Убийство по Коледа

50
I
— Наистина ли искаш да остана, татко — попита Хари, като отметна глава назад. — Имам чувството, че бъркам в гнездо на оси Какво искаш да кажеш — остро попита Симеон Брат ми Алфред — каза Хари. — Моят добър стар брат
Алфред! Ако смея да отбележа, той не е особено доволен от моето присъствие тук Той няма думата — отряза Симеон. — Господарят тук съм аз Итака да е, ти все пак си зависим от него. Не бих искал да влоша Ще направиш, каквото ти казвам — отново отряза баща му.
Хари се прозя Не знам дали ще мога да свикна с домошарския живот. Струва ми се малко потискащ за човек, обходил света По-добре се ожени и си седни на задника За кого да се оженя Жалко, чене мога да взема за жена племенницата си. Младата Пилар е дяволски привлекателна Забеляза го, нали Относно сядането на задника, виждам, че дебелият Джордж сее справил добре, ако съдя по външния вид. Коя е тя?
Симеон сви рамене Откъде да знам. Джордж я намерил на някакво модно ревю.
Тя разправя, че баща й бил пенсиониран морски офицер.
Хари каза Сигурно е бил втори помощник на някое крайбрежно корито.
Джордж ще си има неприятности с нея, ако не внимава Джордж — каза Симеон, — е глупак.
Хари попита Защо сее омъжила за него, заради парили Симеон сви рамене.
Хари каза Смяташ ли, че ще можеш да се оправиш с Алфред?

51
— Още сега — свъсено отвърна Симеон и натисна бутона на масата до себе си.
Хорбъри се появи веднага. Симеон каза Помоли мистър Алфред да дойде тук!
Хорбъри излезе и Хари погледна след него Този приятел подслушва по вратите.
Симеон сви рамене Вероятно.
Алфред забързано влезе Викал си ме, татко Да, седни. Мислех си, че ще трябва да организираме другояче реда вкъщи сега, когато домът ни ще има двама нови обитатели Двама ли Естествено Пилар ще живее тука Хари си е дошъл завинаги Хари ще живее тук Защо не, братко? — попита Хари.
Алфред рязко се обърна към него Мисля, че сам разбираш Съжалявам, но не разбирам нищо След всичко, което се случи, след позорната ти постъпка,
скандала…
Хари небрежно махна с ръка Всичко това е минало Ти се държа ужасно с татко след всичко, което той направи за теб Виж какво, Алфред, не мислиш ли, че това си е негова работа,
а не твоя. Щом той иска да забрави и прости Да, така искам — каза Симеон. — Все пак Хари мие син,
нали, Алфред Дано аз не одобрявам, заради татко.
Симеон отново отсече Хари остава тук. Това е моето решение. — Той сложи ръка на рамото на Хари. — Аз винаги съм го обичал.
Алфред стана и напусна стаята с побеляло лице.
Хари излезе след него, като се смееше.
Симеон седеше и се смееше тихо. Изведнаж той се стресна и се огледа.

52
— Кой по дяволите е тук А, ти лиси, Хорбъри? Друг път недей да се промъкваш така Извинете, сър Както ида е. Слушай сега какво щети кажа. Искам всички да дойдат тук след обяда. Всички!
— Да, сър Има още нещо. Когато тръгнат насам, тръгни с тях. И когато стигнете на половината на коридора, повиши глас така, чеда те чуя.
Измисли някаква причина. Ясно ли е Да, сър.
Хорбъри слезе долу и казана Тресилиън:
— Ако ме питаш, щети кажа, че този пътни очаква наистина весела Коледа.
Тресилиън рязко запита Какво имаш предвид Почакай и ще видиш. Днес е навечерието на Коледа и ми се струва, че ни очакват коледни изненади.

