20
Думата 'аз' може да бъде използвана с три значения:
(a) Със значението на местоимение, когато говорим за 'мен', 'теб', 'той'.
Буда приема тази употреба на думата 'аз'. Той казва, че
вие трябва да тренирате самите себе си, той трябва да прочиства
себе си,
вие трябва да полагате усилия за
себе си и т.н.
(b) За насочване
към собствената личност, за посочване на обединението тяло-ум.
Тук думата аз/тя/то е кратък начин за лесно и икономично посочване на този наистина сложен процес. 'Аз' в този смисъл е приемлив за будизма.
(c) Един реален его-обект, един траен обект съществуващ в основата на психо-физическата личност. Именно с идеята за индивидуалност в този смисъл, е това с което
учението на Буда се занимава, защото именно това е предположението, което ни води до страдание.
Учението не отрича съществуването на личността, която се приема като едно психо-физическо обединение. Това,
което отхвърля, е че личността съществува като един 'аз', като един траен, несъставен его-обект.
Личността съществува, но
личността е аната. Индивидът е комплекс от пет групи, и да кажем, че личността
съществува е все едно да кажем, че съществува едно обединение на тези пет групи. Да кажем че личността е
аната, е все едно да кажем, че няма вътрешно
ядро от индивидуалност, което да може да бъде открито във или отвъд личността изградена от петте групи.
Сподели с приятели: 
