Удивителните открития и пастор Уолтър Файт представят поредицата „Цялостно преобразяване”

Не бой се, защото Аз те изкупих. Призовах те по име; Мой си ти”.

На кого принадлежите? На Христос! Въз основа на какви критерии? Вие сте Негови по сътворение. „Аз те създадох.” Вие сте Негови и по изкупление. Той ви е изкупил, платил е цената. Вие сте двойно Негови, не сте свои си, купени сте с цена. Не мога да съм такъв, какъвто съм бил преди. Страхотно е да направите прехода. Бях атеист, сега съм вярващ. Чудесно. Вярвах в еволюцията, сега вярвам в сътворението. Страхотно. Не вярвах в Исус, мислех го за мит и за жалката история на някакъв Чичко Паричко. Сега вярвам в Исус, в спасителния план. Спасен ли съм чрез този преход? Да или не? Спасен ли съм чрез познанието си? Не! Лесно е да вярваш, че се спасяваш чрез познание. Така само променям някакви параметри в ума си. Вярвах в едно, сега вярвам в друго. Това не ме спасява. Важно е да вярвам в истината. Откъде да знам как да стигна някъде, ако нямам карта? Всички тези неща са важни, но те не ме спасяват. Ако имам лекарство и вярвам в него, но не го приема, то може ли да ми помогне? Очевидно не. Трябва да го приема. Аз съм Негов по сътворение и по изкупление. Това означава, че не принадлежа на себе си, а на Него. Това носи определена отговорност.

„В начало Бог...” (Битие 1:1).

Преди Него не е имало нищо. Един стих взривява цялата философия на съвременното човечество. Само един стих. Вярвам ли е него? Да, със сигурност вярвам. Какво е сътворил? Небето и земята.

Еф. 3:8,9: „На мене, най-нищожния от всички светии...” Ето нещо важно. Той се принизява. „... се даде тази благодат, да благовестя, между езичниците неизследимото Христово богатство. И да осветлявам ВСИЧКО в наредбата относно тайната, която от векове е била скрита у Бога, Създателя на всичко чрез Исус Христос.” Ако ползвате „приетия текст”, иначе може да става въпрос за всеки. Ефес.3:10-12: „... така че на небесните началства и власти да стане позната сега чрез църквата многообразната премъдрост на Бога, според предвечното намерение, което Той изработи в Христос Исус, нашия Господ, в Когото имаме своето дръзновение и достъп, с увереност чрез вяра в Него.” Това е християнството. Трябва да го вярвам. Трябва да вярвам от цялото си сърце. Да вярвам откъде идвам и, че съм Негов по сътворение; че Той не е някакво митично същество, а е жив и аз имам дръзновение и достъп до Него с увереност. Това е християнството – жив принцип, а не някаква мъглява вяра.

Ефес. 3:13 „... по която причина ви моля да не се обезсърчавате от моите скърби заради вас, тъй като те са за ваша слава.” Колко от вас са имали истински неволи, истински трудности? Колко от вас са били питани: „Какво си сгрешил?” И сега се обаждат по телефона и питат: „Какво си сгрешил”? Защо жена ти си счупи крака, защо ти се случи онова нещо? Сигурно нещо си сгрешил. Философията ми се е променила изцяло. Ако всичко върви зле, значи постъпвам правилно. Понякога не ви ли струва, че е така?

Ефес.3:15,16: „... от Когото носи името си всеки род на небесата и на земята, да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек...” Ето къде трябва да стане промяната.

Ст.17,18 „... чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че вкоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината...” Но това е нещо невероятно. Ст.19 „... и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.” Трябва да се случи нещо отвътре, за да отразявате правилно навън.

Ст.20,21 „А на Този, Който, според действащата в нас сила, може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христос Исус във всички родове отвека и довека. Амин.” Четем тези стихове и ги знаем наизуст, но дали ги възприемаме, знаем ли какво всъщност се казва в тях? Има един велик Бог, Който казва: „Искам да те променя отвътре, за да Ме представяш външно. Ако си мислиш, че можеш да го направиш със собствени усилия, помисли пак.” Всичко идва от Източника, нищо не идва от самия мене. Това казва Павел: „Вижте ме, аз съм най-окаян от всички.”

1 Тим.3:16: „И без противоречие – велика е тайната на благочестието...” Какво се казва там? „Бог се яви в плът”. Освен, ако нямате нов превод. Там е записано „той”, което е безсмислено, тъй като ние всички сме се явили в плът. „... потвърден чрез Духа, видях от ангели, проповядван между народите, повярван в света, възнесен в слава.” Бог! Представете си само! Това е нещо, за което можем да тръбим. „Днес говорих на Бог в плът” – това са казвали апостолите. Просто невероятно. Между другото, няма да се оправдавам в тази поредица. Ще цитирам от Духа на пророчеството. Ако вярваме, че е боговдъхновен източник, би трябвало да го използваме. Ще го цитирам. Ако хората не го харесват, просто минавайте на следващата страница. Макар че и там ще го намерите. „Никой не е идвал на този свят с такава мисия на благодат, безкрайно състрадание и неизговорима любов, като нашия Спасител; Никой не е получавал такива страдания от ръцете на падналия човек.” Трябва ли да очакваме нещо по-добро за нас?

„И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена” (1Кор.6:19,20). „Ние сме Христови по сътворение и по изкупление. Той е единственото безгрешно Същество, Което е преживяло страдания, срамно унижение и отхвърляне заради нас.”

Харесва ми как всичко това е обобщено. „Тогава как трябва да се държат пред вселената тези, които стават нови създания в Христос Исус, спасени чрез Неговите заслуги?” Това е ключовият въпрос. Ако знам всичко това, какво става с мене? Дали променям познанието в ума си и изтръгвам старото познание? Или наистина се променям? „Трябва ли да се оплакват? Или да се обвиняват взаимно? Духът на смирение и покорство няма ли да е по-уместен?” „Вземете Моето иго върху себе си и научете се от Мен; защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко”. Нещо трябва да се промени. Не мога да продължа да върша обичайните си дела.

„Всеки, който е минал от смърт в живот, може да потвърди с печата си, че Бог е истинен” (Йоан 3:33).

Ако имате опитност с Бога и живеете с Него, ще виждате чудесата. Съпругата ми пише книга. Това е история без край, не мисля, че някога ще я завърши. Може би ще я прочетем на небето. Нуждаех се от помощ и я намерих в Исус. Всяка нужда бе удовлетворена, гладът на душата бе задоволен. За мене сега Библията е откровение на Исус Христос. Питате ли защо вярвам в Исус? Разбирате защо правя тази поредица? Задавам някои сериозни въпроси. „Защото за мене Той е Божествен Спасител.” Не просто някой си. Защо вярвам в Библията? Защото открих, че е Божият глас за душата ми. Можем да имаме свидетелството в себе си, че Библията е истинна, че Христос е Божият Син. Знаем, че не следваме хитро измислени басни. Това е за всеки сериозен християнин. За всеки. Но все още не отговаря на деликатния въпрос.

Гал.4: 4-7: „А когато се изпълни времето...” Само една малка част от стих, а всички пророчески сценарии от Библията стигат до кулминация в този текст. „...Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона.” 90% от нехристиянския свят го отхвърля. „За да изкупи онези,които бяха под закона, за да получим осиновението. И понеже сте синове , Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христос.”

Битие 22:7:. „Тогава Исак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко.” Бих искал и ние да сме такива. Бог говори и ние откликваме: Ето ме, какво искаш да направя? Човече, искам да убия сина ти. Ето ме, Господи, тръгвам. Можете ли да си го представите? Удивително!

Бит.22:7: „И Исак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?”

ст.8 „Авраам отговори: Синко, Бог ще промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.”

Та тук е целият спасителен план. Бъдете много внимателни как четете Библиите си. Това е според новия превод на Кинг Джеймс. Кое не е наред? Това също е приетият текст. Трябва да сме внимателни в този свят. „Авраам отговори: Синко, Бог ще промисли ЗА СЕБЕ СИ агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.” Кое не е наред? Всичко! Спасителния план го няма. Бог ще промисли агнето, но то за кого е – за Него или за мен? Агнето е за мен. Прави го за мене. Бог не се нуждае от изкупление. Той не се е провалил и е същият вчера, днес и завинаги. Да, трябва да бъдем внимателни, не можем да приемаме всичко на доверие. Бог ще промисли агнето. Самият Той ще го направи и ще даде агнето.

Битие 22:1: „Подир тия събития Бог, изкушавайки Авраама, му рече… (Правосл. превод). Библията казва, че Бог не изкушава никого. Значи трябва да го разбираме в светлината на спасителния план. „... като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме.” Ст.2 „Вземи сега ЕДИНОРОДНИЯ СИ СИН, когото обичаш, сина си Исаак...” Дали Исаак е единственият му син? Не! Как да го разбирам? ЕДИНСТВЕНИЯ СИ СИН. Той е обещаният син. Той е този, който идва чрез правилните родители. Той е единственият. Но нима Бог не благослови и другия потомък на Авраам? Да, наистина го благослови. Но ако вникнем в личния елемент, той е този, чрез когото се изпълнява обещанието. По този начин Бог гледа и на всеки от нас. Сякаш аз съм единственият.

„... когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория...” Удивително! Води го до същото място, където изпълняващият символа Божи Агнец ще бъде пожертван. На същия хълм. Това е потресаващо. Ще стане още по-интересно. „... и го принеси там във всеизгаряне НА ЕДИН ОТ ХЪЛМОВЕТЕ, ЗА КОЙТО ЩЕ ТИ КАЖА.” Не кой да е хълм, а точно този. Точно този, където след време Исус ще бъде принесен. Днес отивате там и си казвате – хълмът Мория, тук е бил храмът, тук е куполът върху скалата, Исус не е бил принесен там. Напротив! Когато бях там, отидох на Голгота. Докато бях долу и разговарях с някои от хората край гроба на Исус, те ми обясниха: Виж тук. Голгота е била част от хълма Мория. Всичко е било един голям хълм. Храмът трябвало да бъде построен там и Соломон издълбал част от хълма, за да извади камъни за строежа на храма. Храмът, който е символ на какво? На вас и на мене. „Вие сте храм на живия Бог”, така твърди Павел. Ние сме отсечени от същата канара, където е била принесена жертвата. Така е бил построен храмът. Удивително! Точно там искам да пожертваш сина си. Какво се прави в символичен план? Авраам приема ролята на Бог Отец, а Исаак приема ролята на Бог Син. Предстои жертвата. Битие 22:3,4 „И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеигарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал. На третия ден Авраам видя мястото отдалеч.” Авраам върви към мястото. Умът му работи на бързи обороти.

Ст.5 „Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним ще се върнем при вас.” Той е разбрал, че след като Бог му заповядва да пожертва сина си, а в миналото му е обещал, че чрез Исаак потомството му ще е като морския пясък, ако го пожертвам, сигурно ще има специално възкресение.

Ст.6 „И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак.” Това напомня ли ви нещо? Някой друг носил ли е дърво вместо нас? Кръстът? Наистина е така! „... а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно.”

Ст.7 „Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко.” Става въпрос за връзка, която личи от това единствено кратко изречение. „ И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеигаряне?”

ст.8 „Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне.” Символизъм за бъдещето, спасителният план представен в живота на една личност, до най-малката подробност – носенето на дърва на раменете Всеки детайл присъства. „И двамата вървяха заедно.” Те са единни.

Ст.9 „А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник...” Сигурно е взел 12-те камъка, символизиращи 12-те израилеви племена. Неиздялани камъни, тъй като камъкът представлява безупречния характер на Христос, който не бива да се дяла.

Ст.10 „И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.”

Ст.11 „Тогава ангел Господен му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: ЕТО МЕ”. Виждате ли колко често се повтаря, пак виждаме връзка. Ние също се нуждаем от такава връзка. Ще ни е нужна в бедствия. Много скоро. Каквато и да е ситуацията, ще ни трябва такава връзка.

Ст.12 „Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, ЕДИНСТВЕНИЯ СИ СИН.”

Ст.13”Тогава Авраам повдигна очи и вида, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне...” Символизмът е завършен. Ето я цената, смутът... но има и нещо много по-дълбоко.

Ст.14 „И Авраам нарече това място Йехова –ире; и така се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.”

Какво е значението? Хълмът Мория. Господ ще промисли, Той ще го извърши. Не аз. Той ще го извърши. Представяте ли си онази нощ, когато пристигат в подножието на хълма? На сутринта Авраам трябва да принесе сина си в жертва. Според вас какви мисли са минавали през ума му? Онази нощ стои там в смут. Учените са съгласни, че мястото, където Авраам принесъл Исаак, е мястото на храма, където днес се издига Куполът на скалата. Някога всичко това е било съединено. Питам ви: Не смятате ли, че Авраам е агонизирал на същото място, където Исус агонизирал за вас и аз мен? Дали не е лежал в Гетсимания и не е стигнал до там, че от него да пада кървава пот, като е молел: Ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Не мога да го направя, това е моят син. Исус е агонизирал предишната вечер и после като символизиращият Агнец се изкачва по хълма. Целият изкупителен план е записан в живота на един човек! Как е постигнато? Може да го направи единствено Бог. Изумително! Ето и този текст на същото място: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.” Това е същността. Чия сянка е Авраам? Четем в „Живота на Исус”, стр. 578, 579.