53
II
Влязоха в стаята и се спряха на вратата.
Симеон говореше по телефона. Той им махна с ръка Сядайте всички, само за момент да свърша разговора.
Чарлтън, Ходжкинс & Брус ли е Виели сте, Чарлтън? Тук е Симеон
Лий… Да, нали Да Не, искам дами изготвите ново завещание…
Доста време мина, откак направих старото Тук нещата малко се промениха Не, не е спешно. Не бих искал дави развалям празника.
Да речем три дни след Коледа Или по-късно. Елате тук и ще ви кажа какво искам да направите. Не няма нищо Не съм тръгнал да умирам още!
Той сложи слушалката, после огледа осемте члена на семейството си, изкашля се и каза Всички изглеждате мрачни. Случило ли сее нещо?
Алфред пое инициативата Ти изпрати да ни повикат и…
Симеон го прекъсна О, съжалявам, но не е нещо важно. Да не би да си помислихте,
че ще има семеен съвет Не, днес се чувствувам много уморен, това е всичко. Ще си лягам. Няма нужда никой да идва при мен след вечеря.
Искам да съм свеж за Коледа.
Той им се ухили. Джордж почтително каза Разбира се, разбира се.
Старецът започна отново Каква велика стара традиция — Коледа. Укрепва солидарността в семейството. Какво мислиш, Магдалин, скъпа?
Магдалин Лий подскочи. Глуповатата й уста се отвори и затвори.
Тя заекна Ода. Да!
Симеон продължи Е, как да кажа Ти си живяла с пенсиониран морски офицер той направи пауза, — баща ти. Предполагам, чене си виждала истинска Коледа. Затова трябва голямо семейство!

54
— Ами да, сигурно е така.
Погледът му се плъзна край нея Неми се ще да говоря за неприятни неща днес, но нали знаеш, Джордж, страхувам сече ще трябва да съкратя малко издръжката ти. Разноските тук ще се увеличат.
Джордж силно почервеня Не можеш да направиш това, татко.
Симеон кротко каза Не мога ли Разноските ми са много големи. Много. В този момент едва свързваме двата края. Необходимо е да се правят най-строги икономии Остави икономиите на жена си. Жените много ги бива за това.
Те често биха спестили от неща, за които един мъж не би и помислил.
А една умела жена би могла да шие сама дрехите си. Моята, си спомням, беше много добра с иглата. Но само с това. Беше добра жена,
но глупавичка.
Дейвид подскочи. Баща му каза Седни, момче, ще събориш нещо Моята майка — извика Дейвид.
— Твоята майка — прекъсна го Симеон — имаше мозък на кокошка И изглежда, че е предала това свое качество и на децата си Той внезапно стана. На бузите му се появиха две червени петна.
Гласът му стана високи писклив. — Виене струвате и пукнат грош,
нито един от вас До гуша мие дошло от всички ви Виене сте мъже!
Вие сте мърльовци, банда хленчещи мърльовци. Пилар струва колкото двама от вас Кълна се, сигурно имам по-добър син от вас някъде по света, въпреки че вие сте родени в моето легло Е, тате, по-полека! — извика Хари.
Той беше скочил на крака и обикновено веселото му лице беше намръщено. Симеон изджавка Същото се отнася и за теб! Можеш ли дами кажеш ти какво си направил Хленчеше запари от всички краища на света Казвам ви не мога дави гледам Махайте се Всички!
Той седна обратно в креслото си, като дишаше на пресекулки.
Бавно, един по един, всички се изнизаха от стаята. Джордж беше зачервени възмутен. Магдалин изглеждаше изплашена. Дейвид беше пребледнял и целия се тресеше. Хари направо изскочи от стаята.

Алфред ходеше като насън. Лидия го следваше с високо вдигната глава. Само Хилда се спряна прага и бавно се върна.
Тя го гледаше отгоре и той се стресна, когато отвори очи и я видя застанала над него. В неподвижната й стойка имаше нещо заплашително.
Той раздразнено попита Какво има Когато писмото ви пристигна, аз наистина повярвах, че искате да съберете семейството край себе сина Коледа, и убедих Дейвид да дойдем Е, и — каза Симеон.
Хилда бавно продължи Вие наистина сте искалите да са край вас, нос друга цел да ги скарате. Бог дави е на помощ, ако това е начинът вина забавление!Симеон се изсмя и каза Моето чувство за хумор винаги е било по-различно. Не очаквам някой друг да оцени тази шега, но аз се забавлявам страхотно!
Тя не каза нищо. По лицето му бавно се изписа тревога. Той рязко попита — За какво си мислиш?
Хилда натъртено произнесе Страхувам се Страхуваш се от мен Не от вас за вас.
И като съдия, произнесъл присъда, тя се обърна и бавно напусна стаята. Симеон седеше и втренчено гледаше след нея. После се изправи, отиде до сейфа и прошепна на себе си Яда си погледна моите красавици.

56
III
В осем без петнадесет на вратата се позвъни.
Тресилиън отиде да отвори. Когато се върна обратно в кухнята,
намери там Хорбъри да прибира чашите за кафе Кой беше — попита той Полицейският началник, мистър Сагдън. Внимавай какво правиш!
Хорбъри току-що бе изтървал една от чашите с трясък Как можа — захока го Тресилиън. — Единадесет години съм ги мил, без да счупя нито една А сега ти си пъхаш носа, където не ти е работата и погледни какво става Съжалявам, мистър Тресилиън, наистина съжалявам —
заизвинява се Хорбъри и челото му се покри с пот. — Просто не знам как се случи. Значи полицейският началник беше на входа Да, мистър Сагдън.
Прислужникът прокара език по бледите си устни И какво искаше той Събираше волни пожертвования за полицейското сиропиталище О — прислужникът изправи рамене и попита с по-естествен глас — И получили нещо Аз занесох книгата на мистър Лий и той ми каза да поканя началника при него ида поднеса шери на масата. Това времена годината всички просят — каза Хорбъри. — Старият дявол, обаче е щедър, независимо от проклетията си.
Тресилиън отбеляза с достойнство Мистър Лий винаги е бил щедър.
Хорбъри кимна И това му е най-добрата черта в характера. Е, аз ще тръгвам На кино ли Сигурно. Доскоро, мистър Тресилиън.
Той излезе през вратата към помещенията на прислугата.

57
Тресилиън погледна часовника над вратата. После отиде в трапезарията и подреди салфетките. След като се увери, че всичко е както трябва, той удари малкия гонг в преддверието. С отзвучаването на последния звук по стълбите слезе полицейският началник. Сагдън беше едър мъж с привлекателна външност, който се движеше,
съзнавайки значимостта на положението си. Тъмносиният му костюм беше закопчан догоре.
Той дружелюбно каза Струва ми сече тази нощ ще замръзне. И по-добре, времето напоследък не е според сезона.
Тресилиън поклати глава и каза Влагата събужда ревматизма ми.
Полицаят каза, че ревматизмът е болезнено страдание и
Тресилиън го изпрати през вратата.
Старият иконом пусна резето и бавно се върна в преддверието,
като прекара ръка почелото си и въздъхна. После бързо изправи гръб,
като видя Лидия да влиза във всекидневната. След нея по стълбите слезе и Джордж Лий.
Макар и готов отдавна, той изчака и Магдалин, която беше последна от гостите, да влезе в гостната, след което сам се появи и обяви — Вечерята е сервирана.
Тресилиън беше познавач на дамското облекло по свой начин.
Той винаги забелязваше и коментираше наум облеклата на дамите,
докато обикаляше около масата с гарафа в ръка.
Мисис Алфред, забеляза той, си беше сложила новата рокля от тафта набели и черни цветя. Доста дързък модел, който едва ли би стоял добре на всяка, но на нея й отиваше много. Роклята на мисис
Джордж беше определено от модна къща, единствен модел. Сигурно струваше доста. Интересно как мистър Джордж е платил затова той никак не обича да харчи пари, никак. А сега мисис Дейвид — чудесна жена, но няма представа как да се облича. За нейната фигура най- доброто щеше да бъде гладко черно кадифе. Кадифето на фигури, при това яркочервено, беше лош избор. За мис Пилар пък нямаше значение какво носи — с нейната фигура и коса тя винаги щеше да изглежда добре. И все пак бялата й рокличка беше твърде евтина. Но мистър
Лий щеше да се погрижи затова. Беше се привързал към нея, наистина чудесно. Дай му да зърне някое по-младо лицеи край!

58
— Бяло или червено — почтително прошепна Тресилиън в ухото на мистър Джордж. С ъгъла на очите си той забеляза, че Уолтър,
сервитьорът, отново поднася гарнитурата преди соса. Колко пъти му го беше повтарял!
Тресилиън обиколи със суфлето. Той усети, че интересът му към тоалетите на дамите и недоволството му от Уолтър бяха някак по инерция тази вечер гостите бяха мълчаливи. Всъщност не беше точно така — мистър Хари вдигаше шум за двадесет, не, не мистър Хари,
това беше господинът от Южна Африка.
Другите също говореха, но някак сина приливи и отливи.
Всички изглеждаха някак странно.
Ето, мистър Алфред направо си имаше видна болен. Сякаш беше в шок или нещо подобно. Само замаяно ровеше в чинията си, без да яде. Жена му явно беше разтревожена. Все поглеждаше скришом към него. Лицето на мистър Джордж беше силно зачервено и той направо поглъщаше храната си, без да я вкуси. Ще получи удар някой ден, ако не внимава. Жена му не ядеше, сигурно пак беше на диета.
Само мис Пилар си хапваше с удоволствие и се смееше с господина от
Южна Африка, а той явно беше хлътнал по нея до уши.
Те двамата поне нямаха грижи!
Мистър Дейвид? Тресилиън направо беше разтревожен за мистър Дейвид. Досущ като майка си. И все още младееше на видно доста нервен — ето, събори чашата си.
Тресилиън я махна настрани и бързо попи малката локвичка.
Готово. Дейвид сякаш не забеляза нищо, само гледаше напред с пребледняло лице.
Интересно, Хорбъри също пребледня, когато чу, че полицейският началник е дошъл в къщата. Сякаш…
Тресилиън изведнаж се стресна. Уолтър беше съборил една от крушите от подноса. Днешните сервитьори не ги бива за нищо!
Мястото име само в обора!
Той обиколи масата с портвайна. Даже и мистър Хари изглеждаше отнесен тази вечер. Все мяташе погледи към мистър
Алфред. Те никога не са се обичали, още от малки. Е, мистър Хари винаги е бил любимецът на баща им и това дразнеше мистър Алфред.
Мистър Лий никога небе обръщал голямо внимание на мистър
Алфред. Колко жалко, той е така привързан към баща си.

Ето, мисис Алфред вече стана и се понесе край масата. Чудесна кройка имаше тази нейна рокля от тафта. И наметалото също й отиваше. Много елегантна жена.
Той тръгна към кухнята, като остави мъжете с портвайна в трапезарията. После поднесе кафето в гостната. Четирите дами седяха в неловко мълчание.
Той отново излезе. Тъкмо влизаше в кухнята, когато чу да се отваря вратата на трапезарията. Дейвид Лий тръгна през преддверието към всекидневната.
Тресилиън отново се прибра в кухнята. Там прочете едно конско на Уолтър, но той не се впечатли много.
Тресилиън остана сами уморено приседна.
Чувствуваше се подтиснат. Навечерието на Коледа е, а наоколо само напрежение и тревога. Нещо не беше наред!
Той се надигна с усилие и отиде да прибере чашите от кафето. В
стаята нямаше никой само Лидия стоеше полускрита зад завесата на прозореца и гледаше навън в нощта.
От съседната стая се чу пианото.
Мистър Дейвид свиреше. Но защо Погребалния марш Да,
това беше. Наистина нещо не беше наред.
Той отново се прибра в кухнята.
И тогава чу шума отгоре — трошене на порцелан, обръщане на мебели, поредица от трясъци и глухи удари Велики боже — помисли си Тресилиън. — Какво ли прави горе господарят Какво ли става там?
И после се чу вик, ясен и силен. Ужасяващи пронизителен писък, който се задави в гъргорене.
Тресилиън застина за момент като парализиран, после изтича в преддверието и се заизкачва по широката стълба. Там вече тичаха и други. Викът беше разтревожил цялата къща.
Те тичаха по стълбата, после по избитата й част, покрай нишата със статуите, бели и призрачни, направо към дъното на коридора,
където беше вратата на Симеон Лий. Мистър Фар и мисис Дейвид бяха вече там. Тя беше облегната на стената, а той натискаше дръжката Вратата е заключена — повтаряше той. — Вратата е заключена!
Хари Лий го избута и на свой ред натисна дръжката.

60
— Татко — извика той. — Отвори!
Той вдигна ръка и всички се заслушаха в настъпилото мълчание.
Никой не отговори. От стаята не се чуваше нито звук.
На входната врата се позвъни, но никой не обърна внимание.
Стивън Фар каза Налага се да разбием вратата. Няма друг начин Няма да е лесно — каза Хари. — Тези врати са доста солидни.
Те забутаха напразно. Накрая взеха една от дъбовите пейки и я използуваха като таран. Вратата най-после поддаде и с последен трясък пантите се откъртиха и тя падна в стаята.
За миг всички се струпаха на вратата. Надали някой от тях щеше да забрави тази гледка…
Стаята приличаше на бойно поле. Навсякъде се виждаха обърнати тежки мебели, строшени китайски вази. В средата на килима,
пред буйния огън в камината, лежеше Симеон Лий сред локва кръв.
Кръвта беше оплескала всичко, съвсем като в кланица.
Дочу се как всички поеха въздух и двама проговориха един след друг. Макари странно, но и двете реплики бяха цитати.
Дейвид Лий каза Господ забавя…
Гласът на Лидия прошепна на пресекулки Кой би помислил, че старецът ще има толкоз много кръв.

61
IV
Полицейският началник Сагдън звънеше вече трети път. Накрая той отчаяно удари чукчето.
С уплашено лице Уолтър се появи на вратата и широко я отвори А Ъ-ъ-ъ… — каза той. Изразът на уплаха се смени с облекчение. — Точно звънях в полицията Защо — строго попита Сагдън. — Какво става тук Старият мистър Лий. Някой го е пречукал…
Сагдън се втурна вътре и затича по стълбите.
Влезе в стаята, без никой да го усети и видя как Пилар се наведе и взе от пода нещо. Дейвид Лий стоеше, закри очите си с ръце.
Всички останали бяха се струпали на малка групичка. Само
Алфред Лий бе застанал до тялото на баща си и гледаше надолу с празен поглед.
Джордж важно нареждаше Нищо не бива да се докосва, нищичко, докато не пристигне полицията. Това е много важно Извинете — каза Сагдън.
Той деликатно си проби път между дамите.
Алфред го позна А — каза той. — Виели сте, господин началник Дойдохте много бързо Да, мистър Лий — Сагдън не губеше време в излишни обяснения. — Какво е всичко това Баща мие убит — гласът му пресекна.
Магдалин изведнаж захълца истерично.
Сагдън вдигна голямата си ръкав жест, приканващ към внимание, и авторитетно каза Ще бъдат ли всички така любезни да напуснат стаята, освен мистър Лий и ъ-ъ-ъ… мистър Джордж Лий?
Те бавно и колебливо се заизнизваха към вратата, като овце.
Сагдън внезапно се обърна към Пилар:

62
— Извинете, мис — любезно каза той, — нищо не бива да се докосва или премества.
Тя го гледаше втренчено. Стивън Фар раздразнено се намеси Разбира сечене. Тя знае това.
Сагдън продължи, все така любезно Не вдигнахте ли нещо от пода преди малко?
С широко отворени очи Пилар попита най-невинно: — Така ли?
Сагдън продължи любезно, но вече с по-твърд тон Да, аз ви видях О Дайте ми го, моля ви. То е в ръката ви.
Пилар отвори дланта си. На нея имаше парченце гума и дребен предмет от дърво. Полицаят ги взе, постави ги в плик и ги сложи в горния си джоб Благодаря ви — каза той и се обърна.
За миг очите на Стивън Фар изразиха изненада и уважение.
Сякаш беше подценил едрия полицай.
Те бавно напуснаха стаята и наизлизане дочуха Сагдън да казва с официален тон А сега, ако обичате…

63
V
— Дървото гори най-добре — каза полковник Джонсън, като хвърли още една цепеница в камината и придърпа стола си към огъня Заповядайте — добави той гостоприемно, като кимна към подноса с бутилки и сифона, поставени близо до лакътя на госта му.
Гостът вдигна ръкав учтив жест на отказ. Той предпазливо доближи стола си до буйния огън, макар дълбоко в себе си да вярваше,
че дори ида опече стъпалата си (като в средновековна зала замъчения, това няма да спре студеното течение край раменете му.
Полковник Джонсън, полицейският префект на Мидълшир,
можеше да си мисли, че огънят в камината е нещо несравнимо, но
Еркюл Поаро беше убеден, че парното отопление е винаги за предпочитане Случаят Картрайт беше нещо изключително — започна домакинът. — Изключителен човек със страхотен чар Когато го доведохте тук, той направо покори всички ни!
Той поклати глава Никога повече няма да имаме подобен случай — каза той. За щастие, отравянето с никотин се среща много рядко Имаше време, когато вие бихте казали, че отравянето е твърде
„неанглийско“, неспортсменско, нещо, присъщо само на чужденците вметна Еркюл Поаро.
— Далеч съм от тази мисъл — отговори префектът. Отравянията са доста повече, отколкото се предполага, особено с арсеник Сигурно е така Случаите на отравяния са винаги особени — каза Джонсън. Експертизите са винаги противоречиви, после лекарите винаги са много предпазливи в оценките си. Винаги е трудно да се представи едно такова дело в съда. Не, ако мие писано да разследвам убийство
(боже опази, предпочитам да е случай, в който няма съмнение относно причината за смъртта.
Поаро кимна.

64
— Огнестрелна рана, прерязано гърло, строшен череп — това лиса вашите предпочитания Боже мой, предпочитания Не си мислете, приятелю, че си падам по убийствата Дано неми се случи повторно. Както ида е, би трябвало поне сега да сме застраховани.
Поаро скромно поде Моята репутация…
Но Джонсън продължи мисълта си Коледа — каза той. — Време за доброжелателство, мири любов навсякъде.
Поаро се облегна назад и събра върховете на пръстите си.
Погледът му замислено изучаваше домакина Значи, по ваше мнение, Коледа е малко вероятно време за престъпления, така ли Точно това казах Защо Как защо — учуди се Джонсън. — Нали ви казах току-що празници, добро настроение и прочие!
Поаро измърмори Вие, британците, сте толкова сантиментални.
Джонсън не отстъпи И какво от това Какво лошо има да почита човек старите традиции Нищо лошо, дори е очарователно. Но нека да пофантазираме за момент. Вие казвате, че Коледа е време за веселба. Това значи много ядене и много алкохол. Нека си кажем, направо преяждане. Ас това идват и стомашни неразположения, които ни правят раздразнителни Престъпленията — намеси се полковник Джонсън — не се извършват от раздразнение Не съм толкова сигурен. Да погледнем от друга страна. Вие казвате, че Коледа носи духна доброжелателство, просто така е прието. Стари вражди се погребват, непримиримите се примиряват,
макар и временно.
Джонсън кимна Заравят томахавката, точно така.
Поаро продължи мисълта си:

65
— И семействата, забележете, семействата, разделени за цяла година, отново се събират заедно. И точно при тези обстоятелства, не може да не се съгласите, се получава особено напрежение. Хора, които не са настроени дружелюбно, полагат усилия, за да изглеждат дружелюбни. По Коледа хората са лицемерни, макари вимето на добрата традиция. И все пак лицемерни Е, аз не бих казал точно така — усъмни се полковник
Джонсън.
Поаро му отправи ослепителна усмивка Не, не Моля ви Разбира сечене вие. Аз го казвам това. Аз се опитвам дави покажа, че при тези условия на душевно напрежение и физическо неразположение е твърде възможно липсата на симпатия,
едва доловима преди, и стари препирни, макари тривиални, да добият по-сериозен характер. Рано или късно, усилието да бъдат по-любезни,
по-склонни към прошка, по-великодушни, отколкото са, кара хората да се държат по съвсем противоположен начин. Те стават по-заядливи,
по-груби и като цяло по-неприятни от истинското си аз. Ако сложите бент на потока на естественото си държане, mon ami, рано или късно този бент се разрушава и настъпва катаклизъм!
Погледът на полковника излъчваше съмнение Никога не мога да разбера кога говорите сериозно и кога ме пращате за зелен хайвер — изръмжа той. Поаро се усмихна Не говорих сериозно, ни най-малко. Нов това, което казвам,
има истина. Неестествените условия винаги предизвикват съответните реакции.
Прислужникът на полковник Джонсън влезе в стаята Полицейският началник Сагдън на телефона, сър Веднага идвам.
Като се извини, префектът излезе от стаята.
Когато се върна след няколко минути, лицето му беше мрачно и разтревожено Проклятие — каза той. — Убийство На Рождество
Христово!
Поаро вдигна вежди Сигурно ли е това А О, няма друго обяснение. Случаят е съвсем ясен убийство, и то брутално.

66
— Коя е жертвата Старият Симеон Лий. Един от най-богатите хора тук!
Първоначално натрупал състояние в Южна Африка. От злато, или не диаманти. Вложи куп пари в производството на някаква машинария за минно инженерство, май негово собствено изобретение. Както ида е, тази инвестиция се изплати стократно. Казват, че едва пъти милионер Навярно е многоуважаван попита Поаро.
— Не мога да кажа, че го харесваха много. Беше особняк. От няколко години е инвалид. Аз самият него познавам добре, но той е една от важните фигури в околията Значи случаят ще предизвика голям шум Да, трябва да отида в Лонгдейл по най-бързия начин.
Той колебливо погледна към госта си. Поаро веднага отговори на неизречения въпрос Искате дави придружа, така ли?
Джонсън неловко каза Неудобно мие дави моля, но нали разбирате. Сагдън е добър полицай — акуратен, внимателен, напълно може да се разчитана него,
но му липсва въображение. Много бих искал, щом сте тук, да се възползувам от съветите ви.
Последната част от фразата си той произнесе в телеграфен стил.
Поаро реагира моментално С удоволствие. Можете напълно да разчитате на мен. И не бива да обиждаме полицейския началник. Това ще си е негов случай,
не мой. Аз просто ще бъда неофициалният консултант.
Полковникът топло каза Вие сте добър човек, Поаро.
И след тези похвални думи двамата излязоха.

67
VI
Униформен полицай им отвори вратата и отдаде чест. Сагдън пресече преддверието и каза Радвам сече дойдохте, сър. Нека влезем в кабинета на мистър Лий, тук, наляво. Бих искал дави запозная със случая в общи линии. Многостранна история.
Той ги въведе в малка стая от лявата страна. Вътре имаше телефони голямо бюро, отрупано с документи. Край стените бяха подредени рафтове с книги.
Префектът каза Сагдън, това е мосю Еркюл Поаро. Може би сте чували за него. Случи сече той ми беше нагости. Полицейски началник Сагдън.
Поаро се поклони леко и изгледа човека насреща си — висок мъж с квадратни рамене и военна стойка. Носът му беше прав,
челюстта издаваше упоритост, а над нея процъфтяваше кестеняв мустак. Сагдън издържана погледа му. Поаро се беше втренчил в неговите мустаци — тяхната пищност явно го впечатляваше.
Сагдън каза Разбира сече съм чувал за вас, мистър Поаро.
Вие сте идвали насам преди няколко години, ако добре си спомням. Смъртта на мистър Бартолъмю Стрейндж. Случайна никотиново отравяне. Не беше в моята околия, но знам всичко по случая.
Полковник Джонсън нетърпеливо промени темата Итака, Сагдън, да чуем фактите. Ясен случай, казвате Да, сър, недвусмислено убийство. Гърлото на мистър Лий е прерязано. Докторът казва, че били прекъснати вените. Но цялата работа е многостранна Какво искате да кажете Бих искал първо вие да чуете моята версия, сър. Ето историята този следобед, около пет часа, мистър Лий ми се обади в участъка в Адълсфийлд. Гласът му звучеше някак особено по телефона. Помоли ме да дойда при негов осем, като особено подчерта

времето и изрично ми каза да съобщя на иконома, че идвам по повод на някаква полицейска благотворителност.
Полковникът вдигна поглед Търсил е подходящ претекст, задави вкара в къщата Точно така, сър. Мистър Лий е важна личности аз се отзовах на молбата му. Дойдох малко преди осем и казах, че търся помощи за полицейското сиропиталище. Икономът отиде при мистър Лий и се върна дами каже, че той ще ме приеме. След това ми показа пътя до стаята на мистър Лий, разположена на първия етаж, точно над трапезарията.
Сагдън млъкна, пое дъх и продължи да докладва с вече официален тон Мистър Лий седеше до камината, облечен в халат. Когато икономът излезе и затвори вратата, той ме помоли да седна до него.
След това колебливо ми каза, че искал да ме уведоми за грабеж.
Попитах го какво е откраднато. Той отговори, че има всички основания да подозира, че от сейфа му били откраднати диаманти (мисля, че каза необработени диаманти, на стойност няколко хиляди лири Диаманти значи — възкликна полковникът Да, сър. Аз му зададох обичайните въпроси в такива случаи,
но отговорите му бяха някак несигурни. Накрая той ми казва Трябва да разберете, Сагдън, че може ида греша Аз му казвам Не разбирам, сър. Или диамантите липсват, или не. Друго положение няма А той ми отговаря Диамантите липсват, но е твърде възможно това да е някаква глупава шега Прозвуча ми доста объркващо, носи замълчах. Той продължи Трудно мие да обясня в подробности, но накратко, положението е следното — според мен само двама души биха могли да ги вземат. Единият може да го е направил на шега. Ако са взети от другия, значи са откраднати Аз попитах Какво точно искате да направя, сър Той веднага отговори Искам да излезете оттук ида се върнете след около половин час, немалко по-късно, да речем към девети петнадесет. Тогава ще мога дави кажа дали са ме ограбили или не Това ми се стори доста тайнствено, но аз се съгласих и излязох.
Полковник Джонсън изкоментира:
— Много любопитно. Какво ще кажете, Поаро.
Поаро попита:

69
— Мога ли да знам, мистър Сагдън, какви бяха вашите заключения?
Сагдън поглади брада и внимателно отговори Е, хрумнаха ми няколко варианта, но накрая реших, че се касае за следното. И думане може да става за някаква шега.
Диамантите са откраднати. Старият джентълмен просто не знаеше кой го е направил. Сигурно е казал истината, че подозира двама души, от които единият е вероятно от прислугата, а другият — член на семейството.
Поаро одобрително кимна Tres bien. Това обяснява много добре поведението му Оттук и желанието му да се върна по-късно. Той е смятал междувременно да проведе разговор с въпросните хора. Имал е намерение да им каже, че полицията е информирана за случая, но ако откраднатото се върне, той би могъл да потули работата.
Полковникът попита Какво ще стане, ако подозираният отрече кражбата Сигурно е възнамерявал да даде ход на полицейското следствие.
Полковникът сбръчи чело и засука мустак. После продължи с въпрос А защо не е провел този разговор, преди дави извика Не, не, сър — поклати глава Сагдън. — Нали виждате, ако беше го направил, щеше да излезе, че блъфира. Няма да е убедително.
Заподозреният може да си каже, старецът няма да извика полиция,
дори ида подозира. Но ако мистър Лий му каже, че вече е уведомил

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: