Uprazhneniya-2014. indd
Изтегляне 2.21 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Портфолио-екологично-образование
| „Разумният живот“ 2 , „Езикът на Природата“, стр. 129-130. Иска ли да се самовъзпитава, човек трябва да си служи с различните цветове на спектъра. Ще каже някой, че не обича червения цвят, друг – зеления и т.н. Добре е в едно тефтерче да си вземете седем копринени конци, които да отговарят на седемте цвята на спектъра и при всяко неразположение да ги поглеждате. Като правите това в продължение на една година, вие ще забележите какво въздействие са оказали тези цветове върху вас. Дали човек съзнава или не съзнава – обаче Природата лекува с цветовете. Всеки цвят отделно оказва известно въздействие върху човека, но и всички цветове заедно също оказват своето влияние. „Посока на растене“ 2 , „Освобождаване“, стр. 86. Изучавайте светлината със седемте ѝ краски. Седемте краски на светлината представят седем пътища, през които човешкият ум е вървял в развитието си. Тия седем цвята са седем правила, които умът трябва да прилага за своите постижения. Червеният цвят е врата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката. Когато слухът на човека се развие силно, той може да чуе тона на червения цвят. „Лъчи на живота“ 2 , „Основни тонове“, стр. 43-44. Най-хубавите и естествени краски са дадени в дъгата. Затова вие наблюдавайте последната, защото там ще намерите петте основни краски. Може да ги наблюдавате даже и с призма, та когато денят е хубав, може върху бяло нещо да прекарвате дъгата, която по такъв начин ще наблюдавате, изучавате и запомняте. Така ще усвоите и петте основни краски… По светлината изобщо слизат всички добри духове. Божествените духове, и те слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога… Библията е една книга, повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всички цветове. Даже освен седемте цвята съдържа и още три други цвята. „Обяснения и упътвания, дадени от Учителя върху „Завета на цветните лъчи на светлината“ в 1912 г., „Завета на цветните лъчи на светлината“, София, 1994 г. стр. 7-10. „Поставям дъгата си в облака, и тя ще бъде белег на завета между Мене и Земята.“ Дъгата съдържа седем ценни неща, седем цвята, дадени на човека като символи, всеки от които съдържа известна истина. Ной и 236 синовете му не разбраха смисъла на тези символи. Те си обясниха явяването на дъгата като белег на това, че никога вече няма да става потоп на Земята. Дъгата, която се явява в облаците, не показва само това, че потоп няма да има, но тя показва на хората как трябва да живеят (стр. 69)… Сега вие трябва да работите върху дъгата, която Бог е поставил като завет между Себе Си и човека. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате с Великия Божи Дух, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човека, но го изправя и съветва как да постъпва. Като не разбира това, човек мисли, че Бог го наказва и съди за погрешките му. Не, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в греха и страданията, нито в смъртта на човека. Съвестта мъчи човека и го съди. „Учение и работа“ 2 , „Езикът на дъгата“, стр. 76. Вземете черния и белия цветове и разгледайте техните свойства. И двата цвята са пасивни, но се отличават с противоположни качества: черният цвят поглъща почти всички слънчеви лъчи в себе си, вследствие на което задържа повече топлина; белият цвят – обратно. Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние уподобяваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят като емблем на чистота. Това е отчасти вътрешно изяснение на въпроса за цветовете. Цветовете са символи, които трябва добре да се обяснят. „Влизане“ 2 , „Сам с ума си“, стр. 34-35. Всеки цвят има свое предназначение, което учените хора знаят. Например зеленият цвят е материалистически, червеният цвят е активен, той е цвят повече на животните, портокаленият цвят е на крайния индивидуализъм. Единствените цветове, които съответстват на сегашното развитие на хората, са ясносиният и ясножълтият. И затова, когато човек се чувства недоволен, нека обърне погледа си нагоре към небето. Синият цвят на небето действа успокоително. Възприеме ли този цвят в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот. Тъй щото аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот. Синият цвят внася в човека Истината. Тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля. 237 Истината дава тон на живота. Значи, между всички явления в живота има неразривна връзка. „Праведният“ 2 , „Няма тайно“, стр. 107. Важният въпрос, който трябва да занимава сега умовете на хората, е, какво е тяхното отношение към Земята и към Слънцето. Ако това се знаеше, щеше да се разбере, че когато човек е анемичен, това показва, че няма правилни отношения с червените лъчи на Слънцето. Ако човек не може правилно да расте и да се развива, няма органически сили, това показва, че той няма правилни отношения със зелените лъчи на Слънцето. Защото зелените лъчи са, които произвеждат органическия растеж. Ако човек не може правилно да мисли, това показва, че той няма правилно отношение с жълтите лъчи на Слънцето; ако в човека не е развито религиозното чувство, това показва, че той няма правилни отношения със сините лъчи на Слънцето; ако някой човек няма доблест, чувство и достойнство, това показва, че той няма правилни отношения с виолетовите лъчи на Слънцето. За да добие човек това, което му липсва, трябва за тази цел да възприеме съответните слънчеви лъчи и същевременно да възприеме и съответната материя от Земята чрез специфични за тази цел храни. Защото всеки лъч от слънчевия спектър изисква съответната материална среда, чрез която може да се прояви. Това е цяла наука, която за в бъдеще ще проучват биолозите и физиолозите. Само когато хората всестранно проучат тези живи закони за светлината на Слънцето и материята на Земята и ги приложат в живота си, те ще бъдат здрави и щастливи. „Беседи от Учителя (под редакцията на Влад Пашов)“, том ІІ, 1996 г., „Влиянието на Слънцето и Земята върху живота на човека“, стр. 120. Много от противоречията в живота се дължат на това, че хората само констатират нещата и там спират. Те казват например: Слънцето е извор на живота, то има влияние над нас и т.н. Обаче това още не е знание. Само да констатираш нещата, без да ги проучиш и приложиш, това не е наука, нито знание. Ако човек би имал онази положителна наука да разбира например от цветовете и тяхното приложение, той би направил с тях чудеса. И тогава, ако прекара червения цвят върху умрял човек, ще го съживи. Ако прекара червения цвят върху един прост човек, той ще стане учен. Цветовете са храна за хората. Цъфтенето на цветята крие в себе си велика сила както за самите тях, така и за хората. Голямо нещастие е да живее човек в света без цветя. „Ценното из книгата на Великия живот“ 2 , „Откри“, стр. 187. Ако вие разбирате червения цвят и го използвате както трябва, в него има такива трептения, чрез които съвременните учени хора могат да се домогнат до безсмъртие. В червения цвят има един вид трептения, аз ги наричам трептения на безсмъртието; това са ритмични трептения, те ви носят безсмъртие, но трябва да знаете точно времето за тяхното възприемане. 238 Тези животворни лъчи на червения цвят, тези трептения съществуват и идват точно навреме. Дойдат ли тези лъчи на Слънцето, лъчите на безсмъртието, изложи се на тяхното действие. Понякога те произвеждат една обратна реакция и ти казваш: „Стига ми вече!“ Не, точно тогава ще останеш. Напуснеш ли с една секунда по-рано, и болестта си остава. Или пък обратно: една секунда само да стоиш повече под въздействието на тези лъчи, болестта пак остава. Навреме и съзнанието ти да присъства. В даден случай, когато тия вълни действат, който мисли за друго нещо, не може да ги възприеме. Умът ти ще бъде концентриран, за нищо няма да мислиш, да схванеш тия трептения. Схванеш ли ги, имаш всичкото богатство, не ги ли схванеш, ти ще ходиш да дивееш по гората. Туй е за червените лъчи. Сега всички ние търсим тия трептения. Като наближат, те обикновено влияят. Ако можеш да прекараш тия именно червени лъчи над един мъртъв, веднага той ще стане. Това е наука, която Христос разбираше и си служеше с нея. Когато плюна, прогледа слепият. Но кога плюна? Вие може да плюете, ама не знаете кога да плюете. Когато плюна Христос, то не беше на пътя, на улицата. На кое място беше? После, Той не остави това изкуство, занесе го със себе си. Светът още не е готов за една велика наука. Ако сегашните лекари можеха така да плюят, чудеса щяха да правят, но не знаят. „Вземи детето“, „Освободени“, стр. 51. Изтегляне 2.21 Mb. Сподели с приятели:
|