НЕПОСТОЯНСТВО - Аничата
Това е коренната характеристика в учението на Буда, най-фундаменталната характеристика, която служи за основа на другите две. Белегът 'непостоянство' има два аспекта - груб и фин.
Грубият аспект на непостоянството е напълно очевиден, доколкото му обръщаме внимание. Ако му обърнем внимание ще ни стане ясно, че всичко което възниква - трябва по някое време и да отмине, че всяко нещо което започне да съществува - трябва да излезе от съществуването, че нещата които са събрани заедно - по някое време трябва да се разделят. Това е видно в космическия процес, в развитието на историята и в развитието на нашия живот.
Буда учи, че космическият процес преминава през четири етапа на развитие:
(a) възниква от състояние на неразграничена материя,
(b) развива се до точката на максимално разграничаване,
(c) започва за се разпада,
(d) след което достига състояние на пълна дезинтеграция, пълен разпад.
След време процесът се повтаря. По този начин всяка световна система възниква, развива се и отминава. В историята ние виждаме същата схема. Една цивилизация възниква, развива се до своя възход, запада и накрая загива. В живота, ние се раждаме и израстваме, когато растежът достигне своят максимум, бива последван от стареенето, отпадането и смъртта. Нищо в живота не е абсолютно издръжливо. Съдбата се променя, характерът и взаимоотношенията се развиват и западат. Това е грубата черта на непостоянството.
Фината черта на непостоянството е по-трудно да бъде уловена. Тя показва не само че всичко което е създадено в крайна сметка загива, но и че самото битие е наистина един процес на превръщане.
Буда посочва, че няма статични единици, а само динамични процеси които ни изглеждат статични и стабилни само защото нашите възприятия не са достатъчно изострени, за да засекат промените. Нещата сами по себе си постоянно са подложени на промяна, точно както един водопад винаги се променя, но от разстояние изглежда солиден, просто защото не можем да възприемем потока.
|
