Убийство по Коледа

Алфред отвърна Виждам, че синапът да оттеглиш първоначалното си безпристрастно предложение.
Хилда рече твърдо Хайде да не започваме отново Лидия ще каже на Пилар какво сме решили. Подробностите ще уточним по-късно. — После добави,
сякаш за да разсее обстановката — Питам се къдели са мистър Фар и мосю Поаро?
Алфред отвърна По пътя към полицията оставихме Поаро в селото. Каза, че имал да направи важна покупка.
Хари каза А той защо не дойде за резултатите от разследването?
Трябваше да е там!
Лидия отвърна Навярно е знаел, че няма да кажат нищо важно. Кой е там в градината Полицейският началник Сагдън или мистър Фар!
Усилията на двете жени се увенчаха с успехи семейното съвещание се разтури.
Лидия тихо казана Хилда:
— Благодаря ви, Хилда. Радвам сече ме подкрепихте. Знаете ли,
бяхте истинска опора за мен.
Хилда каза замислено Странно как парите променят хората!
Всички бяха напуснали стаята и двете жени бяха сами.
Лидия каза Да, дори и Хари, макар предложението да излезе от него И
моят клет Алфред — той е настроен толкова патриотично и не иска парите на Лий да отидат в испанска поданичка.
Хилда каза с усмивка Смятате ли, че ние, жените, стоим над тези неща?
Лидия отвърна, като сви грациозните си рамене Е, все пак парите не са наши, нали Това вероятно променя нещата.
Хилда каза замислено Странно дете е Пилар. Питам се какво ли ще стане с нея?
Лидия въздъхна.

182
— Радвам сече ще бъде независима. Да живее тук ида получава само една издръжка едва ли щеше да я удовлетвори. Тя е твърде горда и, бих казала, с твърде чуждестранен нрав. — После добави замислено — Веднъж донесох няколко прекрасни скъпоценни камъка сини лаписи — от Египет. Там, на слънце и сред пясъците, техният топъл син цвят изглеждаше чудесно. Когато обаче ги донесох тук,
синьото не беше вече същото. Превърнаха се просто в сини мъниста смътен цвят.
Хилда каза Да, разбирам…
Лидия каза любезно Толкова мие приятно, че най-сетне можах да опозная вас и
Дейвид. Радвам сече дойдохте двамата.
Хилда въздъхна О, колко пъти съжалявах през последните няколко дни, него направихме Зная. Сигурно сте Но знаете ли, Хилда, този удар като чели не засегна Дейвид толкова, колкото можеше да се очаква. Имам предвид, че той е толкова чувствителен и можеше да го съкруши напълно. Всъщност след убийството той като чели изглежда по- добре…
Лицето на Хилда придоби тревожно изражение и тя каза Значи и вие сте го забелязали В известен смисъл това е ужасно Но, о, Лидия, това наистина е така!
Тя помълча, припомняйки си думите, които съпругът й беше казал предната нощ. Беше й казал развълнувано, отметнал назад кичура надчелото си:
„Хилда, нали си спомняш Тоска? Когато Скарпий е мъртъв и
Тоска запалва свещи до главата и краката му Помниш ли думите й?
“Сега мога да му простя…" Това именно изпитвам и аз за татко.
Разбирам, че през всичките тези години не съм бил в състояние да му простя, а всъщност съм искал Ала сега вече умен няма злоба. Тя е заличена. И чувствувам — о, чувствувам, че от плещите мие паднал голям товар."
Тя му бе отвърнала, борейки се с внезапно появилия се страх:
„Защото е мъртъв ли?“

Не, ти не разбираш. Не защото е мъртъв, а защото моята глупава детинска омраза към него е мъртва…“
В момента Хилда разсъждаваше върху тези думи.
Нещо я подтикваше да ги повтори пред жената до себе си, но някакъв инстинкт я възпря.
Тя последва Лидия и двете излязоха от гостната в преддверието.
Там беше Магдалин, която стоеше до масичката, а в ръката си държеше малък пакет. Когато ги забеляза, тя подскочи. После каза О, това трябва да е важната покупка на мосю Поаро. Преди малко го видях да я оставя тук и си помислих какво ли може да е.
Тя погледна едната, после другата и изхихика, но очите й останаха нащрек, опровергавайки престорената безгрижност на думите й.
Лидия повдигна вежди и каза Отивам да се измия за обяд.
Магдалин каза, все още с онзи престорен детински глас, който обаче не успяваше да прикрие нейното отчаяние Трябва да погледна вътре!
Тя разви малко от хартията, извика и се втренчи в това, което държеше.
Лидия и Хилда се спряха. Те също погледнаха. Магдалин каза озадачено Изкуствени мустаци. Но но защо?
Хилда изрази предположение Маскиране Но…
Лидия довърши вместо нея Но мосю Поаро си има такива прекрасни мустаци!
Магдалин започна да опакова мустаците отново и каза Не разбирам. Това е лудост. Защо са му притрябвали на мосю Поаро изкуствени мустаци?

184
II
Когато Пилар излезе от гостната, тя пое бавно по протежение на преддверието. Стивън Фар се появи на вратата откъм градината. Той каза Е Свършили семейното съвещание Прочетоха ли завещанието?
Пилар каза задъхано За мен няма нищо, абсолютно нищо Това беше завещание отпреди много години Дядо е оставил пари на майка ми, но понеже тя е мъртва, няма да ги получа аз, а те!
Стивън каза Не звучи много добре.
Пилар каза Ако старецът беше живял, щеше да направи друго завещание.
Щеше да остави пари на мен — много пари Може би след време щеше дами остави всичко!
Стивън каза с усмивка Но и това нямаше да е много справедливо, нали Че защо Щеше да хареса мен най-много, това е всичко.
Стивън каза Какво алчно дете сте вие. Истинска златотърсачка.
Пилар каза трезво Животът е жесток към жените. Те сами трябва да се оправят,
докато са млади. Когато остареят и погрознеят, тогава никой няма да си помръдне пръста за тях.
Стивън каза бавно Това е по-вярно, отколкото ми се иска да мисля. Но пъкне е съвсем вярно. Алфред Лий, например, беше истински привързан към баща си, въпреки че старецът много го тормозеше.
Пилар вирна брадичката си Алфред — каза тя — е голям глупак.
Стивън се засмя, а после каза:

185
— Не се тревожете, прекрасна Пилар. Семейството е длъжно да се погрижи за вас.
Пилар отвърна безутешно Само че никак няма да е весело.
Стивън изрече бавно Така е. Страхувам сече е така. Наистина не виждам как ще живеете тук, Пилар. Искате ли да дойдете в Южна Африка?
Пилар кимна.
Стивън каза Там има слънце и простор. И много работа. Бивали ви в работата, Пилар?
Пилар отвърна неуверено Не зная.
Той каза Предпочитате да седите на балкона и по цял ден да ядете сладкиши Да станете дебела ида имате двойна гуша?
Пилар се разсмя, а Стивън каза Това е по-добре. Успях дави разсмея.
Пилар каза Мислех си, че тази Коледа ще е весела Чела съм, че английската Коледа е много весела, че се ядат горящи стафиди, че има фламбиран пудинг и някакъв дънер в камината.
Стивън каза Просто трябва да попаднете на Коледа, където не е станало убийство. Елате за минута. Лидия ме доведе тук вчера. Това е нейният склад.
Той я въведе в малка стаичка, малко по-голяма от бюфет Вижте, Пилар, кутии и кутии с бисквити, изсушени плодове,
портокали, фурми и орехи. А тук О — Пилар плесна с ръце. — Колко са хубави тези златни и сребърни топки Окачват сена елхата, с подаръци за прислугата. А ето малки снежни човечета, които се поставят на масата. А ето и балони с най- различни цветове, готови да полетят О — очите на Пилар заблестяха. — Можели да ги надуем?
Лидия няма да има нищо против. Обожавам балоните.
Стивън каза:

186
— Истинско дете сте Ето, кой искате?
Пилар отвърна Един червен.
Избраха си по един балони започнаха да ги надуват с издути бузи. Пилар спря да надува, защото се засмя и балонът й спадна.
Тя каза Изглеждате толкова смешен — бузите виса огромни!
Смехът й заглъхна. После отново се зае усърдно с надуването.
Завързаха балоните си внимателно и започнаха да си ги подхвърлят.
Пилар каза Да отидем в преддверието — там има повече място.
Те продължаваха да си подхвърлят балоните, когато се появи
Поаро. Той ги загледа с удоволствие Значи си играете като деца Много е хубаво!
Пилар каза задъхано Моят е червеният. По-голям е от неговия. Много по-голям.
Ако го изнеса отвън, веднага ще полети нагоре Хайде да ги пуснем ида си пожелаем нещо — каза Стивън.
— Ода, чудесна идея!
Пилар се втурна към вратата за градината, Стивън я последва.
Поаро ги последва, все още с доволно изражение Аз си пожелавам много пари — каза Пилар.
Беше застанала на пръсти и държеше балона за връвчицата. Той потръпна леко от порива на вятъра. Пилар го пусна и вятърът го понесе.
Стивън се засмя Не трябва да произнасяте желанието си Така ли Защо Защото няма да се сбъдне. А сега аз ще си пожелая нещо.
Той пусна балона си, само че нямаше късмет. Балонът се понесе настрани, натъкна сена бодлив храсти се спука гръмко.
Пилар изтича натам.
Тя каза с трагичен глас Спука се…
После побутна гумената дрипа с върха на обувката си и каза Значи такова нещо съм вдигнала от пода на дядовата стая. И
той е имал балон, само че неговият е бил розов.

Изведнъж Поаро възкликна. Пилар се обърна озадачено.
Поаро каза Нищо, няма нищо. Просто си ударих крака.
Той се обърна кръгом и погледна към къщата, после каза Толкова много прозорци Всяка къща, мадмоазел, си има своите очи и уши. Наистина е за съжаление, че англичаните толкова обичат отворените прозорци.
Лидия излезе на терасата и каза Обедът е готов. Драга Пилар, всичко е уредено съвсем добре.
Алфред ще ви каже подробностите следобеда. Идвате ли?
Те влязоха вътре. Поаро влезе последена лицето му беше придобило мрачен израз.

188
III
Обедът приключи.
На излизане от трапезарията Алфред казана Пилар:
— Ще дойдете ли в моята стая Искам да поговорим малко.
Те прекосиха преддверието по посока на неговия кабинет, като затвориха вратата след себе си. Останалите се насочиха към гостната.
Само Еркюл Поаро остана вън, загледан замислено към затворената врата на кабинета.
Изведнъж долови присъствието на стария иконом. Поаро попита Да, Тресилиън, какво има?
Възрастният човек изглеждаше притеснен. Той каза Исках да говоря с мистър Лий, но не бих желал да го безпокоя сега.
Поаро попита Да не сее случило нещо?
Тресилиън изрече бавно Странна работа, сър. Нищо не разбирам Кажете ми — подкани го Поаро.
Тресилиън се поколеба за миг, после каза Ами става въпрос за следното, сър. Може да сте забелязали, че от двете страни на входната врата има по едно артилерийско гюлле.
Големи, от камък, Ами едното го няма, сър.
Еркюл Поаро повдигна вежди и каза Откога И двете бяха там тази сутрин, сър. Мога да се закълна Да отидем да видим.
Те излязоха заедно пред входната врата. Поаро се наведе и огледа останалото гюлле. Когато се изправи, лицето му имаше много сериозен вид.
Тресилиън каза с треперещ глас На кого му е притрябвало да краде такова нещо, сър Нищо не разбирам.
Поаро каза:

189
— Това неми харесва. Никак неми харесва.
Тресилиън го наблюдаваше тревожно. След малко каза Какво ни сполетя, сър След смъртта на господаря този дом вече не е същият. През цялото време имам чувството, че сънувам.
Обърквам нещата и понякога си мисля, че вече не мога да вярвам на очите си.
Поаро поклати глава и каза Грешите. Трябва да вярвате само на собствените си очи.
Тресилиън поклати глава и каза Зрението мие слабо, вече не виждам както едно време.
Бъркам предмети, бъркам хора. Вече съм прекалено стар за работа.
Еркюл Поаро го тупна по рамото и каза Кураж Благодаря ви, сър. Много сте добър. Но вече съм много стар,
зная го. Все си спомням едно време и тогавашните лица. Мис Джени,
мастър Дейвид и мастър Алфред — все ги виждам като малки. От онази вечер, когато мистър Хари пристигна…
Поаро кимна Да — каза той, — точно това си мислех. Преди малко казахте
„След смъртта на господаря, само че всичко е започнало преди това.

Изтегляне 2.08 Mb.

Сподели с приятели: