Учебна дисциплина: на тема: „Диалогът между поколенията в съвременното българско общество”
Формиране на съвременните поколения и трансформация на опита и ценностите между поколенията в съвременното българско общество
Изтегляне 51.65 Kb.
|
Свързани:
Анализ-на-Глобал-Консултинг-ООД, Курсова работа 2
| 2. Формиране на съвременните поколения и трансформация на опита и ценностите между поколенията в съвременното българско общество.
Обществото е сложна система от зависимости и отношения, основаващи се на споделен опит, което погледнато от макро-социологическа концепция, определя задачите на социологията като изучава закони и закономерности в обществото като система. Според социологията на Толкът Парсънс в своя завършен вид, социологическата парадигма, се основавана това разбиране и се определя като структурен функционализъм. Отделният човек и неговите действия не могат да бъдат предмет на социологическо изследване, но според холистичната перспектива, защото те са всъщност произведени, създадени по определен начин от обществото, но изследвани като цяло чрез социологията поколенията и трансформацията на опита и ценностите между поколенията в съвременното българско общество определя начинът по който обществото създава хората, налагайки им определени модели на поведение, включително и представата за собствената им значимост. Възникващите въпроси за това дали обществото формира хората или обратното, практически нямат толкова съществено значение, тъй като това е теория за обществото, проектираща се по-скоро на средно, а не на макро-социално равнище. Символният интеракционизъм насочва анализа към процеса на общуване като обмен на символи, така както животните поддържат своя контакт с природата чрез инстинктите си, така и хората поддържат отношенията помежду си в различните поколения в обществото чрез символи. Символните взаимодействия са основният предмет на социологията в тази традиция, които чрез този смисъл, изгражда социалното и съществува чрез взаимодействието и трансформацията на опита и ценностите между поколенията. В социологията поколението се определя като съвкупност от хора, на различна възраст, които в отделни периоди от живота си са били свидетели или участници в определени обществени събития, които притежават обединяващи ги биографични обстоятелства, специфични елементи в ценностната система и във формата на поведението си. Самото понятие поколение е свързано с нормативните цикли на смяна на човешки материал и обусловените от това различия в социалния опит, а редуването във времето на поколения, ги прави свидетели на различни исторически процеси и именно поради това те са носители на опит и култура с различна природа, което е фактор за социална промяна. Категорията поколение е форма (тип) социална връзка и фокус на символическа солидарност, която се основава до голяма степен на демографския показател възраст. Социалната връзка се осъществява чрез съотнасяне с другите индивиди, притежаващи същата норма на социална реализация и разграничаване от други индивиди с различна норма на социална реализация. Всяко дадено поколение фиксира нормите на социалния и културния опит, типовите реакции, символите, чрез очертаване на границите на това поколение. Отделните представители на всяко едно поколение в сравнение на по- старото поколения със съвременното младо поколения обаче имат твърде разнородни демографски характеристики (напр. раса, пол, местоживеене, а сходната възраст е относителна), както и социални (напр. различна професия, образование, сексуална ориентация), но се ние търсим общото в социалното поведение между различните поколения, въз основа на което те се различават от индивиди. Индивидите, принадлежащи към едно поколение могат да имат общи характеристики на прототипична (поколенческа) идентичност, но не всички, което означава, че нормата на социална реализация е твърде общо зададена. Крайните граници на нейното пространство условно се фиксират с възраст, но съществуват параметри на адаптация, които са социални и могат да прекрачват възрастовите ограничения. От друга страна, поколението не е единствено самоопределение, а и квалификация, която правят другите. Следователно, колко е обхватът на едно поколение зависи не от годините, а от трайно изменените нагласи на обществото. Нагласите на поколенията едно спрямо друго най-често са стереотипни и се ръководят по най-контрастните маркери на речевото поведение без вникване в обективни и субективни детерминатори, както и в тяхната динамика. Те могат да се пределят от собствената си ценностна ориентация и комуникативна култура на дадено поколение. Като пример можем да посочим, че най-старото поколение, цени традиционното, локалното, асиметричните отношения, възприема нахлуването на глобална норма, разчупваща каноните и заличаваща разликите между формалното и неформалното общуване. Средното поколение се стреми за икономическа власт, а младото се стреми за изземане на социални функции, се налагат нови модели, а старото си взаймодейства с младото поколение чрез реакции и трансформация на опита и ценностите между поколенията. Младото поколение обаче доминира в комуникационните канали, които зависят от личната активност, но най-старото поколение притежава опита които предава на младото поколение с цел да трансформира опита и ценностите между поколенията в съвременното българско общество. Така то популяризира своя език и стил на общуване и после той прониква и в официалните канали. Активните групи, въплъщаващи модерното общество и глобализиращите се професионални елити се разполагат на границата между средното и информационното поколение и притежават и силата на статута и предприемчивостта на промяната. Ценностите се разглеждат като отражение на външния за индивидите свят 3, а връзката между тях и силното чувство на психично благополучие най-често се търси по отношение на реализацията на значимите за личността ценности и постигането на главните жизнени цели4, за задоволяването на базисните човешки потребности от автономност, компетентност и свързаност с другите съгласно теорията за самодетерминацията и основащите се на нея изследвания. Йерархически е традиционният образ на поколенията и дава термините на семейството: бащи, синове и внуци, а модерното виждане предпочита да се очертава в обществото масата и елита, търсейки активните групи като негово въплъщение. Така или иначе, границите между отделните поколения отразяват проблематичността на отношенията, насочени навън, но и показват как се формираи трансформира опита и знанията на по-старите поколения на съвременните поколения в съвременното българско общество, което обуславя идентичността. 5 Споделянето на обща култура, понятийни растери, типови реакции, са критерии за оценка, символи и начини на изразяване са определящи за самоидентифицирането с дадено поколение. Редица теоретични и емпирични изследвания описват ценностните ориентации на българина в различни времеви периоди – в навечерието на падането на комунистическия режим. Очертават се съществени различия в ценностните приоритети на различните поколения, където изследванията установяват, че в началото на социалния преход към демокрация измененията в ценностите на различните поколения невинаги са по посока на социалните промени и протича с различна скорост. Темпът и посоката на ценностната трансформация зависи и се опосредства от социалната група, към която принадлежи индивидът. Различните социални групи по различен начин възприемат промените в макросоциалната рамка. Така например, привърженици на новите либерални ценности се откриват сред съсловието на предприемачите, учащите и интелигенцията. Социалните групи на пенсионерите, работниците и безработните са склонни в по-голяма степен да подкрепят политиката на социалното равенство и възстановяване на статуквото. Емпиричните проучвания разкриват, че сред представителите на тази социално-професионална група водещи са индивидуалните интереси, ценят се личните качества и умения, иновативното поведение, стопанската свобода и т.н. Индивидуалистичната ориентация на личността е важен мотивационен подбудител. Изтегляне 51.65 Kb. Сподели с приятели:
|