Уилиям макдоналд к о г нови
умилостивение за нашите грехове
Изтегляне 13.9 Mb.
|
умилостивение за нашите грехове. Умилостивение означава удовлетворе- ние или разрешаване на проблема с греха. Някои либерални мислители обичат да описват БоЖията лк>бов, без да казват нищо за изкупителното дело на Хрис- тос. Дени прави следния коментар: „Обърнете внимание на парадоксално- то ехо на този стих - Бог е едновремен- но и милостив, и гневен, и Неговата лк>- бовнидаваумилостивението, което от- махва гнева Му от нас. Далеч от намере- нието да противопоставя лЬбовта на умилостивението, апостолът не мозке да си представи никакъв израз на лЬбов към никого отделно от умилостивение- то."8 4:11 Тук Йоан ни посочва поуката от тази лк)бов за нас: „Понегке така ни е възлк>бил Бог, то и ние сме дл-ь&ни да лк)бим един другиго." ПонеЖе Бог изля изобилно л1обо6та Си върху тези, които са сега Негов народ, ние също трябва да ги лк>бим като наши братя. 4:12,13 Бог изявява лк)бовта Си към нас сега, като пребъдва в нас. Апосто- лът казва: „Никой никога не е видял Бо- га; но ако лк>бим един другиго, Бог пре- бъдва в нас, и л1обовта към Него е съ- вършена в нас." В Йоан 1:18 се казва: „Никой, кога да е, не е видял Бога; Еди- нородният Син, Който е в лоното на Отца, Той Го изяви." От Евангелието на Йоан научаваме, че невидимият Бог е позволил на света да Го познае чрез Гос- под Исус Христос. Тук, в Първото си послание, Йоан отново повтаря това, което казва в Евангелието: „Никой ни- кога не е видял Бога". Но сега Бог се изя- вява на света не чрез Христос, тъй като Той се е върнал при Него и е отдясно на Бога, а чрез вярващите. Колко велика е тази чест - да бъдем тези, чрез които човек виЖда Онзи, Който задоволява всички негови нуЖди! А когато се л1обим един друг, Неговата лк)бов е съвършена в нас. Това означава, че БоЖията л1обов към нас е постигнала своята цел. Според БоЖието намерение ние никога не тряб- ва да бъдем крайни точки на Неговото 267 1 Йоан 4  благословение, а само канали, през които
то тече към другите. Божията лк>бов ни се дава не за да я трупаме за себе си, а за да може чрез нас да преминава върху другите. Когато имаме такава лк>бов помежду си, ние доказваме, че сме в Не- го и Той - в нас, и че имаме Неговия Дух. И така, Бог пребъдва в нас и ние пребъд- ваме в Него! Това не е ли една прекрасна истина! 4:14 Тук Йоан прибавя и свидетелство- то на апостолите: „И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Сина Си да бъде Спасител на света/' Това е едно велико признание на божествената лЬбов в действие. „Отец прати Сина Си" - какви безкрайни мащаби на Хрис- товото дело се крият в тези думи! Вайн писа, че мащабите на служението на Христос са безкрайни и само липсата на разкаяние и неВерието могат да сложат граници на истинското му влияние." 9 4:15 Благословението от пребъдване- то на Бога В човека е привилегия за всич- ки, които изповядат, че Исус е Бойкият Син. Тук отново не става дума за едно обикновено интелектуално съгласие, а за изповед, която означава отдаване на ця- лото наше същество на Господ Исус Христос. Има ли по-близко взаимоотно- шение от това, човек да пребъдва в Бо- га и Бог да пребъдва в него! За нас е труд- но да си представим едно такова взаимо- отношение, но бихме могли да го срав- ним с нещо подобно в естествения свят - например на положението на ръжена в огъня или на гъбата Във Водата, или на балона във въздуха. Във всеки един от тези случаи обектът е в някаква среда и средата е В него. 4:16 „И ние познаваме и сме повярва- ли лкйювпш, която Бог има към нас. Бог е лк»бов; и който пребъдва в лк>бовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него." Бог е л!обов и тази лЬбов трябва да има обект. Специалният обект на Божията л1обов са онези, които са родени в Него- вото семейство. Ако аз искам да имам общение с Бога, трябва да обичам хора- та, които Той обича. 4:17,3 това се усъвършенства л1обов- та..." Не нашата лк>бов се усъвършенс- тва, а Божията лк>боВ се усъвършенст- ва в нас. Йоан сега ни пренася в един бъ- дещ момент - момента, в който ще зас- танем пред Господа. Дали тогава ще имаме дръзновение и увереност или ужа- сен страх? Отговорът на Йоан е, че ще имаме дръзновение, защото съвършена- та лк>бов е разрешила проблема с греха веднъж завинаги. Причината за нашата увереност в този бъдещ ден се вижда в думите:,,... защото, както е Той, така сме и ние в Тоя свят." Сега Господ Исус е в небето и съдът вече е зад гърба Му. Той дойде в света веднъж завинаги и из- страда наказанието за нашите грехове. Тогава Той извърши изцяло изкупително- то дело и повече никога няма да трябва да занимава с въпроса за греха. „Както е Той, така сме и ние в Тоя свят." Наши- те грехове бяха осъдени на Голгота и за- това ние можем с дръзновение да кажем: Смъртта и съдът са зад мен; л/обовта и славата са пред мен. Всички вълни преминаха над Исус, всички порои обвиха Христос. Мисиз Дж. Тренч Също както съдът е зад гърба на Хрис-
268 1 Йоан 4,5  бовта." БоЖията лк»бо6 не моЖе да
действа 6 онези, които се страхуват от Него. Те никога не са дошли при Него- в покаяние и никога не са получили проще- ние на греховете си. 4:19 „Ние лк>бим [Него]10, защото първо Той възлк>би нас." Единствената причина, поради която ние изобщо л1о- бим, е, защото Той първо ни е възлкйгал. Десетте заповеди изискват от човека да обича своя Бог и своя блшкен. Как то- гава Бог би могъл да получи тази лк>бов, която Неговата праведност изисква от нас? Той разрешава проблема, като изп- раща Сина Си да умре за нас. Не е въз- моЖно да не бъдем привлечени от тази прекрасна л1обов. Християнинът казва така: „Ти си пролял кръвта Си и си умрял за мен; отсега нататък аз ще Живея за теб." 4:20 Тук Йоан подчертава, че е без- смислено да твърдим, че обичаме Бога, ако мразим брата си. Колкото повече спиците се приближават към оста на ко- лелото, толкова повече се приблиЖават и една към друга. Така е и с нас: колкото повече се приблшкаваме към Господа, толкова повече започваме да обичаме на- шите вярващи братя и сестри. Йоан каз- ва, че не е възмоЖно да лкзбим Бога, Ко- гото не сме видели, ако не лк)бим братя- та си, които сме видели. 4:21 Йоан завършва пасаЖа с повторе- ние на заповедта, която имаме от Не- го: „Който л1оби Бога, да лк>би и брата си." Б. Здравото учение (5:1а) С това Йоан приклк>чва проблема за ис- тинността на християнския Живот и за- почва да разглеЖда проблема за провер- ката на учението или, както също бихме могли да го наречем, проверката на вяра- та. Първите три стиха ни показват как- ви са резултатите от вярата. Първият е новороЖдението, вторият е лк>бовта към Бога, третият- лкзбовта към дру- гите вярващи, и последният - подчинени- ето на БоЖиите заповеди. И така, най- напред е боЖественото раЖдане: „Все* ки, който вярва, че Исус е Христос, е ро- ден от Бога." Вярата на човека тук не е едно интелектуално съгласие с този факт, а отдаване на Живота му на Исус като Христос. В. Лк)бовта и подчинението, което тя произвежда (5:16-3) 5:16 Ако наистина сме родени от Бога, тогава ще моЖем и да Го лЬбим. И не са- мо това, но ще моЖем да лк>бим и Него- вите деца. Тук трябва да се отбелеЖи, че от нас се очаква да лк>бим всички вярва- щи на земята, а не само тези, които при- надлеЖат към едно отделно общество или събрание. 5:2,3 Четвъртият резултат от вяра- та е подчинението на БоЖиите запове- ди. „По това познаваме, че лк>бим Бо- Жиите деца, когато лк>бим Бога и из- пълняваме Неговите заповеди." Тези, които наистина са спасени, имат дълбо- кото Желание да вършат БоЖията воля. Нашата л1обов към Бога се изразява в доброволно подчинение на Неговите за- поведи. Господ Исус казва: „Ако Ме лк)- би някой, ще пази учението Ми" Когато казва, че „заповедите Му не са теЖки", Йоан не иска да каЖе, че не са трудни, а че изискват да се прави това, което новородените обичат да правят. Когато каЖеш на една майка да се гри- Жи добре за своето бебе, ти й казваш да прави нещо, което тя обича да прави. За- поведите на Господа са най-доброто не- що за нас - това, което носи най-голямо наслаЖдение на новата ни природа. Г. Вяра, която побеЖдава света (5:4,5) 5:4 После ние научаваме каква е тайната на победата над света. Световната сис- тема е една чудовищна система от изку- шения, която винаги се опитва да ни от- далечи от Бога и от вечните неща, като се стреми да ни заеме вниманието с вре- менното и чувственото. Хората от све- та са непрекъснато заети с неща, които 269 1 Йоан 5  са свързани с времето и чувствата. Те
стават Жертви на преходното. Само онзи, който е роден от Бога, на- истина побеЖдава света, защото чрез вярата той моЖе да се издигне над пре- ходното В този свят и да види нещата в истинската им, вечна перспектива. За- това този, който действително побеЖ- дава света, не е великият учен или фило- соф, или психолог, а простият вярващ, който съзнава, че това, което виЖда, е временно, а това, което не вшкда - веч- но. Само едно зърване на БоЖията слава в лицето на Исус Христос е достатъч- но, за да засенчи цялата слава на този свят. 5:5 Както вече отбелязахме, темата на този пасаЖ е вярата като пробен ка- мък за вечния Живот. Йоан току-що ни каза, че само който вярва, че Исус е Бо- йкият Син, само той побезкдава света. Сега апостолът продълЖава, като обяс- нява истината за делото на Господ Исус Христос. Д. Здравото учение (5:6-12) 5:6 Той казва: „Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв/' Тези думи са породили много спорове. Някои смятат, че под „вода и кръв" трябва да се разбират истинската вода и кръв, по- текли от прободените ребра на Спаси- теля (Йоан 19:34). Други мислят, че во- дата символизира БоЖия Дух, а кръвта - кръвта на Спасителя, която Той е про- лял на Голгота. Трети вярват, че тези думи намекват за естественото раЖда- не, което е свързано с водата и кръвта. Ние предлагаме четвърто обяснение, в което сме Взели под Внимание ереса на гностицизма, който апостолът крити- кува с това Послание. Както вече споменахме, гностиците са вярвали, че Христос е дошъл върху Исус по време на Неговото кръщение и Го е напуснал, преди да започнат мъките Му, а именно - в Гетсиманската гради- на. С други думи, те са казвали: „Христос не е умрял на кръста, а е умрял само Исус, човекът." Това твърдение ограбва делото на Христос от цялата му изку- пителна стойност по отношение на гре- ховете на хората. Ние предполагаме, че Йоан използва водата като символ на кръщението на Исус, а кръвта - като символ на Неговата изкупителна смърт. Това са двете крайни цели на Неговото обществено слуЖение. Йоан казва, че Исус е бил също толкова Христос, кога- то е умрял на кръста, колкото и когато се е кръстил в река Йордан. „Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв; не само чрез водата (което твър- дят гностиците), но чрез водата и чрез кръвта." ИзглеЖда, че човешкото сърце непрекъснато се опитва да се отърве по някакъв начин от доктрината за изкуп- лението. Хората предпочитат да гле- дат на Исус като на идеален Човек, съ- вършен Пример, който им е дал един прекрасен морален кодекс. Но Йоан тук твърди, че Господ Исус е не само Идеал- ният Човек, но и Идеалният Бог, а така също и- Онзи, Който се кръсти в река Йордан и Който даде Живота Си в Жер- тва за грешниците. Хората обичат да казват на Христос: „Слез от кръста и ще повярваме в Теб." Ако моЖеха само да махнат кръста от мисълта си, щяха да бъдат много щастливи. Но Йоан казва: „Не, вие не моЖе да отделите Господ Исус Христос от Неговото съвършено изкупително дело на Голгота." 5:7 „И Духът е, Който свидетелства, понеЖе Духът е истина." Светият Бо- Жий Дух винаги свидетелства за истина- та за Господ Исус, която Йоан ни разк- рива тук. Той свидетелства, че Христос е дошъл не само „чрез водата, но чрез во- дата и чрез кръвта", защото това е Бо- Жията истина. 5:8 Винаги е неприятно за християни- те да научат, че някои части от 7 и 8 cm. присъстват в много малко ръкописи на НЗ.11 Но това не бива да ги безпокои, за- щото то изобщо не моЖе да промени ис- тината за боговдъхновеността на Пи- санията. Някои хора смятат, че е ваЖ- 270 1 Йоан 5 но да имаме всички липсващи части, тъй
като в тях са споменати и трите Лица на Триединството. Трябва да каЖем оба- че, че истината за Триединството не за- виси само от този пасаЖ, но присъства и в много други пасаЖи от Писанията. След като е заявил в предишните сти- хове истината за Личността и делото на Христос, Йоан сега продължава, като описва сигурността на вярата ни в Не- го. Той казва: „... три са, които свиде- телстват: „Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни." Въпреки че Бо- Жието слово е достатъчно за нас като основа на нашата вяра, Бог благоволява да ни даде още едно тристранно свиде- телство. Най-напред това е свидетелс- твото на Духа. БоЖият Дух свидетелс- тва за истината, че Исус Христос е Бог и че Той е единственият Спасител на света. Свидетелството на Духа е запи- сано в БоЖието слово. След това идва свидетелството на водата. Ние вярваме, че това се отнася за случилото се при кръщението на Гос- под Исус. Тогава Бог е отворил небесата и е заявил пред всички: „Този е Моят въз- л!обен Син, в Когото е Моето благово- ление." По този начин Бог Отец е приба- вил Своето Собствено свидетелство за Личността на Христос към свидетелс- твото на БоЖия Дух. И най-накрая идва свидетелството на кръвта. На кръста Господ Исус свиде- телства за Себе Си, че Той е БоЖият Син. Никой не отне Живота Му от Него; а Той от Себе Си го даде. Ако беше един обикновен човек, Исус нямаше да моЖе да направи това. Кръвта на Господ Исус Христос свидетелства, че въпросът с греха е решен веднъЖ завинаги и че това решение удовлетворява Бога напълно. Всички тези три свидетели „са съглас- ни", т. е. това е едно обединено свиде- телство за съвършенството на Лич- ността и делото на Христос. 5:9 Следващото твърдение на Йоан е един много силен аргумент: „Ако прие- маме свидетелството на човеците, свидетелството на Бога е по-ваЖно." В еЖеднеВния ни Живот ние непрекъснато приемаме на доверие думите на нашите познати и близки. Ако не беше така, ня- маше да бъде възмоЖна никаква търго- вия и никакъв обществен Живот. Ние приемаме свидетелството на хора, кои- то не само могат да грешат, но могат и да ни мамят. Но ако моЖем да се дове- ряваме на хора, които могат да грешат и да лъЖат, колко повече трябва да се до- веряваме на словото на Бога, Който не моЖе нито да греши, нито да лъЖе. Глу- паво е да не вярваме на Бога. Неговото свидетелство е абсолкипно сигурно. 5:10 Когато човек приеме свидетелс- твото на Бога за Неговия Син, Бог запе- чатва тази истина, като му дава свиде- телството на Духа вътре в него. От друга страна, ако човек не повярва на Бо- га, той Го прави ликец, „защото не е по- вярвал свидетелството, което Бог е свидетелствал за Сина Си". Хората смятат, че могат или да приемат, или да отхвърлят свидетелството на Бога за Христос, но Йоан казва, че всеки, който отхвърля Неговото свидетелство, об- винява Бога в нечестие. 5:11 В този стих Йоан обобщава хрис- тиянското послание: „И свидетелство- то е това, че Бог ни е дал вечен Живот и че тоя зкивот е в Сина Му." Какви дълбоки истини се съдърЖат в тези ду- ми - Бог е дал вечен Живот на хората и източникът на този Живот се намира в Неговия Син! 5:12 И така, всеки трябва да разбере, че „който има Сина, има тоя Живот; който няма Бойкия Син, няма тоя Жи- вот". Това е толкова просто и ясно! Веч- ният Живот не се намира в някаква фи- лософия или образование, или наука, или добри дела, или религия, или църква. За да имаш вечен Живот, трябва да имаш Бо-, Ламя Син. Този, „който няма Боокия Син, няма тоя Живот", т. е. няма истинския Живот. Вечният Живот е неотделим от Исус Христос. 271 1 Йоан 5 Е. Увереността чрез Словото (5:13)
Вече стигнахме go последния пасаЖ в то- ва Послание. Тук най-напред Йоан заявя- ва съвсем ясно целта на написаното до- сега. Целта е тези, които вярват в име- то на БоЖия Син, да знаят, че имат ве- чен Живот. Ако ти имаш белезите на БоЖиите деца, знай, че и ти си един от членовете на БоЖието семейство. Този стих ни казва още една скъпоценна исти- на, а именно, че сигурността в спасение- то идва чрез БоЖието слово. Йоан е на- писал всичко това, за да могат хората да знаят, че имат вечен Живот. С други думи, Писанията са написани за това, вярващите в Господ Исус да иматувере- ност, че са спасени. Глупаво е човек да се надява или да предполага, или да чувства, или да търси в тъмното. Да бъдеш уве- рен, че си спасен, е прекрасно! Йоан зая- вява по възмоЖно най-ясния начин, че те- зи, които вярват в Господ Исус, могат да знаят, че имат вечен Живот. Ж. Увереността в молитвата (5:14-17) 5:14, 15 Когато знаем, че имаме вечен Живот, ние моЖем да застанем пред Гос- пода с увереност. Тази увереност е опи- сана в 14 и 15 cm. Hue знаем, че ако Го по- молим за нещо по Неговата воля, Той чу- ва тези молитви и ще им отговори. Всъщност ние трябва да се страхуваме да Го молим за нещо, което не е по Него- вата воля. Някой моЖе да попита: „Как мога да зная каква е БоЖията воля?" Най-общо БоЖията воля ни е открита в Свещените Писания, затова ние трябва да изучаваме словото - за да знаем по- добре БоЖията воля и да моЖем да се мо- лим по-добре. 5:16 Йоан най-напред ни дава пример за увереност в молитвата, след което ни дава пример, при който увереността е невъзмоЖна. „Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се мо- ли и Бог ще му даде Живот, сиреч на ония, които сьгрешават несмъртно." Тук очевидно става въпрос за случай, ко- гато един християнин виЖда, че него- вият брат се е заплел в някакъв грях. Но това не е грях, който носи смърт на чо- века, който го върши. В такъв случай вярващият моЖе да се помоли за възста- новяването на неговия брат и Бог ще да- де на молещия се Живот за онзи, който не съгрешава смъртно. „Има смъртен грях - казва апосто- лът, -не ви казвам за него да се помоли". С  мъртният грях
Не е възмоЖно да се каЖе със сигурност какво точно е смъртният грях, затова най-безопасният начин за разглеЖдане на този въпрос е да се изброят няколко при- ети тълкувания и да се каЖе кое от тях е най-приемливото за нас.
272 1 Йоан 5 5. Според едно последно обяснение тук
става въпрос за греха на отстъплени- ето. Ние вярваме, че това обяснение най-добре подхоЖда на контекста. Отстъпник е този, който е чул вели- ките истини на християнската вяра, убедил се е интелектуално, че Исус е Христос, и дори е изповядал християн- ството, макар и никога да не е бил действително спасен. След като е опи- тал колко е добро християнството, той е решил да го отхвърли и напълно е отрекъл Господ Исус Христос. От Евреи 6 глава научаваме, че този грях води до смърт. Онези, кошпо го извър- шат, не могат повече да се избавят, защото „разпъват втори път в себе си БоЖия Син и Го опозоряват". Пишей- ки това Послание, Йоан непрекъснато мисли за гностиците. Тези лъЖеучите- ли са били някога в християнското об- щение и са изповядали, че са вярващи. Те са разбрали истините на вярата, но след това са обърнали гръб на Господ Исус и са приели едно учение, което на- пълно отрича Неговата боЖестве- ност и пълнотата на изкупителното Му дело. Християнинът не трябва да се моли за възстановяването на таки- ва хора, защото Бог вече е казал в сло- вото Си, че те са извършили смъртен грях. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|