Уейндайър
ПОЛУЧАВАНЕ НА ЯСНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЦЯЛОТО
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ПОЛУЧАВАНЕ НА ЯСНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЦЯЛОТО
Ако насоча метафоричния си микроскоп навътре и погледна една-единствена клетка в целостта, която съм аз, ще открия много клетъчни съставки с очарователни имена като ядра, митохондрии, ДНК, РНК, центриоли, базални тела и др. Отделната клетка е цяло, тоталност сама по себе си и носи в себе си всичко, което е необходимо за възпроизводство на целия организъм, наречен Аз. Една от вашите клетки ви носи целия в себе си. Да приемем, че имаме 6 милиарда клетки и теоретично всяка една от тях съдържа в себе си способността чрез деление да създаде друг цял човек. Има обаче и нещо друго, което изгражда клетката - нещо, което не се поддава на физическо обяснение и изисква отиване отвъд физическото към метафизичното. Нещо, което държи заедно цялата клетка. Това нещо описваме като източника или като покой, хармония, мир или спокойствие, или любимия ми термин - любов. Пиер Тайлхард дьо Шарден го изразява така: „Любовта е влечението, което свързва 0 привлича елементите на света... Любовта фактически е действащата сила на универсалния синтез." Любовта или хармонията е онази неизмерваема, невидима съставка, която синтезира и създава формата, наречена от нас наши тела или наш физически свят. Когато клетката няма вътрешна хармония или спокойствие, макар всичките й вътрешни части да са си на подходящите места, тя ще действа по нехармоничен начин и ще повлияе върху целия организъм, който я съдържа. Така на клетката, на която липсва спокойствие - болната17 клетка, й липсва вътрешно отношение към цялото, включително към себе си. На болната клетка липсва вътрешен покой или хармония, или любов, или както решим да го наричаме. Тя няма никакво отношение към цялото, към отделния човек и вследствие на това разрушава всичко по пътя си, като отказва да сътрудничи със съседната клетка, докато разруши цялото и в резултат - не разруши и себе си. Това, което току-що описах, е развитието на рака в тялото. Това е организъм без никакво отношение към цялото, който не сътрудничи с останалите клетки и в крайна сметка убива цялото и себе си. Тъй като му липсва отношението към цялото, той поема по пътеката на собственото си разрушение. Сега изместете съзнанието си заедно с мен към телескопа, погледнете навън от тази клетка и си се представете като отделна клетка сред 6 милиарда клетки в по-голямото тяло, наречено човечество. Тоталността, която сте вие, е много сходна на работата на клетката. Имате много съставни части и нещо мистериозно и невидимо, което ви обединява - същото нещо, което Тайлхард описва. Любовта е универсалният ви синтезатор, ако сте вселената. Когато като една клетка сте съставени от нещо друго, а не от покоя или хармонията, вие сте болни и ще реагирате на клетките до вас по начина, по който раковите клетки се държат към съседите си. Няма да си сътрудничите, а вместо това ще се опитвате да излапате, агресивно да разрушите или коварно да съдите съседните си клетки. По този начин ракът в обществото е почти идентичен на рака в тялото ви. Когато човек действа деструктивно към друг човек, това се дължи на липсата му на отношение към цялото. Без това чувство или принадлежност към цялото той ще действа агресивно към другите и в крайна сметка ще разруши и себе си. Започваме да виждаме как липсата на влечение към цялото или липсата на мислене в термините на целостта може да доведе до рак и в клетката, и в обществото. Сега нека по-силно фокусираме телескопа. Помислете за цялата планета, на която живеем, като за една клетка. Никога не съм чел по-добро описание от онова на Луис Томас в „Различните животи на клетката": Опитвам се да мисля за Земята като за един организъм, но не става. Не мога да мисля по този начин: тя е прекалено голяма, прекалено сложна, с прекалено много работни части, на които им липсват видими връзки. Предишната нощ, шофирайки през хълмиста гориста местност в южната част на Нова Англия18, си мислех за това. Ако не прилича на организъм, на какво прилича най-много? Тогава изведнъж ми хрумна - прилича най-много на отделна клетка... Разглеждана от разстоянието на Луната, изумителното по отношение на Земята, каращото те да затаиш дъх е това, че е жива фотографиите показват сухата, изровена повърхност на Луната - мъртва като стара кост. Издигащата се Земя е високо нагоре, свободно плуваща под влагата с блестящата мембрана на ясното небе - единственото пищно, пълно с енергия нещо в тази част на Космоса. Ако можехте да гледате достатъчно дълго, щяхте да видите завихрянето на огромни течения от бели облаци, покриващи и разкриващи полускрити масиви от земя. Ако сте наблюдавали много дълго геологическото време, щяхте да видите как самите континенти се движат, отдалечавайки се един от друг върху земната кора, поддържани отгоре от огъня в ядрото на Земята. Тя има организирания, въздържан вид на живо създание, пълно с информация, изумително умело в отношението си със Слънцето. Какво ще кажете за това? Цялата планета като една клетка? И защо не, когато изместите своята перспектива към огромността на цялата тази „еднапесен"? Всички характеристики на отделната клетка точно както клетката, която вие представлявате и онази на върха на носа ви и клетката в клетката на върха на носа ви и навътре, и навътре до безкрайност. Всичко е едно. А какво да кажем за раковата или дисхармонична клетка на нашата планета? Да хвърлим поглед върху онова, което наричаме ядрена епоха. Какво причинихме на планетата си? Не създадохме ли фактически оръжия, които нямат отношение към цялото, към нашата клетка, наречена Земя? Не действа ли това точно като болна клетка, поглъщаща всичко по пътя си и в крайна сметка разрушаваща цялото и себе си? Ако някога взривим едно от тези устройства в агресивна война срещу някого от нашите братя, няма ли фактически да разрушим не само съседните ни клетки, но и себе си, и планетата си? Без отношение към цялото, без чувство за целостта можем да действаме само като болна клетка. А какво представлява болната клетка, ако не такава, на която липсва вътрешна хармония, покой или както Тайлхард го нарича - любов? Пътят към целостта, изглежда, минава по пътеката на вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония е през мисълта. Какъв тип мисъл? Мисъл за целостта и единството. Мисъл, че всички ние сме свързани. Макар че връзките може да са невидими за невъоръженото око, те все пак съществуват точно така, както съществуват във всяка отделна клетка в нашето тяло. Винаги когато не успеете да видите себе си като част от цялото, свързани с всички нас в това същество, наречено Човешко Същество, ви липсва вътрешната хармония и ставате болни. Тази болест ще прояви себе си в агресивно, нелюбещо и несътрудничещо си поведение към съседните ви клетки. Проблемите на липсата на цялост в света могат по този начин да се проследят до отделните клетки, които съставят тялото, наречено от нас човечество. Когато работим за елиминирането на рака от телата си, като се учим на чувство за цялост, хармония и положителна представка дейност, можем да помогнем също за елиминирането на канцерогените в обществото. Всеки един от нас като отделна клетка има възможността да влияе върху цялото същество или по хармоничен и любещ, или по разстроен и болен начин. Досега историята на Човешкото Същество е била история на прекалено, прекалено много ракови клетки и прекалено малко клетки, изпълнени с хармония и покой. Тялото се колебае и всеки един от нас трябва да направи онова, което може, за да се осъществи промяната към по-висше съзнание и господство на хармонията в цялата „еднапесен". Това не е работа на другите, тя е на всеки един от нас: да бъде ангажиран и да помогне на цялото тяло да се оздрави и да бъде добре. Човешкото Същество прекалено дълго е било разделяно и нашето най-силно предизвикателство е да получим отношение към цялото, да се видим като едно и да бъдем клетка в по-голямата клетка, която работи в хармония. Става ясно при тази нова перспектива, че всеки, който действа по деструктивен или агресивен начин към другия, е фактически човек, на когото му липсва вътрешна хармония. Трябва да изследваме цялото си агресивно, изпълнено с омраза поведение към другите като проблем не с нашите съседи, а с онова, което изпращаме на тези съседи. В този контекст е конструктивно да погледнем как третираме съседните на нас клетки, които изглеждат малко по-различно от нас или говорят друг език, или имат различна религия. Създали сме голяма клетка, състояща се от много болни клетки, а всички ние знаем, че цялото не може дълго да оцелее, ако е изградено от болни клетки. Това беше предупреждението на Айнщайн, когато реагира на разделянето на атома, като ни каза, че сега се намираме на безпрецедентен път към най-голямата катастрофа, освен ако не се научим на нов начин на мислене - алтернатива на решаването на споровете ни посредством агресия и война. Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|