Удивителните открития и пастор Уолтър Файт представят поредицата „Цялостно преобразяване”

Братя и сестри, това е същността. Това е последният напън.

„Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала и Твоята благост ме е направила велик” (Пс.18:35).

Кое ни прави велики? Не нашите способности и възможности, нашия интелект. Благостта ме е направила велик.

„Ще уголемиш величието ми и отново ще ме утешиш” (Пс.71:21).

Какво всъщност означава? Благодаря Ти, че ме смъкна от мая пиедестал и ме направи благ, тъй като моето величие ще се измерва според благостта. Можем ли да го постигнем в църквата ни в сегашното й състояние? Точно това е целта на цялата поредица. Мога ли да бъда добър и благ въпреки всичко? Трябва да назовавам нещата с истинските им имена, трябва да реагирам на греха и да го посочвам. Но бъдете внимателни да не би да имаме дух на осъждане и да прилагаме погрешно нашата вест. „Най-ценният трактат върху любовта, който някога е бил писан, са дадените от Спасителя неоценими наставления и произнесени от Св. Дух чрез апостол Павел думи, които трябва да бъдат трайно записани в паметта на всеки човек, независимо дали е млад или е стар”.

1 Кор.13:4-8: „Любовта дълго тъпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее.... не се раздразнява, не държи сметка за зло”. Май се провалям. „... не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати”. Христовата сила се крие в Неговата благост. Светът може да изобразява Христос като опрощаваш греховете мекушав човек, но „Той заповяда и всичко бе създадено”. Не мислете, че само защото сте кротки и благи, трябва да сте мекушави. „Той смъмри стихиите, изобличи народите и Своите люде, но никога не постъпи в разрез със Своя характер”. Пс.2:12: „Целувайте Сина, за да не се разгневи и да погинете на пътя...” Не забравяйте тази страна на Бога. Има две страни. Само защото трябва да сме добри и любезни и дълготърпеливи, не означава, че когато става въпрос за истината, трябва да сме изтривалки. Можем да говорим истината. Прямото свидетелство ще извърши пресяването.

Пс.2:12: „…когато след малко пламне Неговият гняв. Блажени всички, които се уповават на Него”. И така, каква вяра ни е необходима? Ето един пример, който ми харесва. Йохаведа. Взема бебето, слага го в насмолена кошница и казва: „Господи, той е твой, аз не мога да се грижа за него”. Това е нещо изключително, за което се изисква вяра. Анна. Взема момчето си Самуил и го дава на Бога. Ще го дам в дома на свещеника с неговите двама отвратителни сина, които ще го покварят и ще унищожат живота му. Така ли каза? Не. Ето го, Господи, той е Твой. Поставя го в онези условия – при един мекушав, дебел свещеник и двама синове вероотстъпници. Наистина е имала упование. Той стана полезен човек с добре оформен характер. Превърна се в бастиона на Израел.

Мат.19:29: „И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка..” Трябва да се държим като Рут за Ноемин, която каза: „Твоят Бог ще е и мой Бог.”

RH 21 март 1893 г.: „Ние сме само живи човешки посредници, зависими от Бога за всеки дъх, който поемаме...” Трябва ли да се безпокоим за всичко това? „Не бива да гледаме към това, което Христос и Бог мислят за нас, а по-скоро към онова, което Бог мисли за Христос, нашия Заместник.” Показах ви вече 1 Коринтяни 13 гл., която е съвършеният доклад за моя провал. Точно както казах на онзи умиращ човек: „Вземи този съвършен доклад за твоя провал и го дай на Бога. Замени го.” Въпреки слабостите си, трябва да продължаваме напред.

Ис.50:7: „... затова съм втвърдил лицето си като кремък”. Имам си една житейска философия. Ако поставям единия крак пред другия, след време ще стигна до целта. Не е ли така? „Голготския кръст е величествен по сила и ни дава основание да обичаме Христос сега и да Го смятаме за първия и най-добрия, и последния във всичко.” Гледайте към кръста. „Вижте Този, Който можеше да повика легиони ангели ... как се отнасяха с Него” и продължете напред. Точно от този вид издръжливост имаме нужда. „Той се предаде на удари и бичуване, без да роптае.” Можем ли и ние да го направим? „Божият син е жертва, която не се оплаква. И въпреки това тронът Му е вечен.” Точно това трябва да научим. „Научете урока на кротостта в Христовото училище. Ако се уповавате на Бога, изпитанието винаги ще бъде благословение.” Така е било в живота ни. Имаме толкова много изпитания, че можем да напишем книга. Всяко изпитание прилича на проклетия, но всъщност е благословение. „Пълното и цялостно упование в Исус ще придаде правилното качество на религиозното преживяване. Вън от това преживяване няма нищо. Той е единствената надежда на грешниците.” Ето урока, който трябва да научим. И още един въпрос. Както казах в началото: Не е достатъчно да кажа, че вярвам, че Исус е Творецът, че вече не вярвам в еволюцията, а в сътворението. Вярвам в послушанието към десетте заповеди, спазвам десетте заповеди, правя това и онова. Изброявам всичко от списъка, но дали съм спасен? Не! Просто съм променил философията си. Дали се променям чрез промяна в поведението? Не! Ако ми е било болно, че крещя на жена ми, мога да променя поведението си и да си кажа, че за да няма драми,вече няма да й крещя. Хората ще кажат: „Вижте как се е променил, вече е нов човек и не крещи на жена си. Това спасява ли ме? Не, защото не могат да четат мислите ми, където си казвам: „Ах ти...” Не, промяната не трябва да е отвътре. Трябва пълна промяна, пълно преобразяване. „Където има не само вяра в Божието слово, но подчинени на волята пред Него; където сърцето се предава на Него и чувствата се съсредоточават в Него, там има вяра.”

Йов 13:15: „Дори и Той да ме убие, аз ще Го чакам”.

2 Царе 12:31: „Колкото до Бога, Неговият път е съвършен.” Трябва да знаем всичко това.

Пс.9:10: „И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; защото Ти, Господи, не си оставил онези, които Те търсят”.

Пс.34:22: „Господ изкупува душата на слугите Си; и от онези, които уповават на Него, нито един няма да бъде осъден”. Какви удивителни пророчества има в Библията! „Кой ще ни отдели?” – Знаете го много добре. Изпитания или едно или друго ще ни отделят? Нищо не може да ни отдели.

Йоан 17:3: „А това е вечен живот, да познаят Теб...” Това е нашата задача.

Кол.1:13: „Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.” И така, това е първата лекция от поредицата. Трябва да Го опознаем. Ние сме Негови по сътворение. Ние сме Негови по изкупление. Ако отречем, че може да ни преобрази, ако само променим начина си на мислене или идеологията, или това, в което вярваме, като заменим един списък от вярвания с друг списък, това няма да ни спаси. Предстоят ни много трудни времена. Нека Господ ви благослови и опази, и нека лицето Му ви озари, защото това ще ни трябва във времето, което наближава. Амин!