Уилиям макдоналд о м
I. Поздравът, похвалата и молитва- та на Пабел (1:1—11)
Изтегляне 12.36 Mb.
|
I. Поздравът, похвалата и молитва- та на Пабел (1:1—11) 1:1 В началото на това Послание стоят имената на Павел и Тимотей, които са споменати едно след друго. Това обаче не означава, че Тимотей също участва в на- писването на Писмото. Той е бил заедно с Павел в момента, когато за пръв път е посетил филипи, и затова светиите го познават. Сега Тимотей е отново заед- но с Павел, който започва да пише това Писмо. Павел е вече старец (филим. 9), дока- то Тимотей е все още младеЖ. По този начин младостта и старостта заста- ват под един ярем, за да слуЖат на най- добрия Господар. ДЖаует изразява това много добре: „Това сътрудничество е един сък>з на пролетта с есента, на енту- сиазма с опита, на импулсивността с мъдростта, на неЖната надакда с тиха- та и богата увереност."2 И двамата слуЖители са представени като слуги на Исус Христос. И двамата обичат своя Господар. Връзките на Гол- гота ги свързват със слуЖението на тех- ния Спасител завинаги. Писмото е адресирано до всичките светии в Христос Исус, които са във филипи, заедно с епископите и дякони- те. Местоимението„всички" се среща доста често в това Послание. Обичта на Павел обхваща всички хора, които принадлеЖат на Господа. Изразът „светиите в Христос Исус, които са във филипи", описва двустран- ното полоЖение на вярващите. Що се отнася до духовното им полоЖение, вяр- ващите са отделени от Бога 6 Христос Исус, а що се отнася до географското им полоЖение, те са във филипи, т. е. на две места по едно и също време! След това апостолът споменава „епископите и дяконите". Епископите са старейшините или надзорниците в събранието — онези, които се гриЖат с пастирска обич за БоЖието стадо и ко- ито го водят чрез примера на личния си благочестив Живот. Дяконите, от дру- га страна, са слуЖители на църквата, ко- ито вероятно се занимават главно с ма- териалните й проблеми от рода на фи- нанси и др. В църквата има само три групи вярва- щи — светии, епископи и дякони. Ако в нея имаше и свещеник, Павел сигурно щеше да го спомене. Но той говори само за епископи (в мн. ч.) и дякони (също в мн. ч.). 124 филипяни 1  Забележете само колко просто е била
организирана ранната църква! Наи-нап- ред са били светиите, след това — тех- ните духовни водачи и накрая — времен- ните слуЖители. Това е всичко! 1:2 Според характерния си поздрав апостол Павел Желае на светиите бла- годат... и мир. Тази благодат не е тол- кова благодатта, която идва върху грешника по време на неговото обръще- ние, колкото благодатта, която той непрекъснато трябва да получава пред престола на благодатта и която му по- мага своевременно (Евр. 4:16). Подобно и мирът, който Павел Желае на светии- те във филипи, не е толкова мирът с Бога, който те вече имат, колкото ми- рът от Бога, който те непрекъснато получават чрез молитва и благодарение (4:6,7). И двете благословения идват „от Бо- га, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа". Апостолът почита Сина та- ка, както почита Отца (Йоан 5:23). Ня- ма никакво съмнение, че за Павел Исус Христос е Бог. 1:3 Сега Павел дава израз на своите чувства в една благодарствена песен. Това не е нищо ново за апостола. Стени- те на затвора във филипи сигурно още помнят екота от песните на Павел и Сила по време на затварянето им там. Вероятно апостолът пише тези думи като затворник в Рим, който все още продълЖава да пее „песни в нощта". Нес- ломимият Павел! Всеки път, когато апостолът си спомня за филипяните, споменът събуЖда благодарение в сърце- то му. Те не само са негови деца във вя- рата, но и в много отношения са се по- казали като църква за пример. 1:4 Всяка молитва на Павел за филипя- ните е изпълена с радост. За него да се моли за тях не е досадно задълЖение, а истинско удоволствие. От този и мно- го други пасаЖи в Писмата на апостола виЖдаме, че Павел е бил човек на молит- вата. Това обяснява до голяма степен защо е бил използван по такъв чуден на- чин от Бога. Когато си помислим за го- лемите разстояния на неговите пъте- шествия и огромния брой християни, ко- ито е познавал, не моЖем да не се удивим на искреността и сърдечността на ин- тереса, който той е проявявал към всич- ки тях. 1:5 Конкретната причина за благода- рението на Павел е участието на фили- пяните в делото на благовестието от първия ден до сега. Това тяхно участие би могло да вклк>чва както парична по- мощ, така и молитвена подкрепа и пъл- на отдаденост на разпространението на благата вест. Споменаването на „първия ден" ни кара да се запитаме дали началникът на тъмницата е бил все още Жив, когато това Писмо е било прочете- но пред събранието във филипи. Ако е бил Жив, то сигурно това напомняне на първото запознаване на Павел с вярва- щите филипяни сигурно е събудило в не- говото сърце рой вълнуващи спомени. 1:6 Мислейки си за доброто начало на вярващите в християнския Живот, апос- толът е уверен, че Бог ще завърши доб- рото дело, което е започнал. Делото, започнато от Неговата благодат, силната Му мишца ще довърши. Словото, което Той изговори, никой никога не ще прекърши. Огастъс Топлейди Под „доброто дело" моЖе да се разби-
