Уейндайър
ИЗОБИЛИЕ И ВЪРШЕНЕ НА ОНОВА, КОЕТО ОБИЧАТЕ
Изтегляне 1.2 Mb.
|
Свързани:
Гопи-Кришна
| ИЗОБИЛИЕ И ВЪРШЕНЕ НА ОНОВА, КОЕТО ОБИЧАТЕ
Искам да бъда абсолютно ясен по този въпрос. За да изпитате изобилието в живота си, трябва да трансформирате себе си по такъв начин, че да правите това, което обичате, и да обичате онова, което правите. Сега. Да, днес! Това е основното. Да правите онова, което обичате, е крайъгълният камък на притежаването на изобилие в живота си. През 1882 г. Робърт Луис Стивънсън го е казал така: „Ако човек обича труда, който полага в професията си настрана от всякакви съображения за успех или слава, боговете са го благословили." Иска ми се да ви помогна да проумеете този призив да следвате собственото си блаженство. Помнете, дните ни са безценната валута на живота ни. фактически това, как прекарваме дните си, е мярката на качеството на живота ни. Когато дните ни са прекарани в неудовлетворяващи ни задачи, в които се чувстваме неоценени и просто въртим колелата, за да си платим сметките, работим, за да удовлетворим нещо извън себе си като например финансовите ни задължения. Ако изберете да задоволявате финансовите си задължения, като вършите работа, която не харесвате, непрестанно мислите и се центрирате върху онова, което не харесвате, фактически цяла една трета от живота ви се фокусира върху мисли, които са негативни. След като това, върху което се фокусирате, се разширява, ще откриете, че в живота ви се разширява тази негативност. Той буквално се фокусира върху онова, което не харесвате. Когато преживявате всекидневния си живот като вършите работа, която не обичате, вие действате на базата на оскъдъчното съзнание. Защо хората прекарват живота си във вършене на неща, които не харесват? Защото вярват в оскъдъчността, а не в изобилието. Те ще ви кажат: „Нямам достатъчно, за да правя това, което искам, така че трябва да правя нещата, които правя" или „Не мога да си позволя да правя онова, което харесвам", или „Нямам друг избор - трябва да си плащам сметките", или „Не знам нищо друго". Внимателно проучете тези причини. Всички те внушават, че съществува оскъдица на онова, което е необходимо за оцеляването. Човекът се чувства насилен по силата на тази оскъдица да продължава да прави онова, което прави, за да задоволява външните си потребности. Ако разберете обаче, че онова, върху което се фокусирате, се разширява, тогава ще видите лудостта да се опитвате вечно да попълвате празнотите, като правите нещо, което ви е противно. Противността ще се разширява, защото в нея е центрирана цялата ви енергия. Помислете малко по-дълго върху това. Не може да се чувствате удовлетворени, ако не се чувствате автентични. Автентичността идва от признаването и уважаването на потребностите както на вътрешния, така и на външния си Аз. Ако мразите или сте безразлични към работата си, то тогава тези моменти от живота са фалшиви в метафизически смисъл, т.е. във формата вие се държите в противоречие на онова, което в действителност сте в мисълта. Деветдесет и девет процента от вас са разочаровани, докато останалият 1% продължава да осъществява шарадата, която живеете! Ако живеете по този начин дълго време, ще се научите да се фокусирате върху оскъдицата. Защо? Защото се чувствате непълни, а непълната част от живота ви е онова, което наричаме оскъдица, и тя ще продължи да се разширява. Това се превръща в порочен кръг, от който не можете да избягате, освен ако не сте готови да направите всичко необходимо, за да започнете за правите онова, което обичате, и да обичате това, което правите. Вероятно си мислите колко е непрактично това, когато става въпрос точно за живеенето на живота ден след ден, плащането на сметките и посрещането на всичките останали задължения. Нека да кажа, че скептицизмът ви е надлежно приет, но аз го разглеждам като част от оскъдъчното съзнание, което може да се преодолее. Един скорошен случай от живота ми илюстрира това. Една от най-добрите ми приятелки се казва Джоана. Познавам я от 20 години и тя е кръстница на две от нашите деца. Тя е един от най-умните, най-чувствителните и най-добре образованите хора, които познавам. Когато се срещнахме за първи път през 1976 г., тя беше работила 16 години като стюардеса за една от големите авиокомпании. Имаше апартамент в същата сграда, в която живеех и аз във форт Лондърдейл и имахме много възможности да си говорим. Често пъти тя ми казваше колко е разочарована от работата си като стюардеса. Реакцията ми беше винаги: „Какво обичаш да правиш?" Естествено, отговорът й засягате любовта й към книгите и идеите и интереса й към издателската работа, който тя изобщо не обсъждаше поради ниското заплащане и необходимостта да се премести в Ню Йорк. Джоана продължи да лети, защото, както ми каза, облагите били добри, времето било страхотно и не можела да си представи да се откаже от всички тези години натрупани летателни часове за пенсиониране, от което я деляха 20 години. Насърчих я да напусне, да поеме рисковете, които вървят ръка за ръка с това да правиш онова, което обичаш, и я уверих, че изобилието ще се влее в живота й. На нея й хареса идеята, макар че все още не беше готова да направи такава крачка. Междувременно тя се оправяше някак от заплата до заплата без сериозни дългове, но винаги с недостиг на парите, които й трябваха, независимо колко допълнителни часове летеше. Колкото повече работеше, толкова повече растяха данъците й и толкова повече чувстваше, че не работи за себе си, а просто поддържа преднината в играта. Междувременно животът й минаваше. След като видях феноменалните й умения, започнах да наемам Джоана да ми върши някои неща. Тя започна, като печаташе ръкописите ми на статии за списания и редактираше някои от материалите. Постепенно стана моят личен редактор и работеше върху трите ми предишни книги, редактирайки, преписвайки, оформяйки, печатайки, вършейки проучвателна работа и в крайна сметка ставайки незаменим мой помощник. Признателността в началото на тази книга е свидетелство за важната роля, която тя изигра в нейното развитие. Годините минаваха и Джоана продължи да лети, но неудовлетворението й се засили и необичайни неща започнаха да й се „случват". Тя се нарани доста сериозно на три пъти и всичките три пъти трябваше да излезе в отпуск и да не лети. Болестта стана характерна за живота й. Опита се да се премести от презокеанските полети, но продължи да има лични и физически трудности. Губеше интереса си към живота, който винаги е бил нейна запазена марка, и увеличаваше оскъдицата в живота си. Сметките й нарастваха и макар че успяваше да поддържа една крачка преднина пред кредиторите, изпитваше всичко друго, но не и изобилие. Наскоро стана преломът. По време на телефонен разговор за някои от детайлите на тази книга Джоана каза: „Спомняш ли си 70-те години, Уейн, когато ти повтаряше на мен и приятелите ми, че ако правим онова, което обичаме да правим, парите буквално ще ни зариват от прозореца?" Джоана продължи, смеейки се: „Ние обикновено се смеехме и ти казвахме, че е много лесно за теб да го кажеш. Те зариваха теб през прозореца заради популярността на твоите бестселъри, но бяхме убедени, че ние самите трябва да продължим да летим, за да печелим някакви пари!" „Тогава не разбрах колко искрено говориш от позицията на своето себепознание", каза тя по-сериозно. „От твоето откритие за себе си на наградите да правиш това, което обичаш. Тези последни няколко месеца, когато работих върху книгата и въобще не летях - продължи тя колебливо, - постепенно осъзнах, че приповдигнатото ми чувство е онова, което ти описваше тогава като „да правиш това, което обичаш". Тя, изглежда, беше взела решение и каза: „Стана ми ясно, че разликата между това да бъда стюардеса с онези гарантирани пари и приятно да се потопя до забрава в онова, което обичам да правя, е разлика в начина, по който живея живота си и просто превръща летенето в абсолютно изключена възможност за мен." Чудех се какво е причинило прелома, когато тя възбудено продължи: „Тази сутрин бях потънала в щастливо блаженство в мисли и книги, в твоите думи и идеи, работейки върху ръкописа с чаша горещ чай до пишещата си машина. Когато гледах мъничките нови напъпили цветчета на люляковия храст пред прозореца си, видях пощальона да минава. Носеше ми третия тлъст чек от теб!", каза тя триумфиращо. „За работата, която обичам да правя! Когато се върнах при машината, тази идея наистина ме осени. Ето ме, наслаждавайки се на съзнанието, че е възможно да се чувстваш толкова добре по отношение на работата, когато парите се появяват на прозореца ми! Не беше нужно дори да излизам, за да си прибера чека!" Подсмихвах се през мустак, когато тя обясни: „Изглеждаше ми точно така, както ти го описваше преди години, и ето - то се случваше и на мен. Разбрах - каза тя спокойно, - вече не може да става и дума да се върна и да работя като стюардеса, фактически парите само потвърждават правотата на правенето на онова, което ми харесва." Думите „Ще го видиш, когато повярваш в него" изпълваха мислите ми, когато Джоана заключи: „Изпитвам такова вътрешно чувство на радост от почитане и насърчаване на тази част от себе си, вместо да слушам изключително онази своя част, която логически ми диктува всички предимства да работя за авиокомпанията. Ще го видиш, когато повярваш в него са просто думи в сравнение с чувството!" Изтегляне 1.2 Mb. Сподели с приятели:
|