Адам ще ви каже, че това е семето на жената, което нарани главата на змията. Авраам

Това е връзката, която имаме с Него: „Ето ме, Господи!” Къде ще ме изпратиш? Князът и силите на тъмнината Го признават с думите: „Познавам Те Кой си – Светият Божий.” (Марк 1:24 )

Дори демоните го признават. Малко преди разпятието Исус е в храма – мястото, където Авраам принесе сина си Исаак. Тогава заявява: Йоан 8:56: „Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя, и е се възрадва.” Тогава те направо обезумяват. Всичко това се случва на едно и също място. Там където е била онази велика драма. Тя е записана в живота на една личност. Да видим и друг аспект. Ще има ли велико избавление на Божия народ в края на времето? Ако Бог е извършил изкупление чрез Христос в живота на Авраам и Исаак, не мислите ли, че би могъл да го е записал в живота на Авраам? Отговорът е: Да! Това прави Библията вдъхновена от Бога книга. Четем в Битие 14 гл. Наистина е поразително: Битие 14:1-3: „В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарския цар Ариох, Еламския цар Ходологомор и Гоимския цар Тидал тези царе обявиха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса.... Всички те се събраха в Сидимската долина (където е сега Соленото море).” Събират се за война. Отново една символична история. Ст.7,8: „А като се върнаха, дойдоха в Ен-машнат (който е Кадис) и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и аморейците, които живееха в Асасон-тамар. Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар.... излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина.” Тук е думата кадеш (Кадис), посочено е мястото, нека го разгледаме. Кадеш (Кадис). Място в пустинята. Намираме го по-късно в историята на Израел. Производно на същата дума – „свята личност”, мъж посветен чрез проституция. Това е мястото, там има религиозна проституция, идолопоклонство. Содомит – нечист човек. Има и трета производна дума със значение на „беглец”, пустиня на скитане, Кадис-варни, място в пустинята. Удивително. Води се война. Но тази война засяга и нашите умове. Ще видим, че израелтяните при Кадис-варни можеха да влязат в Обещаната земя, но не влязоха поради неверието си. Изключителен символизъм.

Изх.14:10 „А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският цар и Гоморският цар, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.” Днес не са там. Има сол, тъй като са изгорели и от тях е останало само сол. Ст.11,12: „И победителите задигнаха цялото имущество на Содом и Гомор и цялата им храна и си отидоха. Взеха и Аврамовия племеник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си отидоха.”

Един от тези царе всъщност е царят на Вавилон. Не е ли удивително? Още в онази дълбока древност идва царят на Вавилон и ги взема в плен. Сега идва втората изкупителна част. Ние всички сме пленници на този цар. Накрая Единственият, Които ще може да ни спаси, е Христос при Своето завръщане. Тук разглеждаме ролята и символизма на Христос.

Бит.14:14: „А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, РОДЕНИ В НЕГОВИЯ ДОМ...” Очарователен символизъм. „...и гони неприятелите до Дан. И ПРЕЗ НОЩТА той и слугите му...” Било е среднощ, когато Господ избавя тези хора. „... поразиха ги и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск. И възвърна цялото имущество, върна и брат си Лот...” Не е ли прекрасно. „... върна и брат си Лот с имуществото му, както и жените и народа. И като се върна Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в САВИНСКАТА ДОЛИНА (която е Царевата долина).” Не е ли объркващо? Ако освободя човек, който току-що е бил отвлечен от Содом, къде ще го върна? В Содом! Ако дете е отвлечено от Ванкувър и го намерят на друго място, къде ще го върнат? Отново във Вaнкувър. Отново там, където му е мястото. Не, той връща пленниците в Савинската долина, която е Царевата долина. Доста интересно. Какво правиш, Аврааме? Царевата долина е долината Кедрон, нека проверим. „ Вера, който избягал от битката в Сидимската долина, научил за победата на Аврам и тръгнал да го посреща. Двамата се срещнали в долината, известна в древността като Сави а по-късно – като Царевата долина...” изглежда това е царската долина от 2Царе 18:18 и ако е така, може да бъде идентифицирана като долината Кедрон” („Патриарси и пророци”) „По-късно е наречена Йосафатовата долина. Тази долина се намира в подножието на хълма Сион, където след време бил построен дворецът на Давид.”

При този символизъм окончателното освобождаване на пленниците се извършва в Йосафатовата долина. А Библията я сравнява с Армагедон, защото има паралелни текстове.

Йоил 3:1,2: „Защото, ето, в онези дни и в онова време, когато върна юдовите и йерусалимските пленници, ще събера всички народи и ще ги преведа в Йосафатовата долина...” Същото място, на което Авраам ги води. „... и там ще се съдя с тях поради народа Си и наследството Си Израел, когото разпръснаха между народите. Те си разделиха земята Ми.” Значи Авраам онагледява целия символизъм на избавлението? В живота на Исаак и Яков и всички останали откриваме историята. Удивителното е, че откриваме още подробности.

Битие 14:18 – 24: „Така и Салимският цар Мелхиседек... изнесе хляб и вино.” Защо точно тези две неща? Защо хляб и вино? Според конкорданса това било храната на епохата... Но моля ви, там има нещо много повече! За кого ви напомнят хлябът и виното? За Христос и жертвата Му. „...Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог.... и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, благословен и Всевишния Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.” Някои спекулират, че Мелхиседек дал десятък на Аврам, но Павел го изяснява извън всяко съмнение, както ще видим. „А Содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.” Идва нещо прекрасно.

Ст.22 „Но Аврам отговори на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,

Ст.23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.” Колко ни струва изкуплението? Нито конец, нито ремък за обувки... нищо!

Ст.24 „Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете, които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий – те нека вземат дела си.” Бог ще позволи тези, които работят за евангелското дело, да се хранят от това дело. Това е справедливо. Но за Аврам – нито ремък за обувки, нито конец. Една от любимите ми поговорки: Какво да ти дам в замяна? Нито ремък за обувки! Изкуплението е безплатно. „Всевишният Бог”, на евр. Ел-Елион. Това име на Бога се среща само тук и в ст.22, и описва Бога като „Всевишният”, „Издигнатият”, „Върховният”. Мнозина спекулират за личността на Мелхиседек. Може би един от синовете на Ной, все още жив по времето на Аврам. Възможно е. Логично е потомството му да води до Христос. Казва се обаче, че е без родословие. Да прочетем: Царят-свещеник на Салим се присъединява към царя на Содом в посрещането на Аврам. В дните на Аврам Йерусалим е познат като Салим. Още един дребен детайл в Библията. Царят на Салим, а защо не на Ерусалим? Защото Йерусалим не е имал това име по времето на Аврам. Библията не е ли нещо фантастично! Дори този малък детайл – точното име в точното време. А някои казват, че Библията не е боговдъхновена. Ако аз бях авторът, щях да направя тази грешка и да го нарека Йерусалим. „За град Йерусалим се свидетелства за първи път в египетски записи от 19 в.пр.Хр. Тогава е бил управляван от аморейски царе. Йерусалим означава „Град на мира”, а Мелхиседек – „Моят цар е праведен” или „Цар на правдата”, както името е преведено в Евр.7:2. докато Содомският цар посреща Аврам с намерението да освободи поданиците си, то Милхиседек идва да благослови победоносния водач.”

Исая 43:1: „А сега така казва, Господ, Творецът ти, Якове, и Създателят ти, Израилю; Не бой се, защото Аз те изкупи. Призовах те по име, МОЙ СИ ТИ”. Това е заглавието на проповедта. Нуждаем се от такава връзка, защото, повярвайте ми, ще стане трудно.

1 Кор.6:20: „Защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии”. Два аспекта - тялото и духът. Мнозина искат да се покланят на Бога, но не искат да правят това, което е право. Но когато се стигне да начина на живот и поддържането на тялото....

1Кор.7:23 „С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци”. Ето някои критерии, които ни помагат. Не бива да сме недоверчиви към всички, но със сигурност трябва да внимаваме. Не бих скочил, ако някой просто ми каже да скоча. Трябва да съм съвсем сигурен, че ако не скоча, ще е лошо. Лука 12:22-32: „Каза още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще обличате”. Имате ли вече такова упование? „Защото животът е повече от храната и тялото – от облеклото”. Знаете тези стихове и дори не е необходимо да ги четем. „И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си? И така, ако и най-малкото нещо не можете да направите, защо се безпокоите за друго?” Имаме ли пълно упование? Ако нещо лошо ви се случи, имате ли пълно упование? Тази година със съпругата ми отидохме в Боливия. Каква бедна страна! Неописуема бедност. Мислех си, че там е зле, докато не отидох в Етиопия. Ако искате да разберете какво е истинска мизерия и бедност, отидете там. Питах се: Какво правя тук, Господи? Защо ме пращаш тук в гетото? Попаднах там, защото трябваше и ще ви разкажа за това по-късно. В Боливия има комари. Единият причинява малария, а другият – денга. Хапят само следобед между 12 и 15 ч. Ако бъдеш ухапан, има доста голяма вероятност от фатален край. Разбира се, те не биха ухапали точно нас, нали? Случи се. Пътувахме за дома, жена ми се разболява, лежи на летището и не може да мръдне. Аз нямам представа как да я върна в Южна Африка. Накрая се върнахме точно навреме, за да я вкарат в болница. Не знаеха от какво е болна – вътрешни кръвоизливи и какво ли не! Едва оцеля. Но, Господи, нали Ти ме изпрати там? Защо ми се случи всичко това? Тя излезе от болница слаба като вейка. Дъщеря ни дойде да ни посети. Трябваше да си тръгне в 6 часа сутринта. Спука се тръба и аз отидох да я оправям. Жена ми обаче тръгва след дъщеря ми, за да я предупреди: „Не спирай да се молиш”. Спъва се, пада върху купчина дърва и се потрошава. Нито едно добро дело не остава ненаказано. Все още ли трябва да твърдя, че вярвам, че Господ е с нас? Кое е доброто, което може да се породи от нещастието? Имам ли пълно упование? Тези въпроси тормозят всеки от нас. Какво е необходимо, за да кажем, че това е истина?

Лука 12:27 „Гледайте полските лилии как растат, не се трудят, нито предат; но ви казвам, дори Соломон в цялата си слава не се е обличал, както една от тях”. Ако отидете в тези поразени от мизерия страни, започвате да се питате: Господи, кой съм аз, че да притежавам всичко това? Чувствате се толкова нищожни, но Бог дава такива преживявания. Трябва да се научим на пълно послушание, пълно упование. Всяка земна подкрепа за нас в скоро време ще бъде премахната. Но все пак ще трябва да кажем: Благодарим Ти, Господи, за всички болки, беди и борби. Често казвам: „Господи, това не е справедливо. Аз съм този с поразяващата уста, защо трябва да биеш съпругата ми?” Не е ли така? Защо биеш нея? Може би това е най-добрият начин да стигнеш до мене? Не става въпрос само за мене или за този, или онзи? Всеки от нас ще бъде в огъня на изпитанието. Ние не сме на този свят за едно приятно пътуване. Става въпрос за живот и смърт. Човекът, който държи кормилото, е или надежден, или не. Какво се случи на Йов? Дали е имал приятно пътуване? Не! Аз по-добър ли съм от Йов? Защо моето пътуване да е приятно?

В „Животът на Исус”, стр.59 четем: „В последния велик конфликт със Сатана верните на Бога ще видят как всяка земна подкрепа се оттегля от тях. Тъй като отказват да нарушат Неговия закон и да се подчинят на земни власти, на тях ще им бъде забранено да купуват или да продават. Накрая ще излезе заповед да бъдат унищожени (виж Откр.13:11-17). Но на послушните е дадено обещанието: Той ще обитава нависоко, крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата Му; хлябът ще Му се даде, и водата Му няма да липсва” (Ис.33:16). Аз се преместих в провинцията. Знаете ли колко хора ми се обаждат и ме наричат щастливец за това, че съм се преселил. Мислят, че вече съм на сигурно място. Но аз никога не съм там. Не съм се преместил там, за да се крия от нещо. Просто направих това, което е редно. Нищо повече. С това обещание ще живеят Божиите деца. Когато земята бъде опустошена от глад, те ще бъдат нахранени.

1 Петр. 4:17: „Защото дойде времето да се започне съдът от Божия дом; и ако почне първо от нас, каква ще бъде сетнината на тези, които не се покоряват на Божието благовестие?” Не се изненадвайте, ако всичко това ни връхлети. Често ще трябва да задавате въпроса: „Защо това се случва точно с мене, Господи?”

1Петр.4:19: „Затова и тези, които страдат по Божията воля, нека предават душите си на верния Създател като вършат добро”. Това е вярата, която скоро ще трябва да имаме. Събитията ще ни връхлетят отвътре и отвън. Ще имате ли някаква земна подкрепа? Мислите ли, че църквите ще ви помогнат? Не! Мислите ли, че братята ще могат да ви помогнат? Не! Трябва да помолим Бога:

„Сърце чисто сътвори в мен, Боже, и дух постоянен обновявай вътре в мен” (Пс.51:10).

„И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда; защото ви е нужно търпение....”(Евр. 10:35,36).

О, толкова ми е присъщо търпението! Аз съм най-търпеливият човек, когото познавам.

Евр.10:37-39: „Защото още много малко време, и ще дойде Този, Който има да дойде, и няма да се забави. А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра... „ Това е същността. „Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад...”. И така, колко често ще се проваляте? През цялото време! И какво ще правите? Изправяте се и продължавате.

Втор.11:1-4: „И така, обичай Господа, твоя Бог, и пази винаги заръките Му, наредбите Му, законите Му и заповедите Му. И признайте днес (защото не говоря на синовете ви), които не познаха и които не видяха НАКАЗАНИЕТО, нанесено от Господа, вашия Бог, величията Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца”. Да, ние ще ги видим. Но ако искате да ги видите, приемете и наказанието. Нека се запитаме: Какво трябва да науча от наказанието? Моят добър приятел Франсоа Дюплеси винаги казва: Трябва да избираш между две състояния: Подобрение или огорчение. Изборът е твой. Трудностите ще го извършат.

Втор.11:5-11: „... и какво направи за вас в пустинята, докато дойдете на това място”. Тази война не е никак лесна. „... и какво направи на Датан и Авирон синовете на Елиав, Рувимовия син...” Проверете! Проверете в историята, вижте какво се е случило. „... но вашите очи видяха всичките големи дела Господни”. В бедствия, в добри времена. „Затова пазете всички заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени и да влезете, за да завладеете земята, към която преминавате, за да я притежавате”. Това не е написано за тях. Написано е за нас. Става въпрос за символизъм. Ако сте „без наказание”, тогава какви сте вие? „ Незаконно родени, а не синове”. Взех новия превод на Кинг Джеймс, тъй като Кинг Джеймс е още по-рязък, макар че казва същото. „Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряване на Отца на духовете ни и да живеем?” Да, ще стане много трудно. Но колкото по-трудно става, толкова по-здраво се дръжте. Разбрахте ли вестта? Колкото по-трудно ще става, толкова по-здраво ще се държите. „Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той – за наша полза, за да бъдем участниците в Неговата святост. Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него”.