1:7 Павел смята, че има пълно право да благодари за филипяните. В сърцето си той трайно пази спомена за верността 125 филипяни 1  им към него — било когато е бил В изпи-
тание, било ß затВора, било по Време на неговите пътешествия, за да защитава и утвърждава благовестието. Защи- тата на благовестието Вклктва отго- ворите, които Павел дава на своите кри- тици, а утвърждаването на благовести- ето —работата за укрепването на пос- ланието В сърцата на Вече повярвалите В него християни. Както казва У. Е. Вайн, „БлагоВестието моЖе както да събаря Враговете си, така и да укрепява приятелите си."3 „Благодатта" тук оз- начава незаслуЖена сила от Бога, която помага на вярващите да продълЖат да вършат делото на Господа дори когато са подлоЖени на най-Жестоки преследва- ния. 1:8 Споменът за верността на филипя- ните кара апостола да Желае да бъде от- ново с тях и той призовава Бога да му бъде свидетел за това колко много той копнее за тях със сърдечната л1обов на Исус Христос. ЛкобоВта на апостол Па- 8ел към светиите от филипи става още no-необикновена, когато си спомним ка- къв е неговият произход и на кого той пише това Писмо — кодеин на езичници! БоЖията благодат е слоЖила край на тази древна враЖда и сега както кздеи, така и езичници са едно в Христос. 1:9 Тук благодарението отстъпва мяс- то на молитвата. За какво ще се помо- ли Павел — моЖе би за богатство, ук>т и освобоЖдение на филипяните от при- тесненията? Не. Той се моли лк)бовта им да изобилства Все повече и повече с познание и всякакво разбиране. Главна- та цел на християнския Живот е христи- янинът да възл1оби Бога и да възлк»би блиЖния си. Но лкюовта не е нещо, кое- то се основава на емоциите. Ако искаме да слуЖим резултатно на Господа, ние трябва да използваме нашия ум и да бъ- дем проницателни. В противен случай усилията ни могат да се окаЖат напраз- ни. ЗатоВа тук ПаВел се моли за филипя- ните не само да продълЖат да показват християнска лкюоВ, но и тази тяхна лк>- бов да бъде изобилно наситена с пълно познание и всякакво проникновение. 1:10 По този начин просветената лк>- бов ще помогне на светиите да различа- ват по-превъзходните неща. Във Всички области на Живота има неща, които са добри, и неща, които са по-добри. Често доброто е враг на най-доброто. За да мо- Жем да слуЖим най-резултатно, ние трябва да моЖем да разпознаваме тези разлики. Просветената лк>бов ще помогне на светиите да избягват също така moßa, което е съмнително или неправилно. Па- Вел Желае филипяните да бъдат искре- ни,4 т. е. напълно прозрачни и чисти за деня на Христос. Безукорни* не означа- Ва безгрешни. Ние всички съгрешаваме, но безукорният човек когато изповяда- ме и изоставим греха, В който сме изпад- нали, и когато се извиним и възстановим по възмоЖност загубите на онези, които сме ощетили, стаВаме безгрешни. Също както В 6 cm. денят на Христос означава времето на Грабването и пос- ледващия го съд над делата на Вярва- щите. 1:11 Последната молба на апостола из- разява Желанието му християните да бъ- дат изпълнени с плода на правдата или с плода, който раЖда правдата, т. е. с всички християнски добродетели, които съставляват праведния Живот. Източ- никът на тези добродетели е Исус Хрис- тос, а целта им — прославянето и въз- хваляването на Бога. Тази молба на Па- Вел съотВетства много точно на паса- Жа В Исая 61:3: „За да се наричат дърВе- та на правда („изпълнени с плода на правдата")? насадени от Господа („ко- ито са чрез Исуса Христа"), за да се прослави Той („за слава и хвала на Бога")." „Плодът — казва Лимън Щраус — е свързан тясно с идеята за връзката ни с Христос и очакванията Му за нас. Клони- * Както е предадена думата „незлобни" В НИПБКДЖ: англ. „without offence". — Бел. peg. 126 филипяни 1  те на лозата са предназначени дарсикдат
плод. "5 II. Затварянето на Павел, бъдещите му перспективи и молбата му да бъде запазен (1:12—20) 1:12 Молитвата е приклк>чила ß предиш- ния стих. Сега Павел ни запознава със своите благословения, т. е. с ползата, която му е донесъл престоят в затвора. ДЖаует нарича този пасаЖ „Щастието, което идва от нещастието". Апостолът би Желал братята му да знаят, че онова, което се е случило с него, т. е. съдебният процес и неговото затваряне, е спомогнало много повече за успеха, отколкото за неуспеха на благо- вестието, както би могло да се очаква. Това е още една прекрасна илк>страция за начина, по който Бог осуетява злите планове на демоните и хората, и за на- чина, по който Той използва трагедията, за да постигне победа, и пепелта—за да извае красота. „Човекът върши злите Си дела, но Бог дори и тогава изпълнява Своите намерения." 1:13 В този стих апостолът ни казва, че на всички е станало известно, че око- вите на Павел са окови за Христос. С това той иска да каЖе, че хората са раз- брали, че той е бил затворен заради сви- детелството си за Христос, а не като криминален престъпник или злодей. Действителната причина за неговите окови е станала известна на „цялата претория и всички други". Преторията моЖе да бъде: или (1) страЖата на пре- торията, т. е. римските войници, които пазят императорския палат; или (2) са- мата сграда. Преторията като сграда би могла да 6кл1очва и всички, които Жи- веят в нея. Във всеки случай Павел казва, че неговото затваряне е послуЖило за свидетелство на всички представители на римската империя около него. Т. У. Дръри казва следното: „Същата тази Верига, с която дисцип-
Други имат честни и чисти мотиви. Те проповядват Христос „от добра воля", с искреното Желание да помогнат на апостола. 1:16 Хората, които проповядват бла- говестието от чиста и искрена лк>бов, знаят, че Павел е решен твърдо да защи- тава благовестието. В тяхното слуЖе- ние няма нищо егоистично или отцепни- ческо. Те знаят много добре, че Павел е затворен в тъмницата заради смелост- та си в отстояването на благовестие- то. Затова те са решени твърдо да про- дълЖават да работят, докато той е в затвора. 1:17 Завистливите проповедници си мислят, че като проповядват Христос, ще утеЖнят по този начин още повече престоя на Павел в затвора. Послание- то, което те носят, само по себе си е добро. Лошо е тяхното отношение към него. Колко е тъЖно наистина, когато си помислим, че човек моЖе да участва в християнското слуЖение от егоистични подбуди — от алчност, дух на съперни- чество, гордост или завист. Това ни по- казва колко много трябва да внимаваме и за личните си мотиви, с които слуЖим на Господа. Нашето слуЖение никога не трябва да бъде мотивирано от Желание 127 филипяни 1  да покаЖем себе си, да спомогнем за раз-
ßumuemo на някоя религиозна секта или за да провалим други християни. Toßa е един добър пример за moßa, че лк>боВта ни трябва да изобилства с поз- нание и проникновение. 1:18 Погрешните мотиви на някои хора при проповядването на благовести- ето не отчайват Павел. И двата вида проповедници проповядват не друг, а Христос, което е голяма радост за него. Наистина е учудващо, че и при такива трудни обстоятелства Павел нито се самосъЖалява, нито очаква от другите да го съЖаляват, а е изпълнен с Господ- ната радост и насърчава читателите си също да се радват. 1:19 Изходът от Всичко това е насър- чителен. Апостолът знае, че всички съ- бития ще се развият така, че той да бъде спасен. Под „спасение" тук не трябва да се разбира спасението на ду- шата на Павел, а освобождението му от затвора. Средствата, които Бог ще из- ползва, за да го освободи, ще бъдат мо- литвите на филипяните и подкрепата на Духа на Исус Христос. Обърнете вни- мание на значението, което Павел отда- ва на молитвите на слабите светии. Той ги смята за достатъчно силни, за да осу- етят намеренията и могъществото на цял един Рим. И moßa наистина е така: чрез молитва християните могат да повлияят Върху съдбата на цели народи и да променят хода на историята. „Даването... на Духа Исус Христов" означава силата на Светия Дух, използ- вана в подкрепа на Павел, или силата, ко- ято Светият Дух ще даде на Павел. Като цяло това се отнася до „безгранич- ните запаси, които Духът предоставя на вярващите, за да им помогне да усто- ят независимо от обстоятелствата." 1:20 Мисълта за молитвите на хрис- тияните и помощта на Светия Дух кара Павел да изрази усърдното си очакване и надеЖда, че никога няма да се посрами, а винаги ще моЖе да свидетелства за Христос безстрашно и открито. Независимо от изхода на съдебните процеси — дали ще бъде освободен или осъден на смърт—единственото Жела- ние на апостола е Христос да бъде въз- величен в неговото тяло. Да бъде ВъзВе- личен Христос, не означава Христос да бъде направен по-велик. Той винаги е ве- лик и нищо от това, което ние правим, не моЖе да Го направи по-велик, откол- кото е. Да възвеличим Христос, означа- ва да направим така, че Той да бъде оце- нен и възхваляван от другите. Гай Кинг показва как Христос моЖе да бъде въз- величен чрез нашия Живот: „... чрез устни, които носят спасител- ното свидетелство за Него; чрез ръце, ко- ито работят в Неговото прекрасно слу- Жение; чрез крака, готови веднага да тръгнат и да изпълняват Неговите по- ръчки; чрез колене, смирено свити в мо- литва за Неговото царство; и чрез раме- не, щастливи да си носят теЖестите един на друг."7 Христос моЖе да бъде също така въз- величен и чрез нашата смърт: чрез тела, изнемощели от слуЖене на Него; прободени от враЖески саби; накъ- сани на части от камъни или изгорени на клада. 1:21 Тук, В този стих, съвсем накрат- ко е синтезирана философията на Живо- та на Павел. Той не Живее за пари, нито за слава, нито за удоволствие. Целта на неговия Живот е да обича Господ Исус, да Му се покланя ида Му слуЖи. Той иска не- говият Живот да бъде като Живота на Христос. Иска Спасителят да Живее Своя Живот чрез него. За него да умре, е придобивка. За хрис- тиянина смъртта означава да отиде там, където ще бъде с Христос и ще бъде като Него завинаги. Тя означава да Му слуЖи с несъгрешаващо сърце и кра- ка, които никога няма да се заблудят. Обикновено ние не мислим за смъртта като за придобивка. За съЖаление днес хората смятат, че „да Живееш е придо- бивка, а да умреш — край на всички при- добивки". Но — както казва ДЖаует — 128 Филипини 1 „за апостол Павел смъртта не е някак-
во тъмно място, където всички наши съкровища бързо изгниват, а място на удивителна промяна, на „един покрит път, който води към светлината".8 1:22 Но ако БоЖията воля е Павел да подивее още малко ß плътта, това оз- начава плод от неговия труд. Той ще моЖе още малко да помогне на Господни- те хора. Но за него е трудно да прецени дали е по-добре да отиде при Спасителя, Когото той обича, или да остане на зе- мята, за да слуЖи на Господа, което той също много Желае. Той не знае кое от двете да избере. 1:23 Затова апостолът се чувства притиснат натясно меЖду двете: трудно му е да каЖе коя от двете въз- моЖности е за предпочитане — да оти- де у дома на небето или да остане на зе- мята като апостол на Христос Исус. Павел горещо Желае да отиде и да бъде с Христос, което е далеч по-добре. Ако апостолът гледаше само на своите собствени интереси, несъмнено това би бил изборът, който би направил. ЗабелеЖете, че Павел не вярва в никак- ва теория за заставането на душата. Той вярва, че по време на смъртта христия- нинът отива да бъде с Христос и че той напълно съзнателно се наслаЖдава на Господното присъствие. Колко нелепо би прозвучала някоя от следнате репли- ки от неговите уста: „Животът за мен е Христос; а да заспя — придобивка." Или: „Да умра и да заспя е далеч по-доб- ре." В НЗ „заставането" като термин се използва за състоянието на тялото на вярващия по време на смъртта (1 Сол. 4:14), но то никога не се използва за със- тоянието на неговата душа. Заспиване- то на душата е мит. ЗабелеЖете също, че смъртта не трябва да се смесва с идването на Спа- сителя. По време на смъртта ние оти- ваме, за да бъдем с Него, а по време на Грабването Той идва при нас. 1:24 Но за Павел е по-нуЖно да Живее на земята още известно време заради филипяните. Едва ли има някой, който да не се впечатли от липсата на всякакъв егоизъм в широкото сърце на този човек. Павел изобщо не мисли за собствената си изгода или удобство, а единствено за напредъка на Христовото дело и благо- получието на Неговите хора. 1:25 И въз основа на тая увереност — увереността, че все още е необходим на земята, за да наставлява, утешава и оку- раЖава светиите, Павел знае, че няма да умре сега. Как моЖе да знае това? Ние вярваме, че той е Живял толкова близко до Господа, че Светият Дух е могъл да му предаде това знание. „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят" (Пс. 25:14). Онези, които Жи- веят, обитават в БоЖиите дълбочини и в тихо размишление, чуват тайни, кои- то иначе не могат да бъдат чути зара- ди шума, блъсканицата и забързания ри- тъм на днешния Живот. За да чуеш нещо или някого, трябва да си близо до него. Павел е бил близо до Господа. С оставането си в плътта Павел ще моЖе да спомогне за духовния напредък на филипяните и да увеличи радостта, която те имат чрез вярата си в Господа. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|