Ударение определение
Изтегляне 21.68 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2. Особености на българското ударение: - българското ударение е силово
|
УДАРЕНИЕ 1. Определение – по-особеното отделяне с фонетични средства на определена сричка в думата на фона на другите неударени срички се нарича словно ударение или само ударение (акцент ). Различават се два вида ударения: 1/експираторно или динамично (от лат. ‘издишване‘, от гр. ‘сила‘) и 2/ музикално или хроматично ( гр. багра, боя). При експираторното ударение се увеличават силата на издишания тласък и напрежението на говорните органи при артикулацията, а в резултат на това се увеличават силата и височината на тона на гласния звук в ударената сричка. При музикалното ударение се променя височината на тона, когато се учленява удареният гласен звук. Ако тонът в началото му е по-нисък, а в края е по-висок, ударението е възходящо. Ударението има смислоразличителна роля, т.е. две думи, които имат еднакъв звуков състав, но ударения на различни места в думите, то те имат различно звучене, а това води и до различното им значение, напр.: кòла (чаша с кола, литър кола) и колà (стара кола, счупена кола, синя кола). Вж. и следните примери: блàга – прил. ж.р. -блага жена, благà – същ. ср. мн. ч.- Той получи много благà. 2. Особености на българското ударение: - българското ударение е силово (динамично); - бълг. ударение е свободно, т.е. може да пада на всяка сричка- на първа – мàма, вùла; на втора сричка – главà, градùна; на трета сричка – парахòд и т. н. За разлика от бълг. ударение в други езици ударението има точно определено място, напр. в чешки и словашки – само на първата сричка, във френски език – само на последната сричка; - бълг. ударение е подвижно, т.е. то не запазва мястото си в различните форми на една и съща дума, напр. ред - редʽът- редовè, врèме – временà. Съществуват и случаи, в които ударението запазва мястото си в различните форми на думата, напр.: мак-мàкът-мàкове, хỳбав- хỳбава- хỳбаво, хỳбави - хỳбавият и т.н. Изтегляне 21.68 Kb. Сподели с приятели:
|