5 :17 „Всяка неправда е грях; и има
грях, който не е смъртен." Има различ-
ни степени на грях и има грехове, които
не са толкова сериозни, за да доведат до
смърт.
3. Знание за духовните реалности
(5:18-20)
5:18 Започвайки с 18 стих, Йоан довеЖда
своето Послание до един внушителен за-
вършек, в който повтаря накратко вели-
ките истини за увереността в христи-
янската вяра. „Знаем, че всеки роден от
Бога, не съгрешава." Всички моЖем да
бъдем сигурни в това - този, който има
боЖественото естество, не продълЖа-
ва да върши грях. Причината е следната:
„Оня, който се е родил от Бога, пази се-
бе си12, и лукавият не се докосва до не-
го." Както и в 3:% това твърдение се от-
нася до истинския вярващ, който посто-
янства и пази себе си благодарение на бо-
ЖестВената си природа. Само такъв чо-
век моЖе да остане незасегнат от стре-
лите на лукавия.
5:19 Отговорът на християнина на
онези, които претендират да имат по-
виеше знание, е следният: „Знаем, че ние
сме от Бога, и целият свят ле^ки в лука-
вия." За Йоан средно полоЖение няма.
Той виЖда само две ВъзмоЖности - или
6 Него, или 8 лукавия. Всички хора са или
спасени, или загубени, и това тяхно поло-
Жение зависи от отношението им към
Исус Христос. Вие, гностици, обърнете
внимание на тези думи!
5:20 Третата голяма истина е истина-
та за превъплъщението, „Знаем още, че
Бшкият Син е дошъл." Това е темата,
с която Йоан започва Посланието и с ко-
ято иска да го завърши. Идването на
Господ Исус ни е позволило да познаваме
истинния Бог. Бог Отец моЖе да бъде
познат само чрез Господ Исус Христос.
„Единородният Син, Който е в лоното
на Отца, Той Го изяви." След това Йоан
добавя: „... и ние сме в истинния, сиреч
в Сина Му Исуса Христа." Апостолът
отново подчертава, че ние моЖем да бъ-
дем в Бога само когато сме в Исус Хрис-
тос: „Никой не дохоЖда при Отца, освен
чрез Мене." „Това е истинският Бог и
вечен Живот." С други думи, Йоан про-
повядва точно това, което се отрича
от гностиците, а именно че Исус Хрис-
тос е Бог и че вечният Живот се намира
само в Него.
IX. Завършващ призив (5:21)
А ето и последното увещание на Йоан:
„Дечица, пазете себе си от идоли."
Апостолът всъщност казва: „Пазете
себе си от всички учения, които се про-
тивопоставят на тези истини." Вярва-
щите трябва да се пазят от всякакви
273
1 Йоан 5
u geu за Бога, koumo не са им предадени Архиепископ Александър нарече този
от апостолите. Исус Христос е Бог. призив „красноречиво потръпВане от
Всяко друго твърдение е идолопоклонст- yskac". Hue не моЖем да измислим нищо
во. Идолът е заместител или фалшифи- по-добро от това описание и затова за-
катор, който заема мястото на истин- вършваме нашия коментар с думите на
ския Бог. Тук Йоан не говори за идоли, из- Йоан, които ни карат да потръпнем от
дялани от дърво. Идолите, за които той узкас:
говори, са не толкова материални обек- „Дечица, пазете себе си от идоли."
ти, колкото лъзкеучения.
274
1 Йоан - Крайни белезкки
Крайни белезкки
-
(2:7) В критическия текст (както и
в Библията на български език: бел. на
прев.) е изпуснат изразът „отнача-
ло" от края на 7 стих.
-
(2:12) Думата „ teknia " произлиза от
една дума, която има значението на
„разкдам" (деца). Умалителното на
тази дума означава „малки родени"
(деца), точно обратното на неЖна-
та шотландска дума „bairnies".
-
(2:20) Текстът на традиционния и
повечето ръкописи гласи „вие знае-
те всичко" (panta); докато крити-
ческият текст казва „вие (pantes)
всички знаете". Лесно е да се Види
как трудният за разбиране текст е
бил заместен от по-лесния прочит
„вие всички знаете".
-
(3:1) В критическия текст (както и
в текста на Библията на български
език: бел. на прев.) е добавен изразът
„а такива и сме".
-
(4:3) Критическият текст изпуска
повторението на израза „че Хрис-
тос дойде в плът". (Подобно нещо
гласи и текстът на Библията на
български език, където се казва „кой-
то не изповядва Спасителя" вместо
„който не изповядва, че Христос
дойде в плът": бел. на прев.)
-
(4:7, 8) G. H. Barrett, The First Epistle
General of St. John, pp. 170-173.
-
(4:9,10) „ Умилостивеше" означава
удовлетворение чрез принасяне на
Жертва. Думата в оригиналния
текст е свързана с гръцката дума за
„умилостивилище". Под ръководст-
вото на британеца К. Й. Дод е била
започната една голяма офанзива сре-
щу тази дума (и доктрина), която е
завършила успешно. По примера на
РИСПБ повечето съвременни вер-
сии на Библията са заместили тази
дума с друга. Но тъй като „умилос-
тивеше" е един верен и стандартен
начин на изразяване на една теоло-
гична истина, ние смятаме, че тя
трябва да се запази (както е напра-
вено 8 ПБКД* и НИПБКДЖ).
-
(4:9,10) James R. Denney, The Death of
Christ, 2d. ed., p. 276. Очевидно първа-
та част от цитата е от някое по-
старо издание.
-
(4:14) W. Е. Vine, The Epistle of John,
p. 85.
-
(4:19) Критическият текст изпуска
„Него".
-
(5:7,8) Еразъм добавя тези думи към
по-късните издания на неговия НЗ на
гръцки език под натиск от страна на
папата. (Те могат да се прочетат в
официалната римокатолическа вер-
сия на Библията на латински език,
Вулгатата.) Тези думи се срещат са-
мо в четири от много късните гръц-
ки ръкописи, което прави тяхното
използване не много сигурно. Онези
представители на култови двшке-
ния, които чукат по вратите на хо-
рата, отричайки благословеното
Триединство, са винаги готови да
посочат тези факти, така че е доб-
ре да бъдем запознати с този проб-
лем.
-
(5:18) Вместо „пази себе си" крити-
ческият текст гласи „го пази", 8
който случай „Оня, Който се е родил
от Бога" ще се отнася до Христос.
275
1 Йоан - Библиография
Библиография
Barrett, G. S.,
The First Epistle General of St. John,
London: The Religious Tract Society, 1910.
Candlish, Robert S.q
The First Epistle of John,
Grand Rapids: Zondervan Publishing
House, n. d.
Findlay, George,
Fellowship in the Life Eternal,
London: Hodder & Stoughton, n. d.
Ironside, H. A.,
Addresses on the Epistles of John,
New York: Loizeaux Bros., n. d.
Kelly, William,
An Expostion of the Epistle of John the
Apostle,
London: T. Weston, 1905.
Law, Robert,
The Tests of Life,
Edinburgh: T & T Clark, 1909.
Marshall, I. Howard,
The Epistles of John (NIC),
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1978.
Mitchell, John G.,
Fellowship: Three Letters from John,
Portland, Ore.: Multnomah Press, 1974.
Scott, John R. W.,
The Epistles of John (TBC),
Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans
Publishing Company, 1964.
Vine, W. E.,
The Epistles of John: Light, Love, Life,
Grand Rapids: Zondervan Publishing
House, 1970.
Wescott, Brooke Foss,
The Epistles of John,
Cambridge: The MacMillan Company,
1892.
276
Второто послание на Йоан
„[Второто Послание на Йоан] ни показва една съвършено нова страна на апостола:
като пастир на отделните души... Независимо дали се обръща към местната
църква, или... към отделна християнка... апостолът пише това Писмо най-вече
заради отделния човек, от когото той е дълбоко заинтересуван."
А. Пламър
Въведение
I. Уникално място в Канона
Третото послание на Йоан и тоВа Вто-
ро писмо са единствените представите-
ли на безценната лична кореспонденция
на един от най-възлк>бените ранни све-
тии - апостол Йоан.
Често пъти християните искат да
знаят колко „близко" или колко „далече"
трябва да стоят по отношение на дру-
гите хора и особено на онези, които
твърдят, че са вярващи. Второто и Тре-
тото послание на Йоан ни дават отго-
вор на този практически въпрос. Второ-
то послание ни показва колко е ВаЖно да
дърЖим вратите на дома си (или на до-
машната си църква) затворени за ерети-
ците; докато Третото поелание ни на-
сърчава да ги дърЖим непрекъснато от-
ворени за пътуващите проповедници и
мисионери.
II. Авторство
Външните доказателства за Второто
послание на Йоан са по-слаби от тези на
Първото послание, което без съмнение
се дълЖи на малкия му размер и личното
естество на проблемите, които засяга.
То е цитирано от Иреней, който, също
като няколко други автори, смята, че
то е част от Първото послание на Йо-
ан (разделянето на глави и стихове идва
няколко века по-късно). Ориген изразява
известни съмнения по отношение на то-
ва Послание, но Климент и Дионисий, и
двамата от Александрия, го цитират
като Йоаново Послание. Киприан изрич-
но цитира 10 cm. като стих, написан от
апостол Йоан.
Вътрешните доказателства се състо-
ят във факта, че стилът и речниковият
състав на това Второ послание съот-
ветстват на стила и речниковия състав
на Евангелието от Йоан и на Първото
и Третото послание на Йоан. Макар и
Второто и Третото послание да започ-
ват по-различно от Първото, те си при-
личат толкова много, че малко хора мо-
гат да отрекат, че са написани от една
и съща ръка и явно почти по едно и също
време.
Няма особена причина да се съмняваме
в традиционното мнение, според което
авторът на Второто послание е апос-
тол Йоан (за повече подробности вшкте
въведението към Първото послание на
Йоан).
Ш. Датиране
Както и при Първото послание на Йоан
могат да се предполоЖат два периода на
написване на това Послание: една по-ран-
на дата (през 60-те години) преди унищо-
Жението на Ерусалим и една по-късна да-
та (85-90-те години). Ако Писмото е би-
ло написано през първия период, то то-
ва сигурно е станало в Ерусалим; ако е би-
ло написано през втория период, то то-
ва трябва да е станало в Ефес, където
остарелият апостол е прекарал послед-
ните години от Живота си.
IV. Историческа обстановка
и основна тема на Посланието
Второто Послание на Йоан е било напи-
сано в обстановка на широко разпрост-
277
2 Йоан
ранено слуЖение на пътуващи проповед-
ници в ранната църква, което все още се
практикува в някои кръгове. Често пъти
тези евангелисти и слуЖители на слово-
то са получавали гостоприемство, хра-
на, а понякога и пари от отделни христи-
янски домове и събрания, които са посе-
щавали. За съЖаление в християнските
събрания се вмъкнали много бързо лъЖе-
учшпели и религиозни шарлатани, които
са се хванали за тази възможност за лес-
на печалба и за разпространение на ере-
си от рода на гностицизма (вЖ. въведе-
нието към Първото послание на Йоан).
Щом като е било толкова ВаЖно вяр-
ващите от първия век да бъдат предуп-
редени за опасността от тези еретици
и „религиозни използвачи", какво ли би ка-
зал апостол Йоан сега, ако моЖеше да ви-
ди разноцветния килим от секти, култо-
ве и лъЖливи религии?
Централната тема на Второто пос-
лание на Йоан е предупреждението, че
вярващите не трябва да сътрудничат
по никакъв начин на хора, които разпрос-
траняват заблуди по отношение на Лич-
ността на нашия Господ (10 и 11 cm.)
Схема на изложението
-
Поздравлението на апостола: благо-
дат, милост и мир (1-3 cm.)
-
Радостта на апостола: послушани-
ето на децата (4 cm.)
-
Наставлението на апостола: „да
л1обим един другиго" (5 и 6 cm.)
-
ГриЖата на апостола: появяването
на измамници антихристи (7-11 cm.)
-
НадеЖдата на апостола: лично да
дойде и да ги посети (12-13 cm.)
Коментар
I. Поздравлението на апостола:
благодат, милост и мир (1-3 cm.)
1 cm. Във Второто послание на Йоан
апостол представя себе си като презви-
тер. Тази квалификация моЖе да се от-
нася или до неговата възраст, или до
официалното му полоЖение в църквата.
Що се отнася до неговата възраст, Йо-
ан е последният от апостолите, придру-
Жавали Господ Исус. А що се отнася до
официалното му полоЖение в църквата,
най-вероятно той е епископ или надзира-
тел. Тук едва ли има нуЖда да избираме
кое обяснение да приемем, тъй като и
двете са верни.
Не е много лесно да се разбере какво оз-
начава изразът „до избраната госшика".
Обикновено по този въпрос има три мне-
ния, които обикновено се поддърЖат. (1)
Някои вярват, че под „избраната госпо-
Жа" трябва да се разбира църквата, ко-
ято на други места се описва като невяс-
тата на Христос, или едно определено
местно събрание. (2) Други предполагат,
че Писмото е адресирано до избраната
Кирия, тоест, че тук не е използвана ду-
мата „госпоЖа", а личното име Кирия.
Това име моЖе да бъде гръцкият еквива-
лент на арамейското име Марта (и две-
те означават „госпоЖа").1 (3) Трети
смятат, че Писмото на Йоан е написано
до една неназована по име госпоЖа хрис-
тиянка, която, заедно с всички други вяр-
ващи, е сред БоЖиите избрани - избрана
в Христос преди създаването на света.
Ние поддърЖаме последното тълкува-
не и смятаме, че фактът, че това пре-
дупреЖдение срещу антихристиянскшпе
учители се намира в едно Писмо, адреси-
рано до Жена, е особено ВаЖен. Грехът
влезе най-напред в света чрез Ева, която
беше измамена от Сатана: „Жената се
излъга, та падна в престъпление" (1 Тим.
2:14). Павел говори за лъЖеучителите,
278
2 Йоан
koumo особено много привличат жени-
те: те „се Вмъкват... В домовете", за да
уловят „обременени с грехове женища,
водени от различни страсти", които
слушат всички, но „никога не могат да
дойдат В познаване на истината" (2 Тим
3:6, 7). Дори и днес последователите на
различни култове обичат да посещават
домовете през деня, когато мъжът е
обикновено на работа. Децата също
трябва да се предупреждават за тази
опасност.
Йоан казва, че той лк>би тази избрана
госшюка... и децата й наистина. Спасе-
ните откриват, че се намират в едно
прекрасно общение с други хора, които
те никога не биха обичали, ако не беше
тази обща л1обов към Божията истина.
Божията истина свързва сърцата в едно
- сърцата на „всички, които са познали
истината".
-
cm. Изразът „заради истината" има
две възможни обяснения. Той може да се
отнася до мотива, заради който ние оби-
чаме всички светии, или до причината,
заради която Йоан е написал това Пис-
мо. Възможни са и двете значения: „...за-
ради истината, която пребъдва в нас и
ще бъде с нас до века." Тук под „истина-
та" може да се разбира: (1) Господ Исус
Христос, Който каза: „Аз съм истина-
та..." (Йоан 14:6); (2) Светият Дух: „Ду-
хът е истината" (1 Йоан 5:7) и (3) Биб-
лията: „Твоето слоВо е истина" (Йоан
17:17). Не е ли удивително това, че ние
сме пазени от тези Три истини и че те
ще бъдат с нас до века!
-
cm. Поздравът на Йоан е: „Благодат,
милост, мир да бъдат с нас."2 Благо-
датта е незаслужена милост към хора,
които заслужават точно обратното на
това, което получават. Милостта е жа-
лост, показана към хора, които са винов-
ни и изклкшително нещастни. Мирът е
взаимоотношение на хармония, което се
получава в резултат на Божията благо-
дат и милост. И трите благословения
идват от Бог Отец и от Господ Исус
Христос. Бащата е източникът, а Си-
нът - каналът. Освен това те са „в ис-
тина и лк>бов" и никога едната от тези
три добродетели не е ощетена за смет-
ка на другата.
II. Радостта на апостола:
послушанието на децата (4 cm.)
Сега Йоан изразява радостта си от то-
ва, че някои от децата на избраната гос-
пожа „ходят в истината". Истината
не е нещо, което трябва да се вярва само
с ума, а е нещо, което трябва да се живее
всеки ден. Както Господ Исус беше жи-
вото въплъщение на истината, така и
нашият живот трябва да свидетелства
за истината.
III. Наставлението на апостола: „да
лк>бим един другиго" (5 и 6 cm.)
5 cm. В пасажа от 5 до 9 cm. апостолът
като че ли прави кратко обобщение на
Първото си послание. В него той избро-
ява различните начини на проверка на
християнския живот. В тези стихове
той повтаря последните три от тях -
проверката чрез лк>бовта (5 cm.), чрез
подчинението (6 т.) и чрез учението (7-9
cm.).
6 cm. Най-напред той напомня на сво-
ите читатели заповедта за л1обовта
между вярващите. Лк>бовта се състои
най-вече в неегоистично отдаване на се-
бе си за благото на другите. Тя не е от-
говор на въпроса: „Какво мога да получа
от този човек?", а: „КакВо мога да нап-
равя за този човек?" След това апосто-
лът подчертава, че лк)бовта означава
„да ходим по Неговите заповеди". Ние
не можем истински да обичаме в божес-
твения смисъл на тази дума, ако не хо-
дим в подчинение на Господа и на Божи-
ята истина.
IV. Гршката на апостола:
появяването на измамници
антихристи (7-11 cm.)
7 cm. Този стих ни припомня проверката
на учението. В нея основният въпрос е:
„Наистина ли Бог стана Човек в Лицето
279
2 Йоан
на Исус Христос?" Решителният отго-
ворът е: „Да." Гностиците3 са вярвали,
че боЖественият Христос е слязъл вър-
ху Исус от Назарет и е останал в Него
само за известно време. Но Йоан подчер-
тава, че Исус Христос е бил, е и винаги
ще бъде Бог.
-
cm. Затова той предупреждава свои-
те читатели: „Внимавайте на себе си,
да не изгубите онова, което сте израбо-
тили, но да получите пълна награда."*
С други думи, стойте твърдо в истина-
та за Господ Исус Христос, така че на-
шият труд меЖду вас да не бъде напра-
зен, а ние (апостолите и техните после-
дователи) да получим пълна награда.
-
cm. Когато Йоан казва: „Никой, кой-
то върви напред4 и не пребъдва в Хрис-
товото учение../', той не говори за хрис-
тияните, а за лъЖеучителите. Точно
това правят последователите на раз-
личните култове. Те твърдят, че имат
нова светлина и проповядват учения, ко-
ито Бог не е разкрил в Своето слово. Те
не остават В границите на християнско-
то откровение, нито пребъдват в Хрис-
товото учение. Под „Христовото уче-
ние" вероятно трябва да се разбира уче-
нието, което е донесено от Самият
Христос, но то също така моЖе да озна-
чава и всичко, което Библията учи за
Христос. С 9 cm. апостолът иска да ка-
Же, че един член на култ моЖе да твър-
ди, че познава Бога, но ако той не вярва
в абсолкнпната боЖественост u човеш-
ка природа на Господ Исус, то той „ня-
ма Бога". Бог моЖе да бъде познат един-
ствено чрез Сина: „... никой не дохоЖда
при Отца, освен чрез Мене" (Йоан 14:6).
10,11 cm. Тези два стиха са сърцето на
Посланието. Те ни дават ценния съвет
как да е отнасяме към лъЖеучителите,
които чукат на нашите врати. Йоан
тук няма предвид обикновените хора, ко-
ито ни идват на гости, а онези, които
* Тук В Библията на англ. ез. текстът гласи
следното: „Внимавайте на себе си да не изгу-
бим онова, което сме изработили, но да полу-
чим пълна награда"- ?ел. на прев.
идват, за да разпространяват антихрис-
тиянска пропаганда. Трябва ли да ги при-
емаме у дома си? Трябва ли да ги каним
на кафе или чай? Трябва ли да им помага-
ме финансово? Да купуваме ли тяхната
литература? Отговорът е, че не тряб-
ва нито да ги приемаме, нито да ги позд-
равяваме. Да окаЖеш гостоприемство
на такива хора, е все едно да вземеш тях-
ната страна и да застанеш против Спа-
сителя. ВъзмоЖно е обаче някога да поз-
волим на такъв човек да влезе в нашия
дом, без да знаем, че той отрича Госпо-
да. Тези стихове не се отнасят за таки-
ва случаи. Но когато знаем, че един човек
е лъЖеучител, няма да бъде лоялно от на-
ша страна да се дърЖим към него като
към приятел. Тези стихове не се отна-
сят за обикновените хора, които ни ид-
ват на гости. Християните често се
срещат с невярващи, за да се опитат да
ги спечелят за Христос. Тук става въп-
рос за приемане на религиозни учители,
които отричат божествеността и ху-
манността на Исус Христос. Хог дава
следното обяснение:
„Не трябва да правим нищо, което да
подхрани у другия ил/озията, че престъп-
лението срещу Христос не е нещо толко-
ва фатално, нито да позволим по няка-
къв начин на престъпилия да влияе на дру-
Сподели с приятели: |