4.Заключение, изводи и препоръки
Както подчертава Маргарет Мид (1953), отношенията между поколенията показват зависимост от темповете на научно-техническото и социалното развитие.
Междупоколенческата трансмисия на културата включва не толкова информационния поток от родителите към децата, но и интерпретацията на съвременната ситуации от страна на младежта, която влияе на по-възрастното поколение.
В този смисъл средното поколение в България би могло да бъде определено и като префигуративно, доколкото възрастните се учат също така и от своите деца.
Това важи с особена сила за високотехнологичните начини на комуникация и техния език.
Въвеждайки част от езика на новото поколение в своя репертоар, то съдейства за неговото "легализиране".
Като резултат средното поколение пренася достиженията на предходниците и ги обогатява с опита си в текущата обществена ситуация и контактите в семейството, поддържайки баланса при функционирането на езика в общественото пространство.
По този начин то предотвратява евентуалния разрив в комуникацията между поколенията като цяло.
Подобна опасност е видна, ако се сравнят дискурсните практики и езикът на двете полюсни поколения.
Между тях съществува бездна поради драстичните разлики в социално-икономическата и технологична среда, в която са се формирали езиковите им навици.
Използвана литература
Кирова Л., Езикът на поколенията
Гарванова М., Трансформация в цвнностите на съвременния българин
Ядов, 1979; Здравомыслов, 1986; Клинчарски, 1989; Шопова,1998; Николов, Л., 2001; Inglehart, 1997
Русинова, 2003; Андреев, 2003; Стефанова, И., 2003; Таир, 2011; Oishi, Diener,Suh, & Lucas, 1999
https://liternet.bg/publish3/lkirova/pokoleniat
Сподели с приятели: |
