Учебна дисциплина: на тема: „Диалогът между поколенията в съвременното българско общество”
Изтегляне 51.65 Kb.
|
Свързани:
Анализ-на-Глобал-Консултинг-ООД, Курсова работа 2
| Информационното поколение израства в обстановка на свобода на словото и инициатива на отделната личност - основни стълбове на гражданското общество.
Това е причина като цяло да е оптимистично в очакванията си за живота, тъй като то е пристрастено към своята независимост и я отстоява с фанатизъм. Представителите му вярват в инвестирането в собственото си развитие, а не в това на организациите, към които принадлежат и имат ясни цели и предпочитат да управляват собственото си време и да решават собствените си проблеми, вместо да ги управлява надзорен орган. Работят усилено, когато са убедени в личния си интерес или за каузи, които сами са избрали, но предпочитат да намерят по-бързо по-ефективни методи на работа, така че да имат повече време за забавления. Правят пари, за да ги харчат, като поемат рискове и нарушават правилата, докъто при по-старото поколение това не е така възприето. Тази група отдава огромно значение на начина, по който се учи и работи - да бъде творчески и да осигурява независимостта и свободата всяко нещо да бъде направено съобразно личния избор. За това поколение „глобалното село” и киберпространството са даденост, позволяваща индивидът да се осъзнава в потенциалните мащаби на света, а не на своята локалност. Неограниченият достъп до информация и комуникация и скоростта им са водещи ценности за развитието и реализацията на личността. Това поколение е гъвкаво. Неговите представители се нуждаят от непрекъсната обратна информация и използват обратната връзка, за да се адаптират към нови ситуации. Възможностите им да разпределят вниманието си са невероятно големи (напр. слуша музика, разговаря по ICQ с пет-шест души едновременно, гледа мач по телевизията и прави записи). Технологиите се оценяват и се използват като лична информационна лаборатория, като инструмент за многозадачност и постоянна връзка с действителността и хората. Тази група израства с повече разнообразие, отколкото техните предшественици. Чрез медиите, които ползват непрекъснато, са въведени в контакт с различни хора и култури и по тази причина са с широк хоризонт и по-толерантни. Видени през призмата на комуникацията и езика, характеристиките на поколенията биха могли да се опишат така: Представителите на поколението на традицията използват предимно общуването лице в лице и предпочитат традиционните информационни и комуникационни канали (напр. радио и ТВ, съответно - телефон). С оглед на тези комуникационни характеристики те са затворено и мълчаливо поколение, защото възможностите им да се изразяват в общественото пространство са ограничени. Контактите на хората от това поколение не са обилни и разнообразни. Те са предимно междуличностни, като са свързани изключително с бита. Преобладават тези с представители на същото поколение, донякъде със средното, а с най-младото са основно докато гледат внуците. Със социализирали се представители на младото поколение контактите са редки. От друга страна, възрастните хора не са „таргет” група в комерсиализираната и силно консуматорска икономическа среда. По тази причина те рядко са и в ролята на адресати. Като цяло може да се каже, че към тях самите като поколение нито останалите поколения, нито медиите отправят послания, а по-скоро присъстват като тема. Стилът на общуване не е динамичен, нито лаконичен, но се разграничава формалния от неформалния стил, а правилата за учтивост се спазват и във вертикалната йерархия и в хоризонтално поставените отношения. Типичният дискурс е директен или телефонен разговор. SMS-ът и имейлът се използват рядко. Интернет комуникация от рода на форум или незабавни съобщения (IM) е по-скоро изключение. Репертоарът е като цяло в рамките на стандарта, въпреки наличието на отклонения с оглед на териториалните говори. Характерна е тенденцията към "вкаменяване" на езика, т.е. той се обновява в ниска степен. Изтегляне 51.65 Kb. Сподели с приятели:
|