Убийство по Коледа

Той отривисто ги изгледа един по един Имали още нещо, което искате да узнаете, господа?
Джонсън поклати глава Благодаря, мистър Лий, засега не. Ще помолите ли следващия член на семейството да влезе Дадено.
Той отиде до вратата и излезе, без да се обърне назад.
Тримата се спогледаха.
Полковник Джонсън каза Какво ще кажете, Сагдън?
Полицейският началник подозрително поклати глава и каза Явно се бои от нещо. Защо ли?

94
XI
Магдалин Лий ефектно поспря за миг в очертанията на вратата.
Дългата й, нежна ръка докосна платинено-русата й коса. Роклята от яркозелено кадифе прилепваше плътно по стройната й фигура. Тя изглеждаше много млада и леко уплашена.
Тримата мъже за миг спряха погледите си върху нея. Очите на
Джонсън изразяваха почуда и възхищение. В тези на Сагдън нямаше оживление, а по-скоро нетърпението на човек, който бърза да продължи с работата си. В очите на Еркюл Поаро се четеше възхита
(както забеляза тя, само че възхитата небе от нейната красота, а от начина, по който тя я използуваше. Тя не подозираше, че той си мисли:
„Jolie mannequin, la petite. Mais elle a les yeux durs.“
[1]
Полковник Джонсън си мислеше Страшно хубаво момиче. Ако не внимава, Джордж Лий ще си има проблеми с нея. Очичките й играят.“
Полицейският началник Сагдън си мислеше Празноглава жена.
Дано бързо да приключим с нея Ще седнете ли, мисис Лий? Момент да видя Вие сте Мисис Джордж Лий.
Тя пое стола с топла благодарствена усмивка. Все пак — сякаш казваха очите й, — макар да сте мъж и полицай, никак не сте страшен.“
Усмивката се отнасяше и за Поаро. Чужденците са толкова податливи към женското внимание. Сагдън тя напълно изключи.
Тя изчурулика, кършейки нещастно ръце Толкова е ужасно всичко. Ужасно се страхувам Но, моля ви, мисис Лий — каза полковник Джонсън. — Зная,
че е било истински шок, но вече всичко е свършило. Просто искаме да ни разкажете какво се случи тази вечер.
Тя извика Но аз не зная нищо, наистина нищо!
За миг полковник Джонсън присви очи и каза внимателно Разбира се, разбира се.

95
— Пристигнахме едва вчера. Джордж настоя да дойдем тук за
Коледа! Защо ли го направихме Никога вече няма да бъда същата Да, наистина е много неприятно Аз почти не познавам семейството на Джордж. Срещала съм се с мистър Лий веднъж или два пъти — на сватбата ни и още веднъж след това. Разбира се, с Алфред и Лидия сме се виждали по-често, но по принцип всички сами чужди.
На лицето й отново се изписа израза на детинска уплаха. В очите на Еркюл Поаро отново се появи възхита и той отново си помисли:
„Elle joue tres bien comedie, cette petite…“
[2]
— Да, да — каза полковник Джонсън. — Кажете ни сега кога за последен път видяхте своя свекър мистър Лий жив О, това ли Ами днес следобед. Беше ужасно!
Джонсън бързо попита Ужасно Защо Толкова бяха ядосани Кой е бил ядосан Ами всички Нямам предвид Джордж. Баща му нему каза нищо на него. Нона всички други Какво точно се случи Когато отидохме там — беше ни повикал всички — той говореше по телефона, разговаряше с адвокатите си за своето завещание. А после казана Алфред, че изглеждал много навъсен.
Според мен на Алфред му беше криво заради това, че Хари се беше върнал у дома завинаги. Явно Алфред доста се тревожеше от това. А
Хари направи нещо ужасно. И тогава той каза нещо за жена си — тя е покойница отдавна — че имала умна кокошка, така каза, а Дейвид скочи така, сякаш искаше да го убие. О — спря тя изведнъж, а в погледай се изписа ужас. — Нямах това предвид Изобщо нямах това предвид!
Полковник Джонсън изрече утешително Да, да, не се притеснявайте Това е просто израз Хилда, жената на Дейвид, го успокои и ами това е всичко.
Мистър Лий каза, чене иска да вижда никого повече тази вечери ние си тръгнахме И тогава го видяхте за последен път Да. Докато докато — тя цялата потрепери.

Полковник Джонсън каза Да, разбирам. А къде се намирахте по времена престъплението Момент само Струва ми сече бях в гостната Не стели сигурна?
Нещо в очите на Магдалин проблесна за миг, но клепачите й го скриха.
Тя отговори Разбира се Колко глупаво от моя страна Бях на телефона.
Човек така се обърква Телефонирахте, значи. В тази стая Да, само тук има телефон, като изключим онзи в стаята на моя свекър.
Полицейският началник Сагдън попита Имаше ли още някой с вас в стаята?
Тя отвори широко очи О, не. Бях съвсем сама Дълго ли стояхте тук Немного. Вечер човек трудно може да се свърже по телефона Значи сте поръчали извънградски разговор, така ли Да, до Уестрингъм.
— Разбирам. И после После чух онзи ужасен вик и всички се втурнаха нагоре, а вратата беше заключена и трябваше да я разбиват. О, беше истински
кошмар! Никога няма да го забравя Да, да — отвърна механично полковник Джонсън с все същия любезен тон. — После продължи — Знаехте ли, че вашият свекър държи в сейфа на стаята си скъпоценни диаманти Нима — гласът й прозвуча развълнувано. — Истински диаманти?
Еркюл Поаро каза Диаманти на стойност около десет хиляди лири О — почти изпъшка тя, като в гласа й се прокраднаха нотки на женска алчност Е — каза полковник Джонсън, — мисля, че това е всичко засега. Няма дави тревожим повече, мисис Лий.
— О, благодаря ви.

Тя се изправи, хвърли усмивки към Джонсън и Поаро усмивката на благодарно момиченце, а след това пое към вратата с високо изправена глава и с длани, леко извърнати навън.
Полковник Джонсън извика Ще помолите ли зет си, мистър Дейвид Лий, да дойде тук?
Той затвори вратата след нея и седна на мястото си Е — попита той, — какво мислите Май сме на път да се доберем до нещо Нали забелязахте — Джордж Лий телефонирал,
когато чул вика Жена му телефонирала, когато чула вика Тук нещо не е наред!
После добави Какво мислите, Сагдън?
Полицейският началник отговори бавно Неми се иска да говоря лошо за дамата, но ми се струва, че макар дами изглежда напълно способна да измъкне паричките на някой мъж, то тя едва ли е от тези, които могат да му прережат гърлото. Няма да е в неин стил Човек никога не може да бъде сигурен, приятелю — обади се
Поаро.
Полковник Джонсън се обърна към него А вие, Поаро? Какво мислите вие?
Еркюл Поаро се наведе напред. Той побутна попивателната преса, после избърса невидима прашинка от свещника и най-сетне отговори Бих казал, че характерът на покойния Симеон Лий започва да приема все поясни очертания. Според мен разковничето на този случай се крие именно в неговия характер.
Сагдън го изгледа озадачено Не ви разбирам, мосю Поаро — каза той. — Какво общо има характерът на покойния с това убийство?
Поаро отвърна с леко замечтан глас Характерът на жертвата винаги е свързан с нейното убийство.
Прямият и доверчив характерна Дездемона е пряката причина за нейната смърт. Една по-подозрителна жена би съзряла кроежите на
Яго и би се измъкнала от тях много по-рано. Нечистоплътността на
Марат довежда пряко до кончината му във ваната. Темпераментът на
Меркуцио довежда до гибелта му от острието на меча.

Полковник Джонсън подръпна мустака си Какво точно искате да кажете, Поаро?
— Просто това, че понеже Симеон Лий е бил човек с определен характер, той е станал причина за задвижването на определени сили,
които в крайна сметка довеждат до неговата смърт Значи според вас диамантите нямат нищо общо с това, така ли?
Поаро се усмихна на неподправеното объркване, изписано върху лицето на Джонсън.
— Драги приятелю — каза той, — именно поради особения си характер Симеон Лий е държал диаманти на стойност десет хиляди лири в сейфа си Едва ли някой друг би постъпил така Напълно сте прав, мосю Поаро — каза Сагдън и кимна няколко пъти с изражението на човек, който най-сетне е проумял мисълта на събеседника си Той си беше голям особняк, този мистър Лий. Държал е диамантите при себе си, за да ги докосва ида си припомня миналото.
Помнете ми думата — затова не ги е дал да ги шлифоват.
Поаро кимна енергично Точно така, точно така. Имате остър ум, мосю Сагдън.
Сагдън като чели беше неподготвен за комплимента, но полковник Джонсън бързо се намеси Има и още нещо, Поаро. Не зная дали забелязахте Mais oui — каза Поаро. — Зная какво имате предвид. Мисис
Джордж Лий, без самата тя да го съзнава, изтърва, така да се каже,
котката от чувала От нея придобихме отлично впечатление за последното семейно събиране. Тя ни уведоми — о, по такъв наивен начин — че Алфред е бил ядосан на баща си и че Дейвид е изглеждал така, сякаш е можел да го убие. Според мени двете неща се верни.
Но от тях можем да си направим собствени изводи. Защо Симеон Лий е събрал семейството си Защо са го заварили точно в момент, когато е телефонирал на своя адвокат По дяволите, това не е било случайно.
Той е искал те да го чуят Клетият старец, биле прикован на стола си и е бил лишен от младежките си развлечения. Затова и измисля ново развлечение. Забавлявал сее, като е дразнел алчността на човешката природа, като си е играел с нейните чувства От това обаче следва още едно умозаключение. В тази своя игра той не е трябвало да пропуска

