Уилиям макдоналд к о новия



страница56/69
Дата27.08.2016
Размер12.82 Mb.
#7522
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   ...   69
глава Господ Исус описва различните
свидетелства за Своята БоЖестВе-
ност: свидетелството на Йоан Кръс-
тител (32-35 cm.); свидетелството на
Неговите дела (36 cm.); свидетелст-
вото на Неговия Отец (37 и 38 cm.); и
свидетелството на Светото Писание
(3-47 cm.).

В началото Исус прави едно общо


изказване Върху свидетелството. Той
казва: „Ако свидетелствам Аз за Се-
бе Си, свидетелството Ми не е ис-
тинно." Това не означава нито за миг,
че Господ Исус моЖе някога да каЖе

431

Йоан 5

нещо, което не е Вярно. По-скоро Той
заяВяВа, че В съда свидетелството на
един-единствен човек не е достатъч-
но. БоЖието небесно постановление е
да има поне две или три свидетелст-
ва, преди да се произнесе една дейст-
Вителна присъда. И така, сега Господ
Исус ще даде не две или три, а четири
свидетелства за Своята БоЖестве-
ност.

5:32 Този стих пораЖда един проб-


лем, свързан с това, дали тук става
въпрос за Йоан Кръстител за Бог
Отец или за Светия Дух. Някои хора
смятат, че под „друг" трябва да се
разбира Йоан Кръстител, и че този
стих е свързан със следващите три
стиха. Други смятат, че тук Господ
Исус говори за свидетелството на
Светия Дух за Него. Ние мислим, че
Той има предвид свидетелството на
Бог Отец (употребата на главна бук-
ва при местоимението „Той" означа-
ва, че и преводачите на НИПБКДЖ
смятат така).

5:33 След като ни е казал най-голя-


мото от всички свидетелства - това
на СВоя Отец, Господ се обръща към
свидетелството на Йоан. Той напом-
ня на невярващите logeu, че те са изп-
ратили хора до Йоан, за да чуят какво
ще каЖе той, и че Йоан свидетелства
изключително за Господ Исус. Вместо
да насочи хората към Себе Си, Йоан
ги насочва към Спасителя. Той свиде-
телства за Онзи, Който е истината.

5:34 Господ Исус напомня на Своите
слушатели, че твърдението Му за ра-
венство с Бога не се основава просто
на свидетелството на човешки съ-
щества. Ако това беше така, Негова-
та защита наистина щеше да бъде
слаба. Но Той споменава свидетелст-
вото на Йоан Кръстител, тъй като е
човек, изпратен от Бога, и тъй като
свидетелства, че Господ Исус е наис-
тина Месията и БоЖият Агнец, Кой-
то отнема греха на света.

После Исус добавя: „но казвам то-


ва, за да се спасите вие". Защо Господ
Исус говори на logeume толкова об-
стоятелствено? МоЖе би просто се
опитва да им покаЖе, че Той е прав, а
те грешат? Не, Господ Исус разкрива
тези чудесни истини, за да могат loge-
ume да разберат кой е Той и да Го при-
емат като обещания Спасител. Този
стих ни показва съвсем ясно какво лк>
бящо и неЖно сърце има Господ Исус.
Той говори на едни хора, които Го
мразят и които съвсем скоро ще се
опитат по всякакъв начин да вземат
Живота Му, но В Неговото сърце няма
омраза към тях. Той моЖе само да ги
обича.

5:35 Тук Господ отдава почит на


Йоан Кръстител, наричайки го „све-
тило, което гореше и светеше". Това
означава, че Йоан Кръстител се е от-
насял към своята задача особено рев-
ностно, носейки светлина на другите
хора и изгаряйки в слуЖението си да
насочва другите хора към Исус. В на-
чалото Ьдеите са се трупали на тъл-
пи около него. За тях той е представ-
лявал някаква новост, някакъв стран-
ник, който бил дошъл 6 техния Живот;
и затоВа те отивали да го слушат.
„За малко време" те дори го смятали
за известен религиозен учител.

Защо тогава, след като приемат


Йоан толкова топло, те не Желаят да
приемат Този, за Когото Йоан пропо-
вядваше? Тяхната радост е била само
временна: в тях не е имало покаяние.
Тяхното отношение не е последова-
телно. Те приемат предвестника, но
не Желаят да приемат Царя! Исус да-
ва Висока оценка на Йоан. Всеки слу-
Жител на Христос, за когото моЖе да
се каЖе, че е „светило, което гореше и
светеше", получава истинска похвала
от БоЖия Син. Нека всеки един от
нас, който обича Господ Исус, да по-
Желае да бъде като един огнен пламък
за Него - сам той да изгори, но да до-
несе светлина на света.

432

Йоан 5

5:36 ЙоаноВото свидетелство не е
най-голямото доказателство за Бо-
ЖестВеността на Христос. Чудесата,
които Отец Му е дал да Върши, свиде-
телстват за Него, че Той наистина
Го е пратил. Чудесата сами по себе си
не са доказателство за БоЖестве-
ност. На различни места В Библията
четем за хора, на които е била дадена
Власт да извършват чудеса, и дори че-
тем за зли същества, които са имали
Власт да извършват свръхестествени
неща. Но чудесата на Господ Исус се
различават от всички останали чуде-
са. Най-напред, Той има в Себе Си
властта да извършва тези велики де-
ла, докато на другите тази власт се
дава. Другите извършват чудеса, но
те не могат да предадат Властта за
извършването на чудеса на други хора.
Господ Исус не само извършва чудеса-
та Сам, но дава и власт и на ученици-
те Си да извършват същото. По-на-
татък, делата, които извършва Спа-
сителят, са същите онези дела, за ко-
ито е пророкувано В СЗ по отношение
на Месията. И накрая, чудесата на
Господ Исус са уникални по своя харак-
тер, мащаб и брой.

5:37, 38 И отново Господ говори за


свидетелството на Отец за Него. Тук
вероятно стаВа Въпрос за времето на
кръщението на Господ Исус. Тогава
от небето се е чул гласът на Бог
Отец, Който е казал, че Исус е Него-
вият възлкобен Син, в Когото е Него-
вото благоволение. Трябва да доба-
вим, че и в Живота, слуЖението и чу-
десата на Господ Исус Отец също
свидетелства за това, че Той е Сами-
ят БоЖий Син.

Невярващите кодеи нито са чули ня-


кога
гласа на Бога, нито са видели об-
раза Му. Това е така, защото те ня-
мат Неговото слово постоянно в себе
си. Бог говори на хората чрез Своето
Слово - Библията. Тези logeu са имали
Старозаветните Писания, но те не са
позволили на Бога да им гоВори чрез

тези Писания. Техните сърца са били


закоравели, а ушите им - оглушали.

Те никога не са видели БоЖия образ


или БоЖието Лице, защото не Вярват
„Този, Когото Той е пратил". Бог
Отец няма Образ или форма, които
да са Видими за смъртния човек. Той е
дух и следователно неВидим. Но Бог се
откриВа на хората В Лицето на Гос-
под Исус Христос. Онези, които Вяр-
ват Христос, виЖдат БоЖия Образ по
един много действителен начин. Не-
вярващите гледат на Него просто ка-
то на един човек като тях.

5:39 Първата част на този стих мо-


Же да се разбере17 по два начина. Въз-
моЖно е Господ Исус да казва на logeu-
те да изследват Писанията. ВъзмоЖ-
но е също така Той просто да заявява
факта,' че те изследват Писанията,
понеЖе си мислят, че като притеЖа-
ват самите Писания, имат вечен Жи-
вот. И двете тълкувания на стиха са
възмоЖни. МоЖе би Господ Исус само
установява факта, че logeume изслед-
ват Писанията, мислейки си, че като
правят това, получават вечен jku-
вот. Те не разбират, че там, където
Старозаветните Писания говорят за
идващия Месия, те всъщност говорят
за Исус. УЖасно е да си представим,
че хора, които дърЖат Писанията В
ръцете си, могат да бъдат толкова
слепи. Но те още повече остават без
извинение, когато си представим, че и
след като Господ Исус им гоВори по
този начин, те пак отказват да Го
приемат. Обърнете повече внимание
на края на този стих: „И те са, които
свидетелстват за Мене." Тези думи
означават просто, че главният обект
на СЗ е идването на Христос. И ако
някой не успее да разбере това, когато
изучава СЗ, той не разбира най-ваЖно-
то, което иска да ни каЖе той.

5:40 Юдеите не Желаят да дойдат
при Исус, за да имат Живот. Истинс-
ката причина за неприемането на Спа-
сителя от хората не е в това, че не

433

Йоан 5

могат ga разберат евангелието или че
им е невъзмоЖно да повярват В Исус.
В Господ Исус няма нищо, което да
праВи невъзмоЖно упоВанието В Него.
Истинската причина се крие В собст-
вената Воля на човека. Човек обича
греховете си повече, отколкото обича
Спасителя. Той не Желае да се откаЖе
от злите си пътища.

5:41 ОсъЖдайки logeume за неЖелани-
ето им да Го приемат, Господ не иска
те да мислят, че Той се чувства засег-
нат от това, че не са Му отдали сла-
ба. Той не е дошъл В света, за да прие-
ме слава от човеците на този свят.
Той не зависи от тяхната слава, а
търси славата на Отца Си. ДаЖе и хо-
рата да Го отхвърлят, това не моЖе
да Му отнеме от славата.

5:42 Тук се проследява основната
причина за неЖеланието на хората да
приемат БоЖия Син. Тези хора нямат
„в себе си лк)бов към Бога": те оби-
чат себе си повече от Бога. Ако те
обичаха Бога, щяха да приемат Този,
Когото Бог е пратил. Отхвърляйки
Господ Исус, те показват пълна липса
на лк)бов към Неговия Отец.

5:43 Господ Исус е дошъл „6 името
на Отца Си", което ще рече, че Той е
дошъл да върши волята на Отца Си,
да донесе слава на Отца Си и да слуша
Отца Си във всичко. Ако хората наис-
тина обичат Бога, те ще да обичат и
Този, Който иска да угоди на Бога във
всичко, което казва и прави.

Исус сега предсказва, че ще „дойде


друг в свое име", и че те ще приемат
този „друг". В известен смисъл Исус
моЖе би говори за многото лъЖеучи-
тели, които ще се появят след Него и
ще търсят слава от народа. Той моЖе
би има предвид водачите на лъЖливи-
те култове от всички Векове, които
са претендирали, че са Христос. Но
най-вероятно тук Той говори за Ан-
тихриста. ВъВ Времето, което идва,
от еврейския народ ще се издигне един
самоназначил се владетел, който ще

иска да бъде почитан като Бог (2 Сол.


2:8-10). Мнозинството от еврейския
народ ще приеме този Антихрист за
свой владетел, в резултат на което
ще изпита суровия БоЖий съд (1 Йоан.
2:18).

5:44 Тук Господ изтъква една друга
причина за неЖеланието на еврейския
народ да Го приеме. Те се интересуват
повече от одобрението на своите съг-
раЖдани, отколкото от одобрението
на Бога. Страхуват се от тоВа, което
ще каЖат приятелите им, ако оста-
вят 1одеизма. Не Желаят да изтърпят
укорите и страданията, които ще се
струпат върху тях, ако те станат
последователи на Христос. ДотогаВа,
докогато човек се страхува от тоВа,
което ще каЖат или ще направят дру-
гите, той не моЖе да бъде спасен. За
да повярва в Господ Исус, чоВек тряб-
ва да Желае одобрението на Бога поВе-
че от всяко друго одобрение; трябва
да търси „славата, която е от еди-
ния Бог".

5:45 Не е необходимо Господ да об-
винява
тези к>деи пред Отца Си, ма-
кар и да има много неща, в които мо-
Же да ги обвини. Той не трябва да пра-
ви това, защото за тяхното обвине-
ние са достатъчни писанията на Мой-
сей. Тези к>деи се гордеят особено
много със СЗ и по-специално с Пето-
кншкието (петте книги, написани от
Мойсей). Те се гордеят заради тоВа,
че тези книги са били дадени на Изра-
ел. Но бедата е там, че те не се под-
чиняВат на думите на Мойсей, както
показва 46 cm.

5:46 Господ Исус поставя писанията
на Мойсей на същото ниво на автори-
тет, каквото имат Неговите Собст-
вени думи. Това е едно напомняне, че
„всичкото Писание е боговдъхновено".
Независимо дали четем СЗ или Новия,
ние четем Самото БоЖие Слово. Ако
logeume бяха повярвали на думите на
Мойсей, щяха да повярват и на Господ
Исус Христос също, защото Мойсей

434

Йоан 5, 6

писа за идването на Христос. Пример
за тоба моЖе да се намери ВъВ Второ-
законие 18:15 и 18:

„Господ тВоят Бог ще ти Въздигне


отсред тебе, от братята ти, пророк,
както е Въздигнал мене; него слушай-
те. ...Аз ще им Въздигна отсред бра-
тята им пророк, както съм Въздигнал
тебе, и ще туря думите Си В устата
му; и той ще им гоВори Всичко, което
Аз му заповядам."

В тези стихове Мойсей предсказва


идването на Христос и казва на еВ-
рейския народ да Го слуша и да Му се
подчинява, когато дойде. В този мо-
мент Господ Исус вече е дошъл, но ев-
реите не Го приемат. Затова Той им
казва, че Мойсей ще ги обвини пред
Отца, защото те заявяват, че вярват
на Мойсей, а не правят оноВа, което
им е заповядал. Думите „той за Мене
писа" представляват едно съвсем ясно
твърдение на Господ за това, че Ста-
розаветните Писания съдърЖат про-
рочества за Него. Августин изразява
това с една много стегната мисъл:
«Новият Завет е Старият в скрит
вид; Старият ЗаВет е Новият В отк-
рит вид."

5:47 Ако logeume не вярват на кни-
гите на Мойсей, те няма да повярват
и на думите на Исус. МеЖду Стария и
Новия Завет съществува много тяс-
на връзка. Ако човек се съмнява 6 бо-
говдъхновеността на СЗ, той няма да
повярва, че и думите на Господ Исус
са богоВдъхноВени. Ако някой се съм-
няВа 6 определен текст от Библията,
няма да мине много време, преди да за-
почне да се съмнява в цялата Библия.
Кинг казва следното:

Това, за което Господ говори тук, е


Петокншкието - петте книги на Мой-
сей: онази част от Библията, която е
получила най-Жестоки атаки в сравне-
ние с всички останали; а според наши-
те сведения и частта, която - стран-
но защо - нашият Учител цитира по-
вече от всички останали. Като че ли,


дълго, преди да започнат атаките, Той
е слагал Своя печат на одобрение върху
тях. "18


IV. Третата година от слуЖението
на БоЖия Син: Галилея (6 гл.)


А. Четвъртото знамение:

нахранването на петте хиляди
(6:1-15)


6:1 Думите „след това" означават, че
след събитията в 5 гл. е изтекъл няка-
къв период от време. Колко време
точно, ние не знаем, но знаем, че Исус
е преминал от областта около Еруса-
лим до Галилейското езеро. Когато се
казва, че Той е отишъл на отвъдната
страна на езерото, това вероятно оз-
начава, че е преминал от северозапад-
ния на североизточния бряг на езеро-
то. Галилейското езеро е било позна-
то и като Тивериадското езеро по
името на град Тивериада, който се е
намирал на западния му бряг. Този
град, който е бил столица на провин-
цията Галилея, е бил наречен така на
името на римския император Тиберий.

6:2, 3 След Исус Върви една голяма
тълпа от хора, които Го следват не
защото вярват в Него, а защото гле-
дат знаменията, които Той върши с
болните. Вярата, основаваща се на чу-
деса, никога не е така угодна на Бога,
както вярата, основаваща се единст-
вено на Неговото Слово. БоЖието
Слово не трябва да има нуЖда от чу-
деса, за да бъде доказано. Всяко нещо,
което Бог казва, е истина. Не е въз-
моЖно То да е лъЖливо. БоЖието Сло-
во трябва да е напълно достатъчно за
всеки един човек. Буквалният превод
на 3 cm. е: „И Исус се изкачи на плани-
ната", което вероятно означава „на
възвишението (или хълма) до езеро-
то".

6:4 Не е ясно защо Йоан казва тук


„наблшкаВаше... Пасхата". Някои хо-
ра предполагат, че когато Господ

435

Йоан 6

Исус изрича СВоето чудесно послание
Върху Хляба на ЖиВота В тази глаВа,
Той моЖе би си мисли за празника на
Пасхата. Господ обаче не отиВа В Еру-
салим за Пасхата. Йоан гоВори за Пас-
хата като за logeucku празник. Всъщ-
ност Пасхата е била дадена като
празник от Бога В СЗ. Той я е дал на
еврейския народ и В този смисъл тя е
logeucku празник. Но изразът „logeuc-
ku празник" моЖе да означава също,
че Бог вече не признава Пасхата като
един от Неговите Собствени празни-
ци, тъй като еврейският народ гледа
на нея само като на един ритуал - без
нейното значение да има смисъл за не-
го. Тя е загубила истинския си смисъл
и Вече не е празник на Йехова.

6:5 Когато виЖда голямото мно-


жество от народ, Исус е обезпокоен,
защото мисли, че той ще наруши Не-
говата почивка или общението Му с
учениците. Той знае, че за тези хора
трябва да се осигури храна. Затова
Исус се обръща към Филип и го пита
къде моЖе да се купи хляб, за да се нах-
рани народът. Винаги, когато Исус за-
дава въпрос, Той няма за цел да получи
отговор, за да увеличи познанието си,
а за да даде поука на другите. Той знае
отговора, който Филип не знае.

6:6 Господ иска да даде на Филип
един много ценен урок, а така също да
изпита неговата вяра. Самият Исус
знае, че скоро ще извърши чудо, за да
нахрани това голямо мноЖество от
народ, но дали Филип знае, че Исус мо-
Же да направи това? Каква е вярата
на Филип - голяма или малка?

6:7 Очевидно Вярата на Филип не


достига до особено големи Височини.
Той прави набързо някакви изчисления,
след което решава, че двеста динария
няма да са достатъчни, за да се купи
хляб дори за една малка закуска на
Всеки един от тях. Ние не знаем точ-
но колко хляб е било възмоЖно да се
купи за двеста динария В онези дни, но
сигурно е било някакво огромно коли-

чество. С един динарий се е заплащал


трудът на един работник за един ден.

6:8, 9 Андрей е братът на Симон
Петър. Те са Живели близо до Витсаи-
да, по протеЖението на Галилейско
море. Андрей също решава, че ще бъде
трудно да се нахрани толкова много
народ. Той забелязва едно малко мом-
ченце, което има два ечемичени хляба
и две малки риби, но си мисли, че те
са прекалено малко, за да утолят гла-
да на толкова много хора. Момченце-
то наистина няма много, но Желае да
предостави и малкото, което има, на
разполоЖение на Господ Исус. Резул-
татът от това е, че разказът за та-
зи случка е записан и в четирите Еван-
гелия. Той не прави много, но и „малко-
то става много, когато Бог е в него".
Така момченцето става известно по
целия свят.

6:10 Накарвайки хората да насядат
(буквално - да налягат), Исус осигуря-
ва тяхното удобство. ЗабелеЖете, че
на това място е имало много трева.
За онази област многото трева не е
било често срещано явление, но Гос-
под полага гриЖи хората да се хранят
на чисто и приятно място.

Текстът ни казва, че е имало хиляди


мъЖе, което означава, че освен тях е
имало още много Жени и деца. Цифра-
та пет хиляди идва да покаЖе, че чу-
дото, което ще се случи, е наистина
велико.

6:11 Исус взима хлябовете и благо-
дари за тях. Ако Исус е правел това,
преди да взема или да раздава храна,
колко повече трябва да благодарим на
Бога ние, преди да започнем да се хра-
ним! После Той раздава храната на
учениците. Това действие на Исус съ-
дърЖа един много ценен урок за нас.
Господ Исус не извършва всичко сам, а
вклк>чва В работата и другите. Това е
описано много добре от следните ду-
ми: „Ти прави това, което моЖеш; и
аз ще правя това, което мога; а Гос-

436

Йоан 6

nog ще напраВи онова, коепто нито ти,
нито аз моЖем."

Докато Господ раздава хляба на


учениците, той се размножава по
един чуден начин. Текстът не ни казва
кога точно става това, но ние разби-
раме, че по един удивителен начин в
ръцете на Господа тези пет хляба и
две малки рибки стават достатъчно
много, за да нахранят това огромно
мноЖество. Учениците раздават хля-
ба и рибите на насядалите хора. Ко-
личеството е напълно достатъчно,
защото се казва, че те са получили,
колкото са искали.

Грифит Томас ни напомня, че този


разказ предстаВляВа една забележи-
телна картина на:

(а) загиващия сват; (б) безпомощ-


ните ученици; (в) съвършения Спаси-
тел. Това чудо представлява един ис-
тински акт на сътворение. Нито един
обикновен човек не мозке да увеличи
броя на пет хляба и две риби по такъв
начин, че да нахрани такъв огромен
брой хора. Някой беше казал много доб-
ре: „Пролет бе, когато благослови;
Жътва бе, когато разчупи." А така съ-
що: „Хляб неблагословен е хляб неумно-


6:12 Това е един стих с прекрасно
значение. Ако Исус беше обикновен чо-
Век, Той никога нямаше да се загршки
за съдбата на останалите къшеи. Все-
ки човек, който е нахранил пет хиляди
души, не би се загршкил за няколкото
останали трохи. Но Исус е Бог, а при
Бога няма похабяване на изобилието
Му. Той не Желае да разхищаваме скъ-
поценните неща, които ни е поверил.
Затова Исус заръчва на учениците Си
да съберат „останалите къшеи, за да
не се изгуби нищо".

Много хора се опитват да обяснят


това чудо. Те казват, че мноЖестВо-
П1о е Видяло как малкото момче е дало
на Исус петте хляба и двете риби; и
това е накарало хората да осъзнаят
своя егоизъм, да извадят своята собс-

твена храна и да я поделят с остана-


лите. Така храната била стигнала за
всички. Но такова едно обяснение не
съответства на текста, както ще
видим и от следващия стих.



Сподели с приятели:
1   ...   52   53   54   55   56   57   58   59   ...   69




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница