Учението на Платон за справедливото държавно управление
Изтегляне 119 Kb.
|
Курсова работа на тема: Учението на Платон за справедливото държавно управление Изготвил: Платон е роден през 427г. в атинско семейство на остров Егина. Половината му живот протича в годините на Пелопонеската война. Той е съвременник на поражението на Атина, на падането на Атинската демокрация, на господството на “Тридесетте тирана”. Платон се надявал, че новият режим ще създаде по – справедливи условия, но скоро се разочаровал и се отказал от нея. Когато през 403г. демокрацията била възстановена, Платон отново решил да се ангажира политически. Но екзекуцията на неговия учител и приятел Сократ го отчаяла от възможността за политическа реформа в Атина. Създаден още в началото на IV-ти век пр.Хр., платоновият модел на идеалната държава е повлиял върху всеки следващ опит за изграждане на идеална обществена структура. За Платон идеалното общество е външно отражение на хармонично завършената душа, където желанието са под контрола на разума. Само философът, който е достигнал истинско знание, може да управлява, смята Платон.. Платон дори е първият философ, който се застъпил за обществени детски градини и за целодневни училища. Той се заема с трудната цел да представи най-добрата форма на съществуване и управление на държавата. Според някои автори необятната Платонова мисловна система, претворена в множество диалози, може да се раздели на няколко групи,. Една от групите включва онези диалози, “в които са експонсирани христоматийните схващания на Платон – учението за вечните, неизменни, умопостижими същности – идеите и тук съществуващите сетивно възприемани, променливи неща, които са копия и на идеите – ейдоси” (Колев, Гочева, Паницидис. “Философия – хронологична онтология. От Талес до Дерида”, стр. 50). Това са “Държавата”, “Федон”, “Федър”, “Пирът”, “Кратил”, “Менон”, “Големият Хипий” и др. Като най-късни се сочат пространните “Закони” и тяхното допълнение, познато като “Послезаконие”. В политическите си възгледи Платон се определя като социален утопист. Същността на политиката, според Платон е не въпрос на придобито знание, а на божествена предопределеност. Платон смята за вредна размяната на слоевете, вършенето на много неща едновременно е вредно. Идеалната държава за него е тази, в която всички са щастливи, а всички са щастливи само в рамките на това, за което са предопределени. “Всеки трябва да се занимава с това, което му е предназначение”, казва още Платон. Като цяло държавно-философската концепция на Платон има за цел да очертае правото на развитие и съществуване на робовладелската държава. Неговото желание е да съдейства за една идеална, благоденстваща, истинска робовладелска държава. Тя трябва да е устроена така, че да осигурява властта на робовладелците и другите свободни граждани спрямо робите. Неговите възгледи са съвети към управляващите прослойки – как да управляват така, че хем да поддържат властта върху робовладелците, хем да осигуряват единството на държавата. Това означава осигуряване на щастие и на останалите слоеве на обществото, за да не създават излишни противоречия и напрежения, заплашващи съществуването на държавата. Държавата възниква заради необходимостта да има специализация, разпределение на човешкия труд – всеки да произвежда различни неща и след това да обменят продукция. При първобитно-общинското общество няма държава, производителните сили на родовете са на толкова ниско равнище, че не се налага такова разпределение на труда. Формирането на държавата започва, когато се разпределят техните дейности. Развива се животновъдство и растениевъдство. Номадският начин на живот започва да усяда, оформят се селищата на градовете-държави. Възниква нуждата от правила на обществен живот – тогава възникват правото и законодателството, народните събрания. Става необходимо и съсловието на военните, създава се прослойката на занимаващите се с наука – те нарастват като средства за задоволяване на определени потребности на управляващи и управлявани. “Държавата се създава всеки да работи нещо и всеки да си разменя благата”, казва Платон. Както други гърци от неговото време, така и Платон вижда политическия живот като съществена част от човешкото съществуване. Той приема неучастието в обществото като равносилно на отричане от