време той отмяташе глава назад и се смееше, а веднъж се наведе много внимателно към нея.
„Със сигурност това е човек, който не скърби — промърмори
Поаро на себе си.
Лек шум зад него го накара да се обърне. Там стоеше Магдалин
Лий. Тя също гледаше към отдалечаващата се двойка. Извърна глава,
хвърли очарователна усмивка на Поаро и каза Какъв чудесен слънчев ден Човек просто не може да повярва след снощния ужас, нали, мосю Поаро?
— Наистина е трудно, мадам.
Магдалин въздъхна За пръв път съм замесена в такава трагедия. Аз аз едва сега се чувствувам възрастна. Доскоро бях още дете, а това, струва ми се,
не е много хубаво.
Тя отново въздъхна и каза Ето, Пилар така добре се владее Предполагам, че е заради испанската й кръв. Странно е, нали Кое е странно, мадам?

130
— Ами как се появи тук изневиделица!
Поаро каза Разбрах, че мистър Лий я е издирвал от доста време. Имал е кореспонденция с консулството в Мадрид и с вицеконсула в Аликара,
където майка й е починала Държал го е в тайна — каза Магдалин. — Алфред не е знаел нищо затова. Нито пък Лидия Аха — каза Поаро.
Магдалин се приближи към него. Той усети лекия й парфюм Знаете ли, мосю Поаро, има някаква история около съпруга на
Дженифър — Естравадос. Починал доста скоро след сватбата и около смъртта му има нещо тайнствено. Алфред и Лидия знаят. Било е нещо нещо доста непочтено Това — каза Поаро — наистина е тъжно.
Магдалин каза Съпругът ми смята — и аз съм съгласна с него, — че семейството трябва да знае повече за нейния произход. Ако все пак баща й е бил престъпник…
Тя замълчано Еркюл Поаро не каза нищо. Той като чели се наслаждаваше на природните красоти, които можеха да се видят през зимата в Горстън Хол.
Магдалин каза Не мога да се отърва от мисълта, че в начина, по който загина моят свекър, има нещо многозначително. Всичко стана по много…
много неанглийски маниер.
Еркюл Поаро се извърна бавно. В погледа му, с който той посрещна нейния, се четеше въпрос Аха — каза той. — Испанската връзка, така ли Ами теса доста жестоки, нали така — Думите й прозвучаха съвсем по детински. — Разните им борби с бикове и какво ли не!
Еркюл Поаро каза любезно Значи според вас сеньорита Естравадос е прерязала гърлото на дядо си О, не, мосю Поаро! — Магдалин почти подскочи от възмущение. — Не съм казвала нищо подобно Наистина не съм Е — каза Поаро. — Навярно не сте.

131
— И все пак мисля, че тя е как да кажа — подозрителна личност. Как само вдигна скришом нещо от пода на стаята онази нощ!
В гласа на Поаро се появи нова нотка Вдигнала е нещо от пода онази нощ?
Магдалин кимна. Детинската й устица се изви презрително Да, още щом влязохме в стаята. Огледа се набързо, за да види дали някой не гледа и се спусна върху това. Но, за щастие,
полицейският началник я видя и я накара да му го даде А знаете ли какво е вдигнала от пода, мадам?
— Не. Бях далеч от нея — със съжаление в гласа каза Магдалин.
— Беше нещо дребно.
Поаро се намръщи и измърмори на себе си Да-а-а, интересно.
Магдалин добави бързо Сметнах, че вие трябва да знаете затова. В края на краищата ние не знаем нищичко за възпитанието на Пилар и за нейния живот.
Алфред е толкова подозрителен, а пък милата Лидия е толкова добродушна. — После каза — Най-добре е да отида да помогна на
Лидия с нещо. Сигурно има писма за писане.
Тя си тръгна, а на устните й цъфтеше усмивка на злобничко удовлетворение.
Поаро остана на терасата, потънал в мисли Добре е измислено това (фр) — Б.пр.
↑

132
II
Към него се приближи Сагдън. Полицейският началник имаше мрачен вид. Той каза Добро утро, мосю Поаро. Май не е много уместно да си пожелаем весела Коледа, нали Драги ми колега, аз наистина не виждам никакви следи от веселие на вашето лице. Ако ми бяхте пожелали весела Коледа, аз едва ли бих ви отвърнал Дави се връща Факт ечене ми се иска това да се повтаря — каза Сагдън.
— Постигнахте ли някакъв напредък Проверих доста неща. Алибито на Хорбъри за момента ще издържи. Човекът от входа на киното го е видял да влиза с момичето,
както ида излиза след края на филма твърди, чене е напускал салона и чене е могъл да напусне ида се върне по времена прожекцията.
Момичето се кълне, че той е бил с нея в киното през цялото време.
Поаро повдигна вежди Не виждам какво повече може да се каже.
Сагдън обаче продължи Човек не може да бъде сигурен с тези момичета Готови са да лъжат до посиняване заради някой мъж Това прави честна сърцата им — каза Еркюл Поаро.
Сагдън изръмжа Само един чужденец може да мисли така. Това е подигравка с правосъдието.
Еркюл Поаро каза Не вили е минавала през ума мисълта, че правосъдието е нещо странно?
Сагдън се опули и каза Бива сиви, мосю Поаро.
— Нищо подобно. Аз просто следвам логиката на мисълта. Няма да спорим по въпроса. Значи според вас госпожицата от млекарския магазин не казва истината?
Сагдън поклати глава.

133
— Въпросът не стои така — каза той. — Всъщност според мен,
тя казва самата истина. Тя е обикновено момиче и си мисля, че ако се беше опитала да ме излъже, щях да я хвана.
Поаро каза Имате нужния опит Точно така, мосю Поаро. След като цял живот човек взима показания, той се научава да отделя истината от лъжата. Аз съмна мнение, че момичето казва истината, а при това положение Хорбъри не е могъл да убие стария мистър Лий, което пък отново ни връща към хората от къщата.
Той пое дълбоко въздух Един от тях е, мосю Поаро. Един от тях. Но кой Нямате нови данни Имах малко късмет с телефонните обаждания. Мистър
Джордж Лий е поръчал разговор до Уестрингъм в девет без две минути. Разговорът е продължил шест минути Аха Точно така Освен това не е имало никакъв друг разговор нито до Уестрингъм, нито до други места Много интересно — одобрително каза Поаро. — Мосю
Джордж Лий твърди, че точно когато е приключил разговора си е чул шума нагорния етажно в действителност той е свършил разговора си почти десет минути преди това. Къде е бил през тези десет минути Мисис Джордж Лий твърди, че е телефонирала, нов действителност изобщо не сее обаждала никъде. Къде е била тогава тя?
Сагдън каза Видях вида разговаряте с нея, мосю Поаро.
Думите му прозвучаха като въпроси Поаро отвърна Грешите Моля Не аз разговарях с нея — тя разговаряше с мен!
— О — Сагдън беше готов да махне с ръка на подобно разграничение, но постепенно осъзна неговото значение и попита Значи тя е разговаряла с вас?
— Точно така. Тя пристигна при мен с определена цел И какво е имала дави каже?

134
— Тя искаше да подчертае определени неща — неанглийския характерна престъплението, съмнителните роднини на мис
Естравадос от бащина й страна, факта, че мис Естравадос скришом е вдигнала нещо от пода снощи Значи това вие казала Да. Какво беше взела нашата малка сеньорита?
Сагдън въздъхна Разрешавам ви триста опита да познаете Ще ви го покажа.
Това е нещо, което разрешава загадките в детективските романи. Ако можете да разберете за какво е, ще напусна полицията Покажете ми го.
Сагдън извади плик от джоба си и изсипа съдържанието му върху дланта си. По лицето му играеше лека усмивка Ето. Какво ще кажете?
На широката длан на полицейския началник лежаха триъгълно парченце розова гума и малка дървена клечка.
Усмивката му стана по-широка, когато Поаро взе нещата и се смръщи над тях Говорят ли ви нещо, мосю Поаро?
— Това парченце не ели отрязано от чантичка за баня Да. То е част от такава чантичка от стаята на мистър Лий.
Може и самият той да го е отрязал, само чене мога да разбера защо!
Хорбъри не знае нищо по въпроса. Що се отнася до клечката, тя е с големината на клечка за играта крибедж, само четях обикновено ги правят от слонова кост. Тази тук е от дърво, от чам, според мен Забележително — измърмори Поаро.
— Задръжте ги, ако искате — любезно каза Сагдън. — На мен неми трябват Но, приятелю, не искам дави лишавам от тях Нищо ли не ви говорят Длъжен съм да призная — наистина нищо Чудесно — язвително каза Сагдън и ги пъхна в джоба си. Голям напредък.
Поаро каза Мисис Джордж Лий си спомня, че младата госпожица е вдигнала тези неща от пода скришом. Така ли беше наистина?
Сагдън се замисли.

135
— Н-е-е — отвърна колебливо той. — Не бих се изразил точно така. Нямаше гузен вид — нищо подобно — но го направи доста бързо, доста тихомълком — разбирате какво искам да кажа. Освен

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: