ДВЕ ГОЛЕМИ ОТКРИТИЯ, КОИТО

ГЛАВА 1
ДВЕ ГОЛЕМИ ОТКРИТИЯ, КОИТО
ПРАВЯТ УОРЪН НАЙ-БОГАТИЯТ
ЧОВЕК НА СВЕТА
В
средата на 60-те години Уорън започва да пре- разглежда инвестиционните стратегии на Бен- джамин Греъм. Тогава той прави две впечатлява- щи открития за това кои видове компании биха били най-добрите и най-печеливши инвестиции в дългосрочен план. Като пряк резултат от тези от- крития той променя инвестиционната стратегия на Греъм, основаваща се на стойността, която из- ползва дотогава, и в процеса създава най-добра- та инвестиционна стратегия, която някога е съ- ществувала.
Целта на тази книга е да изследва двете от- крития на Уорън –
1. Как да открием рядко срещаните компа- нии с трайно конкурентно предимство?
2. Как да направим оценка на компания с трайно конкурентно предимство?,
– за да изясним какво представлява тази единствена по рода си стратегия и как той изпол- зва финансовите отчети, за да реализира стра- тегията си на практика. Именно тя прави Уорън най-богатият човек на света.

19
Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети
ГЛАВА 2
КОЙ ТИП КОМПАНИЯ ПРАВИ
УОРЪН СВРЪХБОГАТ
З
а да разберем първото откритие на Уорън, тряб- ва първо да проникнем в същността на „Уолст- рийт“ и нейните големи играчи. Въпреки че „Уол- стрийт“ предоставя много услуги за бизнеса, през последните 200 години тя също изпълнява ролята на голямо казино, където играчи, под маската на спекуланти, залагат значителни суми на движени- ето на цените на акциите.
Първоначално някои от тези играчи пости- гат голямо богатство и известност. Те стават ко- лоритни фигури, за които хората обичат да четат във финансовата преса. Големият („Диамантени- ят“) Джим Брейди и Бърнард Барук са примери за хора, които общественото мнение счита за голе- ми инвеститори на своето време.
Днес институционалните инвеститори – вза- имни фондове, хедж фондове и инвестиционни дружества от затворен тип – изместват преуспе- лите спекуланти от миналото. Институционални- те инвеститори рекламират себе си сред хората като вещи в подбора на акции, хвалейки се с го- дишните си резултати като рекламна примамка за късогледата общественост, жадуваща за бързо богатство.

20
Мери Бъфет, Дейвид Кларк
Като правило борсовите спекуланти са по- скоро плашливи, като купуват, когато нещата изглеждат добре, а разпродават щом чуят лоши новини. Ако цената на акцията не се промени в рамките на два месеца я продават и се оглеждат за нещо друго.
Най-добрите играчи от сегашното ново поко- ление разработват сложни компютърни програ- ми, които изчисляват скоростта, с която цените на акциите се качват или падат. Ако акциите на една компания се качват достатъчно бързо, ком- пютърът ги купува; ако падат с достатъчна ско- рост, той ги продава. Това води до много кратко- трайни покупки и продажби на хиляди различни акции.
За тези компютърни инвеститори не е необи- чайно да закупят дадена акция днес и да я про- дадат утре. Мениджърите на хедж фондовете из- ползват тази система и могат да спечелят много пари за клиентите си. Но съществува един скрит недостатък: те могат също да загубят огромни су- ми за клиентите си. А когато това се случи, тези клиенти (ако са им останали някакви пари) стават и си отиват, за да потърсят нов финансов съвет- ник, който да подбира техните акции.
„Уолстрийт“ е пълна с разкази за възхода и падението на нашумели – и не чак толкова – спе- циалисти, които избират акции.
Това яростно спекулативно купуване и прода- ване продължава от доста дълго време. През 20-те години на миналия век една от най-големите не- обуздани покупателни вълни на всички времена изстрелва цените на акциите в стратосферата. Но през 1929 г. се случва Крахът на Уолстрийт, който завърта цените им в низходяща спирала.

21
Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети
В началото на 30-те години на миналия век един предприемчив млад анализатор от „Уолст- рийт“ на име Бенджамин Греъм забелязва, че по- голямата част от нашумелите финансови съвет- ници на „Уолстрийт“ въобще не се интересуват от дългосрочната икономическа стабилност на дружествата, които те усилено купуват и прода- ват. Единственото, от което се интересували, би- ло дали цените на акциите се качват или падат в краткосрочен план.
Греъм също забелязва, че докато тези нашу- мели финансови съветници били в състояние на спекулативно настървение, понякога довеждали цените на акциите до смехотворно високи нива в сравнение с дългосрочните икономически реал- ности на самите компании. Той също разбира, че същите тези смели играчи понякога сриват цени- те на акциите до безумно ниски нива, като също така пренебрегват дългосрочните перспективи на дружествата. Именно при тези ненормално ниски нива Греъм вижда чудесна възможност да спече- ли пари.
Греъм преценява, че ако купи тези „подцене- ни компании“ на цени под дългосрочната им ре- ална стойност, то постепенно пазарът ще осъзнае грешката си и ще коригира цената им нагоре. Щом това се случи, той може да ги продаде на печалба.
Това е основата на познатите ни днес инвестиции в стойност. Греъм е техен баща.
Само че Греъм всъщност не се интересува от това какъв вид бизнес купува. За него всяка ком- пания има цена, на която покупката £ е изгодна.
Когато през 30-те години на миналия век започ- ва да прилага инвестирането в стойност, той съ- средоточава вниманието си върху намиране на

22
Мери Бъфет, Дейвид Кларк компании, които се продават на цена под поло- вината от паричните средства, които притежа- ват. Нарича го „да купиш долар за 50 цента“. Той има и други правила, като например никога да не плаща повече от десет пъти печалбите на дадено дружество и да продава акцията, ако цената £ се е качила с 50 %. Ако това не се случи в рамките на две години, той така или иначе я продава. Да, неговата перспектива е малко по-дългосрочна в сравнение с тази на спекулантите на Уолстрийт, но истината е, че е имал нулев интерес по отно- шение на състоянието на компанията след десет години.
Уорън научава от Греъм инвестициите в стой- ност през 50-те години на миналия век в Колум- бийския университет, като тогава, точно преди
Греъм да се пенсионира, започва да работи за него като анализатор във фирмата му на „Уолстрийт“.
Докато е там, Уорън работи рамо до рамо с Уол- тър Шлос, известния инвеститор, който помага младият Уорън да бъде обучен в изкуството да от- крива подценени дружества, като го кара да чете финансовите отчети на хиляди компании.
След като Греъм се пенсионира, Уорън се връ- ща в родния си град Омаха, където има време да размишлява върху метода на Греъм, далеч от обе- зумялата тълпа на „Уолстрийт“. По време на този период той забелязва няколко неща, свързани с ученията на неговия наставник, които го смуща- ват.
Първото е, че не всички подценени компании на Греъм са коригирани нагоре; някои всъщност банкрутират. Във всяка партида от печеливши ак- ции има и немалко губещи, което значително вло- шава общия резултат. Греъм се опитва да се защи-

23
Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети ти срещу този сценарий, като поддържа широко диверсифициран портфейл, понякога съдържащ сто или повече дружества. Греъм също възприема стратегията да се освобождава от всяка акция, ко- ято не се придвижва нагоре след две години. Но, в крайна сметка, цената на много от неговите „под- ценени акции“ си оставала ниска.
Уорън открива, че една част от компаниите, които той и Греъм закупили, а после продали спо- ред правилото на Греъм за 50 %, продължават да преуспяват година след година; в процеса виж- да, че цените на тези акции се изстрелват много над нивата, на които Греъм се освободил от тях.
Уорън проумява, че откриват пътя към голямото богатство, но не го извървяват докрай, защото не разбират накъде води.
Уорън решава, че може да подобри резултати- те на своя наставник, като научи повече за бизнес икономиката на тези „звезди“. Затова започва да изучава финансовите отчети на тези компании от гледна точка на въпроса какво ги прави чудесни дългосрочни инвестиции.
Уорън научава, че всички тези „звезди“ из- вличат полза от някакво дългосрочно конкурен- тно предимство, което създава подобна на моно- пол икономика и им позволява да продават или на по-високи цени, или по-голямо количество от продукцията си. В процеса те печелят значително повече пари от съперниците си.
Уорън също осъзнава, че ако конкурентното предимство на някоя компания се задържи за дъ- лъг период от време, ако то е дълготрайно, тога- ва реалната стойност на бизнеса продължава да расте година след година. При наличие на непре- къснат растеж на реалната стойност на бизнеса

24
Мери Бъфет, Дейвид Кларк
Уорън намира за все по-разумно да държи пози- цията колкото се може по-дълго, което му дава възможност да се възползва от конкурентното предимство на дружеството.
Уорън също забелязва, че „Уолстрийт“ – чрез инвеститорите в стойност и спекулантите, или комбинация от двете – в даден бъдещ момент осъзнава ръста в реалната стойност на компани- ята, като цената на акциите £ се качва. Изглежда сякаш трайното конкурентно предимство пре- връща тези инвестиции в неизбежно печелив- ши.
Имало още нещо, което за Уорън е още по- интересно от финансова гледна точка. Тъй като тези компании са в невероятно добро икономи- ческо състояние, което им действа благотвор- но, шансът те да фалират е равен на нула. Това означава, че колкото по-ниско спекулантите на
„Уолстрийт“ свалят цените на акциите, толкова по-малък е рискът за Уорън да загуби парите си при покупката им. По-ниските цени на акциите означават и по-голям потенциал за растеж и пе- чалба. А колкото по-дълго задържа тези позиции, толкова повече време има, за да извлече печалба от прекрасния икономически фундамент на тези дружества. Този факт ще го направи изключител- но богат когато – с времето – фондовата борса осъзнае продължителния успех на тези компа- нии.
Всичко това е в пълен разрез с наложилото се на „Уолстрийт“ мнение, че за максимизиране на печалбите е необходимо да се увеличи риска.
Уорън открива заветната цел на инвеститорите: открива инвестиция, при която с намаляване на риска се повишава вероятността за печалба.

25
Уорън Бъфет и анализът на финансови отчети
За да станат нещата още по-лесни, Уорън осъ- знава, че вече не му е необходимо да чака „Уол- стрийт“ да предложи изгодна цена. Той може да плати справедлива цена за такъв супербизнес и пак да спечели, стига да държи инвестицията достатъчно дълго, без да я продава. И, добавяйки черешката на сладоледа, той осъзнава, че ако за- държи инвестицията дългосрочно, реално ще от- ложи изплащането на данъка върху капиталови- те печалби в най-далечно бъдеще, а това ще даде възможност на стойността на инвестицията му да се умножава, без да се облага с данък, година след година, докато я държи.
Нека разгледаме един пример: през 1973 г. Уо- рън инвестира 11 милиона долара в „Уошингтън
Поуст“, един вестник с дълготрайно конкурентно предимство, и все още не се е освободил от тази инвестиция. През тридесет и петте години, през които я държи, нейната стойност е нараснала до астрономическите 1,4 милиарда долара. Да ин- вестираш 11 милиона долара и да получиш 1,4 милиарда! Не е твърде зле, но най-хубавото е, че тъй като Уорън не продава дори една-единствена акция, той все още не е платил нито цент данък върху печалбите си.
Греъм, от друга страна, при неговото пра- вило за 50 %, би продал инвестицията на Уорън в Уошингтън Поуст още през 1976 г. за около 16 милиона долара и би платил данък върху капита- ловите печалби в размер на 39 % от дохода. Още по-лошо, нашумелите финансови съветници на
„Уолстрийт“ вероятно са притежавали тази ак- ция хиляди пъти през последните тридесет и пет години за печалби от 10–20 % тук и там, като са плащали данъци всеки път, когато са я продавали.

26
Мери Бъфет, Дейвид Кларк
Но Уорън се възползва от нея с 12 460 % възвръ- щаемост, а до днес не е платил и меден цент данък върху печалбата си от 1,4 милиарда долара.
Уорън разбира, че с времето ще стане свръх- богат, ако инвестира в компания с дългосрочно конкурентно предимство, което работи в негова полза.