Уилиям макдоналд к о г нови
I. Уникално място В Канона
Изтегляне 13.9 Mb.
|
I. Уникално място В Канона Посланието към римляните винаги е стояло начело на Писмата на апостол Павел, при това с пълно право. Тъй като Деянията завършват с пристигането на Павел в Рим, логично е да се предполоЖи, че неговите Послания ще започнат с Писмото към римската църква, написа- но преди посещението му там. Още по- вече че това Послание е най-ВаЖната книга 6 теологическо отношение, тъй като представлява в най-широк смисъл едно систематично представяне на християнската теология така, както тя е отразена в БоЖието слово. От историческа гледна точка Посла- нието към римляните е най-влиятелна- та библейска книга. Августин е повяр- вал, след като е прочел Римляни 13:13 и 14 (380 год. сл. Хр.). Периодът на протес- тантската реформация е започнал, след като Мартин Лутер е разбрал най-нак- рая значението на БоЖието оправдание и „че праведният чрез вяра ще Живее" (1517). ДЖон Уесли е получил уверение за си- гурността в спасението, след като е чул предговора към коментара на Лутер върху Римляните, прочетен в една мо- равска домашна църква на улица „Елдър- згейт" в Лондон (1738). За това Посла- ние ДЖон Калвин пише следното: „Все- ки, който разбере това Послание, има пред себе си едно мощно средство за раз- биране на цялото Писание." II. Авторство Поне веднъЖ еретиците и дори радикал- но настроените негативни критици при- емат единодушно всеобщото ортодок- сално мнение - че авторът на Послание- то към римляните е бил апостол на езич- ниците. Всъщност еретикът Маркион е първият известен автор, който изрично споменава името на Павел като автор на Посланието. Книгата е цитирана от такива ортодоксални християни като Климент от Рим, Игнатий, Юстин Мартир, Поликарп, Иполит и Иреней. Мураторианският Канон също Вкл1очва това Послание като едно от писмата на Павел. Вътрешните доказателства за автор- ството на Павел са също толкова убеди- телни, колкото и външните. Теология- та, речниковият състав и духът на Пос- ланието определено говорят за авторс- тво на Павел. Разбира се, фактът, че в самото Писмо (1:1) се споменава името на Павел като негов автор, не е доста- тъчен, за да убеди скептиците, макар и да се подкрепя още веднъЖ вътре в само- то Писмо, като например в 15:15-20. По- убедително доказателство моЖе да бъ- де големият брой съвпадения с книгата на Деянията на апостолите, които не могат да бъдат измислени. Така напри- мер всички споменавания на събиране на помощ за светиите, на Гай, на Ераст и на отдавна планираното пътуване до Рим сочат като автор апостол Павел. Тертий е бил неговият секретар (16:22). III. Датиране Посланието към римляните е написано след Първото и Второто послание към коринтяните, тъй като събирането на помощ, което става по време на тяхно- то написване, е вече привършило и е на път да се отнесе на бедните светии в Ерусалим. Споменаването на Кенхрея, най-близкото пристанище до Коринт (16:1), и някои други подробности карат 305 Римляни  много изследователи да смятат, че мяс-
тото на неговото написване е Коринт. И тъй като Павел е престоял в Коринт само три месеца (в края на третото си мисионерско пътешествие), преди да бъ- де принуден да го напусне заради загово- рите против него, вероятно Послание- то е било написано именно през този пе- риод. Това предполага една дата около 56 год. сл. Хр. IV. Предмет на Посланието и теми Как християнството е стигнало първо- начално в Рим? Ние не моЖем да каЖем със сигурност как е станало това, но мо- Жем да предполоЖим, че евангелието е било занесено в Рим от римски кздеи, ко- ито са повярвали в Ерусалим в деня на Петдесетница (вЖ. Деян. 2:10). Това е станало през 30 год. сл. Хр. Когато е писал това свое Писмо от Коринт около двадесет и шест години по-късно, Павел никога не е бил вшкдал Рим преди това, но е познавал доста доб- ре някои християни оттам, което се виЖда от 16 глава. Християните от оно- ва време не са се задърЖали много на ед- но място. Те са се местели непрекъсна- то - било в резултат на преследванията, било като глашатаи на евангелието, би- ло поради естеството на тяхната рабо- та. Сред християните в Рим е имало хо- ра както от еврейски, така и от езичес- ки произход. Най-после около 60 год. сл. Хр. Павел е успял да стигне в Рим, но не така, както той е очаквал. Той е пристигнал като затворник за Христос Исус. Посланието към римляните е едно класическо послание. Неспасените мо- гат да видят в него едно съвсем ясно опи- сание на тяхното грешно, загубено със- тояние и на справедливия БоЖий план за тяхното спасение. Новоповярвалите могат да научат от него повече за отъЖдествяването им с Христос и за побеЖдаването на греха чрез силата на Светия Дух. Зрелите вярващи черпят от него непрекъсната наслада заради широкия диапазон от богатства на хрис- тиянската вяра - както в доктринално, така и в пророческо, и в практическо от- ношение. Един много добър начин за разбиране на Посланието е да си го представим ка- то диалог меЖду Павел и един непознат негов опонент. След като казва еванге- лието, Павел като че ли започва да от- говаря на въпроси, които неговият опо- нент непрекъснато му поставя. Апосто- лът отговаря на тези въпроси един по един. До края на Посланието Павел дава отговор на всички главни възраЖения, които могат да се повдигнат по отно- шение на евангелието на БоЖията благо- дат. Понякога възраженията са изказани съвсем ясно; друг път са само загатна- ти. Но независимо дали са ясни, или са- мо се подразбират, всички възраЖения се въртят около евангелието - благата вест за спасение по благодат чрез вяра в Господ Исус Христос, без дела по закона. Като цяло Посланието към римляни- те ни дава отговор на единайсет главни въпроса: (1) Какъв е предметът на Пис- мото? (1:1,9,15,16); (2) Какво е еванге- лието? (1:1-17); (3) Защо хората имат нуЖда от евангелието? (1:18-3:20); (4) Как според евангелието безбоЖните грешници могат да бъдат оправдани от светия Бог? (3:21-31); (5) Евангелието съответства ли на Старозаветните Писания? (4:1-25); (6) Каква е ползата от оправданието за Живота на вярващия? (5:1-21); (7) Дали поучението за спасение по благодат чрез вяра позволява или до- ри насърчава грешния начин на Живот? (6:1-23); (8) Какво е отношението на християнина към закона? (7:1-25); (9) Как християнинът моЖе да Живее свят Жи- вот? (8:1-39); (10) Дали когато обещава спасение и на logeume, и на езичниците, евангелието иска да каЖе, че Бог е нару- шил обещанията Си, дадени на Неговия народ на земята-еврейския? (9:1-11:36); (11) Как оправданите по благодат мо- 306 Римляни 1  гат да отговорят на тази благодат чрез
всекиднебния си Живот? (12:1-16:27). Запознаването с тези единайсет въп- роса и техните отговори ще Ви даде практическо познание Върху това ваЖно Послание. Отговорът на първия въпрос: „Какъв е предметът на Посланието към римляните?" е, разбира се: „Благовести- ето." Павел не губи Време, а веднага пристъпва към отговора на този Въпрос. В първите шестнайсет стиха благовес- тието е споменато четири пъти (1,9,15 и 16 cm.). Това ни дава повод да зададем и вто- рия Въпрос: „Какво означава „благовес- Схема на изложението I. Доктринална страна: БоЖието бла-
A. Отхвърлянето на благовестието (1:16,17) Б. Всеобщата нуЖда от благовестие- то (1:18-3:20) B. Основата и условията на благовес- тието (3:21-31) Г. Съответствието меЖду благовес- тието и Стария Завет (4 гл.) Д. Практическата полза от благовес- тието (5:1-11) Е< Победата на делото на Христос над греха на Адам (5:12-21) Ж. Как да Живеем сВято според еванге- лието? (6 гл.) 3. Мястото на закона В Живота на Вяр- ващия (7 гл.) И. Светият Дух - източникът на сила за свят Живот (8 гл.) тие"? Думата сама по себе си означава „добра вест", но в пасаЖа от 1 до 17 cm. апостол Павел изтъква шест ваЖни ха- рактеристики на тази добра вест: (1) Нейният източник е Бог (1 cm.); (2) Тя е била обещана в пророчествата на Ста- розаветните Писания (2 cm.); (3) В нея се говори за БоЖия Син, Господ Исус Хрис- тос (3 cm.); (4) Тя е БоЖия сила за спасе- ние (16 cm.); (5) Тя е за всички хора -как- то за logeu, така и за езичници (16 cm.); (6) Приема се само чрез вяра (17 cm.). Ка- то имаме предвид всичко това, нека се- га да разгледаме по-подробно тези сти- хове. II. Диспенсационна страна: благове- стието и Израел (9-11 гл.) A. Израел В миналото (9 гл.) Б. Израел В сегашното (10 гл.) B. Израел В бъдещето (11 гл.) III. Послушание: благовестието В Живо-
A. Лично освещение (12:1,2) Б. СлуЖение чрез духовните дарби
B. Взаимоотношения с обществото (12:9-21) Г. Взаимоотношения с управляващите органи (13:1-7) Д. Благовестието във връзка с бъдеще- то (13:8-14) Е. Взаимоотношения с другите вярва- щи (14:1-15:13) Ж. Благовестието в плановете на Па- вел (15:14-33) 3. Благовестието при оценяването и признаването на другите (16 гл.) Коментар I. Доктринална страна: БоЖието благовестие (1-8 гл.) А. Запознаване с благовестието (1:1-15) 1:1 Павел представя себе си като един, който е купен (което се подразбира от израза „слуга" на Исус Христос), „приз- ван" (на пътя за Дамаск той е бил приз- ван за апостол, специален пратеник на Спасителя) и „отделен" (избран да раз- гласява благовестието на езичниците [ВЖ. Деян. 9:15; 13:2]). Ние също сме купе- ни с безценната кръв на Христос, приз- вани за свидетели на Неговата спаси- телна сила и отделени, за да възвестява- 307 Римляни 1  ме благата вест навсякъде, където оти-
ваме. 1:2 И за да не би някой от еврейските читатели на Павел да помисли, че еван- гелието е нещо съвършено ново, което няма никаква връзка с тяхното духовно наследство, апостолът изрично споме- нава, че то е било обещано от староза- ветните пророци със съвсем ясни думи (Второзак. 18:15; Ис. 7:14; Ав. 2:4) u чрез прототипи и символи (напр. Ноевият ковчег, медната змия и Жертвоприноше- нията). 1:3 Евангелието е благата вест за Бо- Жия Син, Исус Христос, нашия Господ, „Който по плът (тоест като Човек) се роди от Давидовото потомство". Из- разът „по плът" означава, че нашият Господ е нещо повече от човек; той мо- Же да се перифразира така: „Що се отна- ся до Неговата човешка страна." Ако Христос беше само човек, нямаше да има никаква нуЖда да се отделя тази стра- на на Неговото Същество, тъй като ня- маше да има друга, различна от нея. Но Той е нещо повече от Човек, както по- казва и следващият стих. 1:4 За Господ Исус се казва, че е бил „със сила обявен като БоЖий Син". Све- тият Дух, наречен тук „Дух на свя- тост", е .обявил Исус при Неговото кръ- щение и по време на изпълненото Му с чу- деса слуЖение. Мощните чудеса на Спа- сителя, извършени в силата на Светия Дух,1 свидетелстват, че Той е БоЖият Син. Когато четем думите „със сила обявен като БоЖий Син... чрез възкре- сението от мъртвите", ние, естестве- но, мислим за Неговото Собствено въз- кресение. Но текстът буквално гласи „чрез възкресението от мъртвите", ко- ето ни позволява да предполоЖим, че апостолът моЖе би е имал предвид и въз- кресението на Яировата дъщеря, на си- на на вдовицата от Наин и на Лазар. Ня- ма никакво съмнение обаче, че това, ко- ето апостолът най-вече има предвид тук, е възкресението на Самия Господ. Когато казваме, че Исус е БоЖият Син, ние имаме предвид, че Той е Негов Син както никой друг. Бог има много си- нове. Всички вярващи са Негови синове (Гал. 4:5-7). Дори и ангелите са наречени „синове" (Йов 1:6; 2:1). Но Исус е БоЖий Син по един уникален начин. Когато на- шият Господ говори за Бог като за Свой Баща, logeume съвсем правилно разби- рат, че Той предявява претенции за ра- венство с Бога (Йоан 5:18). 1:5 Именно чрез Исус Христос, нашия Господ, Павел е получил благодат (незас- луЖена спасителна милост) и апостолс- тво. Когато Павел казва „получихме благодат и апостолство", той има предвид най-вече себе си. Споменаването на неговото апостолство сред „всички- те народи" (или езичниците) е доказа- телство за това. Павел е получил поръ- чение да привеЖда към послушание на вя- рата хора от всички народи, тоест да призовава към подчинение на посланието на евангелието чрез покаяние и вяра 6 Господ Исус Христос (Деян. 20:21). Цел- та на това разгласяване на евангелието по целия свят е възвеличаване на Негово- то име и Неговата слава и получаване на Неговата похвала. 1:6 МеЖду онези, които са откликнали на евангелието, са и хората, които Па- вел нарича „призвани от Исуса Христа", подчертавайки по този начин, че Бог е Онзи, Който е поел инициативата за тяхното спасение. 1:7 Писмото е адресирано до всички вярващи в Рим, а не само до една-единс- твена църква (както е в другите Посла- ния). Последната глава показва съвсем явно, че в този град е имало няколко съб- рания на вярващи, всички от които са вклк>чени в този поздрав. „Възл1обени от Бога, призвани да бъ- дат светии." Тези две прекрасни обръ- щения са валидни за всички, които са из- купени чрез безценната кръв на Христос. Те са обект на специална л1обов от стра- на на Бога и освен това са отделени от света от Него според значението на ду- мата „светии". 308 Римляни!  Характерното обръщение на Павел
Вклкзчва както благодат, така и мир. Благодат (charis) е гръцко поЖелание, а мир (shalom) - традиционен еврейски поздрав. Това съчетание е особено под- ходящо, тъй като Посланието на Павел говори за това как и вярващите kxjeu, и вярващите езичници стават един нов човек в Христос. Благодатта, за която става въпрос тук, не е спасителната благодат (тъй като читателите на Павел са вече спа- сени), а благодат, която ги съоръЖава и им дава сила да Живеят християнски Жи- вот и да слуЖат на Христос. Мирът не е толкова мирът с Бога (светиите вече имат този мир, тъй като са оправдани чрез вяра), а БоЖият мир, който власт- ва в техните сърца, докато те Живеят в бурите на Живота. Благодатта и ми- рът идват „от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа", един израз, кой- то много силно говори за единството на Сина с Бащата. Ако Исус беше само чо- век, щеше да бъде абсурдно да се говори, че Той е равен на Отец при даването на благодат и мир. Това е като да каЖем: „Благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Ейбръхъм Линкълн." 1:8 Винаги, когато е възмоЖно, апос- толът започва своите Писма с полоЖи- телна оценка на това, което е добро в неговите читатели. (Един добър пример за подраЖание от всички нас!) Тук той благодари на Бога чрез Исус Христос, на- шия Посредник, за това, че за вярата на християните от Рим „се говори по целия свят". За тяхното свидетелство като християни се говори по цялата Римска империя, която по онова време предс- тавлява целият свят от гледна точка на Живеещите в средиземноморската област. 1:9 И тъй като християните от Рим са като светило за всички хора, Павел се чувства задълЖен да се моли за тях неп- рестанно. Той призовава Бога като сви- детел за неговото постоянство в мо- литвите, тъй като никой друг не моЖе да знае това. Но Бог знае - Бог, на Кого- то апостолът слуЖи с духа си в благо- вестието на Неговия Син. Павел върши слуЖението с духа си. Неговото слуЖе- ние не е скучна религиозна работа, пос- тоянно повтаряне на безкрайни ритуали и рецитиране на молитви и научени наи- зуст литургии. То е слуЖение на горещи молитви на вяра; слуЖение доброволно, посветено, неуморно, вдъхновено от дух, който обича Господ Исус с върховна лк> бов; слуЖение, изпълнено с изгаряща страст за проповядване на добрата вест за БоЖия Син. 1:10 Освен благодарностите, които Павел изказва на Бога заради светиите в Рим, апостолът се моли също така за възмоЖност да ги посети в близко бъде- ще. Както и за всичко останало, той ис- ка това негово пътешествие да бъде по Богкията воля. 1:11 Настоятелното Желание на апос- тола е да помогне на светиите духовно, за да бъдат още повече утвърдени във вярата. Тук никъде не се говори за дава- не на някакво „второ благословение", ни- то пък за предаване на някаква духовна дарба чрез полагане на ръце (макар че апостолът прави това във 2 Тим. 1:6). Тук става въпрос само за подпомагане на духовния растеЖ на светиите чрез слу- Жението на словото. 1:12 След това Павел обяснява, че то- ва благословение ще бъде взаимно. Той ще се утеши чрез тяхната, а те - чрез неговата вяра. Назиданието винаги е свързано с духовно обогатяване. Както „Желязо остри Желязо, така и човек ос- три лицето си срещу приятеля си" (Пр. 27:17). Обърнете внимание на смирение- то и скромността на Павел - той не счи- та, че помощта на другите светии му е излишна. 1:13 Апостолът много пъти се е канел да дойде при тях, но е бил възпиран, ве- роятно от налеЖащи нуЖди на други места или от пряката намеса на Светия Дух, а моЖе би и чрез противопоставя- не от страна на Сатана. Той е искал да 309 Римляни 1  има някой плод и сред езичниците В Рим,
така както има сред другите народи. Тук Павел говори за плод от евангелие- то, както показват и следващите два стиха. В 11 и 12 cm. целта на апостола е да види християните в Рим стабилни във вярата. Тук той иска да види нови души, спечелетгза Христос в столицата на Римската империя. 1:14 Който има Христос, има отговор на най-голямата нуЖда на света. Той има лекарството за болестта на греха; за това как моЖем да избягаме от вечните уЖаси на ада; и гаранция за вечно щастие с Бога. Това го прави да бъде отговорен да споделя благата вест с хора от всич- ки култури („варвари") и от всички нива („учени" и „неучени"). Павел чувства тази отговорност много остро. Това се вшкда от думите: „Имам длъЖност..." 1:15 За да изпълни този свой дълг, апос- толът е готов да проповядва благовес- тието и на тези, които са в Рим, с ця- лата сила, дадена му от Бога. Той не е го- тов да проповядва благовестието на вярващите в Рим, тъй като те вече са отговорили на Добрата вест, а е готов да проповядва благовестието на невяр- ващите езичници, които Живеят в тази столица. Б. Какво означава благовестието? (1:16,17) 1:16 Павел не се срамува да отнесе доб- рата вест на изтънчения Рим, макар че посланието се е оказало спънка както за kxjeume, така и глупост за гърците, тъй като знае, че тя е „Бойкия сила за спасе- ние на всекиго", тоест че тя показва как Бог чрез Своята сила спасява всеки, кой- то вярва в Неговия Син. Тази сила се раз- простира по еднакъв начин и върху togeu, и върху гърци. Последователността „първо на kxje- ина, а после и на езичника" е изпълнена исторически в периода на Деянията. Но макар и да имаме една вечна „длъЖност" към древния БоЖий народ - еврейския, ние не сме длъЖни непременно да го еван- гелизираме, преди да отидем при езични- ците. Днес Бог се отнася еднакво и към евреите, и към езичниците и затова евангелието и времето за неговото раз- пространение са еднакви за всички. 1:17 Тъй като тук думата „правда" се среща за първи път в това Послание, ние ще спрем за малко, за да разгледаме ней- ното значение. Тази дума се използва по няколко начина в НЗ, но ние ще разгледа- ме само три от тях. Най-напред тя се използва, за да опише онова качество на Бога, според което Той винаги прави това, което е правил- но, справедливо, уместно и съответно на всички други Негови атрибути. Кога- то казваме, че Бог е праведен, ние има- ме предвид, че в Него няма нищо лошо, нечестно или несправедливо. На второ място „правдата... от Бога" моЖе да означава БоЖия метод на оправ- даване на безбоЖните грешници. Той мо- Же да направи това и пак да бъде праве- ден, защото Исус като наш безгрешен Заместник е удовлетворил всички изис- квания на боЖествената справедливост. И накрая правдата от Бога моЖе да се отнася до идеалното полоЖение, което Бог дава на онези, които вярват в Него- вия Син (2 Кор. 5:21). Бог се отнася към онези, които не са праведни, като към праведни, защото ги ВиЖда в цялото съ- вършенство на Христос. Той им припис- ва тази правда. И така, какво е значението на тази ду- ма в 17 cm.? Макар че думата моЖе да има всяко едно от тези три значения, ние смятаме, че тук става въпрос най- вече за правдата от Бога, която се от- нася до Неговия метод на оправдаване на грешниците чрез вяра. Правдата от Бога се разкрива в еван- гелието. Най-напред евангелието ни каз- ва, че БоЖията правда изисква наказани- ето на греха и че това наказание е веч- ната смърт. След това ние разбираме, че БоЖията лк>бов е намерила път за за- доволяване на изискванията на Негова- та правда. Бог е изпратил Своя Син да 310 Римляни 1 умре като Заместник на грешниците, из-
плащайки по този начин цялото наказа- ние. И тъй като БоЖиите справедливи изисквания са задоволени напълно, Бог вече моЖе справедливо да спаси всички, които Желаят да се възползват от дело- то на Христос. „Правдата, която е от Бога" се отк- рива „чрез вяра към вяра". Изразът Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|