Уейндайър
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
- Навигация на страницата:
- НОВА ПЕРСПЕКТИВА ЗА НАШЕТО МЯСТО В ТАЗИ „ЕДНАПЕСЕН"
| ГЛАВА З
Целостта Вие сте едновременно биещо сърце и един-единствен удар на сърцето в тялото, наречено човечество. Отделете няколко момента, за да помислите върху думата „вселена" - термина, който използваме за описване на онзи огромен свят на формата, в който мислим и дишаме ден след ден. Разчупвайки думата на части15, получаваме „uni", означаващо „едно", и „verse" - „песен"- еднапесен! Това е нашата вселена, приятели - просто една песен. Независимо как се откъсваме в отделни малки ноти, ние продължаваме да участваме в тази „една песен". Това е едно от най-трудните понятия за разбиране и прилагане във всекидневния ни живот, защото вярваме прекалено силно в своята отделност. Разглеждаме себе си като единица, действаща отделно сред милиарди други единици. Идентифицираме се изключително със собствената си психика като уникална и отделна от тази на всеки друг на планетата. Гледаме от позицията на своята отделност и вярваме, че единствено чрез нея можем да взаимодействаме със света и своята реалност. Нужна е огромна промяна в съзнанието ни, за да включи то универсалния принцип на целостта. Когато я направим и започнем да схващаме цялото човечество като красива хармонична песен, и в индивидуалния ни живот ще настъпят възхитителни промени. За да я направите обаче, трябва да елиминирате убежденията, възникващи от тясната перспектива на личната жизнена история, и вместо това да започнете да мислите за себе си в отношение с всички останали, споделящи тази планета заедно с нас, с всички тези, които са били преди нас, и - което е още по-изумително - с онези, които ще бъдат в бъдеще. НОВА ПЕРСПЕКТИВА ЗА НАШЕТО МЯСТО В ТАЗИ „ЕДНАПЕСЕН" Алберт Айнщайн - човекът, който според мен е най-великият ум на нашия век, написа тези думи по отношение на перспективата, която искам от вас да разгледате: „Човешкото същество е част от цялото, наречено от нас вселена - част, ограничена във времето и пространството. То преживява себе си, своите мисли и чувства като нещо отделно от останалото - един вид оптическа измама на съзнанието му. Тази илюзия е затвор за нас, ограничавайки ни до личните ни желания и до привързаността само до няколкото човека, които са най-близо до нас. Нашата задача трябва да бъде да се освободим от този затвор, като разширим кръга си на състрадание, за да обхване всички създания и цялата природа в нейната красота." Айнщайн беше много повече от учен, той беше задълбочено мислещ метафизик, който не обръщаше внимание на установените начини на мислене и вършене на нещата. В думите, които цитирах, Айнщайн ни предлага предизвикателството да се освободим от клетките си и да видим, че сме свързани не само в духовен или астрален смисъл, но и в този на линейния физически реален свят. Имам свой собствен начин да накарам тази идея да се оформи за мен. Първо, за да получа перспектива за справяне с метафизическите въпроси, се питам: „Мога ли да се отдалеча достатъчно, за да видя цялата картина?" Представям си се, че стоя на това място и буквално виждам целия обхват на създаването. Тъй като това е невъзможно да се направи във формата, опитвам се да гледам в друга посока, т.е. към най-дребната частичка, и увеличавам до безкрайност онова, което се съдържа в нея. Виктор Юго го изразява така: „Там, където свършва телескопът, започва микроскопът. Кой от двата дава по-голямата гледка?" Предлагам ви временно да оставите настрана телескопа на цялата „еднапесен" и да погледнете навътре, към нещото, за което знаете най-много - собственото си тяло. Тук ще видим, че всички ние сме „Аз, което съм ние", за да използвам фразата от чудесната книга на Ричард Мое със същото заглавие16. Нека погледнем през този метафоричен микроскоп. Ние изобилстваме с жизнени форми, повечето от които са необходими, за да поддържат състоянието на живот у нас. Нашите клепачи имат много дребни организми, който работят в хармония с цялото. Вътрешността на червата ни има хиляди различни типове микроби - всичките живи, всичките със собствени уникални характеристики и въпреки това част от целия човек. Скалпът ни е дом за дребни организми, всеки от които има отделна идентичност, която може да се изследва с мощен микроскоп. По същия начин и черният ни дроб, панкреасът, ноктите на краката ни, кожата, сърцето и т.н. и т.н. пращят от живот, работейки в хармония с цялото, което наричаме Аз. Да, вие и аз сме аз, което съм ние, и макар че тези микроскопични жизнени форми, криещи се под ноктите на краката ни, е много вероятно никога да не влязат в контакт с онези други много различни жизнени форми, живеещи в клепачите ни, те са едновременно отделни и уникални, и от критично значение за оцеляването на тоталността, наричана от нас Аз. Това стана абсолютно ясно за мен, когато видях един документален филм за жизнените форми, живеещи в капка вода. С много мощен микроскоп учените са документирали, че съществуват стотици жизнени форми във всяка капка вода, много от които нямат физически контакт с другите жизнени форми в същата капка. Те са с различни цветове, форми и произход, всяка има уникални характеристики и са толкова далеч една от друга, колкото сме ние от племенния човек в Афганистан. Въпреки това всички те съставляват тоталността, наречена „капка вода". Може да се приеме, че в безкрайната вселена физическият ни размер е пропорционално същият като този на най-дребния микроб в най-дребния микроб в дори още по-дребния микроб в мъничката капчица вода. Безкрайно малката жизнена форма, която се крие в нокътя на пръста ми, никога няма да осъществи физически контакт с дребните микроби във вътрешния слой на ретината ми в окото в очната ябълка на главата на трупа ми и тъй до безкрайност. В същото време тя е отделна уникална част от тоталността, известна като „човек". От тази перспектива можем да схващаме своето Аз като човек в отношение с тоталността, наречена вселена. С тясното си зрение можем да видим, че сме свързани на физическо ниво, и да докажем това с помощта на методите за физическо измерване. Ние обаче сме склонни да използваме тези измервателни пръчици, които сме изобретили, като инструменти за собственото ни заробване на ограничаваща и тясна интерпретация на мястото ни в тази „еднапесен". Правим това, като вярваме, че реалността е само онова, което можем да измерваме, а не едновременно онова, което можем да измерваме, и другото, което все още е неизмерваемо. Микробите и бактериите са съществували в живота и телата ни, преди да можем да ги изследваме под микроскоп. Изобретяването на микроскопа не е създало микробите! Точно както сме създали устройства за измерване на онова, което е било тук, но е било неизмерваемо, възможно е, а за мен - напълно вероятно, всеки от нас да е част от „ние", което е неизмерваемо посредством съвременната създадена от човека технология. Ако помислим за цялото човечество като за едно същество, а за себе си - като отделни частици от гигантското цяло и ако по някакъв начин можехме да се отдалечим достатъчно, за да видим цялата жизнена форма, незабавно бихме забелязали, ако липсва някаква част от цялото. Погледът ни автоматично би се насочил към празното пространство. То показва колко важен е всеки от нас. Вие и аз правим тялото завършено. Ако не сме напълно живи и работещи в хармония с цялото тяло, на него му липсва хармония и баланс. А ако достатъчно от нас липсват, тялото ще умре. Това е перспективата, която трябва да приемем, за да разберем и да започнем да живеем по принципа на целостта. Парадокс е, разбира се, да бъдеш уникален и в същото време част от цялото. Независимо от това той е нашата реалност и когато разберем как този принцип на целостта работи в нашата безкрайна вселена, ще започнем да виждаме как можем да го накараме да работи не само за всеки един от нас, но и за цялата песен, която изграждаме. Ще почувствате хармонията вътре в себе си и ще я излъчвате, за да направите тази „еднапесен" възторжена мелодия, в съвършен тон и хармонизираща с всички отделни ноти, изграждащи тази „еднапесен" (вселена)! Нека да ви кажа какво лично значение имаше този принцип за всеки един аспект от живота ми. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|