Уилиям макдоналд к о новия
:13 След като хората свършват да ядат, остават дванадесет коша
Изтегляне 12.82 Mb.
|
6:13 След като хората свършват да ядат, остават дванадесет коша с къ- шеи. Абсолкятю е невъзмоЖно да се съберат толкова много къшеи, ако хо- рата бяха просто поделили собствена- та си храна. Много често човешките обяснения са оказват нелепи. Има са- мо едно обяснение и то е, че става въпрос за извършване на едно велико чудо. 6:14 Самите хора признават, че е станало чудо. Те нямаше да направят това, ако знаеха, че са изяли своя собс- твен хляб. Всъщност те са толкова убедени, че е станало чудо, че призна- ват Исус за „Пророка, Който щеше да дойде на света". Хората знаят от СЗ, че трябва да дойде пророк, и го ча- кат да дойде като един земен монарх, за да ги освободи от владичеството на римската империя. Вярата им оба- че не е искрена. Те не Желаят нито да признаят, че Исус е БоЖият Син, ни- то да изповядат греховете си и да Го приемат като Спасител. 6:15 В резултат на чудото, което прави Исус, у хората се появява Жела- ние да Го направят цар. И отново, ако Исус беше само човек, Той непре- менно щеше да отговори на тяхното Желание. Хората се поддават много лесно на Желанието да бъдат издигна- ти или да станат известни. Но Исус остава неизкушен от тези призиви на суетата и гордостта. Той знае, че е дошъл на света, за да умре на кръста като Заместител на грешниците и ня- ма да напраВи нищо, което да Му поп- речи да постигне тази цел. Той няма да се качи на трона, преди пърВо да се изкачи на Жертвения олтар. Най-нап- ред Той трябва да пострада, да пролее кръвта Си и да умре, преди да бъде възвишен. 437 Йоан 6  ф. Б. Мейър казва така:
„Както казва св. Бернард, Исус Вина- ги бяга, когато хората искат да Го направят Цар, и винаги е там, когато те искат да Го разпънат. Като не заб- равяме това, нека не се колебаем да приемем за себе си думите на гетеца Итай: „Гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за Живот, непременно там ще бъде и слугата ти" (2 Царе 15:21). И Той непременно ще му отговори така, както Давид отговори на един друг беглец, който беше дошъл да се присъедини към неговата кауза: „Остани с мене, не бой се; защото, който иска моя Живот, онзи е, който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъ- деш в безопасност. "20 Б. Петото знамение: Исус върви по водата и избавя Своите ученици (6:16-21) 6:16, 17 Вечер е. Исус е отишъл сам на хълма. Хората сигурно са се прибрали по домовете си и са оставили ученици- те сами. И така, учениците са решили да слязат на езерото и да се пригот- вят за обратния си път през Гали- лейско море. Когато пътуват през езерото за Капернаум, вече е тъмно. Исус не е с тях. Къде е Той? Той е горе на хълма и се моли. Каква вярна картина за вяр- ващите днес! Те се намират в бурно- то море на Живота. Тъмно е. Господ Исус никъде не моЖе да се види, но то- ва не означава, че Той не знае какво става. Той е на небето и се моли за тези, които обича. 6:18 Често над Галилейското езеро нахлуват внезапно яростни бури. На- долу по долината на река Йордан ми- нават с голяма скорост мощни ветро- ве. Когато стигнат до езерото, те вдигат големи и високи вълни. В таки- ва моменти излизането на малки лод- ки в езерото никак не е безопасно. 6:19 Учениците вече са изминали с гребане три или четири мили. Човеш- ки погледнато, те се намират 8 голя- ма опасност. Точно в подходящия мо- мент те поглеЖдат и виЖдат, че Исус „ходи по езерото и се приблшка- ва към ладията" .Това е още едно уди- вително чудо. БоЖият Син върви по водите на Галилейското езеро! Учени- ците се уплашват, защото не разби- рат напълно коя е Тази изумителна Личност. ЗабелеЖете колко просто е разказа- на тази случка. Тя ни разкрива едни поразителни факти, без Йоан да из- ползва някакви особени думи, за да ни впечатли с величието на това, което става. Тук всичко е описано много сдърЖано. 6:20 След това Господ изрича тези чудесни утешителни думи: „Аз съм; не бойте се!" Ако Той беше само човек, Неговите ученици щяха да се уплашат. Но след като Този, Който е могъщи- ят Създател и Крепител на вселена- та, е толкова близо до тях, те нямат причина да се боят. За Създателя на Галилейското езеро не е никак трудно да направи така, че неговите води да стихнат и да заведе уплашените Си ученици невредими на брега. Това е вторият случай в Евангелието от Йо- ан, когато Исус използва името на Йе- хова „Аз съм" по отношение на Себе Си. 6:21 Когато учениците разбират, че това е Господ Исус, те Го вземат 8 ладията и веднага се намират на мяс- тото на своето предназначение. Това е още едно чудо, което се споменава, макар и да не се обяснява. Учениците не трябва да гребат повече. Господ Исус ги отвеЖда на сушата веднага. Каква удивителна Личност е Той! В. Народът търси знамение (6:22-34) 6:22 На следващия ден след нахранва- нето на петте хиляди мноЖеството 438 Йоан 6  от народ се намира Все още В област-
та на североизток от Галилейското езеро. Народът е Видял как предишна- та Вечер учениците са се качили В малката лодка и е разбрал, че Исус не се е качил с тях. ТогаВа е имало само една лодка, която е била Взета от уче- ниците. 6:23 На следващия ден от Тивериа- да, близо до мястото, където Господ Исус нахранВа народа, идват други лодки. Господ не е могъл да използва нито една от тях, защото те са прис- тигнали току-що. ВъзмоЖно е тези малки лодки да са били използвани от народа, за да прекоси езерото и да отиде до Капернаум, което личи и от следващите стихове. 6:24 Народът наблкздаВа Исус много Внимателно. Хората са забелязали, че Исус е отишъл на планината, за да се моли, и знаят, че Той не е отишъл зае- дно с учениците през езерото. Въпре- ки тоВа на другия ден те не могат да Го намерят никъде, поради което ре- шават да прекосят езерото и да оти- дат в Капернаум, където очакват да Видят Неговите ученици. Те не знаят по какъв начин Исус моЖе да е отишъл там, но Все пак решават да отидат и да Го потърсят. 6:25, 26 Когато пристигат в Капер- наум, хората намират Исус там. Лк> бопитството им ги кара да Го попи- тат кога е пристигнал. Исус не дава пряк отговор на въпро- са. Той разбира, че те не Го търсят заради тоВа, което е Той Самият, а no-скоро заради храната, която им е дал. Един ден преди това те са Го ви- дели да извършва едно велико чудо, ко- ето е трябвало да ги убеди, че Той на- истина е Създателят и Месията. Но това, от което те най-Вече се инте- Ресуват, е храната. Те са яли от хля- бовете на това чудо и са се наситили. 6:27 И така, най-напред Исус съвет- ва хората да работят „не за храна, която се разваля". Господ не иска да каЖе, че-хората не трябва да работят за Всекидневната си прехрана, а че то- ва не трябва да бъде първата и най- ваЖна цел на техния Живот. Задоволя- ването на телесния апетит не е най- ваЖното нещо В Живота. Човекът се състои не само от тяло но и от дух, и от душа. Ние трябва да работим „за храна, която трае за вечен Живот". Човек не трябва да Живее така, като че ли тялото му е всичко за него. Той не трябва да отдава цялата си сила и талант за нахранването на тялото си, което след кратко Време ще бъде изядено от червеите. Вместо това той трябва да се постарае душата му да се храни еЖедневно с БоЖието Сло- во. Когато Господ Исус казва, че „Отец Бог Него е потвърдил с печата Си", думите Му означават, че Бог е изпра- тил и одобрил именно Него. Когато слагаме печат върху нещо, това озна- чава, че ние заявяваме, че това нещо е вярно. Бог е потвърдил Човешкия Син с печата Си в смисъл, че Той Го е ут- върдил като Един, Който говори ис- тината. 6:28 Сега хората питат Господ как- во трябва да правят, за да вършат БоЖиите дела. Човекът винаги се опитва да заработи пътя си към небе- то. Той се чувства добре, когато има нещо, с което да заслуЖи спасението. Ако той моЖе да допринесе с нещо за спасението на душата си, то тогава моЖе да намери и основание за хвалба, което е много приятно за него. 6:29 Лицемерието на тези хора оба- че е прозрачно за Исус. Те предявяват претенции, че искат да работят за Бога, а в същото време не Желаят да имат нищо общо с БоЖия Син. Исус им казва, че първото нещо, което те трябва да направят, е да приемат То- зи, Когото Бог е пратил. Така е и днес. Много хора се опитват да зара- ботят пътя си за небето чрез добри дела. Но преди да могат да вършат 439 Йоан 6  добри дела за Бога, me трябВа първо
да повярват В Господ Исус Христос. БоЖиите дела не предхождат спасени- ето: те го следват. Единственото добро дело, което един грешник моЖе да извърши, е да признае своите грехо- Ве и да приеме Христос като Господ и Спасител. 6:30 Този стих е още едно доказа- телство за злината В сърцата на хо- рата. Само един ден преди тоВа те са Видели как Господ Исус нахранва пет хиляди души с пет хляба и две риби; а сега идват при Него и искат знаме- ние, с което да докаЖе претенциите Си за БоЖий Син. Както повечето не- вярващи те искат първо да видят и след това да повярват: „за да видим и да Те повярваме". Но БоЖият ред не е такъв. Бог казва на грешниците: „Ако повярвате, ще Видите." Винаги вяра- та стои на първо място. 6:31 Връщайки се обратно към СЗ, logeume напомнят на Исус за чудото с манната21 в пустинята. Подтекстът на техните думи всъщност означава, че Исус никога не е извършил такова чудно дело. Цитирайки части от Псалм 78:24, 25, където се казва „хляб от небето им даде да ядат", те ис- кат да каЖат, че Мойсей е направил така, че те да получат хляб от небе- то. Господ не е толкова велик като Мойсей, защото Той само е умноЖил наличния вече хляб! 6:32 Отговорът на Господ съдърЖа най-малко две неща. На първо място, Бог е Този, Който им е дал манната, а не Мойсей. И на второ място, манна- та не е истинският духовен хляб от небето. Манната е една материална храна, предназначена за физическото тяло, която няма никаква стойност извън този Живот. Тук Господ Исус говори за истинския и съвършен хляб, който Бог дава от небето. Този хляб е предназначен за душата, а не за тяло- то. Думите „Отец Ми" изразяват претенциите на Исус за Неговата бо- Жественост. 6:33 Господ Исус разкрива Себе Си като БоЖия хляб, който слиза от не- бето и дава Живот, показвайки пре- възходството на БоЖия хляб пред манната в пустинята. Манната не да- Ва Живот: тя само поддърЖа физичес- кия Живот. Тя не е била предназначена за целия свят, а само за Израел. Ис- тинският хляб слиза от небето и да- ва Живот на хората, и то не само на един народ, а на целия свят. 6:34 Юдеите Все още не разбират, че когато Господ Исус говори за ис- тинския хляб, Той има предвид Себе Си; затова те Го молят за хляб, мис- лейки си, че става въпрос за материа- лен хляб. За съЖаление в техните сър- ца няма истинска вяра. Г. Исус - Хлябът на Живота (6:35-65) 6:35 Този път Исус заявява тази исти- на просто и ясно. Той е хлябът на Жи- вота. Тези, които идват при Него, на- мират в Него достатъчно много, за да задоволят духовния си глад заВина- ги. Тези, които Вярват в Него, утоля- ват напълно ЖаЖдата си. Обърнете внимание на думите „Аз съм" в този стих и забелеЖете, че те означават едно твърдение на Господ за равенст- во с Йехова. Всеки обикновен човек, който каЖе тези думи за себе си, би изказал едно безумие. Няма такъв чо- век, който да моЖе да удовлетвори своя собствен глад или ЖаЖда, а още по-малко духовния глад на цял един свят! 6:36 В 30 cm. невярващите logeu бяха помолили Господ да им даде знамение, за да видят и да повярват. Тук Исус им казва, че те Вече са видели Него
440 Йоан 6  Bug u me ga не Го разпознаят, то мно-
го е съмнително, че ще могат да се убедят от което и да било знамение, извършено от Него. 6:37 Господ не е обезкураЖен От не- Верието на togeume. Той знае, че Всич- ки цели и планове на Отец ще бъдат изпълнени. ДаЖе и logeume, на които Той говори, да не Го приемащ, Господ знае, че всички, които са били избрани от Бога, ще дойдат при Него. Според думите на Пинк: „Осъществяването на непобедимите и вечни БоЖии плано- Ве дава спокойствие, сигурност, сме- лост и постоянство, които не могат да бъдат породени от нищо друго." Този стих е много ваЖен, понеЖе $ него само с няколко «думи са изразени две от най-вадените полоЖения на Библията. Най-напред ние разбираме, че Бог е дал някои хора на Христос и че всички, които Той Му е дал, ще бъ- дат спасени. На Второ място е учени- ето за отговорността на човека. За да бъде спасен, човек трябва да отиде при Господ Исус и да Го приеме чрез вяра. Бог наистина избира някои хора за спасение, но Библията никъде не казва, че Той избира други за осъЖде- ние. Ако има спасени, то те са спасени благодарение на БоЖията благодат. Ако има някой, който е осъден, то той е осъден поради своята собствена Вина. Всички хора са осъдени поради собствената им грехоВност и злина. Ако те Всички отидеха В ада, щяха да получат само това, което заслуЖа- Ват. Но 8 Своята милост Бог благо- Воли да спаси отделни хора от цялото nioBa човечество. Има ли Той право да направи това? Разбира се, че има. Бог моЖе да постъпва, както Желае, и ни- то един човек не моЖе да Му забрани това право. Ние знаем, че Бог никога няма да направи нещо, което е непра- вилно или несправедливо. Освен учението за избирането от Бога на някои хора за спасение има и " Учение за отговорността на човека за приемането на евангелието. Бог прави едно Всеобщо предлоЖение: който по- вярва в Господ Исус Христос, ще бъде спасен. Бог не спасява хората против тяхната воля. Човек трябва да дойде при Него с разкаяние и вяра; и тогава Бог ще го спаси. Никой, който идва при Бога чрез Христос, няма да бъде изпъден. Човешкият ум не е в състояние да съвмести тези две учения. Ние обаче трябва да им вярваме, дори и да не ги разбираме, защото тоВа са две съвсем ясно изразени Библейски учения. 6:38 В 37 cm. Господ Исус казва, че всички БоЖии планове по отношение на спасението на тези, които са Му дадени, ще бъдат изпълнени. И понеЖе това е волята на Неговия Отец, Гос- под лично ще се заеме с нейното из- пълнение, тъй като Неговата задача е да върши БоЖията воля. „Слязох от небето" - казва Христос, заявявайки съвсем ясно, че Той не е започнал Своя Живот В яслите Във Витлеем. Напро- тиВ, Той съществува през цялата Веч- ност заедно с Бог Отец В небето. На света Той идва като послушния БоЖий Син, доброволно заемайки мястото на слуга, за да извърши волята на Своя Отец. ТоВа не означава, че Той няма СВоя Собствена воля, а че Неговата Собствена воля се намира в съвърше- но съгласие с волята на Бога. 6:39 Волята на Отец е всеки, който е даден на Христос, да бъде спасен и пазен до деня на възкресението на пра- ведните, когато те ще бъдат възкре- сени и отнесени у дома на небето. Ду- мите „нищо" и „го" се отнасят до вярващите. Тук Христос не мисли за Вярващите като за отделни индивиди, а като за едно цяло тяло от христия- ни, спасени през всичките години. Гос- под Исус е отговорен нито една част от тялото да не се загуби, но цялото да възкръсне в последния ден. За християните последният ден е денят, когато Господ Исус ще дойде 441 Йоан 6  ВъВ Въздуха u мъртвите В Христос ще
Възкръснат първо, а Живите ВярВащи ще бъдат изменени, като Всички ще бъдат грабнати ВъВ Въздуха, за да бъ- дат с Господа завинаги. За Ьдеите то- ва означава идването на Месията в слава. 6:40 Господ сега продължава да обяс- нява как чоВек моЖе да стане член на семейството на изкупените. БоЖията воля е „всеки, който види Сина и по- вярва в Него, да има вечен Живот". Тук да „види Сина" не означава да Го Види с телесните си очи, а no-скоро с очите на Вярата. ЧоВек трябва да Ви- ди или да признае, че Исус Христос е БоЖият Син и Спасителят на света. После, разбира се, той трябВа да по- вярва В Него. ТоВа означава, че с един определен акт на вяра той трябВа да приеме Господ Исус за сВой личен Спа- сител. Всички, които направят тоВа, получават вечен Живот като прите- Жание В настоящото Време, а така съ- що и уверението, че ще бъдат Възкре- сени в последния ден. 6:41 Хората не са подготвени да приемат Господ Исус и показват то- Ва, като започват да роптаят про- тив Него. Той им казва, че е хлябът, който слиза от небето; и те разби- рат, че тоВа е едно твърдение от го- ляма ВаЖност. За да слезе от небето, Този Човек не моЖе да бъде един обик- новен човек или дори някой велик про- рок. И така, понеЖе не Желаят да по- вярват на Неговите думи, те започ- ват да роптаят против Него. 6:42 Юдеите смятат, че Исус е син на Йосиф, което не е вярно, разбира се. Исус е роден от Девицата Мария, но Йосиф не е бил НегоВият баща. На- шият Господ е бил заченат от Све- тия Дух. Неспособността да приемат едно раЖдане от девица довеЖда тези хора до тъмнина и неверие. Същото става и днес. Онези, които откаЖат да приемат Господ Исус като БоЖия Син, Който дойде на сВета през утро- бата на една девица, биВат принудени да отрекат Всички останали Велики истини по отношение на Личността и делото на Христос. 6:43 Макар и да не казВат това лич- но на Него, Исус знае какво гоВорят тези хора и ги съВетва да не роптаят помеЖду си. Следващите стихове по- казват защо роптаенето им е безпо- лезно и напразно. Колкото по-упорито logeume отхвърлят свидетелството на Господ Исус, толкова по-трудно става за тях Неговото учение. „Отх- върлената светлина е и отказана светлина." Колкото по-силно logeume се съпротивляват срещу евангелието, толкова по-трудно става за тях него- вото приемане. Ако Господ им казва прости неща и те не Желаят да повяр- ват то тогава, когато Той започне да им говори за по-слоЖни неща, невеЖес- твото им ще бъде пълно. 6:44 Човекът сам по себе си е напъл- но безнадеЖден и безсилен. Той дори няма силата да дойде сам при Исус и ако Отец не започне първо да работи в неговото сърце и Живот, той никога няма да разбере уЖасната си вина и нуЖдата си от Спасител. За много хо- ра този стих е доста труден. Те смя- тат, че той учи, че чоВек моЖе да Же- лае да бъде спасен, но Въпреки тоВа да не моЖе да се спаси. Това не е така. По един много убедителен начин този стих ни учи, че Бог е Този, Който най- напред е започнал да действа В Живо- та на всеки един от нас и се е опитал да ни спечели за Себе Си. На нас е ос- тавен изборът да приемем или да от- хвърлим Господ Исус; но ако Бог не бе- ше говорил на нашите сърца, ние нико- га нямаше да имаме тоВа Желание са- ми по себе си. И отноВо Господ добаВя обещанието, че Той ще възкреси всеки един истински вярващ 8 последния ден. Както видяхме no-горе, под „пос- ледния ден" се разбира денят на идВа- * нето на Христос за Неговите светии, когато мъртвите ще бъдат възкресе- 442 Йоан 6  ни, a ЖиВите - изменени. ТоВа Възкре-
сение се отнася само за Вярващите: 6:45 След като е заявил по един не- дВусмислен начин, че нито един чоВек не моЖе да дойде при Него, осбен ако не го привлече Отец, Господ продъл- Жава да обяснява как Отец прави то- ва. Най-напред Той цитира Исая 54:13: „Всички ще бъдат научени от Бога." Бог не само избира отделните хора, но и действа, като говори на сърцата им чрез учението на Своето скъпоценно Слово. След това идва ред на действието на личната Воля на човека. Тези, кои- то идВат при Христос, са онези, кои- то откликват на учението на БоЖие- то Слово и се научават от Отец. Тук ние отново вшкдаме двете големи ис- тини за БоЖия суверенитет и избора на човека, поставени една до друга В Писанието. Те ни показват, че спасе- нието има както БоЖествена, така и човешка страна. Когато казва: „Писано е в пророци- те", Исус, разбира се, има предвид кни- гите на пророците и по-точно пророк Исая, макар че изказаната от него ми- съл моЖе да се намери във всички про- роци. Именно чрез БоЖието Слово и БоЖия Дух хората биват привлечени към Бога. 6:46 фактът, че хората се научават от Бога, не означава, че те са Го Виде- ли. Единствен Този, Който е дошъл от Бога, Той е Онзи, Който е видял Отца, а именно - Самият Господ Исус Христос. Всички, които се учат от Бога, нау- чават за Господ Исус Христос, поне- Же великият Обект на БоЖието уче- ние е Самият Христос. 6:47 47 cm. е едно от най-ясните и кратки твърдения в цялото БоЖие Слово за пътя на спасението. Господ Исус заявява с думи, които трудно мо- гат да се разберат погрешно, че Всеки, който вярва в Него, има вечен Жи- вот. ЗабелеЖете, че Той ВъвеЖда то- ва особено ВаЖно твърдение с думите: „Истина, истина..." Това е един от многото стихове В НЗ, който ни учи, че спасението не е чрез дела, нито чрез пазене на закона, нито чрез членс- тво 8 църквата, нито чрез подчинение на Златното Правило; а просто чрез вяра В Господ Исус Христос. 6:48, 49 Сега Господ Исус заявява, че Той е „хлябът на Живота", за който говори. „Хлябът на ЯшВота" означава „хляба, който дава Живот на тези, ко- ито го ядат". Неотдавна togeume бяха повдигнали въпроса за манната в пус- тинята като предизвикателство към Господ Исус да им даде също толкова чудесна храна. Тук Господ им напомня, че макар и техните бащи да са яли от манната в пустинята, те са изм- рели; което ще рече, че манната е хра- на само за този ЖиВот. Тя няма никак- ва власт да дава Вечен ЖиВот на оне- зи, които ядат от нея. С думите „ба- щите ви" Господ отделя Себе Си от падналото човечество и подчертава Своята уникална боЖественост. 6:50 В противоположност на манна- та Господ Исус говори за Себе Си ка- то за хляба, който слиза от небето. Ако някой яде от този хляб, няма да умре. ТоВа не означава, че няма да ум- ре физически, а че ще има вечен Живот в небето. Дори и да умре физически, неговото тяло ще бъде възкресено в последния ден и той ще прекара Веч- ността с Господа. В този и следващите стихове Гос- под Исус говори непрекъснато как хо- рата трябва да ядат от Него. Какво означава това? Дали Той иска да каЖе, че хората трябВа да ядат от Него по един буквален, физически начин? ТоВа явно не е възмоЖно. Някои хора смя- тат, че тези думи на Исус означават, че ние трябва да ядем от Него по вре- ме на нашето общение че по някакъв сВръхестестВен начин хлябът и Вино- то се променят в тялото и кръВта на Христос и че за да бъдем спасени, ние 443 Йоан 6 трябВа ga Взимаме от тези елементи.
Но Исус не казВа тоВа. Контекстът на Неговите думи съвсем ясно ни по- казва, че да ядем от Него означава „да ВярВаме В Него". Когато ние уповава- ме на Господ Исус Христос като на наш Спасител, Той става наш чрез вя- ра. Ние ставаме участници 8 привиле- гиите на Неговата Личност и В Него- вото дело. Августин казва така: „По- вярвай, и си ял." Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.82 Mb. Сподели с приятели:
|