нито един. Следователно е било логично и необходимо да се отнесе по същия начини с мистър Джордж Лий! Неговата съпруга тактично премълча този факт. Навярно и по неин адрес е била изстреляна някоя отровна стрела. Според мен много скоро ще узнаем от другите какво е казал Симеон Лий на Джордж Лий и на неговата съпруга…
Той млъкна, защото вратата се отвори и в стаята влезе Дейвид
Лий.
[1]
Хубавичка е тази малката. Но има нежен поглед. (фр) — Б.пр.
↑
[2]
Много добре се преструва тази малката. (фр) — Б.пр.
↑

100
XII
Дейвид Лий се владееше добре. Беше спокоен — почти неестествено спокоен. Приближи се към тях, издърпа един стол и седна, като изпитателно гледаше към полковник Джонсън.
Електрическото осветление падаше върху русия кичур,
надвисващ надчелото му и подчертаваше чувствителните извивки на челюстта му. Той изглеждаше необичайно млад, за да бъде син на съсухрения старец, който лежеше мъртъв нагорния етаж Е, господа — каза той. — С какво мога дави помогна?
Полковник Джонсън каза Доколкото разбрах, мистър Лий, имало е някакво семейно събиране в стаята на баща ви днес следобед Да. Но беше съвсем неофициално. Искам да кажа, чене беше семеен съвет или нещо подобно И какво стана там?
Дейвид Лий отговори спокойно Баща ми беше в особено настроение. Към един възрастен инвалид като него човек трябва да проявява разбиране, естествено.
Струва ми сечени беше повикал при себе си, за да ъ-ъ-ъ… да излее злобата си върху нас Можете ли да си спомните какво каза?
Дейвид отвърна тихо Всъщност това бяха просто глупости. Каза, чене сме ставали за нищо, никой от нас, че в семейството нямало нито един истински мъж Каза, че Пилар (моята испанска племенница) струвала колкото двама от нас. Каза, че — Дейвид млъкна.
Поаро каза Моля ви, мистър Лий, точните му думи, ако можете.
Дейвид продължи неохотно Той каза доста груби думи, каза, че се надявал някъде по света да има подобри синове, дори ида не били родени в неговото легло…
По чувствителното му лице себе изписало неодобрение от думите, които повтаряше. Сагдън внезапно вдигна поглед нагоре,

наведе се напреди попита Баща ви казали нещо по-специално на брат ви, мистър
Джордж Лий?
— На Джордж ли Не си спомням. Ода, като чели му каза да прави повече икономии за в бъдеще, защото щял да намали издръжката му. Джордж много се ядоса и почервеня като пуяк. Започна да заеква ида нарежда, че няма да може да се оправи с по-малко пари. Баща ми му отговори съвсем спокойно, че щяло да му се наложи. Каза му да накара жена си да му помогне в икономиите. Доста злобно подмятане, като се има предвид, че Джордж винаги е бил маниак на тема икономии.
Според мен Магдалин е с по-широки пръсти — има доста екстравагантни вкусове.
Поаро попита Значи и тя е била ядосана, така ли Да. Освен това баща ми каза още нещо грубо — подхвърли, че била живяла с някакъв морски офицер. Разбира се, той имаше предвид баща й, но прозвуча доста двусмислено. Магдалин цялата почервеня.
Но тя не е виновна.
Поаро отново попита Баща ви споменали покойната си съпруга, вашата майка?
Лицето на Дейвид стана червено като домат. Нахлулата кръв пулсираше в слепоочията му. Той вкопчи треперещи ръце в ръба на масата и каза сподавено Да, спомена я. Той я обиди.
Полковник Джонсън попита Какво каза?
Дейвид отвърна кратко Почина, когато още бях момче Била ли е нещастна в живота си тук?
Дейвид се изсмя презрително Кой може да е щастлив с човек като баща ми Майка ми беше светица. Почина с разбито сърце.
Поаро продължи Баща ви сигурно е скърбял след смъртта й?
Дейвид отвърна рязко Не зная, аз напуснах дома си.
Помълча малко, после каза:

102
— Навярно не знаете, че преди сегашното ми идване не бях виждал баща си от двадесет години. Така чене мога дави разкажа много за неговите навици, за неговите неприятели или какво е ставало тук.
Полковник Джонсън попита Знаехте ли, че баща ви държи скъпоценни диаманти в сейфа на спалнята си?
Дейвид отвърна с безразличие Така ли Глупаво е било.
Джонсън каза Бихте ли ни описали накратко движението си снощи Моето Останах рано от масата. Отегчително мие да висим над чашите с портвайн. Освен това усещах, че Алфред и Хари бяха на път да се скарат. Не обичам кавги. Измъкнах се и отидох до стаята с пианото, за да посвиря.
Поаро попита Стаята с пианото не ели до гостната Да. Посвирих там известно време, до до това, което се случи Какво точно чухте О Далечен шум от обръщане на мебели горе. А след това един кошмарен вик. — Той отново сви юмруци. — Като душа в ада.
Господи, какъв ужас!
Джонсън каза Сам ли бяхте в стаята с пианото А Но, жена ми беше с мен. Беше дошла от гостната. Ние…
ние се качихме горе с другите. — После добави бързо и нервно Нали не искате дави описвам гледката там?
Полковник Джонсън каза Не, няма нужда. Благодаря ви, мистър Лий, нямаме повече въпроси. Навярно не можете да ни кажете кой ще е искал да убие баща ви?
Дейвид Лий изрече думите си като чели без да се замисли много Според мен — доста хора Но не мога дави кажа кой конкретно.

Той излезе бързо, почти затръшвайки вратата след себе си.
Полковник Джонсън едва успя да прочисти гърлото си, когато врата се отвори и в стаята влезе Хилда Лий.
Еркюл Поаро я изгледа с интерес. Беше длъжен да признае, че съпругите на братята Лий представляваха интересен материал за изучаване. Интелигентността и грациозността на Лидия, закачливото поведение на Магдалин, а сега — усещането за солидна сила, което се излъчваше от Хилда. Тя беше, забеляза той, по-млада отколкото нейната старомодна прическа и облекло я караха да изглежда. В
кестенявите й коси нямаше бели косми, а кафевите й очи искряха от доброта. Тя, помисли си той, беше симпатична жена.
Полковник Джонсън говореше с най-любезния си тон … голямо бреме за всички вас — казваше той. — От съпруга ви, мисис Лий, разбрах, че за пръв път сте в Горстън Хол?
Тя кимна с глава Познавахте ли отпреди вашия свекър.
Хилда отвърна с приятния си глас Не. Ние се оженихме малко след като Дейвид беше вече напуснал дома си. Той винаги е искал да няма нищо общо със семейството си. До този момент не бях се срещала с нито един от тях Как стана така, че дойдохте тук Моят свекър изпратил писмо до Дейвид. В него споменал за напредналата си възрасти желанието си да събере всичките си деца за
Коледа.
— И вашият съпруг прие поканата?
Хилда отвърна Боя сече той прие по мое настояване. Аз аз не оцених правилно ситуацията.
Поаро се намеси с въпрос Ще бъдете ли така любезна да обясните малко повече, мадам?
Струва ми сече вие можете да ни кажете нещо ценно.
Тя веднага се извърна към него и каза Тогава още не бях виждала моя свекър и не знаех истинските му мотиви. Предположих, че е стари самотен и че наистина иска да се сдобри с децата си А какъв е бил истинският му мотив според вас, мадам?
Хилда се поколеба за миг, после изрече бавно:

104
— За мен няма съмнение, никакво съмнение, че всъщност моят свекър съвсем не е искал помирение, ада разпали вражда По какъв начин?
Хилда отвърна тихо Беше му забавно да дразни най-низките инстинкти на човешката природа. У него имаше — как да се изразя — нещо дяволско. Искаше да противопостави всеки от семейството на останалите.
Джонсън попита И успя ли Ода каза Хилда Лий. — Успя.
Поаро каза Вече научихме, мадам, за сцената, разиграла се този следобед.
Доколкото разбрах, тя не е била никак приятна.
Хилда Лий кимна с глава Щения опишете ли — колкото се може по-достоверно?
Тя се замисли за миг Когато влязохме, моят свекър говореше по телефона С адвоката си, така ли Да, той предлагаше мистър мистър Чарлтън, струва ми се,
не си спомням името му, да дойде при него, тъй като искал да направи ново завещание. Старото му завещание не било вече актуално.
Поаро попита Помислете добре, мадам. Според вас мистър Лий нарочно ли е искал да чуете този разговорили е било чиста случайност?
Хилда Лий отвърна Почти съм сигурна, че беше нарочно И целта му е била да всее смути съмнения сред вас Да Което означава, че може изобщо да не е искал да променя завещанието си?
Тя позабави отговора си Не, струва ми сече тази част от разговора не беше просто така. Може наистина да е искал да направи ново завещание, но просто му е доставило удоволствие да го подчертае Мадам — каза Поаро, — аз не съм официално лицеи, както се досещате, моите въпроси не са такива, каквито би ви задал някой

