Уилиям макдоналд к о г нови
Изтегляне 13.9 Mb.
|
I. Въведение А. Поздрав (1:1-3) 1:1 Павел е призован да бъде апостол на Исус Христос по пътя за Дамаск. Този призив не е дошъл от или чрез хора, а ди- ректно от Господ Исус. Апостол" бук- вално означава „изпратен". Първите апостоли са били свидетели на Христос във възкресението. Те също така са мог- ли да извършват чудеса, с които да пот- върдят божествеността на проповяд- ваното послание. Павел моЖе спокойно да каЖе с езика на Френсис Бийвън: Христос, Синът на Бога, ми ВъзлоЖи да работя на среднощно поле. Христос ме мощно ръкоположи с прободените Си ръце. По времето, когато Павел пише това Писмо, с него е още един брат на име Состен и затова Павел решава да позд- рави читателите на Писмото и от не- гово име. Не моЖем да знаем със сигур- ност дали това е същият Состен от Де- янията на апостолите 18:17, който е бил началникът на синагогата и за който се казва, че е бил бит публично от гърците. МоЖе би точно този водач е бил спасен чрез проповядването на Павел и сега ве- че му помага в делото на благовестието. 1:2 Писмото е отправено най-напред към „БоЖията църква, която е в Ко- ринт". Обнадеждаващо е да знаем, че на земята няма толкова покварено място, 6 което да не моЖе да се основе събрание, принадлеЖащо на Бога. По-нататък за коринтското събрание се казва, че в не- го се намират онези, които са осветени в Христа Исуса, призовани да бъдат светии. Тук „осветени" означава „отде- лени за Бога от света" и описва полозке- нието на всички, които принадлеЖат на Христос. Що се отнася до тяхното практическо състояние, те трябва да се отделят всеки ден, като Живеят свят Живот. Някои хора твърдят, че освещението е определен акт на благодат, чрез който човек получава освобоЖдение от грешна- та си природа. Това учение не се подкре- пя от този стих. Коринтските христи- яни са доста далеч от практическата святост, но въпреки това те си оста- ват по полоЖение осветени от Бога. Като светии те участват в едно ве- лико общение: „... призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призова- ват на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и те- хен, и наш." И макар че наставленията на това Послание са насочени главно към светиите в Коринт, те също така мо- гат да се отнесат и към всички участни- ци в световното общество, които приз- нават господството на Христос. 1:3 Първото послание към коринтяни- те представлява по особен начин едно Писмо на Неговото господство. При разглеждането на мноЖеството пробле- ми на събранието и личния Живот на не- говите членове апостолът непрекъсна- то напомня на своите читатели, че Исус Христос е Господ и че всичко, което пра- вим, трябва да го правим, признавайки тази Велика истина. Харкатерното поздравление на Павел моЖе да се прочете в 3 стих. Думите благодат и мир представляват едно обобщение на цялото евангелие. Благо- датта е източникът на всяко благосло 401 1 Коринтяни 1  бение, докато мирът е резултатът 8
Живота на един човек, който приема Бо- Жията благодат. Тези големи благосло- вения идват „от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа". Павел не се ко- лебае да спомене Господ Исус заедно с Бог, нашия Отец. Това е един от стоти- ците примери в НЗ, които говорят за ра- венството на Господ Исус с Бог Отец. Б. Благодарение (1:4-9) 1:4 След като завършва своя поздрав, апостолът се обръща към Бога с думи, с които Му благодари за коринтяните и за чудесното дело, което Той е извършил в техния Живот (4-9 cm.) Характерът на Павел показва една особено благородна черта, а именно - че той винаги се стре- ми да намери нещо похвално в Живота на своите вярващи братя и сестри. Дори когато техният пракически Живот не заслуЖава особена похвала, той пак мо- Же да благодари на своя Бог най-малко- то за това, което е направил за тях. Та- къв е и случаят тук. Коринтяните са да- леч от това, което ние наричаме „духов- ни християни", но Павел моЖе поне да благодари за БоЖията благодат, която им е била дадена в Христа Исуса. 1:5 Конкретното изявление на БоЖия- та благодат в коринтяните е това, че те са били богато надарени с дарбите на Светия Дух. Павел уточнява, като каз- ва, че те се били обогатени чрез Него във всяко слово и всяко знание,* вероятно имайки предвид дарбите на говорене на езици, тълкуване на езици и знание, кои- то те са получили в изключителна сте- пен. Словото е външната изява, а знани- ето - вътрешното разбиране. 1:6 фактът, че те имат тези дарби, е потвърЖдение на БоЖието дело в тех- ния Живот и точно това има предвид и Павел когато казва: „по който начин се потвърди свидетелстването за Хрис- * БукВ. превод.; преводът от 1924 г. гласи: „...във всичко, в пълна сила да говорите за Не- го". - Бел. на прев. та меЖду вас." Те са чули свидетелст- вото на Христос, приели са го чрез вяра и Бог е потвърдил, че те наистина са спасени, като им е дал тези свръхестес- твени сили. 1:7 Що се отнася до пршпеЖанието на дарбите, коринтската църква не е по- долна от която и да било друга църква. Но простото притеЖание на тези дарби не е само по себе си белег на истинска ду- ховност. Павел наистина благодари на Господа за нещо, за което коринтяните сами не са пряко отговорни. Дарбите се дават от възнесения Господ без значение на каквито и да било лични заслуги от страна на човека. Ако един човек има ня- каква дарба, той не трябва да се гордее с нея, а да я използва скромно за Госпо- да. Плодът на Духа е нещо съвсем различ- но от дарбите. Той вклк>чва личното предаване на вярващия на управлението на Светия Дух. Апостолът не моЖе да похвали коринтяните за някакво свиде- телство на Духа в техния Живот, а само за това, което Господ им е подарил като Суверен - нещо, което те не могат да контролират. По-нататък в Посланието апосто- лът ще трябва да порицае светиите за- ради тяхната злоупотреба с дарбите, но тук той Желае да изрази своята благо- дарност, че те са получили тези дарби в такива необикновени размери. Коринтяните с нетърпение чакат явяването на нашия Господ Исус Хрис- тос. Изследователите на Библията не могат да се споразумеят дали това се отнася до идването на Христос за Него- вите светии (1 Сол. 4:13-18), или за идва- нето на Господа заедно с Неговите све- тии (2 Сол. 1:6-10), или и за двете. В пър- вия случай това ще бъде едно явяване на Христос само на вярващите, докато във втория Той ще се яви на целия свят. И Грабването, и славното явяване на Христос се очакват с нетърпение от вярващите. 402 1 Коринтяни 1  1:8 Сега ПаВел изразява увереността,
че Господ също така ще утвърждава светиите до края, за да могат да бъдат безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос. И още веднъЖ ни прави впе- чатление, че благодарението на Павел засяга не толкова това, което са напра- вили коринтяните, колкото това, кое- то ще направи Бог. Тъй като са уповали на Христос и тъй като Бог е потвърдил този факт с даването на дарбите на Ду- ха, Павел е уверен, че Бог ще ги запази за Себе Си до идването на Христос за Не- говия народ. 1:9 Оптимизмът на Павел относно ко- ринтяните се основава на верността на Бога, Който ги е призовал да участват в общението на Неговия Син. Той знае, че след като Бог е решил да плати така- ва огромна цена, за да ги направи наслед- ници на Живота на нашия Господ, Той ни- кога няма да ги остави да се изплъзнат от Неговата ръка. П. Нередности в църквата А. Разцепления сред вярващите 1:10 Апостолът вече е готов да започне разглеждането на въпроса за раздорите в църквата (1:10:4:21). В .началото той отправя едно прекрасно увещание за единство меЖду вярващите. Вместо да им заповядва с авторитета на апостол, Павел ги умолява с неЖността на брат. Призивът за единство се основава на името на нашия Господ Исус Христос и тъй като името представлява Лич- ността, моЖе да се каЖе, че той се ос- новава на всичко, което Господ Исус Христос е и е направил. До този момент коринтяните са възвеличавали имената на хора, което е могло да доведе единс- твено до разцепления. Павел ще възвели- чи името на Господ Исус, защото знае, че само по този начин моЖе да се постиг- не единство сред БоЖиите хора. „Да го- ворим в съгласие" означава да бъдем еди- номислени и единодушни; да бъдем едно по отношение на верността и лоялност- та. Това единство се получава само ко- гато християните имат Христовия ум и затова в следващите стихове Павел ще им каЖе как могат да мислят по на- чина, по който Христос мисли. 1:11 Павел е разбрал за разприте меЖ- ду християните в Коринт от Хлоините домашни. Посочвайки името на хората, които са му дали тази информация, Па- вел постановява един ваЖен принцип в християнското поведение. Ние не тряб- ва да говорим нищо по адрес на нашите вярващи събратя, ако не сме готови да отговаряме с името си за всяка казана дума. Ако всички следвахме този пример, голяма част от празните клк>ки и слухо- ве, които днес тормозят църквата, щя- ха да бъдат избегнати. 1:12 В местното събрание в Коринт са били образувани отделни секти или пар- тии, всяка от които е дърЖала на авто- ритета на своя водач. Някои са показва- ли предпочитание към авторитета на Павел, други - към този на Аполос, тре- ти към Кифа (Петър), а е имало и таки- ва, които дори са твърдели, че принадле- Жат на Христос, имайки предвид вероя- тно, че никой друг освен тях не принадле- Жи на Христос! 1:13 В пасаЖа от 13 до 17 стих Павел възмутено порицава този дух на сектан- тство у своите братя. Образуването на отделни партии в църквата означава отричане на единството на тялото на Христос. Следването на човешки вода- чи е обида за Този, Който е бил разпънат за тях. Да се наречеш с името на друг чо- век означава да забравиш, че ти си приз- нал своята принадлежност към Господ Исус в кръщението. 1:14 Появата на отделни партии в Ко- ринт е повод за Павел да си спомни, че той самият не е кръстил никого от тях освен Крисп и Гай. 1:15,16 Апостолът не Желае никой да кшке, че той е кръщавал в своето собс- твено име. С други думи, той не се стре- ми да спечели обръщенци за себе си или да 403 1 Коришпяни 1  си създаде име. Неговата единствена цел
е да насочва хората към Господ Исус Христос. Разсъждавайки по-нататък, Павел си спомня, че е кръстил още и Стефанино- вия дом, и освен тях не си спомня да е кръстил никого другиго. 1:17 Той обяснява, че Христос не го е изпратил на първо място за да кръща- ва, а за да проповядва благовестието. Това изобщо не означава, че Павел не вярва в кръщението. Нали самият той вече спомена имената на няколко души, които е кръстил! То no-скоро означава, че неговата главна задача не е да кръща- ва. Вероятно той дори е поверил' тази за- дача на други хора, моЖе би на някои хрис- тияни от местното събрание. Но този стих също така опровергава идеята, че кръщението е основното нещо в спасе- нието. Ако това беше така, тогава тук Павел всъщност щеше да казва, че е бла- годарен, че не е спасил никого освен Крисп и Гай, а това е абсурдно! Във втората половина на 17 cm. Павел неусетно преминава към темата на следващия пасаЖ. Той не проповядва бла- говестието с мъдри думи, за да не би кръстът на Христос да се лиши от зна- чението си. Апостолът знае, че ако хо- рата се впечатлят от неговото красно- речие или риторика, то той е претърпял неуспех в усилията си да представи ис- тинското значение на Христовия кръст. Много ще помогне да разберем следва- щите стихове, ако си спомним, че като гърци коринтяните са били големи почи- татели на човешката мъдрост. Те са считали своите философи за национални герои. Несъмнено нещо от това отно- шение е успяло да проникне и в събрание- то в Коринт. Коринтяните са предста- вители на хората, които искат да „укра- сят" благовестието така, че да изглеж- да по-приемливо за интелигенцията. Те се съмняват в неговата сила сред инте- лигенцията и смятат, че има нуЖда от „интелектуализиране" на посланието. Очевидно това преклонение пред инте- лектуализма е една от причините за об- разуването на партии около човешки во- дачи. Всякакви усилия за „украсяване" на евангелието са напълно погрешни. МеЖ- ду БоЖията мъдрост и човешката мъд- рост има огромна разлика и всички опи- ти за тяхното примиряване са безсмис- лени. Тук Павел показва колко е глупаво да възвеличаваме хората и подчертава, че това не съответства на истинската природа на благовестието (1:18-3:4). Най-напред той изтъква, че посланието на кръста е точно обратното на това, което всички хора смятат за истинска мъдрост (1:18-25). 1:18 „Защото словото на кръста е бе- зумие за тия, които погиват." Както Барнс казва много сполучливо: „Смъртта на кръста е била свързана с мисълта за всичко, което е срамно и не- почтено. Затова всяко слово, което е го- ворело за спасение само чрез страдания- та и смъртта на един разпънат Човек, неизбеЖно е пораЯсдало в сърцата им презрение и насмешка."1 Гърците са големи почитатели на мъдростта (това е и буквалното значе- ние на думата „философ"). Но в благовес- тието няма нищо, което да се хареса на тяхната горделива мъдрост. За онези, които се спасяват, евангели- ето е БоЖия сила. Те чуват посланието, приемат го чрез вяра и чудото на обнов- лението става в техния Живот. Обърне- те внимание на факта, че в този стих се споменават само две групи хора - тия, които погиват, и ония, които се спася- ват. Средно полоЖение няма. Ако искат, хората могат да обичат своята човеш- ка мъдрост, но само евангелието води към спасение. 1:19 фактът, че благовестието няма да се хареса на човешката мъдрост, е бил пророкуван от Исая (29:14): „Ще унишгока мъдростта на мъдри- те, и разума на разумните ще отхвър- 404 1 Коринтяни 1  В „Коментар към Уиклифската Биб-
лия" С. Луис ДЖонсън отбелязва, че в контекста тези „думи са БоЖието от- рицание на политиката на „мъдрите" в Юда, които търсят съЬз с Египет, ко- гато са заплашени от Сенахирим".2 Ис- тина е, че Бог много обича да постига це- лите Си по начини, които изглеждат глу- пави на хората. Колко често Той изпол- зва методи, на които мъдрите на този свят се надсмиват, но които постигат Желаните резултати с удивителна точ- ност и ефективност. Така например чо- вешката мъдрост ни казва, че ние мо- Жем да спечелим или да заслуЖим спасе- нието си. Евангелието отхвърля всякак- ви опити на човека да се спаси сам и пред- ставя Христос като единствения път към Бога. 1:20 След това Павел отправя към сво- ите читатели следното предизвикател- ство: „Где е мъдрият? Где е кншкни- кът? Где е разисквачът на тоя век?" Бог посъветва ли се с тях, когато съста- ви своя план за спасение? МоЖеха ли те някога да измислят такъв план за изкуп- ление, ако трябваше да разчитат на сво- ята собствена мъдрост? Могат ли те някога да оборят нещо, което Бог е ка- зал? Отговорът е едно решително „Не!" Бог е обърнал в глупост светската мъд- рост. 1:21 Човекът не моЖе да дойде до Бо- га със собствената си мъдрост. В про- дълЖение на много векове Бог даваше на човечеството тази възможност, но ре- зултатът беше винаги провал. Тогава Бог благоволи да спаси онези, които вяр- ват, чрез проповядването на кръста - едно послание, което изглеЖда на хората глупаво. Глупостта на проповядваното послание се отнася до кръста. Ние зна- ем, разбира се, че то не е глупост, но на неосветения ум на човека то изглеЖда глупост. Според Годет 21 cm. съдърЖа цяла една философия на историята - сър- цевината на цели томове литература. Нека не го подминаваме набързо, а да се замислим сериозно над неговите дълбо- ки истини. 1:22 За logeume е характерно, че „ис- кат знамения". Тяхната настройка е такава, че биха повярвали, ако им се по- каЖе някакво чудо. Гърците пък от своя страна търсят мъдрост. Те се интере- суват от човешкия начин на разсъЖде- ние, човешката аргументация, човешка- та логика. 1:23 Но Павел не се стреми да угоди на техните Желания. Той казва: „А ние про- повядваме разпнатия Христос." Както беше казал някой: „Той не е бил кздеин - лк>бшпел на знамения, нито грък - лк>би- тел на мъдростта, а християнин - люби- тел на Христос." За logeume разпънатият Христос е съблазън или препънка. Те търсят един силен военачалник, който ще ги избави от римското владичество. Вместо то- ва евангелието им предлага един Спаси- тел, който е прикован за един срамен кръст. За езичниците разпънатият Христос е глупост. Те не могат да раз- берат как така Един Човек, Който е ум- рял в такава слабост и неуспех, моЖе ня- кога да разреши техните проблеми. 1:24 Но странното е това, че всичко, което търсят и logeume, и езичниците, се намира по един удивителен начин в Господ Исус. За онези, които чуят Него- вия призив и Му се доверят - и logeu, и гърци - Христос става Бюкия сила и Бо- Жия премъдрост. 1:25 Всъщност в Бога няма нито глу- пост, нито немощ. Но в 25 стих апосто- лът ни казва, че това, което изглеЖда глупаво у Бога в очите на човеците, е всъщност по-мъдро и от най-мъдрите човеци. Също така онова, което изглеЖ- да немощно у Бога, в очите на човеците е по-силно и от най-силните неща, които човеците могат да постигнат. 1:26 След като е говорил за самото евангелие, апостолът сега се обръща към хората, които Бог призовава чрез него (26-29 cm.). Той напомня на корин- тяните, че меЖду тях няма мнозина 405 1 Коришпяни 1  мъдри no плът, нито мнозина могъщи,
нито мнозина благородни. Много пъти се е наблягало на факта, че В текста не се казва „няма никакви", а се казва „ня- ма мнозина". Поради това една английс- ка лейди с благородническа кръв обичала да казва, че е била спасена от разликата в тази една-единствена дума. Самите коришпяни не принадлежат към интелектуалния елит на общество- то. Те не са откликнали на помпозно зву- чащи философии, а на простото еванге- лие. Защо тогава те оценяват толкова високо човешката мъдрост и величаят проповедници, които се опитват да ук- расят благовестието, за да бъде" по-лес- но прието от хората със светска мъд- рост? Ако се очакваше от хората да напра- вят една църква, те сигурно щяха да вклк>чат в нея най-знатните членове на обществото. Но 26 стих ни учи, че Бог отминава хората, които човеците оце- няват толкова високо. Онези, които Той призовава, не са тези, които светът счи- та за велики. 1:27 „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също из- бра Бог немощните неща на света, за да посрами силните/' Както казва Ерих Сауер: „Колкото по-примитивен е материа- лът, с който работи Майсторът, толко- ва по-голяма е Неговата слава (ако мо- зке да бъде достигнат същият стандарт на изкуство); и колкото по-малка е арми- ята, с която води битката Пълководе- цът, толкова no-големи са почестите за победителя (ако маЖе да бъде извоЬвана същата велика победа)." 3 Бог използва тръби, за да срине стени- те на Ерихон. Той намали армията на Ге- деон от 32000 на 300 души, за да разгро- ми мадиамските армии. Използва волски остен в ръцете на Самегар, за да порази филистимците. Даде сила на Самсон, който с помощта на една оселова че- л1ост победи цяла армия. А нашият Гос- под нахрани 5000 мъЖе само с няколко хляба и риби. 1:28 За да завърши описанието на то- ва, което някой беше нарекъл „армията на петте ескадрона глупаци", Павел до- бавя и „долните и презрените неща на света..., и ония, които ги няма". Изпол- звайки такива невероятни материали, Бог унищоЖава „тия, които ги има". С други думи, Той обича да взима хора, ко- ито нямат никаква стойност в очите на света, и да ги използва за Своя прослава. Тези стихове са един укор към христия- ните, които обичат да раболешшчат пред изтъкнати и известни личности и да показват много малко или никакво внимание на по-скромните БоЖии све- тии. 1:29 БоЖието намерение, когато изби- ра хора, които имат много малък прес- тиЖ в очите на света, е цялата слава да се отдаде на Него, защото Той единст- вен е достоен за хвала. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 13.9 Mb. Сподели с приятели:
|