измерението на човешката реализация. Платон дори в късна възраст – по средата на 70-те си години пише “Седмо писмо”, в което заявява, че на младини се е надявал да се заеме с обществена дейност. Това, което го е накарало да се откаже, е процесът и смъртта на Сократ, които му послужили за пример за характерната за обществото по негово време несправедливост, дезинтеграция на Атина. Платон прави опит да разбере значението на добродетелта и справедливостта и да изгради обществото на основата на знанието. Необходимо е обществото да се основава на неизменните и вечни качества на истината, добротата и справедливостта. Именно такава е идеята, която звучи силно в “Държавата” – Платоновото описание на идеалното общество. Според Платон политиката не е частно дело, тя трябва да гони общото благо. Важна част от нея е контролирането на военните дела. Той обосновава идеята за това, че държавата има право да воюва със съседите, ако смята, че територията й е малка. Земята като фактор в съвремието не е толкова важна, както в миналото, когато едно от най-нормалните неща е воюването със съседите, за това са много важни именно стражите. Те трябва да са гневливи, а в същото време кротки към своите. “Стражите не трябва да имат лична собственост – държавата им дава дом; не трябва да се докосват до злато и сребро, да не пият от златни и сребърни съдове – така ще служат по-добре на държавата, а не на земя, дом и пари. Те трябва да делят общ дом, пари и жени. Законодателството се създава на основата на интересите (по-късно вместо “интерес” се ползва “ценност”) на по-силните. Философите обичат да наблюдават истината, затова в идеалната Платонова държава управляват те. Основен елемент на държавата е населението, което трябва да се регулира – колко, как и кога да се ражда. Децата се възпитават с приказки, затова трябва да се внимава с подбора им. Младежите се обучават и с музика. Според Платон съществуват формите на управление олигархия, тирания, тимокрация – държавни устройства, сменящи се от управниците, щом между тях възникнат несъгласия. Създаден още в началото на IV-ти век пр.Хр., платоновият модел на идеалната държава е оказал влияние върху всеки един по-късен опит за изграждане на утопична обществена структура. От несъществуващия остров на Томас Мор до съвременните опити на Маркс или Хитлер - всяко едно от тези “съвършени” държавни устройства може да открие произхода си в „Държавата” на Платон. Но ако за тях е възможно да се посочи първообраза, след което да се анализират по-късните натрупвания и влиянието на конкретните исторически събития, търсейки произхода на идеалната държава на Платон би трябвало да се обърнем единствено към реалността. Според много анализатори в “Държавата” на Платон, всеки би открил приликата на неговия идеален модел с реално съществуващите отношения до V-ти век пр.Хр. в гръцкия полис Спарта. Дори и да не може да се приеме за единствен и буквален първообраз, той без съмнение е “възможен” източник за основните елементи на платоновата Държава. Това,че Спарта е полисът, който се доближава максимално до идеала на платоновата държава се вижда от следните няколко примера. Като основно изискване за правилното функционниране на полиса според Платон е разделението на труда - земеделецът да се занимава само с земеделие, занаятчията само с занаята си, а войникът (стражата) само със защита на полиса и поддържане на реда - т.е. с управлението. Стражите са значително по-малко в сравнение с останалата част от населението, тъй като “това съсловие, на което подобава да има знание да ръководи и управлява по природа е твърде малобройно”. Никакво смесване между отделните касти не е полезно за държавата, защото тогава нито един от тях не би си вършил работата добре. “Занимаването с много работи, казва Платон, и размяната на трите съсловия помежду им е най-голяма вреда за държавата и с пълно право би могла да се нарече престъпление”. Именно нарушаване границите на кастите е било причина според него идеалният обществен ред - аристокрацията да се опорочи и да се превърне в тимокрация. За прякото управление на държавата се обучават най-добрите измежду стражите. Те трябва да станат мъдреци и философи за да могат да ръководят с разума вместо със страстите си. Подобно е политическото устройство и в Спарта до V-ти век пр.Хр. Малобройното съсловие на спартиатите единствено притежава политически права в полиса. Всеки един от тях се занимава единствено с военно дело и физическа подготовка. Каквото и да е друго занимание, е не само позорно, но и абсолютно забранено. Другите две групи на илотите и периеките - основната част от населението на Спарта, като брой, но не и по значение, се занимават само с земеделие, занаяти и търговия, а до оръжие се допускат само периеките и то като леко въоръжени помощни отряди. Спартиатите се обучават главно чрез физически упражнения, болнавите деца се убиват още в най-ранна възраст. Всички живеят в общи казарми още от 6-тата си година. Имуществото им е общо и не се допуска никакво натрупване на богатство и лукс, като дори парите в Спарта, доколкото са необходими в междуполисните отношения, са от желязо. Абсолютно задължително според Платон за здравословното съществуване на обществото е общността на всяко имущество, включително жените и децата. Подбора на физически здравите деца, както и общото им възпитание, извършвано от държавата, също са необходими мерки за поддържане на управляващото съсловие. Допълнение към това е изискването на Платон за генетичен подбор на бъдещите родители. “Необходимо е - казва той - най-добрите мъже да се събират обикновено в брак с най-добрите жени, а най-лошите мъже с най-лошите жени, като първите отглеждат поколение, а вторите не отглеждат”. (За тази цел Платон предлага сложна система за уж случаен жребий, който да се разиграва между гражданите, но да бъде фалшифициран от управляващите, така че да се създаде най-доброто поколение без да се предизвикат бунтове.) Не е известно дали спартанците са достигнали до подобна идея, но няма сведения да е била осъществена на практика. На пръв поглед има противоречие между обучението на спартанските младежи и изискването на Платон управляващите да бъдат философи. Когато описва подготовката им обаче той набляга на физическите упражнения и науките на разума и изцяло отрича поезията, драмата или музиката. “Поезията ,според Платон, е в състояние да вреди на почтените хора с изключение само на малцина”. Този възглед изцяло се застъпва и от спартанските традиции. При цялата си история Спарта оставя за поколенията един единствен творец и то на бойни, хвалебствени химни. По подобен начин и Платон отбелязва, че поети като Омир трябва да бъдат допускани в държавата “доколкото са ценни техните поетични химни за боговете и възхвала на добрите люде”. Вижда се, че обучението на спартанските управници пряко следва препоръките на Платон, поне доколкото му е било възможно. Ето накратко описанието на идеалното общество: “В добре уредената държава жените са общи, общи са и децата, а и цялото тяхно възпитание, както са общи заниманията им по време на война и мир. А пък царета им са мъже, превъзходни в областта на философията и във военното дело.” “Никой от войниците няма нищо собствено, а къщите са общи за всички” “Никой нищо не трябва да притежава от тия имоти, но като опитни във война и като стражи да получават от другите възнаграждение за своята служба като пазачи във вид на храна за годината, а пък те самите да се грижат за цялата държава.” С това Платон ни дава буквалната картина на спартанското общество, каквото ни е позанато от историческите извори. Единственото, което превръща платоновата държава в идеален модел е съгласието и разума върху които се крепи неговото общество. Така например средството, което Платон вижда за осъществяване на съвършената държава е убеждението и безропотното подчинение пред мъдростта на философите от страна на всички съсловия и отделните граждани. “Нима ако мнозинството от хората узнаят, че ние говорим за тях истината, ще се разсърдят на философите и не ще ли ни повярват, когато твърдим, че държавата в друг случай никога не би благоденствала, освен ако я нарисуват художници, които си служат с божествен пример?” При законите в държавата “всички ще живеят в мир помежду си и няма опасност гражданите да въстанат едни срещу други”. Именно това съгласие не успяват да постигнат спартанците. Изправени пред реалността, в която никой занаятчия не напълно доволен от положението си, нито земеделецът е склонен да изхранва управляващите, нито стражите са съгласни да живеят без комфорт и имущество, те са принудени често да потушават бунтове и всяка година да извършват традиционно масово изтребление на илоти. Борбата между съсловията и несъгласието им относно правата и задълженията им съпътстват цялата спартанска история. Въпреки това, благодарение на запазената непроменена три века конституция на Ликург, Спарта успява за продължителен период да съхрани политическата си система. Максималното ограничаване на външното влияние, предотвратяването и на най-дребната промяна и нарушение на традициите, спред Платон гарантира на държавата благоденствие и разцвет. Това е и принципа, който Спарта следва в развитието си до V-ти век пр.Хр. Самият Платон обаче отбелязва, че дори и да е най-близко до неговия модел, това спартанско управление спада към типа управление, наречено тимокрация. Преходът от аристократичното общество на неговата идеална държава към тимокрацията в Спарта, Платон отдава на смесване на различните съсловия и неправилно изчисление на подходящото време за оплождане на подбраните брачни двойки. Това според него води до раждане на “неталантливи и нещастни деца”, които стават лоши управници, които не се грижат за доброто възпитание на следващите поколения. Обществото губи традициите си. Вместо мъдреци поставя да го ръководят честолюбиви и дръзки хора. Стражите тайно се изкушават да трупат богатства и да живеят в лукс, докато накрая земеделците и занаятчиите поробват стражите и започват да вършат тяхната работа. Това е държавата при тимокрацията, каквато е и Спарта по времето, когато твори Платон. През този период (от края на Пелопонеските войни до налагането на новото управление на Александър Македонски в Елада) гръцкия полис е в упадък. Резки промени настъпват в политическото устройство и цялостния ред установен дот този момент в Древна Гърция. Пормените обаче засягат най-силно именно Спарта. Масово се разоряват спартиати, които в немислим до този момент съюз с периеки и илото въстават срещу новозабогателите управници. Опитите да се запази стария ред продължават дълго време и споменът за отминалото държавно устройство продължава да живее, но времето на старата Спарта безвъзвратно е отминало. Две са причините, които могат да се изтъкнат. Първо - изорът на Платон е обоснован от приндалежността му към определен политически кръг. Известно е, че Платон е ученик на Сократ. Към него го насочва неговият вуйчо - Критий, който сам е почитател на сократовите беседи. След поражението на Атина в Пелопонеската война, Критий играе важна роля в временното проспартанско управление в Атина на “30те тирани”, а по-късно е убит заради жестокостите които извършва спрямо демократично настроените си съграждани. Друг останал в историята ученик на Сократ е Алкивиад, който макар и за кратко време да е водач на демократичната групировка в Атина, извоюва значителна победа като спартански пълководец. Самият Сократ след свалянето на Критий бил осъден на смърт от атинските си съграждани. Принадлежността на Платон към този кръг от по-широкомислещи атински аристократи, не може да не окаже влияние и върху собствените му политически пристрастия. Разбира се, историческият период, за който говорим е прекалено сложен и наситен с противоречия, за да може да се изчерпи с няколко изречения. Другата причина за възхищението на Платон от строгото спартанско общество, според мен може да се открие в характеристиките на цялата епоха. Унищожаване на старото общество, постоянни борби и противоречия между градовете-държави, краткотрайно създаване на съюзи, последвани от междусъюзнически войни. Продължили около век всички тези сътресения, носят огромно напрежение в цялото елинско общество. Според Платон държавата възниква заради материалната нужда на хората, с появата на разделението на труда. Именно защото един човек не може да задоволи нуждите си, а се нуждае от общуване и взаимодействие с други.Относно идеалната държава на Платон – днес тя би могла да бъде определена като тоталитарна, което дава основание на някои философи остро да го критикуват. Трябва да се има предвид обаче и епохата, в която той живее, и въпреки която той има положително отношение към жените. Литература: 1. Платон: Държавата, С, 1981 2. Платон: Закони, С., ИК СОНМ, 2006 3. Ц. Бояджиев, "Неписаното учение" на Платон, С, 1984. 4. Уикипедия – свободната енциклопедия. –Интернет Изтегляне 119 Kb. Сподели с приятели:
|