английски служител на закона. Но имам огромното желание да разбера как би изглеждало, според вас, новото завещание. Разбирате, че ме интересуване какво знаете, а какво мислите по въпроса. Слава богу,
жените винаги са бързи в оформянето на мнения.
Хилда Лий се усмихна леко Нямам нищо против дави кажа какво мисля. Сестрата на мъжа ми, Дженифър, се омъжила за испанец, Хуан Естравадос.
Нейната дъщеря, Пилар, току-що пристигна тук. Тя е много симпатично момиче, както и единствената внучка в семейството.
Старият мистър Лий беше във възторг от нея. Според мен той искаше дай остави значителна сума пари. Вероятно в старото си завещание й е бил оставил малко или почти нищо Познавахте ли сестрата на мъжа си Не, никога не съм я виждала. Доколкото зная, съпругът й загинал при трагични обстоятелства скоро след сватбата. Самата
Дженифър починала преди година. Пилар останала сираче. Затова и мистър Лий я повикал да живее при негов Англия А останалите членове на семейството Как я посрещнаха те?
Хилда отвърна тихо Струва ми сече тя стана симпатична на всички. Приятно е присъствието на млади жизнен човек в къщата Ана нея харесвали й да е тук?
Хилда бавно отвърна Не зная. Сигурно тук й се струва чуждо и неприветливо — все пак тя идва от по-южни земи, от Испания.
Джонсън каза Е, в момента едва ли е толкова приятно в Испания. А сега,
мисис Лий, да чуем вашия разказ за разговора от днешния следобед.
Поаро промърмори Много се извинявам за отклонението.
Хилда Лий каза След като моят свекър приключи с телефонния си разговор,
той се обърна към нас, изсмя се и каза, че сме изглеждали много сериозни След това заяви, че е уморени че ще си ляга рано. Никой небивало да го безпокои тази вечер. Каза, че искал да се чувствува добре за Коледния ден. Нещо подобно. После — Тя сви вежди, мъчейки се да си припомни. — Струва ми сече каза нещо от рода на това, че

трябва да имаш голямо семейство, за да можеш истински да почувствуваш Коледа, а след това заговори запари. Каза, че поддръжката на дома щяла да му струва по-скъпо за в бъдеще. Казана Джордж и Магдалин, че ще трябва да правят икономии. На нея й каза,
че ще трябва сама да си шие дрехите — доста старомоден възглед,
според мен. Нищо чудно, че тя се ядоса. Каза, че собствената му жена шиела много добре.
Поаро попита внимателно Това ли е всичко, което каза за нея?
Хилда се изчерви Направи много язвителна забележка за ума й. Моят съпруг много я е обичали това много го разстрои. И тогава изведнъж мистър
Лий започна да крещи на всички. От думана дума ставаше все по-зле.
Мога да допусна, разбира се, как сее чувствувал…
Поаро я прекъсна внимателно Как сее чувствувал?
Тя обърна спокойния си поглед към него Биле разочарован, разбира се — каза тя. — Защото няма внуци, искам да кажа момчета, които да продължат рода. Това явно го е мъчило от доста време. И изведнъж нервите му не издържат и той изкарва яростта си върху своите синове — наричайки ги схванати баби или нещо подобно. Съжалих го в този момент, защото разбрах колко е била накърнена гордостта му И после После — отвърна Хилда — всички си тръгнахме И повече него видяхте?
Тя кимна с глава Къде бяхте по времена престъплението Бях при съпруга сив стаята с пианото. Той свиреше И после Чухме да се обръщат маси и столове нагорния етаж, да се троши порцелан — някаква ужасна борба. А след това онзи ужасен вик, когато са му прерязвали гърлото…
Поаро попита Толкова ли беше ужасен викът Беше ли — направи кратка пауза — „като душа вада Хилда Лий отвърна:

108

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: